№ 22799
гр. С., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20241110163245 по описа за 2024 година
Предявени са искове искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква "в" от
Регламент (ЕС) № 261/2004 г., за заплащане на сумата от сумата от по 782.33 лв.,
равностойност на 400 евро, , представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от регламент (ео) 261/2004 за закъснение на полет W6 4414 , излитащ
по разписание на 22.06.2024г ог 22.35ч от летище А., Испания и пристигащ по разписание
на 23.06.2024г. в 02.40ч на летище С., България, .ведно със законна лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Ищците твърдят, че са направили
резервация за пътуване с полет W6 4414 , излитащ по разписание на 22.06.2024г от 22.35ч от
летище А., Испания и пристигащ по разписание на 23.06.2024г. в 02.40ч на летище С.,
България. Заявява, че реалното кацане се е извършило със закъснение повече от три часа.
Поддържа, че е търпял неудобства, вследствие закъснението на полета.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, наименовано
"становище", в което твърди, че е погасил претендираните от ищците вземания за главница,
законна лихва, разноски за държавна такса По иска с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "а",
вр. чл. 6, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да установи
наличието на възникнало валидно облигационно отношение между страните по силата на
сключен договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил да
изпълни процесния полег, потвърдена резервация за полета и представяне на ищеца на
гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на
излитане, респ. достигане до крайния пункт за пристигане, при премаршрутиране, с повече
от три часа от времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване
1
на вземанията. Ответникът твърди, че е погасил процесните задължения чрез плащане.
С оглед възраженията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, намери за установено следното, а именно:
По делото не съществува спор, а и от представените по делото доказателства е видно /л. 35
от делото/, че на дата 19.12.2024г. ответникът е заплатил в полза на процесуалния
представител на ищците - адв. В. М., сумата от 3207.71 лв. във връзка с именната
регистрация на пътника В. Б., означена в бордната карта на л. 13 от делото като PNR/SEC
QNLTMK/0175.
Предвид на обстоятелството, че по делото няма спор, че сумата от 3207.71лв., макар и
платена на процесуалния представител на ищците е предназначена за погасяване на
процесните задължения, то съдът приема, че с тази сума са погасени частично именно
задълженията на ответника, претендирани от ищците по настоящото производство.
Така направеният извод се основава на разпоредбата на чл. 75 ЗЗД, съгласно която
изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от
него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът
го е потвърдил или се е възползвал от него.
В случая, по делото не съществува спор, че ищците са се възползвали от изпълнението на
задължението на ответника за заплащане на посочената сума в полза на техния адв. В. М..
В случая със сумата от 3207.71 лв., платена на дата 19.12.2024г. са погасени задълженията за
законна лихва в размер на 87.67 лв. ., начислена за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 24.07.2024г.- до деня, предхождащ датата на плащането -
18.12.2024 г.; за главница в размер на 1564.66 лв.
Следва да се отбележи, че съдебните разноски в исковото и заповедното производство при
невлязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, са част от спорния предмет на
настоящото производство и ще станат изискуеми и ликвидни след влизане в сила на
решението по настоящия спор. Ето защо е недопустимо по отношение на тях да се прилага
правилото по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като те не са нито изискуеми, нито ликвидни, а
кредиторът нито твърди, нито представя доказателства, че между страните е имало и друг
съдебен процес, за да има основание да се приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. С оглед
изложеното с процесното плащане след задължението за законна лихва следва да се погаси
най-утежняващото задължение, а именно - това за главница по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
С оглед изложеното, поради извършено в хода на процеса плащане исковете за главница и
искането за присъждане на законна лихва, текла от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до датата на плащането следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид обстоятелството, че плащането на процесните задължения е извършено в хода на
процеса и с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, той следва да
понесе и разноските, направени от ищците в настоящото и заповедното производство - -за
държавна такса в общ размер от 100 лв. в двете производства и за адвокатско
възнаграждение.
2
От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като счита, че справедливият
размер, в който следва да се определи същото възлиза на сумата от 240 лв. с ДДС във връзка
с процесуалното представителство на всеки от заявителите в заповедното производство.
Съдът намира така направеното възражение за основателно.
Видно от представените по двете производства договори за правна защита и съдействие
ищците са представлявани от техния процесуален представител при условията на безплатна
правна помощ.
Ответникът не оспорва, че в полза на последния следва да се присъди сума от общо 960 лв. с
ДДС за извършеното от него процесуално представителство в исковото производство, която
сума ответникът е заплатил, видно от платежния документ на л. 35 от делото.
По отношение разноските за адвокат в заповедното производство следва да се има предвид,
че Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, с която се фиксират минимални цени
на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не присъжда по-ниски от
посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78,
ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на предприятия по смисъла на
чл. 101, параграф 1, б. "а" ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се ограничава конкуренцията,
като същевременно не може да бъде приложено някое от изключенията, предвидени в чл.
101, параграф 3 ДФЕС. Следователно това решение (т. е. Наредбата) е нищожно съгласно чл.
101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект, и съответно съдът не трябва да
прилага минималните размери на възнагражденията, определени в Наредбата (така Решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22).
В случая, следва да се съобрази, че заповедното производство не се отличава със
значителна фактическа сложност, доколкото по него не се събират доказателства и поначало
не се извършват други действия освен подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, чието съдържание съвпада с това на последващата искова молба. Не е налице и
правна сложност на производството, а наличието на регламент, който уеднаквява правата на
пътниците в Европейския съюз, всъщност цели да опрости правилата за отговорността на
самолетните превозвачи, а не да усложни правната уредба. При посочената ниска
фактическа и правна сложност на заповедното производството и при съобразяване на
действията, които е извършил жалбоподателят като процесуален представител на ищците
(заявители), справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката
на ищците, които биха могли да подлежат на възстановяване по делото от ответника за това
производство не следва да надхвърля сумата от 240 лв с ДДС за представителството на
всеки един от заявителите или 480 лв. с ДДС за представителството на двамата заявители,
които суми са платени от ответника по делото.
Доколкото всички суми са погасени от ответника - за главница, лихва, съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение, то същите не следва да се присъждат нито на ищците, нито на
техния процесуален представител.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Н. Б., ЕГН **********, срещу У. Е. У. Црт,
дружество, регистрирано в У., вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, със
седалище в Б., У., действащо на територията на Република България, чрез У. Е. У. Црт - клон
България, ЕИК *********,с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква "в" от
Регламент (ЕС) № 261/2004 г., за заплащане на сумата от 782.33 лв., равностойност на 400
евро, , представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от
регламент (ео) 261/2004 за закъснение на полет W6 4414 , излитащ по разписание на
22.06.2024г от 22.35ч от летище А., Испания и пристигащ по разписание на 23.06.2024г. в
02.40ч на летище С., България, както и искането за заплащане на законна лихва от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПКдо изплащане на вземането, поради извършено в
хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С., Е. Б., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител В. Н. Б., ЕГН **********, срещу У. Е. У. Црт, дружество, регистрирано в У.,
вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, със седалище в Б., У., действащо на
територията на Република България, чрез У. Е. У. Црт - клон България, ЕИК *********,с
правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.,за
заплащане на сумата от 782.33 лв., равностойност на 400 евро, , представляваща главница за
обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от регламент (ео) 261/2004 за
закъснение на полет W6 4414 , излитащ по разписание на 22.06.2024г от 22.35ч от летище
А., Испания и пристигащ по разписание на 23.06.2024г. в 02.40ч на летище С., България,
както и искането за заплащане на законна лихва от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПКдо изплащане на вземането, поради извършено в хода на процеса плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4