РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Горна О., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101512 по описа за 2021 година
Иск за развод. Производство по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.
Ищцата Е.Б. П.-А.а(чрез адв.Н.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с ответника са
сключили граждански брак на сключихме на 31.07.1994г. в гр.Г.О., за който е издаден
Акт№0120/31.07.1994г. за сключен граждански брак. През време на брака си съпрузите имат
родени две пълнолетни деца – Й. А.а А.а(на 26 години) и А. А.а А.а(на 19 години). Tвърди се, че с
ответника се запознали в гр.Г.О. и създали връзка. След завършване на средното си образование,
ищцата заминала при родителите си в гр.С.. След като АС. ВЛ. АС. приключил с военната си
служба се оженихме. Първоначално заживели в дома на родителите на ответника, но впоследствие
се преместили в къщата на бабата на ищцата. Там се родили двете им деца. Счита, че били добри
родители. Ищцата започнала работа още след като голямото дете постъпило в детско заведение.
Още тогава се породили проблеми в отношенията със съпруга и. Той започна неоснователно да я
ревнува, без какъвто и да било повод от нейна страна. Спорели понякога, когато мненията им за
нещо не съвпадали. През 1997г. бабата прехвърлила на ищцата по време на брака и с ответника
4/6ид.части от имота си - къща с дворно място в гр.Г.О. за срещу задължение за издръжка и
гледане. През 2010г. бащата на ищцата и подарил неговата 1/6ид.част от същия имот, а с
Постановление на съдебен изпълнител при ГОРС през 2011г. съпрузите изкупили останалата
1/6ид.част от имота - дял на моята леля и сестра на баща и. Tвърди, че през 2012г. АС. ВЛ. АС.
установил връзка с най-близката на ищцата приятелка в гр.С.. При едно скарване ответникът бил
ищцата грубо до посиняване. В това състояние и вид отишла веднага в полицията и потърсила
помощ. В производство по ЗЗДом.Нас. – гр.дело№1558/2013г. на ГОРС била издадена Заповед за
защита от 24.09.2013г., съобразно която било забранено на А. да се приближава до ищцата, до
1
жилището и местоработата ми за срок от 18 месеца. Двамата се разделили, като А. заминал за
Кр.Англия. През 2014г. голямата им дъщеря завършила средното си образование, кандидатствала
и била приета студентка във Великобритания. Ищцата решила да и помогне, като и осигури за нея
жилище и прехрана. Тогава ответникът я потърсил и и предложил да я посрещне в Кр.Англия.
Ищцата започнала работа. Двамата разговаряли и се събрали отново. Двете им деца дошли при
тях, като живяхме две години(2014г.-2016г.). Впоследствие съпрузите се завърнали в Р.България -
в гр.Г.О., в семейното им жилище. Постепенно съпрузите взаимно охладнели. Ответникът пак
ревнувал ищцата от всичко - от работата, от приятелките и и т.н..Счита, че отчуждението помежду
съпрузите - духовно и физическо се задълбочило Стигнало се до поредно насилие над ищцата. Със
Заповед№15/12.05.2021г. издадена на основание решение по гр.дело№819/2021г. на ГОРС, АС.
ВЛ. АС. бил задължен да напусне семейното, съвместно обитавано жилище за срок от три месеца.
Ищцата счита брака си за дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от смисъла и съдържанието в
името на които бе сключен. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен
на основание чл.49 ал.1 от СК. След развода, на основание чл.53 от СК ищцата желае да носи
пред брачното си фамилно име П./без добавката А.а/. Желае да и бъде предоставено за ползване
семейното жилище, представляващо дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда,
намиращи се в гр.Г.О. бул.„****”№7. Няма претенции за лична издръжка към ответника. Предлага
на ответната страна да постигнат споразумение. В съдебно заседание на 18.10.2021г. дава
съгласието си производството да премине в развод по взаимно съгласие, предвид постигнато
споразумение.
Ответникът АС. ВЛ. АС.(чрез адв.Р.И. от ВТАК) не възразява да бъде прекратен брака с
развод(без съдът да се произнася относно вината за това). Не се противопоставя на искането на
ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име без добавката към него - А.а. Твърди, че
изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Счита, че брачният живот и отношения,
както и поведението на всеки един от съпрузите, довело до отчуждаването ни, следва да остане
да остане между страните. По отношение на искането на ищцата, за ползване на семейното
жилище, намиращо се на адрес: гр.Г.О. ул.„****“№7, твърди, че съпрузите са в режим на
съсобственост на 5/6ид.части от това жилище. Същото било ремонтирано основно със изтеглен
потребителски кредит в размер на 25000.00лв.(всички вноски по него били покривани от
ответника). Счита, че тези отношения следвало да бъдат предварително уредени, като желае
задължението по него да бъде поето и от двама съпрузи, тъй като парите бяха вложени единствено
в това жилище. Желае да се постигне доброволна делба на жилището. Не се противопоставя, това
жилище да бъде ползвано от ищцата, но с оглед на това, че е в режим на съсобственост, желае да
му бъде заплащан наем съразмерно притежаваната от него ид.част в размер на 150.00лв., считано
от датата на подаване на исковата молба. В съдебно заседание на 18.10.2021г. дава съгласието си
производството да премине в развод по взаимно съгласие, предвид постигнато споразумение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че АС. ВЛ. АС. и Е.Б. П.-А.а са сключили граждански брак на 31.07.1994г. в
гр.Г.О., за който е издаден Акт№0120/31.07.1994г. за сключен граждански брак. През време на
брака си съпрузите имат родени две пълнолетни деца – Й. А.а А.а(на 26 години) и А. А.а А.а(на 19
години). Не се спори, че от средата на м.май.2021г. съпрузите са във фактическа раздяла.
2
С протоколно определение от 18.10.2021г. съдът е допуснал преминаване на
производството като развод по взаимно съгласие по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявеният брачен иск, за
основателен и доказан и същият, следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни
последици. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че брака е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се консумира, между съпрузите не съществува близост от
каквото и да е естество. Съпрузите са във фактическа раздяла, което ги лишава от възможността да
осъществяват характерната за брака духовна и емоционална близост, което води до извода, че
брака не може за в бъдеще да осъществи социалните си функции, и поради което неговото
съществуване занапред е ненужно. Заявеното от страните споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, съдът намира за пълно, с оглед изискванията на закона, непротиворечащо
на императивни законови разпоредби и на добрите нрави и счита, че то следва да бъде утвърдено.
Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за прекратяване брака на
двамата съпрузи, като развода бъде допуснат при уговорените от тях условия, съгласно внесеното
споразумение.
При допускане на развода съдът е длъжен да определи и окончателна държавна такса по
чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода в размер на 30.00лв., която следва да се
заплати от АС. ВЛ. АС.(съобразно споразумението между страните), а също и сумата 5.00лв. - ДТ
по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Е.Б. П.-А.а
следва да заплати сумата 75.60лв., представляваща ДТ за споразумението по имуществените
отношения по чл.7.1 от Тарифа към ДТССГПК ввр. чл.71 ал.1 ввр. чл.69 ал.1 т.7 от ГПК, както и
сумата 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание чл.330 ал.3, ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 31.07.1994г. в гр.Г.О., за който е
издаден Акт№0120/31.07.1994г. за сключен граждански брак, между АС. ВЛ. АС. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.„****”№7, с настоящ адрес: гр.С. ж.к.“х.“№21
ет.XI ап.41, с друг известен адрес: гр.В.Т. ул.“О.“№29 и Е.Б. П.-А.А с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„****”№7, по реда на чл.330 ал.1 от ГПК(по взаимно съгласие).
УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумение за последиците от прекратяването
на брака, както следва:
1.АС. ВЛ. АС. и Е.Б. Пaнтелеева-А.а се споразумяха бракът им да бъде прекратен с
развод при наличие на непоколебимо взаимно съгласие между тях за това.
2.Семейното жилище, представляващо дворно място, заедно с построената в него
жилищна сграда, намиращи се в гр.Г.О. бул.„****”№7, след прекратяване на брака да бъде
предоставено за ползване на Е.Б. П.-А.А с ЕГН**********.
3.Е.Б. П.-А.А с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„****”№7, се
3
задължава ДА ЗАПЛАЩА на АС. ВЛ. АС. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.
„****”№7, с настоящ адрес: гр.С. ж.к.“х.“№21 ет.XI ап.41, с друг известен адрес: гр.В.Т.
ул.“О.“№29, месечен наем за ползване на семейното жилище, представляващо дворно място,
заедно с построената в него жилищна сграда, намиращи се в гр.Г.О. бул.„****”№7, съответстващ
на припадащата се на АС. ВЛ. АС. ид.част от имота, в размер на по 105.00лв./сто и пет лева/,
считано от 01.09.2021г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на
наемните отношения. Месечният наем е платим към петнадесето число на текущия месец.
4.АС. ВЛ. АС. и Е.Б. П.-А.а декларират, че след прекратяване на брака не си дължат
издръжка един на друг.
5.След прекратяването на брака Е.Б. П.-А.а ще носи единствено предбрачното си фамилно
име и ще се именува Е.Б. П.
6.Разноските по прекратяване на брака да останат така, както са направени. Okoнчателната
държавна такса да бъде заплатена от АС. ВЛ. АС..
ОСЪЖДА АС. ВЛ. АС. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.„****”№7, с
настоящ адрес: гр.С. ж.к.“х.“№21 ет.XI ап.41, с друг известен адрес: гр.В.Т. ул.“О.“№29 ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 30.00лв./тридесет
лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по
допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.Б. П.-А.А с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.
„****”№7, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
75.60лв./седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ за споразумението по
имуществените отношения по чл.7.1 от Тарифа към ДТССГПК, както и сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
4