РЕШЕНИЕ
№51
17.02.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на трети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 890 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на П.И. П., ЕГН **********,***, против Г.д.
„П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н.. Твърди се, че ищецът бил държавен
служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, като в
процесния период първоначално бил заемал длъжност „старши пожарникар”, а в
последствие- „началник дневна смяна”, като и при двете длъжности бил управлявал
Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-
Несебър, структурно подчинена н.Г.д. "П.б.и з.н.н.” в МВР. Съгласно разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения било и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд- чл.178, ал.1, т.3. Продължителността
на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгл. ал. 1 от
същия член, тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на
държавните служители се изчислявала в работни дни- подневно, а за работещите на
8, 12 и 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна било по изключение. При работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните
работи. Заявява се, че в процесният период от 01.07.2016 г.- 30.06.2019 г. били
действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г„ Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби били идентични, а именно, че при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 ч., за
отчетния период се умножавал по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата била
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните
работи, а тя от своя страна била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. била обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била действаща Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. Твърди се, че следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсвало изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ
от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В този смисъл ищецът счита, че има основание да му
се заплати извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 била нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
било субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата- чл.9, ал.2 от нея. Според ищецът за периода 01.07.2016г.-
30.06.2019г. бил положил общо 1752 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 2002 часа. Преизчисляването на нощен труд към
дневен труд водело до извънреден труд от 250 часа. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР,
всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 6лв., т.е. ответникът дължал
на ищеца общо 1500 лв. Неплащането в срок на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд, водело до възникване на задължение за мораторна лихва,
като за периода 01.11.2016г. до 16.06.2019г. се заявява, че същата била в общ
размер от 200лв. Предвид на това се
моли да бъде осъден ответника, на
основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, да заплати на ищеца сума в размер на 1500лв.
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен след преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 200лв.- представляваща мораторна лихва за
забава върху всяка една от главниците в периода 01.11.2016г.- 16.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В проведеното по делото на 03.02.2020 год. открито
съдебно заседание ищецът измени предявените искове, като увеличи размерите им,
както следва: от 1500 лв. на 1782,16 лв. за главницата, и от 200 лева до 227,17
лева за обезщетението за забава.
В
срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответникът, с който приема
исковете за допустими, но неоснователни. Заявява се, че не е спорно
обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника, възникнало на основание Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), и е заемал длъжността „старши пожарникар”, а в
последствие „началник дневна смяна” в РСПБЗН- Несебър към РДПБЗН- Бургас при
ГДПБЗН в МВР. По отношение на искането за трансформирането на нощният труд в
дневен чрез умножаване с коефициент се твърди, че НСОРЗ се прилага за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по
смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ)
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение
на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които
се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Сочи се, че ищецът бил държавен
служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР, в
който била уредена нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР. Затова се счита, че не била налице празнота, а имало
специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа. За държавните служители, чиито
служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато
положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед №
81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Ето защо транформиране не било необходимо според ответника. По отношение на
искането за заплащане на нощния труд, като извънреден такъв, отново се оспорват твърденията. Заявява се, че в чл. 176 ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР
се състояло от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащали на
служителите, като сред тях в т.3 било и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал.
1 от ЗМВР, чийто размер бил определен със заповед на министъра, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл.187,
ал.6 ЗМВР. В този смисъл се заявява, че ищецът не правел разграничение между
извънреден и нощен труд. Ищецът претендирал възнаграждение за положен нощен
труд, който се определял със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът П.И. П. е заемал длъжността
„старши пожарникар”, а впоследствие- „началник дневна смяна”, като и при двете
длъжности управлявал Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението”- гр. Несебър, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”- гр. Бургас, при Г.д. „П.б.и з.н.н.” към МВР. Видно от
представените графици и протоколи, през процесния период ищецът е работил на
24-часови смени, по време на които е полагал и труд през нощта за времето от
22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие.
По делото е изготвено и прието експертно заключение,
неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото
лице сочи, че през периода 01.07.2016-30.06.2019 год. ищецът е положил 1770
часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, възлиза на 2023,11
часа дневен труд, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 253,11 часа /погрешно в експертизата на стр.4 е
записано 221,11 ч./, за които не е заплатено допълнително възнаграждение в
размер от 1782,16 лева, а дължимата лихва за забава възлиза общо на сумата от 227,11
лв.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че така
положения нощен труд не е преизчисляван в дневен такъв, както и че е бил
заплащан своевременно при ставка по 0,25 лв. на час.
С оглед на така изложеното съдът намира предявените
искове за основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 и 179, ал. 1 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, като се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта-
от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение. В ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР следва да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при
5-дневна работна седмица, а ал. 3 сочи, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени- сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6, а в ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният исков период /01.07.2016 г.- 30.06.2019 г./
попада в обхвата на действие на Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015 год. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта, между 22.00
и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тези наредби не е заложено при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд да следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г.- 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. Непредвиждането на изрична разпоредба
в тази насока не следва обаче да се тълкува като невъзможност или забрана за
извършване на обсъденото по- горе приравняване и преизчисляване със сочения
коефициент. Следва да се приеме, че тази липса съставлява празнота в специалната правна уредба, засягаща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2. Това субсидиарно прилагане се налага поради
факта, че случаят засяга полагане на труд по служебно правоотношение, а
третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение
относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на
работното време би довело до недопустимо поставяне на служителите на МВР в
по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо работещите на трудов
договор лица. Следва да се съблюдава и гарантираното от Конституцията равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, и в тази връзка следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд.
В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). От
заключението на вещото лице по настоящото производство се установява, че през
процесния период ищецът е положил общо 1770 часа
нощен труд, които, преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на 2023,11
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 253,11 часа, за които на ищеца се
дължи допълнително парично възнаграждение от 1782,16 лева.
Ответникът не е представил доказателства, от които да се
налага извода за плащане на сочената сума, поради което така предявената главна
претенция следва да бъде уважена в цялост, ведно с претенцията чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За основателен следва да се счита и акцесорният иск за
обезщетение за забава за периода, посочен в исковата молба, а именно-
01.11.2016 г.- 16.09.2019 г. в общ размер от 227,17 лв., поради липса на
заплащане на главницата.
На основание на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1,
чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, следва да бъде осъден ответникът да плати
по сметка на РС- Несебър държавна такса върху уважените искове, в размер от 121,29
лева, както и заплатените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на
150 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
на ищецът и сторените от него разноски, възлизащи на сумата от 350 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 във
вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, не следва да бъде уважавано искането на ищеца за
допускане предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
главница, съгласно изричната молба на ищеца.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н., да заплати
на П.И.
П., ЕГН **********,***, сумата от 1782,16
лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 253,11 часа извънреден
труд, положен през периода 01.07.2016-30.06.2019 год. на основание
служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът П. П. е
заемал длъжността „старши пожарникар”, а в последствие- „началник
дневна смяна” в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението”- гр. Несебър, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”- гр. Бургас, при Г.д. „П.б.и з.н.н.” към МВР, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на подаване на исковата молба- 18.09.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 227,17 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 01.11.2016 г.- 16.09.2019 г.
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н., да заплати
на П.И.
П., ЕГН **********,***, сумата от 350
лв., представляващи съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н., да заплати
по сметка на РС- Несебър сумата от 271,29
лв., представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца П.И. П. за допускане на предварително изпълнение на настоящото
съдебно решение, в частта му за присъдената главница.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок, считано от 17.02.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: