№ 2737
гр. София , 14.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503745 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130 ГПК.
Образувано е по две частни жалби от ищците - Н. Т. П., ЕГН ********** и К. А. П.,
ЕГН **********, чрез адв. Ч. срещу определение № 13522 от 24.08.2020г. и определение №
261701 от 06.10.2020г. за изменение в частта за разноските, постановени по гр.д. №
3359/2020г., по описа на Софийски градски съд, гр.о., II брачен състав, с които е
прекратеното като недопустимо производството по иска срещу ответницата - Н. О. П.,
поради липса на процесуална легитимация и правен интерес и са осъдени да заплатят
направените разноски в размер на 600 лева.
Частните жалбоподатели/ищците - Н. Т. П. и К. А. П. твърдят, че определението е
неправилно. Считат, че правният им интерес произтичал от факта, че Н. Т. П. е племенник
на ответницата, а К. А. П. негова съпруга. Следователно били близки роднини на
ответницата и не трябвало да установяват правен интерес от предявяване на искова молба за
поставяне под запрещение по реда на чл. 336 и сл. ГПК. Считат за неправилно
определението по чл. 248 ГПК, защото делото се намирало в САС и първоинстанционният
съд прибързано се произнесъл за дължимостта на разноските, направени от ответницата.
Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваните определения и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират
разноски.
Насрещната страна по частната жалба/ответницата - Н. О. П. е подал в срок отговор
на частните жалби, чрез адв. В. и адв. А.. Считат, частните жалби за неоснователни и
излагат подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на ищците, които ще бъдат
разгледани при обсъждане доводите на частните въззивници. Молят въззивния съд да
1
потвърди обжалваните определения като правилни и законосъобразни. В условията на
евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното от частните
жалбоподатели адв. възнаграждение. Претендират направените разноски и за двете частни
жалби.
Частните жалби са подадени в срок от активно легитимирани лица срещу подлежащи
на обжалване съдебни актове, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По частната жалба срещу определението за прекратяване на производството:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н. Т. П.
и К. А. П., с която искат поставяне под запрещение на Н. О. П.. Ищците
твърдят, че притежавали първия етаж от наследствен имот, а ответницата
втория етаж от него. Твърдят, че вследствие на предприети действия за
продажба на етажа на ищците, ответницата започнала словесни атаки срещу
тях. Считат, че зад агресивното и грубо отношение на ответницата спрямо тях
било душевно заболяване. На следващо място твърдят, че живеели в кв. ***
на град ***, поради непрестанните обиди и действия от страна на
ответницата.
Първоинстанционният съд приел, че ищците са съпрузи и роднини по сватовство с
ответницата, която била съпруга на А. О. П. – чичо на ищеца Н. П., поради което не са
близки роднини и не попадат в кръга на лицата определени в разпоредбата на чл. 336, ал. 1
ГПК. На следващо място приел, че ищците са трети лица, които нямат правен интерес от
поставянето на ответницата под запрещение, защото не може да бъде направен извод, че
нейните права – лични или имуществени, са или биха били накърнени.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищците не са
близки роднини на лицето, чието запрещаване се претендира. Племенникът по сватовство и
неговата съпруга не са близки роднини по смисъла на чл. 336, ал. 1 ГПК вр. с чл. 76, ал. 5
Семеен кодекс/СК/, че родството по сватовство има правно значение само в предвидените от
закона случай. Съгласно ППВС 5/79г. на ВС и правната доктрина, близки роднини са
роднините по права линия и по съребрена до 4-та степен. В исковата молба липсват други
твърдения на ищците, които могат да обосноват процесуална легитимация като трети лица,
които имат правен интерес от поставянето под запрещение на ответницата.
Ирелевантни за това производство са останалите твърдения в частната жалба, както и
депозирания сигнал до МВР, които установяват влошени междуличностни отношения между
2
страните по делото, но не могат да обосноват правен интерес от поставяне на ответницата
под запрещение, както неправилно счита процесуалният представител на ищците.
По частната жалба срещу определението за изменение в частта за разноските:
Неоснователно е твърдението на частните жалбоподатели, че първоинстанционният съд
прибързано се произнесъл за дължимостта на разноските, направени от ответницата.
В процесната хипотеза е постановено определение на СГС за връщане на исковата
молба като недопустима, на основание чл. 130 ГПК. Производството по делото е прекратено
след връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор от ответника.
Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото,
да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски,
включително и в хипотезата на прекратяване на производството, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът присъжда разноски с всеки акт, с който
приключва делото.
Частният въззиваем претендира разноски в размер на 300 лева, представляващо
заплатено адв. възнаграждение за производството по частната жалба, за което са представени
доказателства, че е реално заплатено по банков път. Искането е основателно и следва да се
уважи в претендирания размер, поради липсата на възражение за прекомерност, по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Частният въззиваем претендира разноски в размер на 200 лева, представляващо
заплатено адв. възнаграждение за производството по частната жалба срещу постановеното
определение по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него
не се носи отделна и самостоятелна отговорност за разноски. Това представлява
съпътстващо производство, с което само се изменя или допълва решението в частта за
разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за
нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС: Определение № 393/17.09.2018г.,
по ч.гр.д. № 2845/2018г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 489 от 17.10.2017г., по ч.гр.д. №
3926/2017г., IV г. о. на ВКС; Определение № 552 от 25.11.2016г., по ч.гр.д. № 4894/2016г. на
ВКС, IV г.о.; Определение № 205/19.12.2018г., по к.ч.гр.д. № 4518/2018г. на ВКС, I г.о. и
много други.
Предвид гореизложеното, обжалваните определения са законосъобразни и правилни, и
следва да бъдат потвърдени, като въззивният съд препрати в останалата част към мотивите
на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13522 от 24.08.2020г. и определение № 261701 от
06.10.2020г., постановени по гр.д. № 3359/2020г., по описа на Софийски градски съд, гр.о.,
II-ри брачен състав.
ОСЪЖДА Н. Т. П., ЕГН ********** и К. А. П., ЕГН ********** да заплатят на Н.
О. П., ЕГН ********** сумата от 300/триста/лева, представляваща разноски за
производството пред САС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4