Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.Пловдив, 19.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав, в открито заседание
на 13.02.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар:Антоанета Калайджиева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 22/2019г. по
описа на АС - Пловдив,
намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 338/01.10.2018г., постановено по гр.д.№ 264/2018г. по описа на ОС
- Х., се обявява за недействителен по отношение на Й.Г.К., ЕГН **********,***,
договор за покупко - продажба, обективиран в Решение №
76/28.07.2016г., постановено по т.д.№ 88/2016г. по описа на ОС - Х., с който А.Т.С.
продава на „С..“ ЕООД следните недвижими имоти:
1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Х.,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006г. на ИД на АК - С., с административен
адрес: гр.Х., пл.„****, намиращ се в сграда *, разположена в ПИ с идентификатор
***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ ***ид.ч. от общите части на сградата, включително избените и тавански
помещения, при запазване от А.Т.С. на правото на ползване на целия самостоятелен
обект; **ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Х., с административен
адрес: гр. Х***, целият с площ от 126 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване;
2) 1/2 ид. ч. от ***по кадастралния и регулационен план на с. К., община Х.,
одобрен със Заповед № 880/1928г., целият с площ от 1708 кв.м., ведно с
построената в имота жилищна сграда
и се осъждат А.Т.С. и „С..“ ЕООД, всеки един от тях, да заплати по
653.10лв. на Й.Г.К., за направените разноски по делото.
Против Решение № 338/01.10.2018г., постановено по гр.д.№ 264/2018г. по
описа на ОС - Х. са подадени както следва: въззивна жалба, вх.№
8653/17.10.2018г., от А.Т.С., ЕГН *********, чрез адв.И.П., и въззивна жалба,
вх.№ 8788/22.10.2018г., от „С..“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от
управителя Т.А.С., чрез адв.З.З..С въззивните жалби решението
е обжалвано изцяло.Въведените в тях оплаквания са за незаконосъобразност,
искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли, както и за присъждане на разноски.
Постъпил е в срок писмен отговор, вх.№ 9395/09.11.2018г., от насрещната
въззиваема страна, Й.Г.К., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
майка си Д.Ч., чрез адв. М.Х., с който въззивната жалба на А.С. се оспорва.
Не е подаден в срок писмен отговор от Й.Г.К., непълнолетна, действаща лично
и със съгласието на майка си Д.Ч., на въззивната жалба на „С..“ ЕООД.
В съдебното заседание пред въззивния съд въззиваемата Й.Г.К., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Д.Ч.,
чрез адв. М.Х., оспорва и двете въззивни жалби, претендира присъждане на
разноски.
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от активно процесуално
легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, редовни са по
съдържание и приложения
и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за отговор
до насрещната страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията, след като
извърши дължимата служебна проверка на изцяло обжалваното решение, на
осн.чл.269 ГПК, въз основа на твърденията, доводите и оспорванията на страните,
при преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема следното:
Производството, в което е постановено изцяло обжалваното решение, е образувано
въз основа на искова молба, вх.№ 3811/23.02.2018г.,(л.2,3 по гр.д.№
509/2018г. по описа на РС - Х.), подадена от
ищец Й.Г.К., непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на майка си Д.Ч., против ответници А.Т.С. и
„С..“ ЕООД, представлявано от управител Т.А.С..
В ИМ са въведени следните твърдения: С влязла в сила на
01.02.2017г.присъда, постановена по НОХД № 521/2013г. на ОС - Х., ответникът А.Т.С.
бил признат за виновен и осъден за това, че на 01.01.2013г. умишлено умъртвил
бащата на ищцата Г.К. и бил осъден да заплати на ищцата Й.К., тогава малолетна,
действаща чрез майка си Д.Ч., обезщетение в размер на 120 000лв. за
репариране на неимуществени вреди и 13 900лв. за репариране на имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 01.01.2013г., както и 2300лв. разноски по
делото.След влизане в сила на присъдата ищцата се снабдила с изпълнителен лист
и образувала изп.д**. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС - Х..Междувременно,
в хода на изпълнителното производство с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 88/2016г.
по описа на ОС - Х. бил обявен за окончателен сключеният между ответниците
предварителен договор от 02.04.2016г.за покупко-продажба на процесните два
недвижими имота, собственост на ответника А.С., при запазване на правото му на
ползване върху единия от тях.Въведени са доводи, че вземането за обезщетение за
вреди на ищцата Й.К. по отношение на ответника А.С. възникнало от момента на извършване
на престъплението, независимо, че тогава същото още не е било ликвидно и изискуемо;
че ищцата Й.К. била увредена от обявения за окончателен с влязло в сила съдебно
решение договор за покупко-продажба между ответниците, а за увреждането й знаели
както ответникът-длъжник, така и ответникът - търговско дружество, чийто управител
бил баща на длъжника, поради което намирала приложение разпоредбата на чл.135,
ал.2 ЗЗД.
Заявеният петитум е за обявяване за относително недействителен по отношение
на ищцата на окончателния договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в Решение № 76/28.07.2016г., постановено по т.д. № 88/ 2016г. по описа на
ОС - Х., с което е обявен за окончателен сключеният между ответниците
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.04.2016г.
Констатира се от служебната проверка, на осн.чл.269 ГПК, както и въз основа
на изрично поддържаното оплакване във въззивните жалби, че исковата
молба е редовна, като съдържаща необходимото съдъжание по чл.127, ал.1 ГПК.Така,
в ИМ са били изложени ясни
и непротиворечиви твърдения за всички релевантни обстоятелства,
на които се основава искът, по см. на
чл.127, ал.1, т.4 ГПК, конкретно, въведени са твърдения,
че увреждащото действие е окончателният договор за покупко-продажба,
обективиран в съдебното решение за обявяване за окончателен на сключения между
ответниците предварителен договор за покупко-продажба.
Предметът на делото следва да се изведе от въведените от ищцата твърдения,
че паричното й вземане спрямо ответника А.С. е възникнало на 01.01.2013г.,
когато е извършено от него престъплението-деликт, а съдебното решение за
обявяване на предварителния договор за покупко-продажба между ответниците е
влязло в сила на 19.08.2016г., т.е. от твърденията на ищцата, че вземането й е
възникнало преди окончателния договор, както и от заявения петитум за обявяване за относително недействителен спрямо ищцата на окончателния
договор за покупко-продажба между ответниците, поради което е правилна дадената
от първоинстанционния съд материално-правна квалификация на потестативното
право на ищцата, предмет на делото, чл.135, ал.1 ЗЗД.
При дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира
основание, обуславящо нищожност или недопустимост на решението.Налице са всички
положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на
производството. Спазено е процесуалното изискване, условие за допустимост
на производството, за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД срещу двете страни по
атакувания окончателен договор, които са задължителни другари в производството.
Възивната проверка за правилността решението, на осн. чл.269, изр.2 ГПК, е
ограничена и се извършва на решението в неговата цялост, но само на поддържаните
във въззивните жалби оплаквания.
Във въззивната жалба на ответника А.С. се поддържа оплакване за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в оставяне без уважение на искането за
обездвижване на ИМ за посочване от ищцата на увреждащото действие и за
постановяване на решението при наличието на този порок на ИМ, който не бил
отстранен от ищцата, а от съда, и който се признавал в мотивите, като с това
било затруднено правото на защита.Оспорват се правните изводи, че са налице всички
обективни и субективни признаци на чл.135, ал.1 ЗЗД.Неправилно в мотивите не
била обсъдена хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, като в тази връзка се оспорва, че
ищцата е придобила качеството на кредитор по отношение на ответника А.С. на 01.01.2013г.В
аспекта на правните доводи, че не са били налице признаците на чл.135, ал.1 ЗЗД
се поддържа се, че между ответниците била извършена поредица от сделки, които
били житейски и логически оправдани, породени не от намерение да се увреди
кредитора, а да се обезпечи и осигури необходимостта от финансови средства за
защита по наказателното дело на ответника А.С..
Във въззивната жалба на ответника „С..“ ЕООД също се поддържа оплакване за
постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
оставянето без уважение на двукратно заявеното - в отговора
на ИМ и в първото с.з. по делото - искане на ответника ИМ да бъде оставена без
движение за уточняване от ищцата кое е увреждащото действие, чиято отмяна се иска,
и кога същото е извършено, като така, в нарушение на чл.7, ал.1 ГПК, първоинстанционният
съд не оказал съдействие за изясняване на делото и това се отразило на
правилността на решението, както и оставянето без уважение на искането на
ответника за допускане на гласни доказателства.Решението било необосновано,
като в него липсвало обсъждане на подробно изложените в отговора на ИМ правни
доводи относно характера на предварителния договор, това, че същият няма вещно-правно
действие, на твърденията, че се касае за поредица от правни сделки между
ответниците, като в крайна сметка не бил даден отговор на въпроса как точно е
извършено отчуждаването на имотите, което обективно да е довело до намаляване
на имуществото на ответника-длъжник.Оспорва се дадената материално-правна
квалификация, въведени са правни доводи, свързани със спецификата на
деликта-престъпление и установената презумпция за невиновност, цитират се
мотиви на решение на КС РБ по к.д.№ 8/2015г., като се поддържа, че релевантно
за спора било намерението за увреждане на ищцата, поради което следвало да
бъдат обсъдени твърденията за липса на такова намерение за увреждане.Цялото
поведение на решаващия състав недвусмислено сочело на тенденциозност и
пристрастност и нарушаване на принципа за равенство в процеса, което било сред
основните начала в гражданския процес и в правораздаването изобщо.
Неоснователно е поддържаното във въззивните жалби оплакване за допуснати
процесуални нарушения във връзка с редовността на ИМ.Тъй като, както се посочи
по-горе, ИМ е била редовна, като отговаряща на изискванията на чл.127, ал.1 т.
4 и 5 ГПК, конкретно, посочено е кое е увреждащото действие, а това именно е
окончателният договор за покупко-продажба, обективиран в съдебното решение, е
липсвало основание за оставянето й без движение, поради което не е допуснато твърдяното
процесуално нарушение. Неоснователно е и поддържаното оплакване във връзка с дадената
правна квалификация.Както се посочи по-горе, дадената правна квалификация
чл.135, ал.1 ЗЗД на предмета на делото е правилна, като извършена въз основа на
въведените от ищцата твърдения за правно-релевантните факти за спорното право, конкретно
твърденията, че вземането на ищцата е възникнало преди увреждащата сделка, поради
което не се налага даване на указания на страните за правно-релевантните факти.
Останалите оплаквания във въззивната жалба на
ответника „С..“ ЕООД за нарушения на закона и необоснованост, сами по себе си,
не могат да обосноват неправилността на решението, поради което няма пречка и следва
да бъдат обсъдени едновременно с извършване на решаващата дейност от въззивния
съд за разрешаване на поставения материално-правен спор.
По делото е установено и не се оспорва следната фактическа обстановка,
хронологично:
С
Присъда № 5/06.02.2015г.,
постановена по НОХД № 521/2013г. по описа на ОС - Х., А.Т.С. е признат за
виновен и е осъден за това, че на 01.01.2013г. в гр.Х. умишлено e умъртвил Г.К.Г.,( който, съгласно
копие от УР (л.7 по гр.д.№509/2018г.), е баща на Й.Г.К., родена на ***г.), и А.Т.С. е осъден да
заплати на Д.О.Ч., като майка и законен представител на малолетното дете Й.Г.К.,
сумата от 100 000лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, както и сумата от 13 900лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат от лишаване от издръжка, ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми, считано от 01.01.2013г. до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 2 000лв.
На 02.04.2016г.между А.Т.С. и „С..“ ЕООД, представлявано от неговия баща Т.
С. като управител, е сключен предварителен договор за покупко-продажба с който А.Т.С.
се задължил да прехвърли на „С..“ ЕООД, за сумата от 27 000лв процесните
недвижими имоти, при запазване на правото на ползване на А.С. върху недвижимия
имот в гр.Х..
На 16.05.2016г. е предявен от „С..“ ЕООД на 16.05.2016г. срещу А.С. иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за
покупко-продажба, по който е образувано т.д. № 88/2016г. по описа на ОС - Х.,
като искът е признат от А.С..
С Решение *31/25.05.2016г., постановено по ВНОХД № 227/2015г. по описа на
АС – П., е изменена Присъда № 5/06.02.2015г., постановена по НОХД № 521/2013г.
по описа на ОС - Х., в гражданско-осъдителната й част по отношение на А.С.,
като е увеличен размерът на присъденото в полза на Й.К. обезщетение от 100
000лв. на 120 000лв.
С Решение № 76/28.07.2016г., по т.д. № 88/2016г. по описа на ОС - Х. е
уважен искът на „С..“ ЕООД на 16.05.2016г. срещу А.С. за обявяване за
окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на осн.чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като решението е постановено при признание на
иска, на осн. чл.237 ГПК, от А.С. и не е било обжалвано.
На 19.08.2016г., като необжалвано, е влязло в сила Решение №
76/28.07.2016г. по т.д. № 88/2016г. по описа на ОС - Х. за обявяване за
окончателен на предварителния договор между ответниците.
С Решение № 216/01.02.2017г., постановено по КНД № 924/2016г.по описа на
ВКС, е оставено в сила, изцяло в частта по отношение на А.С., Решение *31/25.05.2016г.,
постановено по ВНОХД № 227/2015г. по описа на АС - П.
На 27.02.2017г.
е издаден изпълнителен лист по НОХД № 521/2013г. по описа
на ОС - Х. в полза на Й.К., чрез законния й представител майка й Д. Ч..
Съгласно писмо от ЧСИ от юли 2018г. (л.40 по гр.д.№264/2018г.) по издадения
по НОХД № 521/2013г. по описа на ОС - Х. изпълнителен лист от Й.К., чрез
законния й представител майка й Д. Ч., е образувано изп.№ Т***. по описа на ЧСИ
****, рег. ***.КЧСИ, с район на действие ОС - Х., с длъжник А.С..По
изпълнителното дело, по което има и присъединени взискатели, не са постъпили
доброволно парични суми от длъжника А.С., а са постъпили суми само от
проведеното принудително изпълнение :от проведена публична продан на четири
ниви - общо сумата 11 831.90лв. и от запор на вземания на длъжника за
рента - общо сумата 604.90лв., от които за Й.К. е наредена
сума общо в размер на 7 424лв.
Приема се да са доказани и да са налице всички необходими кумулативни
предпоставки по чл.135, ал.1 ЗЗД и липсва пречка за обявяване на окончателния
договор за покупко-продажба между ответниците за процесните недвижими имоти за относително
недействителен по отношение на ищцата, поради следните съображения:
От приложеното наказателно дело са доказани въведените от ищцата твърдения,
че с влязла в сила на 01.02.2017г. присъда ответникът А.С. е признат за виновен
в това, че на 01.01.2013г. в гр.Х. умишлено e умъртвил баща й Г.К., като с
присъдата в гражданско-осъдителната й част ответникът А.С. е осъден да заплати
на ищцата Й.К. парично вземане за обезщетение за репариране на вреди в размер
на 120 000лв. за неимуществени вреди, 13 900лв. за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 01.01.2013г. до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
От приложената по делото справка по изп.№ Т***. по описа на ЧСИ ****, рег. ***.КЧСИ,
с район на действие ОС - Х., се установява, че същото е образувано от ищцата Й.К.
за принудително изпълнение на присъденото й парично вземане за обезщетение за
вреди по отношение на ответника А.С., по делото има и други присъединени
взискатели, по сметката на ЧСИ не са постъпили доброволно парични суми от
длъжника А.С., а постъпилите по делото парични суми са от насочване на
принудителното изпълнение върху земеделски имоти, собственост на ответника А.С.,
които не са достатъчни за удовлетворяване на паричното вземане на ищцата.
От това следва да се направи извод, че ищцата Й.К., непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на майка си Д.Ч., се легитимира като кредитор с парично
вземане по отношение на ответника А.С., на въведеното от нея основание.Паричното
вземане на ищцата е валидно възникнало, ликвидно и изискуемо, като с присъдата в
гражданско-осъдителната й част същото е установено по основание и размер и е
допуснато принудителното му изпълнение.Образувано е от ищцата и производство за
принудително изпълнение на паричното й вземане, което е съществуващо и в
момента, като същото не е погасено или прекратено.
Сключеният между ответниците А.С. и „С..“ ЕООД окончателен договор за
покупко-продажба с предмет процесните два недвижими имота, обективиран във влязлото в сила на 19.08.2016г. съдебното
решение за обявяване за окончателен на сключеният между тях предварителен
договор за покупко-продажба, е увреждащ за ищцата, тъй като с него се прехвърля
правото на собственост на ответника А.С., намалява се имуществото му, което,
цялото, служи за обезпечение на кредиторите и по този начин се
начин затруднява удовлетворението им.
От това следва да се направи извод, че е налице нужда от обезпечаване на
вземането на ищцата по отношение на ответника-длъжник А.С., какъвто е именно
характерът на иска по чл.135 ЗЗД, с оглед неизпълнение на задължението спрямо
ищцата и разпореждането с атакуваната сделка с елемент от имуществото.
Няма никаква пречка да бъде обявен за относително недействителен спрямо
ищцата договор за покупко-продажба между ответниците, който е обективиран в
съдебното решение за обявяване за окончателен на сключеният между ответниците
предварителен договор за покупко-продажба, в какъвто смисъл е формирана съдебна
практика(Решение № 263/21.01.2019г. по гр. д. *384/2018г. на ВКС, IV г. о.)
В случая, е без значение намерението на ответниците за увреждане на ищцата,
респективно са неоснователни доводите, че е налице хипотеза на чл.135, ал.3 ЗЗД.
В тази връзка са неоснователни доводите на ответниците, че присъденото
вземане на ищцата било възникнало след влизане в сила на присъдата. С оглед основанието
на вземането на ищцата от непозволено увреждане, което е напълно тъждествено с
извършеното от ответника А.С. на 01.01.2013г. престъпление, следва да се
приеме, че вземането на ищцата е възникнало с обратно действие от момента на
извършване на престъплението.
Действително, вярно е поддържаното от ответното дружество, че до влизане в
сила на присъдата ответникът А.С. е следвало да се смята за невиновен.Презумпцията
за невиновност в случая е опровергана, тъй като присъдата на ответника А.С. е
влязла в сила, поради което с нея е задължително, на осн. чл.300 ГПК,
установено извършването на деянието от ответника А.С. на 01.01.2013г., неговата
противоправност и вината, а с гражданско-осъдителната й част е присъдено и паричното
вземане на ищцата за обезщетение за вреди от престъплението спрямо ответника А.С.
и е допуснато принудителното му изпълнение.
Тъй като вземането на ищцата е възникнало преди атакувания като относително
недействителен окончателен договор за покупко-продажба, сключен на
19.08.2016г., когато е влязло в сила решението за обявяване за окончателен на
сключения между ответниците предварителен договор за покупко-продажба, е
доказана твърдяната от ищцата хипотеза по чл.135, ал.1 ЗЗД, в която е без
значение дали увреждащото действие е било предназначено от длъжника и третото
лице да увредят ищцата.
Ето защо, противно на неоснователно поддържаното в жалбите на ответниците,
са неотносими твърденията им за липсата на намерение за увреждане на ищцата и за предназначението на извършената от тях поредица от сделки. Като неотносимо, не се обсъжда представеното по делото копие от запис на
заповед от 28.11.2015г. с падеж 01.04.2016г. (л.17 по гр.д.№ 264/2018г.), както и се
приема, че не е следвало да се събират гласни
доказателства за установяване на твърденията на ответниците, че
извършената от тях поредица от сделки била породена не от намерение да се
увреди ищцата, а да се обезпечи и осигури необходимостта от финансови средства
за защита по наказателното дело на ответника А.С.,
респективно не
са допуснати твърдените в жалбата на ответното дружество в т.см. процесуални
нарушения и тези гласни доказателства за недопустими пред
въззивния съд, поради липса на твърдяната хипотеза на чл.266, ал.3 ГПК .
Налице и е последната кумулативна предпоставка за уважаване на иска с
правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно знание за увреждането.
Съдебната практика приема, че ответникът - длъжник винаги знае за
увреждането, когато вземането на ищеца е възникнало преди това.В случая,
вземането на ищцата е възникнало на 01.01.2013г., а договорът между ответниците
е сключен след това, на 19.08.2016г., поради което следва да се приеме, че ответникът-длъжник
А.С. е знаел за увреждането на ищцата.
Налице е знание за увреждането и за ответното дружество, което следва да се
преценява спрямо неговия управител.За знанието за увреждане наответното
дружество, на общо основание, е приложима законовата оборима презумпция,
установена в разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като управителят на
ответното дружество е баща на ответника А.С., като оборването на презумпцията
за знание е в доказателствена тежест на ответниците, които следва да проведат
пълно насрещно доказване.
По въпроса към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за
увреждането на кредитора, към момента на сключване на предварителния договор
или към момента на влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдебната
практика(Решение № 263/21.01.2019г. по гр. д. *384/2018г. на ВКС, IV г. о)
приема, че знанието на купувача следва да се преценява към момента на сключване
на предварителния договор. Ето защо, в случая, знанието на
управителя на ответното дружество за увреждането на ищцата следва да се
преценява към момента на сключване на предварителния договор на 02.04.2016г.
Така, за да бъде отхвърлен искът, ответниците следва да докажат, че към
момента на сключване на предварителния договор на 02.04.2016г.на бащата на
ответника А.С. не са били известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на ищцата-кредитор.При анализ на доказателствената съвкупност се
приема такова доказване да не е проведено, поради следните съображения:
Ответниците не са заявили доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства за релевантните обстоятелства за оборване на знанието на
управителя на ответното дружество за увреждането на ищцата, а, както се посочи,
поисканите гласни доказателства са били за други обстоятелства, които не са
релевантни за спора.
От твърденията на ответниците, че правоотношенията между тях във връзка, с
които е сключен предварителният договор, са във връзка със задължения на
ответника А.С. за разходи за адвокатско възнаграждение по воденото срещу него
наказателно производство и представеното от тях копие от договор за правна
защита и съдействие за извършването от ответника А.С. на разходи за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство от 08.04.2014г.(л.18 по гр.д.№
264/2018г.), следва да се приеме за установено, че към момента на сключване на
предварителния договор на 02.04.2016г. управителят на ответното дружество е
знаел за воденото срещу А.С. наказателно производство.
По делото е установено от официалните свидетелстващи документи по
наказателното дело( том 1 от досъдебното производство) се установява, че
в образуваното досъдебно производство, веднага след извършване на
престъплението от А.С., с участието на неговия баща Т. С., който е установено безпротиворечиво тогава да е живеел заедно с ответника А.С.
в един апартамент, са извършени процесуално-следствени действия, обективирани в
протоколите за претърсване и изземване от 04.01. и 05.01.2013г., както и Т. С.
е разпитван като свидетел в досъдебното производство на 24.01.2013г. и 26.06.
2013г.
От това следва да се приеме за установено, че още в самото начало на
2013г., което е повече от три години преди сключване на предварителния договор,
Т. С. е знаел за обстоятелствата, във връзка с които е образувано и водено
досъдебното производство срещу сина му.
Видно от справка в Търговския регистър/ ТР, ответното дружество, с капитал
в размер на 50лв., който е изцяло собственост на бащата на ответника Т. С., с
ЕГН **********, е регистрирано на 05.11.2015г. или само 5 месеца преди
сключване на предварителния договор.Предварителният договор от 02.04.2016г.между
ответниците е сключен, когато наказателното производство е било на много
напреднал етап, като към този момент срещу ответника А.С. е била постановена на
06.02.2015г., осъдителната присъда на първа инстанция, и по-малко от 2 месеца
преди постановяване на решението на наказателния въззивен съд от 25.05.2016г.,
с което само са увеличени размерите на присъдените обезщетения за вреди, а в
останалата част вкл.по отношение на ответника А.С. присъдата е потвърдена.Решението
за обявяване на предварителния договор между ответниците за окончателен през
2016г.е постановено по предявен иск от ответното дружество, при признание на
иска от ответника А.С. и решението не е било обжалвано.
При цялостния анализ на тези обстоятелства се налага извод, че към момента
на сключване на предварителния договор 02.04.2016г. управителят на ответното
дружество Т. С. е знаел за обстоятелствата около воденото наказателно
производство срещу сина си А.С., могъл и е следвало да е наясно за наличието на
вземане за обезщетение за вреди в полза на ищцата Й.К., малолетната тогава дъщеря
на пострадалия от престъплението, поради което следва да се приеме, че към този
момент той е съзнавал/знаел за увреждането на ищцата.
От посоченото следва да се направи извод, че не е проведено пълно насрещно
доказване за оборване на презумпцията за знание на ответното дружество за
увреждането на ищцата по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Поради изложеното, окончателният договор за покупко-продажба между
ответниците, обективиран в съдебното решение за обявяване за окончателен на
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба, няма пречка и следва
да се обяви за относително недействителен по отношение на ищцата, кредитор на
парично вземане спрямо ответника А.С..
По сега изложените мотиви, при съвпадане с крайните изводи на
първоинстанционния съд, въззивната жалба е неоснователна и се оставя без
уважение, като законосъобразно, обжалваното решение се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед на този инстанционен резултат, въззивниците дължат общо
действително направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение, доказани с договора за правна помощ на л.11, в размер на
1000лв., които допълнително се присъждат.
Мотивиран от това, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338/01.10.2018г., постановено по гр.д.№ 264/2018г. по описа на ОС
- Х., с което се обявява за относително недействителен по отношение на Й.Г.К.,
ЕГН **********,***, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Д.О.Ч.,
окончателният договор за покупко - продажба, обективиран в Решение №
76/28.07.2016г., постановено по т.д.№ 88/2016г.по описа на ОС - Х., с който А.Т.С.,
ЕГН *********, продава на „С.." ЕООД, ЕИК ********,
следните недвижими имоти:
1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР
на гр. Х., одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/ 05.10.2006г. на ИД на АК - С.,
с административен адрес: гр. Х*** ет. .*, намиращ се в сграда *, разположена в
ПИ с идентификатор ***, с предназначение на обекта: ******: **** ведно с
3/10ид. ч. от общите части на сградата, включително избените и тавански
помещения, при запазване от А.Т.С. на правото на ползване на целия самостоятелен
обект; **ид. ч.от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Х., с административен
адрес: гр.Х***, целият с площ от **, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване;
2) 1/2 ид. ч. от ***по кадастралния и регулационен план на с. К., община Х.,
одобрен със Заповед № 880/1928г., целият с площ от 1708 кв.м., ведно с
построената в имота жилищна сграда
и се осъждат А.Т.С. и „С..“ЕООД, всеки един от тях, да заплати на Й.Г.К.,
действаща лично и със съгласието на майка си Д.Ч.,
по 653.10лв. за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Т.С., ЕГН *********, и „С..“ ЕООД, ЕИК ********, двамата общо,
да заплатят на Й.Г.К., ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на майка си Д.О.Ч., направените пред въззивния съд разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.(хиляда лева).
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: