Решение по дело №9068/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1275
Дата: 13 декември 2021 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20211110209068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110209068 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. ИВ. Д. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № ..., издаден от СДВР за това, че на 19.02.2021г. в
20:21 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 67, с посока на движение от
Околовръстен път към ул. „Филип Кутев”, при ограничение на скоростта от
50 км/ч. за населено място, лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ... се
движил със скорост от 75 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на С. ИВ. Д. е
наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
В жалбата се твърди, че описаният в Електронния фиш автомобил не е
собственост на Д. от 2019г. и с договор за покупко-продажба на МПС е бил
прехвърлен на друго лице. В тази връзка жалбоподателят заявява, че ще
представи доказателства.
1
В съдебно заседание на 17.11.2021г. нито С. ИВ. Д., нито неговият
защитник – адв. Б. се явяват лично пред СРС и съответно не ангажират
доказателства в подкрепа на твърденията от жалбата, нито вземат становище
по спора.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР също не изпраща свой представител
пред СРС и не взема становище по жалбата. В писмо с вх. № 17869 от
23.06.2021г., с което жалбата и административно-наказателната преписка са
изпратени на СРС, административно-наказващият орган е изложил
принципните си съображения относно изискванията за издаване на
Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на
Електронния фиш не съществува законово разписано задължително
съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен
фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и
§ 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено
и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип «СПУКС» № 11743ее в гр.
София, бул. „Черни връх” № 67, с посока на движение от Околовръстен път
към ул. „Филип Кутев”. Ограничението за конкретния пътен участък е 50
км/час в населено място. Заявява се, че техническото средство е преминало
последваща метрологична проверка. Изтъква се, че лицето, срещу което е
издаден обжалваният Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са
доказани по безспорен и категоричен начин; при издаването на Електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ... е собственост на С. ИВ.
Д..
На 19.02.2021г. в 20:21 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 67, с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Филип Кутев”, скоростта
на движение на това МПС била поне 75 км/час при ограничение на скоростта
за населено място - 50 км/ч. Скоростта, с която се движел автомобилът била
установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH CAM S1. Същата е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до
07.09.2027г. и за тази система за контрол на скоростта на МПС има издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 17.09.2020г. до
24.09.2020г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала
проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 60-С-ИСИС от
28.09.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над
100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-10532 от 22.02.2021г. за времето от 19.00
часа до 21.00 часа на 19.02.2021г. системата за контрол на скоростта на МПС,
преминала метрологична проверка, за която е издаден Протокол № 60-С-
ИСИС от 28.09.2020г. с годност за експлоатация до 28.09.2021г., е била
позиционирана в служебно МПС в гр. София, бул. „Черни връх“ № 67, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по посока от
Околовръстен път към ул. „Филип Кутев“.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от
СДВР бил издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № ..., с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя С. ИВ.
Д. (собственик на МПС) е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
3
Електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е 50
км/час; установената скорост на движение е 75 км/ч. и превишаването на
разрешената скорост е с 25 км/час.
Този Електронен фиш е получен от пълномощник на С. ИВ. Д. /адв. Б./
срещу подпис на 20.05.2021г. На 31.05.2021г. С. ИВ. Д. подава жалба срещу
Електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно:
разписка за връчване на Електронен фиш; снимков материал (лист 6 и лист 12
от делото); справка за собствеността на лек автомобил „Фолксваген Бора” с
рег. № ...; Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от
30.08.2016г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р – 10532 от 22.02.2021г.; справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № ...
(лист 13 от делото); Ежедневна форма на отчет; писмо от Главна дирекция
„Национална полиция“ с вх. № 46275/27.08.2021г.; писмо от Столична
община с вх. № 50060 от 03.09.2021г. с приложена схема (л.26-27 от делото);
писма от ОПП – СДВР с вх. № 21044232/24.08.2021г. и с вх. №
59854/27.09.2021г. с приложен снимков материал (лист 36-37 и лист 55-56 от
делото); писмо от Български институт по метрология с вх. № 62441 от
30.09.2021г. с приложени заверени копия от Протокол от проверка № 60-С-
ИСИС от 28.09.2020г., Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1
към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с
приложения).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са
непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е.
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
4
измерване № 17.09.5126 (с приложение), Протокол от проверка № 60-С-
ИСИС от 28.09.2020г. и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 10532 от 22.02.2021г. се
установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания,
преминало е метрологична проверка и съответно е било технически годно
към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на л.11 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство
е издаден Протокол от проверка № 60-С-ИСИС от 28.09.2020г., то следва, че
посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р – 10532 от 22.02.2021г. автоматизирано
техническо средство/система «СПУКС» № 11743ЕЕ е преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били издадени цитираните по-
горе Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Допълненията
към него. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 10532 от
22.02.2021г. техническо средство («СПУКС» № 11743ЕЕ) фигурира и в
снимковия материал на лист 6 от делото. Това означава, че именно това
техническо средство е било използвано и при заснемането на процесното
нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е
било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация
съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на
автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-10532 от
22.02.2021г., тъй като той е годно, информативно, относимо, обективно и
достоверно писмено доказателство. От него се установява мястото, времето,
посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното в
служебен автомобил техническо средство.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. Видно от лист 11 от делото Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-10532 от 22.02.2021г. съдържа всички реквизити според Приложението
5
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото
средство е 19.02.2021г., а датата 22.02.2021г. е датата на регистриране на
документа под № 4332р-10532. Посочени са имената и подписите на лицата,
които са изготвили и проверили въпросния Протокол. В Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-10532 от 22.02.2021г. са посочени общият брой на констатираните
нарушения, вид и номер на ползваното техническо средство, както и това, че е
преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 60-С-
ИСИС от 28.09.2020г. с годност за експлоатация до 28.09.2021г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от
лист 12 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от
19.02.2021г., тъй като е годно, информативно, относимо, обективно,
достоверно доказателство, което изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 10532 от
22.02.2021г. се установява, че от 19.00 часа до 21.00 часа на 19.02.2021г.
(което включва и процесния час : 20.21 часа) техническо средство «СПУКС»
№ 11743ЕЕ е било позиционирано в град София, бул. „Черни връх” № 67, за
да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от
Околовръстен път към ул. „Филип Кутев“ при ограничение на скоростта 50
км/час за населено място. За наличието на ограничение на скоростта 50
км/час данни се съдържат и в снимката на лист 6 от делото, както и в писмата
от ОПП – СДВР с вх. № 21044232/24.08.2021г. и с вх. № 59854/27.09.2021г., а
също и в схемата на лист 27 от делото.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП
(„изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
6
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”) съдът
кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките и
дисковете /приложени по делото/ се установява регистрационният номер на
автомобила, който е разпознат от системата; датата, часа и мястото на
извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение и
това, че в лентата на движение на заснетото МПС няма други превозни
средства. Този снимков материал представлява веществено доказателствено
средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото в номера на снимката е цитирано
техническо средство с № 11743ЕЕ, съдът приема, че процесното нарушение е
заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 10532
от 22.02.2021г. Освен номера на техническото средство, между снимката на
л.6 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р – 10532 от 22.02.2021г. има
припокриване и касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което
за съда не възниква съмнение, че снимката на л.6 от делото е направена
именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства.
Съдът се доверява изцяло и на писмото от Столична община с вх. №
50060 от 03.09.2021г. (с приложена схема), както и на писмата от ОПП –
СДВР с вх. № 21044232 от 24.08.2021г. и с вх. № 59854 от 27.09.2021г. (с
приложен снимков материал и диск), тъй като те се явяват информативни,
достоверни и непредубедени писмени доказателства. От тях се установява, че
на процесното място към 19.02.2021г. не е имало ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак В26, а е важало общото ограничение на скоростта за
населено място - 50 км/час. Освен от схемата на Столична община и снимката
на л.6 от делото, ограничението на скоростта на процесното място към датата
на деянието се установява и от писмата от ОПП – СДВР, цитирани по-горе,
както и от Ежедневната форма за отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-10532 от
22.02.2021г. Същевременно не са налице доказателства, които да
7
опровергават този извод, че на процесната дата и място ограничението на
скоростта е било 50 км/час.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то и справка
от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № ... (л.13
от делото) са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената
сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира
и установява, че собственик на заснетото МПС лек автомобил „Фолксваген
Бора” с рег. № ... е жалбоподателят С. ИВ. Д., респ. че обжалваният
Електронен фиш е съставен на 24.02.2021г. и е връчен на 20.05.2021г. Данни
за последното обстоятелство се съдържат и в разписката за връчване на
Електронен фиш, която като обективно и достоверно доказателство, също се
кредитира от съда.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от
30.08.2016г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ
с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и
установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения
образец.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”. В същия
смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
8
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане)
и изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния
фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният
отговаря на всички законови изисквания – посочена е териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на
заснетото МПС и собственикът на същото. Дали посочената в Електронния
фиш скорост е действително измерената и дали е приспадната допустимата
грешка на техническото средство при измерване на скоростта в полза на
нарушителя е въпрос по същество. Доколкото в Електронния фиш има
записана скорост на движение на МПС-то и тя е над разрешените 50 км/ч.,
съдът не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано
с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е
описано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1
от ЗДвП. Отбелязана е наложената на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
глоба /в размер на 100 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как
следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е
издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш,
нито счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в
Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно
9
приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление.
Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по
отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не
важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че
съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае
издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията
на ЗДвП от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в
който е било монтирано автоматизираното техническо средство при
заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени
10
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за
контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината
на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни и
стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на
информацията и издаването на Електронен фиш става не при установяване на
нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на самия Електронен
11
фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява
неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на
нарушението 19.02.2021г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от 05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на
закона, то към 19.02.2021г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е
бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от
снимковия материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо
средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и
годност на това техническо средство да регистрира скоростта на движение на
МПС-та. В конкретния случай е била установена (заснета) скорост на
движение 78 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3 км/ч.
при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с
поне 75 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото
Протокол от проверка № 60-С-ИСИС от 28.09.2020г., според който грешката
при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч.
при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка в случая е отчетена в
12
атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като „установена“
скоростта от 75 км/час. Доколкото от приложената на л.6 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ... е 78
км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че
автомобилът се е движил със скорост от поне 75 км/час, която се явява по-
благоприятна по размер от действително измерената скорост от 78 км/ч.
От схемата на Столична община и от снимката на л.6 от делото, писмата
от ОПП – СДВР, Ежедневната форма за отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-10532 от
22.02.2021г. се установява, че на въпросното място към 19.02.2021г.
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 75 км/ч. при
ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място водачът на автомобил
„Фолксваген Бора” с рег. № ... е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на
движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/ч. в населено място.
Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от
поне 75 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на водача) обективно е
реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 25 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира
при пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае
задължението си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС
със скорост над 50 км/час (когато няма пътен знак, задаващ друго
ограничение на скоростта) и че щом е измерена скорост от поне 75 км/ч.
значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на л.7 от делото е видно, че собственик на
автомобила е жалбоподателят С. ИВ. Д.. Тук е моментът да се посочи, че
релевираните от Д. твърдения в жалбата, че е продал МПС на друго лице, са
останали недоказани и голословни. Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
13
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Доколкото на 20.05.2021г. е получен
Електронния фиш чрез пълномощник, то най-късно на 31.05.2021г., когато е
подадена жалбата, подписана лично от Д., той е знаел, че срещу него има
издаден Електронен фиш и тъй като не е подал в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния
ден и час (с оглед нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, разяснена и в самия
Електронен фиш), настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с
оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност на С. ИВ. Д. – като собственик
на МПС-то, който не е посочил друго лице, което да е управлявало
автомобила на посочените в Електронния фиш дата, час и място.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 25 км/ч.
над ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и
начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на С. ИВ. Д. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице или че друго лице
е собственик на МПС-то) следва да се определи глоба в размер на 100 лева,
тъй като според чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП при превишаване на разрешената
скорост от 21 до 30 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в
размер на 100 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд
размер. Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това обжалваният
Електронен фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с
него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното
нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не
представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че
следва да потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен,
законосъобразен и при справедлив и законоустановен размер на наказанието.
14
По делото няма направени от страните искания за присъждане на
разноски. Поради това, независимо от изхода на делото, такива не следва да
се присъждат на никоя от страните по спора.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № ..., издаден от СДВР, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП на С. ИВ. Д. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто)
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15