Р Е Ш Е Н И
Е № 262098
гр. Пловдив, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15900 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 30, ал.3 ЗС от П.Г. Л. и С.Г.Р. против В.М.З..
Ищците твърдят, че са наследници на
общата с ответниците наследодателка П. А.Л., починала
на *****г. и като такива били съсобственици на земеделски земи, възстановени с
решение № 72 от 22.10.1997 г., находящи се в землището на с. *****, общ. *****,
а именно нива от 3,710 дка в местността „*****“ и Нива с площ от 6,399 дка в
местността „*****“. Заявяват, че за периода от 2004 г. до момента всички
дивиденти, свързани с обработката на земеделските земи били получавани от
ответницата, без да ги разпределя между останалите сънаследници
съобразно квотите им съсобствеността. Сочат, че всяка от ищците притежавала по
1/8 идеална част от имотите, поради което за периода от 2015 г. до 2020 г. им
се дължала сумата от по 151,70 лв. Предвид изложените твърдения предявяват
настоящите искове за осъждане на ответницата да заплати на всяка от тях сумата
от по 151,70 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Молят за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата В.М.З., с който не оспорва и изрично признава предявените
искове. Заявява, че не е давала повод за завеждане на делото, поради което моли
да се приложи чл. 78, ал.2 ГПК. Посочва, че претендираните вземания нямали
определен срок за изпълнение, поради което била необходима покана до
ответницата. Прави възражение за прихващане със сумата от 1 лв., представляваща
необходими разноски, сторени при или по повод сключване на процесните договори
за наем. Моли за задължаване на ищците да посочат банкова сметка ***ми.
С разпореждане от 15.02.2021 г. съдът е дал указания
на ответника във връзка с направеното възражение за прихващане, които обаче в
предоставения срок не са изпълнени. Затова и заявеното възражение за прихващане
следва да не бъде приемано в настоящото производство.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран със субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
С оглед направеното от ответника
признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че предявените
искове са изцяло основателни и следва да се уважат, като ответницата бъде
осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по 151,70 лв., представляваща
полагащата й се част от дивиденти до размера на притежаваната от всяка от
ищците 1/8 идеална част от следните земеделски земи: Поземлен имот с
идентификатор № *****по КК и КР на село *****, община *****, обл. *****, находящ се в местността *****, с площ от 3710
кв.м., предназначение: нива, категория на земята: четвърта, номер от предходен
план: *****, както и Поземлен имот с идентификатор № *****по КК и КР на село *****,
община *****я, обл. *****, находящ се в местността *****,
с площ от 6399 кв.м., предназначение: нива, категория на земята: пета, номер от
предходен план: *****, за периода от 2015 г. до 2020 г. Като законна последица
от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право
на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството,
като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или
да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът
заявява в отговора на исковата молба и в откритото съдебно заседание, че
признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното
признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците.
Следва да се отбележи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може
ответникът да се екскулпира от отговорността за
разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна
даденост. В случая, макар и ответникът да признава правопораждащите
факти, той с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е
изпълнил доброволно преди завеждане на делото. Поради това на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати претендираните от ищците
разноски в исковото производство в размер на 232,40 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.М.З., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.Г. Л., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 151,70 лв. (сто
петдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща полагащата й се
част от дивиденти до размера на притежаваната от ищцата 1/8 идеална част от
следните земеделски земи: Поземлен имот с идентификатор № *****по КК и КР на
село *****, община *****, обл. *****, находящ се в
местността *****, с площ от 3710 кв.м., предназначение: нива, категория на
земята: четвърта, номер от предходен план: *****, както и Поземлен имот с
идентификатор № *****по КК и КР на село *****, община *****, обл. ****, находящ се в местността *****, с площ от 6399
кв.м., предназначение: нива, категория на земята: пета, номер от предходен
план: *****, за периода от 2015 г. до
2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
В.М.З., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на С.Г.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 151,70 лв.
(сто петдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща полагащата й
се част от дивиденти до размера на притежаваната от ищцата 1/8 идеална част от
следните земеделски земи: Поземлен имот с идентификатор № *****по КК и КР на
село *****, община *****, обл. *****, находящ се в
местността *****, с площ от 3710 кв.м., предназначение: нива, категория на
земята: четвърта, номер от предходен план: *****, както и Поземлен имот с
идентификатор № *****по КК и КР на село *****, община *****, обл. *****, находящ се в местността *****, с площ от 6399
кв.м., предназначение: нива, категория на земята: пета, номер от предходен
план: *****, за периода от 2015 г. до
2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
В.М.З., ЕГН: ********** да заплати на П.Г. Л., ЕГН: ********** и С.Г.Р., ЕГН: **********
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 232,40
лв. (двеста тридесет и два лева и четиридесет стотинки) – разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.