№ 2427
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110167840 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба К. М. А. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес
. (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адв. М. М.,
член на Пловдивската адвокатска колегия. Ищцата твърди, че на една и съща дата през
2021 г. е сключила с „.“ ЕООД договор за кредит и два анекса към него, по силата на
които, по силата на които усвоила срещу задължение да ги възстанови следните суми:
260 лева, съответно 310 лева и 109 лева и 34 стотинки. За всеки един от договорите
освен това страните се съгласили тя да заплати „такса за бързо разглеждане“ – 66
лева и 64 стотинки, съответно 139 лева и 89 стотинки и 249 лева и 23 стотинки. Освен
това тя трябвало да заплати и възнаградителна лихва върху така усвоените суми.
Оспорва уговорките за „такса за бързо разглеждане“ като нищожни на основание чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Излага също така доводи за нищожността им с оглед на
противоречието им с добрите нрави поради нееквИ.лентност на престациите. Освен
това ги оспорва с доводи за неравноправност. Позовава се и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
заявява, че се цели допълнително оскъпяване на кредита, което е следвало да бъде
включено в годишния процент на разходите. Иска от съда да прогласи нищожността на
таксите за бързо разглеждане на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22
ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговор на исковата молба и насрещна
искова молба от ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., действуващо чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д..
Ответникът признава, че на съответната дата е сключило (с тогавашна фирма
„4финанс“) от разстояние трите договора с К. М. А.. Твърди, че са били спазени
изискванията и че договорите са били възпроизведени в писмена форма на траен
1
носител, по ясен и разбираем начин и всичките им елементи са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12 пункта). Заявява, че е предоставил
преддоговорната информация във формата на стандартен европейски формуляр.
Излага доводи, че услугата за бързо разглеждане е била поискана от К. М. А., както и
че е допълнителна и незадължителна. Оспорва твърденията й, че клаузите за тях са
нищожни поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави
(нееквИ.лентност на престациите) или неравноправност, във връзка с което излага
подробни доводи. Твърди, че падежът за вземанията му по трите договора е настъпил,
но К. М. А. погасила с две плащания само част от паричните си задължения (общо 400
лева). Иска от съда да я осъди да му заплати непогасените суми, а именно главница по
договорите в размер на 1 100 лева, договорна лихва в размер на 37 лева и 6 стотинки,
такса за бързо разглеждане в размер на 249 лева и 23 стотинки и мораторна лихва в
размер на 76 лева и 08 стотинки, начислена от 25. 06. 2022 г. до 28. 02. 2023 г.
Претендира разноски. Прави евентуално оспорване на наличието на основание за
предоставяне на безвъзмездна правна помощ от адвокат в полза на К. М. А..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от на насрещната искова молба от
ищцата К. М. А., с който оспорва насрещните искове като неоснователни. Обосновава
приложимостта на правилата на ЗПК към процесния договор за кредит. Освен
противоречието с чл. 19, ал. 4 ЗПК допълва аргументите си и с доводи, че в договора
за кредит липсва посочване на точните разходи, които се включват в годишния
процент на разходите, поради което е налице противоречие и с чл. 22 във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на съдебна практика, в това число и практика на Съда
на Европейския съюз, според която използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на годишния процент на разходите представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи,
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Прави евентуално възражение за прихващане с вече заплатената сума в размер на 400
лева. Иска от съда да отхвърли насрещните искове. Претендира разноски. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираните от „.“ ЕООД разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител срещу надлежен ответник и е придружена с документ за
внесена държавна такса в необходимия размер. Исковата молба отговаря и на
останалите формални изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е
редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Същото се отнася и до
насрещната искова молба и предявените с нея искове. Насрещната искова молба следва
да бъде тълкувана в смисъл, че от общо претендираната сума в размер на 1 462 лева и
37 стотинки сумата 76 лева и 8 стотинки е обезщетение за забава и размер на иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а сумата 1 386 лева и 29 стотинки (1462,37 – 76,08) включва
главница, възнаградителна лихва и такси по договора за кредит.
Ищцата предявява установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищцата е да установи при условията
на пълно и главно доказване във връзка с този иск твърдените от нея пороци,
обуславящи нищожността на договор за кредит № . от 12. 10. 2021 г. и двата негови
анекса от 12. 10. 2021 г. Ответното дружество предявява два кумулативно съединени
2
осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на ответното дружество по така предявените насрещни искове е да установи
при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договор за кредит
№ . от 12. 10. 2021 г. и двата негови анекса от 12. 10. 2021 г., че клаузите им за такси за
бързо разглеждане са били индивидуално уговорени, че К. М. А. е усвоила сумите по
тях, както и че е настъпил падежът на паричните й задължения по тези договори,
съответно че К. М. А. е изпаднала в забава за заплащането на главница,
възнаградителна лихва и такси в размер на общо 1 386 лева и 29 стотинки, както и че
размерът на обезщетението за забава за периода 25. 06. 2022 г. – 28. 02. 2023 г. възлиза
на 76 лева и 8 стотинки.
От събраните по делото доказателствени материали се установява, че на 12. 10.
2021 г. страните сключили договор за кредит № ., по силата на който ответното
дружество (с тогавашна фирма „4финанс“ ЕООД) предоставило на ищцата парична
сума в размер на 260 лева, а ищцата поела задължението да му възстанови така
предоставената парична сума, както и да му заплати възнаградителна лихва в размер
на 40, 99 % на годишна основа в тридесетдневен срок. Наред с това ищцата поела и
още едно парично задължение към ответното дружество: да му заплати паричната
сума в размер на 66 лева и 64 стотинки, представляваща „такса за бързо
разглеждане“. Сборът на всички парични задължения на ищцата по договора за
кредит (главница, възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане) възлизал на
335 лева и 40 стотинки. При това положение страните посочили в текста на договора,
че годишният процент на разходите възлиза на 49, 7 %. Към така сключения договор за
кредит страните сключили и два допълнителни договора. Така с анекс за
допълнителна сума от същата дата 12. 10. 2021 г. ответното дружество предоставило
на ищцата още 310 лева, която тя трябвало да възстанови в същия срок като по
основния договор, страните уговорили намаление на възнаградителната лихва на 40,
97 % на годишна основа, а наред с това и предвидили ищцата да заплати такса за
бързо разглеждане в размер на още 73 лева и 25 стотинки (139,89 – 66,64). Така с този
анекс общият размер на паричните задължения по анексирания договор за кредит
станал 729 лева и 9 стотинки, а като годишен процент на разходите страните посочили
49, 6 %. В втори анекс към договора за кредит от същата дата ответното дружество
предоставило на ищцата парична сума в размер на още 530 лева, която ищцата
трябвало да възстанови в същия срок. Увеличили възнаградителната лихва на 41 % и
предвидили ищцата да заплати допълнителна такса за бързо разглеждане в размер на
още 109 лева и 34 стотинки (249,23 – 139,89). Така с този анекс общият размер на
паричните задължения на ищцата се увеличил на 1 386 лева и 29 стотинки, а
последният посочен от страните годишен процент на разходите бил 49, 7 %. Във
връзка с така поетите договорни задължения ищцата заплатила на ответното
дружество на 14. 03. 2022 г. сума в размер на 250 лева, а на 25. 06. 2022 г. още 150
лева. С така заплатената парична сума в размер на общо 400 лева ответното дружество
счело, че са погасени парични задължения за разноски за събиране на просрочен дълг
в размер на общо 84 лева (за три напомнителни писма и окомплектоване на досие) и
лихва за забава за периода 11. 11. 2021 г. – 25. 06. 2022 г. в размер на 316 лева.
За установяването на действителни годишен процент на разходите по така
сключения договор за кредит и анексите към него първостепенният съд допусна
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно първия вариант на експертното заключение,
при който таксата за бързо разглеждане не се включва към разходите по кредита,
според вещото лице годишният процент на разходите възлиза на 49, 65 %. Според
3
втория вариант на експертното заключение, при който таксата за бързо разглеждане се
приема за разход по кредита, годишният процент на разходите възлиза на 1 568, 32 %.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Нито се твърди, нито има данни по делото при сключването на договора за
креди и двата анекса към него ищцата да е действувала като търговец или във връзка с
упражнявана от нея професионална дейност. При това положение съдът приема, че тя
има качеството на „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните
разпоредби към Закона за защита на потребителите. Поради тази причина спрямо
договора за потребителски кредит следва да се прилагат изискванията на Закона за
потребителския кредит (ЗЗП). Този закон изисква в текста на договора да бъде посочен
годишният процент на разходите по кредита, който не може да превишава петкратния
размер на законовата лихва за неизпълнение на парични задължения, определена от
Министерския съвет (чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК). Годишният
процент на разходите по кредита според определението на чл. 19, ал. 1 ЗПК се
изразява в общите разходи по кредита настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“ на свой ред се съдържа в пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПК и според нея това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. В дадения случай страните са
уговорили една допълнителна услуга, наречена „бързо разглеждане“. Според
съответната неномерирана графа от приложимите общи условия на ответното
дружество (л. 20 от делото) тази „допълнителна незадължителна“ услуга се изразява
в обработването и отговарянето на искането за кредит в рамките на петнадесет минути
по подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис.
Ползуването на тази услуга можело да бъде заявено от потребителя при подаването на
искането за отпускането на кредита или на допълнителна сума.
Макар и според общите условия на ответното дружество тази услуга да е
номинално определена като „допълнителна“ и „незадължителна“, настоящият
съдебен състав намира, че нейното ползуване от потребителя всъщност е било
необходимо условие за сключването на договора за кредит и двата анекса към него.
Този извод е обусловен от косвените данни за икономическата неравнопоставеност на
страните. Ползуването на допълнителната услуга всъщност е било задължително
условие, поставено от ответното дружество като икономически по-силна страна на
ищцата като икономически по-слаба страна за отпускането на потребителския кредит
и съответните „допълнителни суми“. Ето защо първостепенният съд приема, че цената
на допълнителните услуга „бързо разглеждане“ следва да бъде отнесена към общия
разход по кредита съгласно цитираната по-горе легална дефиниция. Допълнителна
подкрепа първоинстанционният съд открИ. и в решението на Съда на Европейския
съюз по дело С-714/22, според което „разходите за допълнителни услуги, които са
4
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и
при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит
или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит“.
След като допълнителната услуга за „бързо разглеждане“ е била задължително
условие за сключването на договора за потребителски креди и анексите към него, то тя
съставлява разход по потребителския кредит. Затова и настоящият съдебен състав на
първостепенния съд намира, че следва да предпочете втория вариант на експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, според който действителният
годишен процент на разходите по кредита възлиза на 1 568, 32 %. Освен че така
определения действителен годишен процент на разходите многократно превишава
императивния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, първоинстанционният съд намира, че и
пропускът на страните да посочат тъкмо този действителен годишен процент на
разходите противоречи на повелителното изискване за съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Пропускът на страните да посочат
действителния размер и начина на формирането на годишния процент на разходите в
договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за
потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на
разходите и начина на формирането му произтича от правото на потребителя да може
да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и
да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други
договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“
кредита). В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски
градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в.
гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен
състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е
въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на
СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от
20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение №
3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.;
решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело №
9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в.
гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен
състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение целият договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, но поради
ограниченията на диспозитивното начало първостепенният съд следва да прогласи
нищожността само на клаузите за ползуването на услугата за бързо разглеждане.
Излишно е да бъдат обсъждани и останалите доводи на ищцата за недействителност на
съответните уговорки.
Недействителността на договора за потребителски кредит и анексите към него е
начална (ab initio). За ищцата не са възникнали договорни задължения въз основа на
5
тези начално недействителни сделки. Действително, съгласно чл. 23 ЗПК ищцата има
задължението да възстанови чистата стойност (главницата) по договора за
потребителски кредит – в случая това е предоставената й от ответното дружество
парична сума в размер на общо 1 100 лева (260 + 310 + 530). Тя обаче не дължи
каквито и да било други разходи, в това число и обезщетение за забава в размер на
законовата лихва или такси за извънсъдебно събиране на вземането (последните и без
това съставляват неустойка за забава, която противоречи на императивната правна
норма на чл. 33 ЗПК). Следователно с извършените плащания в размер на общо 400
лева ищцата е погасила частично единственото си парично задължение към ответното
дружество за възстановяването на чистата стойност на договора за потребителски
кредит в размер на 1 100 лева. Тя продължава да дължи на ответното дружество
остатъка от 700 лева (1 100 – 400).
Въпреки това според разбирането на настоящия съдебен състав предявените
насрещни искове трябва да бъдат изцяло отхвърлени. Това е така, защото ответното
дружество е основало главния осъдителен иск с неизпълнението на поети от ищцата
договорни задължения, а както беше установено, договорът за потребителски кредит и
анексите към него са ab initio недействителни. Установеното от съда юридическо
задължение на ищцата към ответното дружество за заплащането на паричната сума в
размер на 700 лева почИ. на различно правно основание. Според съдебната практика,
която настоящият съдебен състав споделя, „Задължението по чл. 23 ЗПК е за
реституиране на даденото по едно недействително правоотношение“ – определение
№ 60729 от 08. 11. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1340/2021 г., IV г. о. Ответното
дружество следва да защити правата си с различен иск, почИ.щ на извъндоговорно
основание, какъвто в рамките на настоящото производство не е бил предявен.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
предявения от ищцата иск и да отхвърли предявените от ответното дружество искове.
Разноски. При този изход на делото право на разноски има само ищцата. Те се
свеждат до държавната такса за разглеждането на нейния иск в размер на 50 лева. От
друга страна, претендира се и заплащането на адвокатско възнаграждение за
безвъзмездна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата адвокат
М. М. с ДДС. Искането е подкрепено с доказателства за сключването на договор за
безвъзмездна правна помощ с конкретно посочено основание по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, както и за регистрирането на адвоката по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС). Според разбирането на настоящия съдебен състав следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
минимален размер без ДДС. Разбира се, минималното възнаграждение трябва да е
както за предявения от ищцата иск, така и за защитата по двата насрещни кумулативно
съединени иска – общо 1 200 лева без ДДС.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите в отношенията между ищцата К. М. А. с ЕГН **********,
адрес ., и ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., че
уговорките за ползуването и заплащането на услугите за бързо разглеждане по
6
договор за кредит № . от 12. 10. 2021 г. и двата негови анекса от 12. 10. 2021 г., са
нищожни.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите на ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление ., срещу ищцата ищцата К. М. А. с ЕГН **********,
адрес ., за заплащането на паричната сума в размер на 1 386 лева и 29 стотинки,
представляваща просрочено задължение по договор за кредит № . от 12. 10. 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите на ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и
адрес на управление ., срещу ищцата ищцата К. М. А. с ЕГН **********, адрес ., за
заплащането на паричната сума в размер на 76 лева и 8 стотинки, представляваща
обезщетение за забава в размер на законовата лихва, начислена главницата по договор
за кредит № . от 12. 10. 2021 г. за периода 25. 06. 2022 г. – 28. 02. 2023 г.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., да заплати в полза на ищцата К. М. А. с ЕГН **********, адрес ., сумата
в размер на 50 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза
на адвокат М. В. М., член на Пловдивската адвокатска колегия, адрес на кантората .,
сумата в размер на 1 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство без ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7