№ 138
гр. Ботевград, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. М., ЕГН **********, чрез адв. А. Ч. от
САК против електронен фиш серия К №***, издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен с твърдения, че е необоснован, неверен и незаконосъобразен, издаден
при съществено нарушение на процесуалните правила и материалните
разпоредби на ЗДвП, ЗАНН и Наредба № 18/23.07.2011г. на МРРБ, тъй като
била налице неяснота на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Според него
не било посочено местоположението на АТСС, а заснемането било „някъде“
на АМ Хемус; липсата на данни за зоната на действие на знака въвеждаш
ограничението на скоростта водело на необоснованост, непълнота и
неверност на ЕФ. Навеждат се доводи за неспазване разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП като се позовава на т.р. №1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на
1
ОСК на ВАС, което неспазване е опорочило процедурата по издаване на
оспорвания ЕФ. Оспорват се покацанията на АТСС с твърдения, че е не е
преминало технически преглед, не е сертифицирано и технически неизправно.
Допълнително жалбоподателя твърди, че в процесния ден не е управлявал
автомобила, както и че за ограничението на скоростта липсвал съгласуван
план за безопасност.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от
адвокат, който поддържа жалбата. Пледира, че от снимката не е налице
яснота кой е управлявал МПС-то, нито имало доказателство за това. Според
адвоката не било ясно, че на магистралата скоростта е намалена от 140 км/ч,
каквато е по ЗДвП, на 70 км/ч, с оглед на извършване на СМР и липсвало
временно съгласуване изменението на обстановката на пътя, поставянето на
временни знаци, съгласно Наредбата за поставяне на временни знаци. Твърди
недоказаност на валидно законово поставено ограничение и намаление на
скоростта на 70 км/ч., поради което съдът следвало да приеме, че движението
по магистралата е 140 км/ч, с оглед на което, и да се отмени фиша.
Претендират се разноски.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт П. Иванова наказващият
орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 01.05.2021г. в 14.13 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 34+350 км посока от гр. София към гр. Варна,
при ограничение на скоростта от 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
Пежо 407, с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 70
км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 124 км/ч,
2
като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при
измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 51
км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1204р-32229/01.05.2021г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ***г.; ежедневна
ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; сертификат за преминало
обучение за работа с „ARH CAM S1”; ръководство и указания за работа и
характеристики на АТС „ARH CAM S1”; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата 01.05.2021г., справка за
собственост на МПС; заповед на АПИ № ***г. за приемане на ВОБД, ведно
със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при
км 34+350 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна и протокол за
приемане на ВОБД, които следва да бъдат кредитирани без резерви като
единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От заповедта на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че
3
към датата на извършване на нарушението /01.05.2021г./ при км 34+350
пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената 70км/.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 28.09.2020г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
За конкретния казус от значение е да се посочи /предвид възраженията
в тази насока/, че към датата на нарушението 01.05.2021г. вече е било
отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017
г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е
отменено с новата редакция на закона, то към 01.05.2021г. не е било
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на
пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не
е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак,
указващ на водачите за извършвания видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разС.ие. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
4
От заповед на АПИ № ***г. за приемане на ВОБД, ведно със схема на
пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 34+350 на
АМ Хемус, с посока на движение към гр. Варна и протокол за приемане на
ВОБД, в участъка от км 31+930 до км 34+400 дясно платно се установява, че
към датата на извършване на санкционираното нарушение /01.05.2021г./,
поради предаварийно съС.ие на виадукт при км 34+220, дясно платно, е
валидно и надлежно въведено и сигнализирано с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 70 км/ч при движение по участъка на АМ
„Хемус“ от км 33+830 до км 34+400 посока гр. Варна за времето от
19.03.2021г. до 31.07.2021г. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че не е
посочено местоположението на пътните знаци с ограничение 70 км спрямо
мястото на нарушението, време и обхвата им на действие имайки предвид, че
се касае за магистрала с ограничение на скоростта 140 км, са категорично
опровергани.
От сертификата за извършено обучение от 01.06.2020г., се установява,
че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с
АТС „ARH CAM S1”.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
5
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно,
6
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и
края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 34+350 с посока към гр.Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 70
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
Противно на възраженията категорично и несъмнено е идентифицирано
и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението,
както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол.
Относимо доказателствено средство в тази насока представлява и приложения
снимков материал, в който са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението
и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено. По делото не е представена
декларация по чл. 189, ал.5, изр.2-ро за това друго лице да е управлявало
7
автомобила, поради което съдът намира въпросът относно субекта на
нарушението за изяснен.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той е и водач на посочения автомобил – С. С. М..
Член 188 ЗДвП въвежда една своеобразна презумпция, че извършител на
нарушението е собственикът или ползвателят на автомобила. Презумпцията
размества доказателствената тежест, поради което АНО не следва да доказва
кой е управлявал автомобила в процесните дата и час, а по силата на
презумпцията се счита, че автомобилът е бил управляван от собственика С. С.
М.. Тази презумпция е оборима и тежестта за оборването й е на вписаното
като собственик лице, в случая – на жалбоподателя, който обаче само твърди,
че не той, а друго лице е управлявало автомобила, като същевременно нито е
подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, нито представя доказателства да е
предоставял автомобила другиму.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
8
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В
случая съшия е надлежно попълнен и приложен по делото, следователно
Съдът приема, че е съставен съответния, задължителен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно
приложението на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и са спазени
изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба.
От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява,
че пътният знак е бил поставен на разС.ие 800 метра, поради което знакът е
бил поставен на достатъчно разС.ие от техническото средство за контрол,
което е позволявало да бъде възприет от водачите в това число и от
въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на управлявания от
него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 70 км/ч.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая, на АМ Хемус към дата 01.05.2021г., в участъка на км 34+350
посока към гр. Варна е било въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч,
поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението
си водачите на МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията
на нарушението е правилна.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
9
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Превишението на скоростта е получено след приспадането на 3%, тъй
като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената към него снимка,
отчетената под снимката скорост на МПС е 124 км. /час и след извършеното
изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 121 км. /ч. – посочена
в ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен толеранса от -3 км/ч. на
измерената скорост, поради което неяснота относно този факт не съществува,
поради което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 6 от
визираната в ЕФ разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост над 50 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 600 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира
наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
10
защита от юрисконсулт е 100 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя С. С. М., ЕГН **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №***, издаден от ОДМВР-
София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на С. С. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
11