№ 499
гр. Враца, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200697 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба
на С. А. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ "Враца" към
Затвора гр.Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца
със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив, план на присъдата по чл.156 от
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора. Същият поддържа молбата и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание. Като довод са уважаване на молбата сочи, че желае
да изкара коледните празници с децата си, както и че има здравословни
проблеми.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2
ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца
застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по
съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно
освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но
не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
провери представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 17.04.2025 г. на
предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от
1
свобода С. С., постановен с определение № 151/31.03.2025 г. по ЧНД №
182/2025 г. по описа на ОС-Враца, до настоящия момент е изтекъл
шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Осъденият С. А. С. търпи общо наказание по НОХД № 256/2019 г. по
описа на РС-Лом, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК по
съвкупност от присъди по това дело и по НОХД № 240/2015 г. на СпНС,
НОХД № 257/2015 г. на РС-Козлодуй и НОХД № 237/2016 г. на ОС-Враца, в
размер на 6 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, за
престъпления по чл.131а, вр.чл.129, ал.2, чл.321, ал.3, пр.2, т.2, чл.195, ал.1, т.2
и т.4, чл.343в, ал.2, чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК. Касае се за поредно осъждане.
Началото на наказанието е на 11.02.2021 г. Към датата на произнасяне на
настоящото определение - 12.12.2025 г., от това наказание той е изтърпял 5
години, 6 месеца и 23 дни, от които 4 години, 10 месеца и 1 ден фактически, от
предварителен арест 6 месеца и 29 дни, а от работа 1 месец и 23 дни.
Остатъкът за изтърпяване е 5 месеца и 7 дни.
От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от
2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.2 НК, тъй като едно от деянията по съвкупността-това по чл.131а,
вр.чл.129, ал.2 НК, е в условията на опасен рецидив. Следователно, налице е
първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата
по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна
промяна в нагласите и начина на мислене на лишения от свобода С..
От изготвения първоначален доклад е видно, че рискът от рецидив при
осъдения е отчетен със средни стойности - 73 точки. Дефицити при него са
констатирани в зоните: "криминално минало" - многократно осъждан за
престъпления от различен характер; "нагласи" - слабо критичен към
криминалното си поведение, с формиран престъпен модел на поведение;
"начин на живот и обкръжение" - изцяло внедрен в криминалните среди;
"умения за мислене" - не разпознава факторите и причините, водещи до
отклоняващо поведение, повтаря допускани в миналото грешки.
За изтеклия период от изтърпяване на наказанието оценката на риска от
рецидив е варирала - от първоначалните 73 точки на 68 точки, 81 точки, 77
точки до актуалните към момента 80 точки, в рамките на средните стойности.
Рискът от вреди спрямо останалите лишени от свобода също е търпял
промени през годините, което е вследствие на демонстрираното от С.
неустойчиво поведение. През 2023 г. този риск е повишен от нисък на среден,
поради реализираната регресивна промяна в начина на живот, който е водил в
периода 13.12.2021 г. - 20.02.2023 г. по време на престоя му в ЗОЗТ
2
"Бойчиновци" – внасяне на телефони и наркотици, участие в
нерегламентирани дейности - лихварство, рекет и изнудване на други лишени
от свобода на територията на затворническото общежитие. В резултат на това,
на 17.02.2023 г. осъденият е бил върнат в корпуса на затвора. Към настоящия
момент този риск отново е понижен до ниски стойности, предвид факта, че
при преместването му в ЗООТ (със заповед на началника на Затвора-Враца от
26.07.2024 г.) не е участвал в конфликтни ситуации, има безпроблемно
общуване с останалите, не проявява дискриминационни нагласи и се стреми
към спазване на установения ред и дисциплина. Рискът от вреди към
служителите на затвора също е нисък.
Рискът от вреди за обществото обаче остава среден и се обуславя от
характера на настоящите правонарушения и криминалното минало на
лишения от свобода. Неповлияни от корекционно въздействие остават и
първоначално установените дефицитни зони: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене, тъй
като осъденият пренебрегва фактори, допринесли за реализиране на
престъпленията; склонен е да действа безразсъдно и необмислено;
пренебрегва евентуалните негативни последици от закононарушаващото си
поведение; не съумява да разреши проблемите си по адекватен начин. Към
разделите с дефицит е причислена и още една зона - "настоящо
правонарушение - осъден е за деяния, носещи елементи на травменост за
членовете на обществото, а именно причиняване на тежка телесна повреда в
условията на опасен рецидив, опит за убийство, участие в ОПГ и управление
на МПС без СУМПС.
В доклада са отчетени и постигнатите с осъдения положителни
резултати. В резултат на провежданата с него индивидуално-корекционна
работа известни позитивни промени са отбелязани в разделите: "начин на
живот и обкръжение, "трудова заетост" и "пълноценно оползотворяване на
престоя в затвора". В този аспект е отчетено, че осъденият общува
безпроблемно с всички осъдени лица в групата, не се въвлича в конфликти; за
кратък период е полагал труд по чл.80 ЗИНЗС като "хигиенист в клуб и залата
за тенис", от която длъжност е бил освободен, заради влошено здравословно
състояние; по време на престоя му в ЗОЗТ "Бойчиновци“ е изразявал желание
за участие в трудовия процес, но поради поставените му диагнози: артериална
хипертония, неинсулинозависим захарен диабет тип 2 и бъбречна поликистоза
(съгласно решение на НЕЛК му е определена 91% ТНР), не е устроен на
работа. По време на престоя си в пенитенциарното заведение л.св.С. е взел
участие в спортни турнири, културно-информационни беседи, образователни
курсове и в две корекционни програми: "Умения за мислене" и "Справяне с
житейски проблеми, чрез промяна в мисленето".
На основание чл.109, ал.1 ЗИНЗС се смята за ненаказван, но за
предишни периоди е наказван два пъти за притежание на чужди вещи или на
вещи без документ за собственост, както и за липса на лични вещи.
Освен това, със заповед № Л-1788/29.05.2024 г. на началника на Затвора
гр. Враца, влязла в сила на 17.06.2024 г., по реда на чл.66, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС,
първоначалният му режим е заменен от строг на общ, а със заповед № Л-
3
2282/09.07.2024 г., влязла в сила на 26.07.2024 г., л.св.С. е бил преместен от
корпуса на затвора в ЗООТ "Враца".
Въпреки тези позитивни резултати, осъденият продължава да не
разпознава факторите, допринесли за извършване на престъпленията и да не
осъзнава последствията от криминалното си поведение, нито нуждата от
позитивна промяна; при него е налице утвърден престъпен модел на
поведение и въпреки многократно налаганите рестриктивни мерки
стереотипно повтаря стар заучен опит, без да извлича поука от допуснатите
грешки; не разпознава проблемите си и не търси алтернативи за правилното
им решаване.
Освен това, след разпределението му в ЗООТ "Враца" е бил назначен на
работа на основание чл.80 ЗИНЗС за чистач столова, която длъжност изцяло е
била съобразена със заболяванията му, но поради системно неспазване на
работния график, неуплътняване на работното време и формално изпълнение
на трудовите задължения, е спрян от работа.
Констатирано е, че въпреки постигнатата договореност по изпълнението
на целите и задачите в плана на присъдата, те не са изпълнени в цялост.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият С.
все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за
условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не
намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи
най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от
администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с
изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават на
съда основание за извод, че към настоящия момент с поведението си
осъденият С. С. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето
поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма
убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка
бяха оценени стойностите на риска от рецидив-80 точки, които макар и в
средния диапазон, са завишени със 7 пункта в сравнение с първоначалните
стойности, което на фона на осъжданията му в миналото, навежда на извод за
наличие на риск от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът
съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са почти същите, както и в
началото на неговото наказание и от които е видно, че той не осъзнава
наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляване на
утвърдения престъпен модел на поведение. Без съмнение включването на
осъдения в трудовия процес, на фона на множеството заболявания, от които
страда, участието му в спортни турнири, културно-информационни беседи,
образователни курсове и в две корекционни програми навеждат на извод, че е
налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези
4
положителни прояви не надхвърлят дължимото правомерно поведение в
затвора и не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на
поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен
процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че
това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е
противоправни прояви. В случая наличните дефицити в множество раздели,
най-вече в зоната "умения за мислене", която следва да продължи да бъде
обект на корекционно въздействие, запазването на средни стойности на риска
от рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото показват, че при
осъдения С. все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна
във формирането на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода. Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на
С. С. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията
на пенитенциарното заведение, тъй като не е дал убедителни доказателства за
своето поправяне и за това, че не би представлявал риск за ново престъпно
поведение.
Не съставляват основание за уважаване на молбата и доводите за
необходимост осъденият да бъде пуснат на свобода, поради влошеното му
здраве и желанието му да бъде с децата си по време на предстоящите коледни
празници. Макар и разбираеми в чисто човешки план, същите не са сред
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно
осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание.
Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не
е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне. Това е
основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. А. С., роден на *** в
гр.Оряхово, обл.Враца, понастоящем в ЗООТ "Враца" към Затвора гр.Враца,
българин, български гражданин, с ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 5 месеца и 7 дни, от
общото наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, определено му
по НОХД № 256/2019 г. по описа на РС-Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
5
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6