№ 25
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000912 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение №260502/27.07.2022г. постановено по т.д.№ 34/2021г. по описа на
СГС „Парсек груп“ ЕООД е осъдено да заплати на „Риоли инвест“ЕООД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 48 259,20лв. представляваща
възнаграждение за строителни дейности съгласно фактури № № 70/16.07.2018 г. и
71//16.07.2018 г., ведно със законната лихва от 08.01.2021г. до погасяването, сумата
от 11 957,56лв., представляваща лихва за забава за периода 31.07.2018 г. до 07.01.2021 г.
Ответникът в производството „Парсек груп“ ООД е останал недоволен от
постановеното решение и депозира въззивна жалба. Навеждат се оплаквания, че е
неправилен извода на съда, че дружеството-въззивник не е успяло да докаже, че е било
извършено плащане на определена сума в полза на трето лице, което плащане е било
предназначено да погаси дълга на ответника към ищеца. Твърди се още, че в настоящият
случай е било налице тристранно устно споразумение между ищцовото дружество, негови
служители и ответното дружество. Жалбоподателят счита, че на база разпределената от СГС
доказателствена тежест е успял да докаже, че дължимото възнаграждение е погасено на
падежа чрез изпълнение на делегация за плащане. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в производството, с който се
оспорва нейната основателност.
1
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като
при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и пред
настоящата инстанция страните не спорят по основните факти. Няма спор и по
квалификацията на предявения иск.
В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на
повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната
инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено при съответното препращане към
мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.
Независимо от това и предвид поставените с въззивната жалба въпроси,
настоящият състав излага и следните мотиви:
Софийски градски съд е сезиран с иск с правно основание с чл. 79, ал.1 вр. чл.
266,ал.1 ЗЗД, предявен от „Риоли Инвест“ ЕООД срещу „Парсек груп“ЕООД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 48 259,20лв., представляваща
възнаграждение за строителни дейности съгласно фактури № № 70/16.07.2018 г. и
71//16.07.2018 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването й.
По делото е безспорно установено, че между страните са съществували трайни
търговски отношения по повод възлагане от ответника на ищеца извършването на СМР на
различни обекти. Част от договорите са били сключвани писмено, а други – неформално. За
заплащане на дължимите по тях възнаграждения ищецът е издавал в периода март 2017 г. –
юли 2018 г. фактури, задълженията по които са били погасени от ответника чрез плащане.
Плащане не е осъществено по процесните две фактури: 1.№70/ 2018г. и 2.№71/2018г.
Цитираните две фактури № № 70/2018 г. и 71/2018 г. обективират договор за
извършване на СМР в гр. Рудозем, като няма спор, че възложената работа е била изпълнена
точно и е била приета от ответника. Дължимото за нея възнаграждение съгласно
представените фактури възлиза на 48 259,20 лв., от които 16 459,20 лв. по фактура №
70/2018 г. и 31 800 лв. по фактура № 71/2018 г. Фактурите са осчетоводени и от двете
страни.
Пред Софийски градски съд ответникът е навел следните твърдения относно
плащането по процесните фактури:
1. сума в размер от 39 500 лв. била платена чрез изпълнение на делегация за
плащане, договорена в „тристранно неформално споразумение“, по силата на което
ответникът заплащал вместо ищеца трудови възнаграждения на работници, наети от ищеца,
като така погасявал задълженията си по процесните фактури;
2. до сумата от 10 000 лв. задълженията били погасени чрез извършено преди
процеса прихващане с насрещно вземане на ищеца, произтичащо от недължимо плащане
(при начална липса на основание) по фактура № 15/2017 г.
2
Пред Софийски градски съд е прието неоспорено заключение по изготвена
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че на 21.12.2017 г. ищецът е
изпратил на ответника електронно писмо със заглавие „Списък с получени пари“, към което
в прикачен файл е изпратен документ, озаглавен „Списък с получени пари от работници на
„Риоли Инвест“ ЕООД“. Съгласно съдържанието на документа са извършени осем плащания
в общ размер от 38 500 лв. в полза на А. Т., Х. К., С. Б. и Т. Ш., като за едно от плащанията
– в размер от 5 000 лв. - е удостоверено извършването му по банков път, а за останалите е
посочено създаването на касов ордер. Удостоверено е също, че са „дадени от Х. К. за Девин
– 1000 лв.“ Посочените лица са били служители на ищеца в различни периоди, а Х. К. до
02.11.2017 г. е бил собственик и управител на дружеството-ищец. Представени са и
разходни касови ордери на стойност 33 500 лв., които удостоверяват плащане на
съответните суми от ответника на посочените в ордерите лица, обозначени като
представители на ищеца. Ордерите са съставени в периода 27.11.2017 г. – 20.12.2017 г.
Пред първоинстанционният съд е прието и заключение/неоспорено/ по изготвена
съдебно-счетоводна експертиза. Установява се, че ответникът е осчетоводил сумите по
процесните РКО като намаление на задължението по издадени от ищеца фактури, но видно
от таблица №2, самият ответник не е отнесъл тези плащания конкретно в погашение на
процесните фактури. Същевременно в счетоводството на ищеца също няма записвания, от
които да се направи извод, че плащанията, извършени по РКО и посочени в електронното
писмо, са били предназначени за погасяване на задълженията по фактури № № 70/2018 г. и
71/2018 г.
От тази експретиза също така се установява, че фактура № 15/31.03.2017 г. е
издадена от ищеца, но с получател трето за спора лице. Същата е на стойност 20 000 лв.
Същевременно ответникът е осчетоводил фактура № 15/06.04.2017 г. на стойност 10 000 лв..
На 07.04.2017 г. той е заплатил на ищеца общо сумата от 20 000 лв. с основание „по
фактури“, като част от нея е била за погашение на задължението по фактура № 15/06.04.2017
г. Тъй като ответникът не бил задължено лице по погрешно осчетоводената фактура, на
07.04.2017 г. ищецът е превел на ответника сумата от 9 984 лв. с основание „грешен
превод“, с което е извършено връщане на недължимо получената сума по фактура № 15/2017
г. (съгласно данните в извлечението от банковата сметка). На 01.09.2021 г. фактурата е
сторнирана от ищеца.
Пред СГС е разпитан и свидетеля - Т. С. - бивш служител при ответника. От
показаният му се установява, че за периода от 2014г.-2018г. е бил на различни длъжности,
но през повечето време и бил организатор строителство, като задълженията му са били да
посещава строителните обекти, да следи работния процес и да помага на техническия
ръководител със снабдяване с материали обектите. Свидетелят не е бил пряк участник при
договаряне на обекти, сключване на договори. Спомня си, че е имало проблем с трудови
възнаграждения на служители, но подробности не знае.
Въззивният състав намира, че независимо, че ответникът е заплатил посочената в
3
електронното писмо/ л.169 ССчЕ/ сума на посочените в писмото лица – налице е
извънсъдебно признание за плащане на сумата от 38 500 лв., а тя като размер кореспондира
със сбора на плащанията по представените ордери, в които като платец е посочен
ответникът. Ответникът не успя да докаже нито пред първоинтаснционният съд, нито пред
на стоящата инстанция, че това плащане е извършено с цел погасяване на задълженията на
ответника към ищеца във връзка с договорните им отношения по изработка
съгласно процесните две фактури № № 70/2018 г. и 71/2018 г. Не се доказва нито
делегацията за плащане, наредена от ищеца за погасяване на задълженията именно по
процесните фактури, нито нейното приемане и изпълнение от ответника.
Видно от представените от ответника ордери /с дата 20.12.2017г./, плащанията са
извършени във връзка с други отношения между страните, но не може да се направи
категоричен извод, че плащането е по процесните две фактури.
По отношение на фактура № 15/31.03.207г. въззивният състав констатира, че
ищецът е издал фактурата по отношение на трето за спора лице, стойността й е 20 000лв.,
като ответникът е осчетоводил фактурата на 06.04.2017г. на стойност 10 000лв., платил е
сумата по банков път, но е установена грешка и ищецът е върнал на ответника недължимо
платена сума. Вземането на ответника по тази фактура е било погасено преди изявлението
му за прихващане.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските: при този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца основание чл. 78, ал.5 ГПК сумата от 2400 лв.- адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260502/27.07.2022г. постановено по т.д.№ 34/2021г. по
описа на СГС.
Осъжда „Парсек груп“ ЕООД, ЕИК203215490, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “21-ви век“ №17, ет.4, ап.6 да заплати на „Риоли Инвест“ ЕООД,
ЕИК204295183, чрез пълномощник адв. М. В., служебен адрес: гр.София, кв. Горубляне,
ул.“Пионерска“ №5, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК сумата от 2400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5