О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496/30.3.2021г.
Град Пловдив, 30 март 2021
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
І отделение, XIV състав, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа административно дело № 2924 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК вв връзка с чл.144 АПК.
Иска се от ответника по делото – ТД на НАП чрез процесуалния
представител С.P. допълване на определението на съда в частта за разноските, с
което е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ“Г.П.“***, представлявано от Г.И.П.,***, против
решение № 336 от 20.10.2020 г. на Териториалния директор на НАП – Пловдив, с
което е потвърдено постановление № С200016-022-0065206 от 24.09.2020 г. за
възлагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив.
Дадена е възможност на жалбоподателката да вземе становище по
направеното искане, като същото е сторено на 01.02.2021 г. С него се възразява
против присъждане на разноски на ответника по делото. Сочи, че макар искането
да изхожда от жалбоподателката, то е породено от обстоятелството, че актът е
бил отменен.
Настоящият състав намира искането за допустимо, тъй като е подадено в
срока за оспорване на определението, но не е основателно.
Съгласно чл. 143, ал.3 от АПК Когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ.
В случая жалбоподателката е предявила за оспорване процесното
постановление за наложени обезпечителни мерки, като след подаването на жалбата
на 03.11.2020 г., същото е било отменено от административния орган с
постановление от 17.11.2020г. При това положение, съдът намира, че ответникът, с издадения и по-късно оттеглен
административен акт, е дал повод за завеждане на производството, поради което
разноски в това число и за юрисконсултско възнаграждение, не му се дължат.
По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че е налице
хипотезата по чл.143, ал.3 от АПК, поради което искането за допълване на
определението в частта за разноските следва да се остави без уважение.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТД на НАП чрез процесуалния представител С.P. за допълване
на определение №16 от 06.01.2021 г. по
адм.д.№ 2924/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта за
разноските, с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ“Г.П.“***, представлявано от Г.И.П.,***,
против решение № 336 от 20.10.2020 г. на Териториалния директор на НАП –
Пловдив, с което е потвърдено постановление № С200016-022-0065206 от 24.09.2020
г. за възлагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: