РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Царево, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20252180200003 по описа за 2025 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от „С.“ ООД, ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № РД-05-24 от 09.12.2024 год. на Директор на
РЗИ- Бургас, с което за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закон за здравето вр. чл.
2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции, на „С.“ ООД, ЕИК *********, е
наложено наказание по чл. 211, ал. 3 от Закон за здравето "имуществена
санкция" в размер на 2000,00 лв.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП. За ответника по жалбата,
се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя. Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
При извършена на 29.08.2024 год. проверка в търговски обект- хотел в
с. Лозенец, обл. Бургаска, стопанисван от дружеството жалбоподател- се
установило, че дружеството не е уведомило компетентните органи, за
настъпили промени в данните и обстоятелствата вписвани в Регистъра на
обектите с обществено предназначение. Констатираните нарушения,
мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на
административно нарушение № 33 от 29.08.2024 год. в който нарушението
било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. В АУАН са изложени
подробно констатираното нарушение, дата и мястото на извършване на
нарушението и виновните лица. Актът бил съставен в присъствието на
представител на жалбоподателя и връчен лично на управителя. Въз основа на
съставения акт, наказващия орган издал атакуваното наказателно
постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като такова по чл. 36, ал. 1 от Закон за здравето вр.
чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции и санкционирано по чл. 212, ал. 3 от
Закон за здравето.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля,
при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са
дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да
се съмнява в достоверността на показанията на този свидетели и кредитира
същите като истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
2
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от
своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РЗИ а атакуваното наказателно постановление е издадено от
Директор на РЗИ, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от
ЗАНН.
Съдът счита, че в случая нарушението е безспорно доказано от
събраните по делото доказателства. Жалбоподателя също не отрича че е
извършил нарушението за което е санкциониран. Предвид това, съда намира,
че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички признаци на
административно нарушение на ЗЗ, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
3
Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок.
Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода
на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 212, ал. 3 от ЗЗ,
където е посочено, че когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000,00 до 15 000,00 лв. а
при повторно нарушение от 5000,00 до 20 000,00 лв. Съдът счита, че
административно- наказващия орган съвсем правилно е отчел факторите
определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния законоустановен
размер.
Ето защо наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-24 от
09.12.2024 год. на Директор на РЗИ- Бургас, с което за нарушение на чл. 36,
ал. 1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за
създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено
предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, на „С.“
ООД, ЕИК *********, е наложено наказание по чл. 211, ал. 3 от Закон за
здравето "имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4
5