Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                    град София, 14.11.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                   

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9572 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248 от ГПК.

    С решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., постановено по гр.дело №65516/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, са осъдени С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. да заплатят на „Т.С.” ЕАД всеки от тях по 1/3 част от следните суми: сумата от 2935.54 лв., главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 613.78 лв., законна лихва за забава за периода от 08.08.2014г. до 11.09.2017г.; сумата от 51.12 лв., главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 13.78 лв., лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до 11.09.2017г., както и сумата от 801.05 лв., разноски. С решението са отхвърлени  предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. искове за главница за разликата над уважения размер от 2935.54 лв. до пълния предявен размер от 5370.76 лв., както и искове за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 613.78 лв. до пълния предявен размер от 1194.12 лв..

            С определение №387615, постановено в закрито съдебно заседание на 18.04.2018г., е оставена без уважение молба вх.№5055601/02.04.2018г., подадена от ответниците - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., в частта за разноските.

            Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за главница за разликата над над уважения размер от 2935.54 лв. до пълния предявен размер от 5370.76 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 613.78 лв. до пълния предявен размер от 1194.12 лв., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемите страни - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г., не депозират писмени отговори, в приложена молба от 29.05.2019г. е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца.

         Постъпила е въззивна жалба от ответниците - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г., чрез адв.Д.Д., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове за главница и за мораторна лихва, както и в частта за разноските. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответниците като наследници на общия наследодател С.Г., без да са представени доказателства, че последният е бил собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период от време. Твърди се, че при доказателствена тежест за ищеца не са събрани доказателства, от които се установява факта, че наследодателят на ответниците е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ досежно процесния имот. В тази връзка се излага, че по делото е останал недоказан факта на възникнали договорни отношения между наследодателят на ответниците и топлофикационното дружество с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот за исковия период. При условията на евентуалност се поддържат съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на своя интернет сайт на издадени общи фактури, по които се претендират процесните задължения от ответниците, предвид на което се налага извода, че липсват доказателства за изискуемостта на претендираните вземания, съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014г., които са приложими за процесния период. Съображения в този смисъл за изложени подробно във въззивната жалба. Молят съда да постанови съдебен акт, който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. На основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за процесуално представителство пред СРС и СГС. Представят се поотделно за всеки от въззивниците-ответници 3 броя списъци по чл.80 от ГПК.

         Въззиваема страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответниците.

Третото лице-помагач - "Н." ЕАД, не взема становище по подадените въззивни жалби от страните.

Постъпили са отделни 3 броя частни жалби, както следва: частна жалба вх.№5083185/17.05.2018г. от ответницата - С.З.Г., чрез адв.Д.Д., частна жалба вх.№5083183/17.05.2018г. от ответницата - К.С.Г., чрез адв.Д.Д., и частна жалба вх.№5083186/17.05.2018г. от ответника - Ц.С.Г., чрез адв.Д.Д., срещу определение №387615, постановено в закрито съдебно заседание на 18.04.2018г., с което е оставена без уважение молба вх.№5055601/02.04.2018г., подадена от ответниците - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., в частта за разноските, в които са изложени идентични доводи за незаконосъобразност на постановеното от СРС определение. Твърди се, че неправилно СРС не е присъдил на адв.Д.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА след като по делото са приложени 3 броя договори за правна помощ, в които изрично е посочено, че процесуалното представителство е безплатно като осъществено на „близки лица” по смисъла на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА. Поддържа се още, че неправилно са изчислени съобразно уважената част на предявените искове възложените в тежест на ответниците разноски. Молят съда да постанови съдебен акт, с който на основание чл.248 от ГПК да отмени обжалваното определение и измени решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., в частта за разноските като намали присъдени в полза на топлофикационното дружество разноски, изчислени съобразно уважената част на предявените искове, както и присъди на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА в полза на адв.Д.Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на всеки от ответниците в първоинстанционното производство.

Ответникът по частните жалби - "Т.С." ЕАД не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадените 3 броя частни жалби, както следва: частна жалба вх.№5083185/17.05.2018г. от ответницата - С.З.Г., чрез адв.Д.Д., частна жалба вх.№5083183/17.05.2018г. от ответницата - К.С.Г., чрез адв.Д.Д., и частна жалба вх.№5083186/17.05.2018г. от ответника - Ц.С.Г., чрез адв.Д.Д..

в частта за разноските.К за изменение на то съдебно заседание на 18.04.2018г.,ение за окозана  претендираните вземания съгласно

         Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на разделната отговорност на всеки от ответниците по 1/3 част от всяко от претендираните вземания.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че от събраните пред първата инстанция доказателства се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената пред първостепенния съд фактическа обстановка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби от страните, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца - „Т.С.” ЕАД, е НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ответниците - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г., е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Обоснованият краен извод на СРС за частична основателност на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е направен в противоречие на доказателствата по делото и като такъв се явява неправилен и незаконосъобразен. Във връзка с изложените във въззивната жалба на ответниците доводи, решаващият състав намира за основателни поради следните съображения:

Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба на ответниците, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между наследодателя на ответниците и топлофикационното дружество с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди досежно процесния имот, респ. дали наследодателя на ответниците е имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за исковия период от време. Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Правилно СРС с изготвен проекто-доклад с определение от 08.12.2017г., е разпределена доказателствената тежест между страните досежно правопораждащите спорното право факти, оспорени по надлежния ред от ответниците и по-конкретно, че ищецът носи доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят на ответниците е бил собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, респ. че същият е имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за исковия период от време. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съобразно тези нормативни изисквания са съставени и одобрени действащите през процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване"; "при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец..."; "преди промяната или закриването на партидата от продавача купувачът-собственик или титуляр на вещно право на ползване, заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия"; "ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател". Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на собственост. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл.110, ал.2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като не може да се позовава на индиции - напр. на подписани от ответника списъци, молби и прочие изявления преди или по време на процесния период. В случая по делото е приложен единствено списък на етажни собственици /стр.19 от първоинстанционното дело/, в който не е посочено за коя етажна собственост се отнася, за кой период и от кого е издаден. Следователно въззивният съд намира, че така приложения списък на етажни собственици /стр.19 от първоинстанционното дело/, на който се позовава СРС да обоснове извода, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот, не представлява годно писмено доказателство, от което могат да се установят релевантни за спора факти и обстоятелства. Други доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот през исковия период, по делото няма представени. Следователно въззивният съд намира, че в хода на първоинстанционното производство при правилно разпределена доказателствена тежест между страните не са ангажирани годни писмени доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че С.Цветков Г., наследодател на ответниците, през исковия период се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно, че е бил страна по договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот през исковия период от време. В този смисъл ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните главници. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава. Първостепенният съд като е достигнал до обратния правен извод и е уважил частично предявеният главен и акцесорен иск за осъждане на всеки от ответниците да заплатят парични задължения на техния наследодател, които произтичат от договор за доставка на топлинна енергия, сключен между наследодателя на ответниците и топлофикационното дружество, за исковия период от време, е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени частично в уважените части и да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят в тези части предявените искове. Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове макар и по други съображения /подробно изложени по-горе/, следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски, направени пред СРС и СГС имат въззиваемите страни. Пред СРС няма данни за реално сторени разноски от ответниците, като не следва да се присъжда в полза на ответника - Ц.С.Г. сумата от 150 лв., внесен депозит за вещо лице, тъй като СРС с определение от 15.02.2018г. е постановил да се върне на страната. Други разноски направени от ответниците пред СРС не са сторени и такива не се дължат. В полза на процесуалния представител на ответниците - адв.Д.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, общо за тримата ответници в размер на 661.49 лв., което е в минимален размер, установен в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и което е съобразено с извършените процесуални действия от адв.Д.Д. пред СРС - подадени са три отделни писмени отговора, които обаче са напълно идентични, процесуалният представител не се е явил в проведеното съдебно заседание, както и от друга страна съдът отчита ниската фактическа и правна сложност на спора. Пред СГС сторените от въззивниците-ответници разноски, са както следва: въззивника-ответник К.С.Г. е заплатила държавна такса за въззивно обжалване в размер на 133.71 лв., която сума следва да й бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК; въззивника-ответник - С.З.Г. е заплатила държавна такса за въззивно обжалване в размер на 16.29 лв., която сума следва да й бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК. По делото няма данни за реално сторени разноски от въззивника-ответник - Ц.С.Г., поради което такива не му се дължат. В полза на процесуалния представител на ответниците - адв.Д.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, общо за тримата ответници в размер на 300.00 лв., което е в минимален размер, установен в чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразен с извършените процесуални действия от адв.Д.Д. пред СГС - подадена е една обща въззивна жалба, процесуалният представител не се е явил в проведеното съдебно заседание, както и от друга страна съдът отчита ниската фактическа и правна сложност на спора.

По частна жалба вх.№5083185/17.05.2018г. от ответницата - С.З.Г., чрез адв.Д.Д., частна жалба вх.№5083183/17.05.2018г. от ответницата - К.С.Г., чрез адв.Д.Д., и частна жалба вх.№5083186/17.05.2018г. от ответника - Ц.С.Г., съдът приема следното:

Обжалваният съдебен акт - определение №387615, постановено в закрито съдебно заседание на 18.04.2018г., с което е оставена без уважение молба вх.№5055601/02.04.2018г., подадена от ответниците - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., в частта за разноските, е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващите са легитимирани и имат интерес от обжалване. Частните жалби са постъпили в законоустановения срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

С оглед изхода на спора във въззивното производство - предявените искове са изцяло неоснователни, обжалваното определение се явява незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

В полза на въззивника- К.С.Г., следва да се присъди сумата от 25.00 лв., сторени разноски за платена държавна такса по частната жалба, на въззивниците - Ц.С.Г. и С.З.Г. на всеки от тях по 15.00 лв., платени държавни такси по частните жалби. В полза на процесуалния представител на ответниците - адв.Д.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, общо за тримата ответници в размер на 200.00 лв., което е в минимален размер, установен в чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразен с извършените процесуални действия от адв.Д.Д. пред СГС - подадени са три отделни частни жалба, които са напълно идентични, процесуалният представител не се е явил в проведеното съдебно заседание, както и от друга страна съдът отчита ниската фактическа и правна сложност на спора.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., постановено по гр.дело №65516/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, В ЧАСТТА, в която са осъдени С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. да заплатят на „Т.С.” ЕАД всеки от тях по 1/3 част от следните суми: сумата от 2935.54 лв., главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 613.78 лв., законна лихва за забава за периода от 08.08.2014г. до 11.09.2017г.; сумата от 51.12 лв., главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 13.78 лв., лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до 11.09.2017г., както и сумата от 801.05 лв., разноски,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; срещу С.З.Г., с ЕГН **********, Ц.С.Г., с ЕГН **********, и К.С.Г., с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати по 1/3 част от следните суми: сумата от 2935.54 лв., главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. - м.04.2015г. за топлоснабден имот с абонатен №215862, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 613.78 лв., законна лихва за забава за периода от 08.08.2014г. до 11.09.2017г.; сумата от 51.12 лв., главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 13.78 лв., лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до 11.09.2017г..

ПОТВЪРЖДАВА решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., постановено по гр.дело №65516/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, в останалите обжалвани части.

ОТМЕНЯ определение №387615, постановено в закрито съдебно заседание на 18.04.2018г. по гр.дело №65516/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, с което е оставена без уважение молба вх.№5055601/02.04.2018г., подадена от ответниците - С.З.Г., Ц.С.Г. и К.С.Г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №339931, обективирано в протокол от съдебно заседание на 15.02.2018г., в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на К.С.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК  сумата 133.71 лв. /сто тридесет и три лева и 71 ст./, сторени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, платена държавна такса по частна жалба.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на С.З.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК  сумата 16.29 лв. /шестнадесет лева и 29 ст./, сторени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата 15.00 лв. /петнадесет лева/, платена държавна такса по частна жалба.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на Ц.С.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК  сумата 15.00 лв. /петнадесет лева/, платена държавна такса по частна жалба.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адв.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА следните суми: сумата от 661.49 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 49 ст./, адвокатско възнаграждение за първата инстанция, сумата 300.00 лв. /триста лева/, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата 200.00 лв. /двеста лева/, адвокатско възнаграждение за частните жалби.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./              

 

 

                                                           2./