РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. София, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110217361 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА СРЕЩУ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 852768-F847300/30.09.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ,
ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН
КОНТРОЛ“ КЪМ НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00
(хиляда) лева на ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********* за
административно нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък
добавена стойност (ЗДДС) във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД
обжалва наказателното постановление чрез своя упълномощен процесуален
представител. Излага във въззивната жалба защитника си инвокирани доводи
за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено
административно нарушение. Посочват се подробни и професионални
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира се
довод за реализирано два пъти административно наказване на възведеното
административно нарушение спрямо представляваното юридическо лице.
Иска се отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
1
„ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ КЪМ НАП, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител -
правоспособен юрисконсулт, който инвокира пред съда професионални
доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
II.). СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 21.11.2025г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
надлежно упълномощеният процесуален представител на дружеството -
жалбоподател „О. Т.“ ЕООД, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчено по надлежния
ред с разписка на 06.11.2025г. (инкорпорирана в самото наказателно
постановление - в края му), подлежащ на законов съдебен контрол пред
родово, местно и функционално компетентен районен съд, действащ като
въззивна инстанция, на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е
редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 852768-F847300/30.09.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ,
ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН
КОНТРОЛ“ КЪМ НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00
(хиляда) лева на ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ******** за
административно нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък
добавена стойност (ЗДДС) във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото
съдебно решение не се различават съществено от фактическата обстановка,
описана от административно-наказващия орган в Наказателното
постановление, а именно:
На 05.09.2025г., около 11:00 часа - 11:29 часа, свидетелите С. В. Д. и М.
К. И. - на длъжност „главни инспектори“ към Национална Агенция по
2
приходите (НАП) при Централно управление, извършили в изпълнение на
правомощията си на контролни органи, административна проверка за
спазването на изискванията от данъчното законодателство спрямо търговски
обект - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.С., ул. „Т. Ш.“ № **,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „О. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********.
Свидетелят Д. извършил контролна покупка на банани. Бил обслужен от
служител (продавач - жена), работеща при „О. Т.“ ЕООД на трудов договор.
Свидетелят Д. не получил касов бон за покупката, въпреки, че в обекта е
имало монтирано и включено в този момент фискално устройство. Излязъл за
кратко време от магазина. Върнал се. Заедно със свидетеля И. се
легитимирали като служители на НАП. Извършили проверка на касовата
наличност в магазина. Установили, че фактическият паричен оборот в касата
възлизал на сумата от 310.25 лева.
Във фискалното устройство - модел „Дейзи Компакт“ с ИН на ФУ:
DY566267 и ИН на ФП: 36745240, с потвърждение № 4710300/18.04.2024г.,
притежаващ функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми
(активирани), е била въведена само сумата от 19.79 лева.
След отпечатването на отчет “X” с пореден номер № 031541/05.09.2025г.
е била установена положителна величина от 290.46 лева, която не е била
отразена в посоченото фискално устройство.
В резултат на проверката, бил съставен констативен протокол № 0169601
от 05.09.2025г.
Свидетелят Д. съставил за тези факти АУАН № серия AN с № F847300 от
12.09.2025г. срещу дружеството-жалбоподател „О. Т.“ ЕООД, въз основа, на
който е издадено настоящото обжалвано Наказателно постановление за
административно нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък
добавена стойност (ЗДДС) във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съставеният АУАН № серия AN с № F847300 от 12.09.2025г. бил
връчен надлежно на санкционирания субект чрез неговия управител.
Същевременно, срещу дружеството-жалбоподател „О. Т.“ ЕООД бил
съставен втори АУАН № серия AN с № F847288 от 12.09.2025г., въз основа,
на който е бил издадено друго Наказателно постановление с №
852767-F847288 от 30.09.2025г. за административно нарушение по чл.185,
ал.1 от ЗДДС вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В това второ Наказателно постановление № 852767-F847288 от
30.09.2025г., което е предмет на въззивно обжалване в друго съдебно
производство пред СРС, НО, 95-ти състав, са били отразени фактите, посочени
в първото Наказателно постановление с № 852768-F847300/30.09.2025г., но
и допълнителни такива - само за тях дружеството „О. Т.“ ЕООД се
санкционирало, (като липсващи в настоящото обжалвано постановление) -
относно неиздаденият фискален (касов) бон за извършената от свидетеля
3
Дончев контролна покупка на плодове за сумата от 9.35 лева на 05.09.2025г. в
11:00 часа, което се квалифицира като административно нарушение по
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите С. В. Д. и М.
К. И. - на длъжност „главни инспектори“ към Национална Агенция по
приходите (НАП) при Централно управление при установяване на
административното нарушение и при съставянето на АУАН.
Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността
на показанията на свидетелите Д. и И. само, защото например са редови
служители към публичен контролен орган - НАП. Показанията на свидетелите
Д. и И., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост,
не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни,
безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се
установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.
Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия
от страна на свидетелите Д. и И.. Съдът не установява поведение на
назидателност, отмъстителност, злоба или нервност спрямо двамата
разпитани пред съда свидетели - такива факти не са ги ръководели при
извършването на проверката спрямо дружеството-жалбопдател „О. Т.“ ЕООД.
Фактическите констатации от показанията на свидетелите Д. и И. намират
пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също
така и чистосърдечни, добросъвестни и добронамерени при изложението на
възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на
показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно
принципите на непосредствеността. Съдът кредитира събрания по делото
писмени устен доказателствен материал. Доказателствената стойност и
релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и
доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите
обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
4
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя С. В. Д. процесуално
нарушение при призоваването на надлежен представител на санкционираното
дружество за връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател „Онест Трейд“ ЕООД не е било нарушено. Дори,
напротив, правото на защита на дружеството „О. Т.“ ЕООД е било надлежно
упражнено от неговия управител Ж. Г. Р. (действащ в процеса и чрез
професионален защитник - упълномощен адвокат). Липсват съществени
процесуални нарушения, които да са били допуснати от актосъставителя Д.
и/или административно-наказващият орган. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение
по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС)
във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, е изчерпателно, ясно и
подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП.
Нарушението е подведено обосновано под съответната норма на
материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е
извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по
съставяне на обжалваното НП.
Административно-наказателното производство е било образувано в
сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено в 6 (шест) месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и
реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект
административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо
формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз
основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е
приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена
правилно.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРИЕМА, ЧЕ ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „О.
Т.“ ЕООД е осъществило административно нарушение по чл.185, ал.2 вр.
чл.185, ал.1 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС) във вр. с чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Липсва нарушение на принципа “non bis in idem”, залегнал в нормата на
5
чл.24, ал.1, т.6 от НПК, от страна на административно-наказващия орган. Това
е така, защото в настоящото обжалвано Наказателно постановление с №
852768-F847300/30.09.2025г. са отразени точно и правилно фактите и
обстоятелства, подвеждащи се под административно-наказателния състав
по смисъла на разпоредбите на чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък
добавена стойност (ЗДДС) във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Независимо, че тези факти и обстоятелства (за изчерпателност и
информираност) от Наказателно постановление с №
852768-F847300/30.09.2025г. са били отразени и в другото Наказателно
постановление № 852767-F847288 от 30.09.2025г., което е предмет на
въззивно обжалване в друго съдебно производство пред СРС, НО, 95-ти
състав, то в това друго второ Наказателно постановление №
852767-F847288 от 30.09.2025г. се посочват допълнителни юридически факти
- и само за тях (за тези допълнително възведени юридически факти)
дружеството се санкционира, (те са липсващи в настоящото обжалвано
постановление) - става дума относно неиздаденият фискален (касов) бон за
извършената от свидетеля Д. контролна покупка на плодове за сумата от 9.35
лева на 05.09.2025г. в 11:00 часа, което е административно нарушение по
чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Отговорността на ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО
„ОНЕСТ ТРЕЙД“ ЕООД е била ангажирана за неспазване на реда на
отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата е различна по фактически състав от
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата, всяка промяна в
касовата наличност, включително при отчитане на получени средства от вече
регистрирани продажби (но не само), следва да се отразява във фискалното
устройство с операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Това задължение не касае само регистрирането на получените средства
от продажби, а всяка една промяна в касовата наличност, независимо от
естеството на същата, от произхода на паричните суми и от причините за
въвеждане и извеждане на такива от касата.
Извършеното административно нарушение е свързано с редовното водене
на касова книга, по аргумент от чл. 33, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
и от семантичното тълкуване на сочената като нарушена разпоредба и е
6
видно, че тя цели отчитане на движението на паричните потоци в касата -
промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата), които не са свързани с продажбата или с доставката
на стоки, или с услуги, за които е задължително издаване на касова бележка на
основание чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“
ЕООД е осъществило нарушение по чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС вр. чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, като не е
изпълнило задължението си да отчита и отразява във фискалното устройство
всяка промяна в касовата наличност, по реда определен в чл. 33, ал.1 от
посочената Наредба.
Извършващите търговска дейност от името и за сметка на търговеца
(негови служители и работници), следва да са наясно с това, че всяка промяна
в наличността на касата подлежи на въвеждане във фискалното устройство,
чрез функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Това налага извода, че и сумата, която представлява установената разлика
в касовата наличност в размер на установената от свидетеля Д. положителна
разлика от 290.46 лева над сумата от дневния отчет в размер на 19.79 лева
към 05.09.2025г., след като се намира в касата на обекта, също е следвало да
бъде въведена с функцията „служебно въведени” суми във фискалното
устройство, след като фактически е въведена (и съществува) в касата.
Доколкото деянието е извършено от юридическо лице, касае се за
обективна (безвиновна) отговорност и вина на физическо лице не следва да се
обсъжда. Съдът не споделя доводите и възраженията на защитника на
дружеството-жалбоподател „О. Т.“ ЕООД, че друго лице е следвало да бъде
наказано. Работникът на дружеството-жалбоподател „О.Т.“ ЕООД, работи в
неговото търговско предприятие, и в случая не се санкционира по ЗДДС
работникът, а самият му работодател „О. Т.“ ЕООД и тази отговорност е
обективна (безвиновна). ЮЛ „О. Т.“ ЕООД притежава право на регрес за
причинените от работника му нему вреди, но това право се упражнява по друг
ред и не води до обезличаване на административно-наказателната отговорност
на санкционираното дружество.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200.00 лева до 1000.00 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000.00 лева до
4000.00 лева.
Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал.
1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 600.00 лева до 2000.00
лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000.00 лева до 20 000.00 лева. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно за
7
юридически лица и едноличен търговец имуществена санкция в размери от
1000.00 лева до 4000.00 лева.
Точният прочит на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на
финансите сочи, че въпреки разнородността на включените в него хипотези,
общото между тях е, че всички те са „извън случаите на продажба“. За да
акцентира на това условие, нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата започва с
този израз. Съответно тази материално-правна норма е приложима само извън
случаите на продажби, т.е. извън случаите на неотразяване на приходи.
За квалифицираното нарушение е приложима в случая разпоредба на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, определяща значително по-нисък размер на санкцията.
Наличието или не на неотразяване на приходи, има отношение
единствено във връзка с размера на налаганото наказание, което във втория
случай следва да е в по-малък размер и да се наложи във връзка с алинея 1 на
чл.185 от ЗДДС. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в
случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда
резултат, като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.185, ал.2
от ЗДДС, а само че при определяне на наказанието, законодателят е взел
предвид степента на обществена опасност на нарушението, в зависимост от
това довело ли е то до увреждане на Фиска или не.
Определеният в процесното обжалвано Наказателно постановление в
минимален размер на имуществената санкция на дружеството-жалбоподател
„О. Т.“ ЕООД е в предел (минимум) от 1000.00 лева, при което не са налице
законовите основания за изменението му.
Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява
законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
наказанието, отговарящо на целите на административното наказание.
Съдът приема, че процесното нарушение не следва да се третира като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни
отлики спрямо нарушенията от същия вид. С оглед особеният характер на
защищаваните обществени отношения по ЗДДС и поради степента на
обществена опасност на нарушението, настоящата инстанция намира, че
деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователни са доводите от въззивната жалба, че фактите по делото не
са изяснени. Напротив, актосъставителят и административно-наказващия
орган правилно са установили фактите. Правото на защита на дружеството-
жалбоподател „О. Т.“ ЕООД не е било нарушено. Дружеството-жалбоподател
„О. Т.“ ЕООД чрез своя процесуален представител надлежно и в срок е
оспорило фактическите констатации от АУАН и НП. Между фактите в АУАН и
НП липсват противоречия и неясноти. Волята на актосъставителя и
административно-наказващия орган е ясна и категорична. Датата и мястото на
нарушението са правилно установени. Съдът не намира различия относно
фактите и приложимото право от АУАН и НП, в каквато насока са съвпадащи
с изводите на съда и изводите и на актосъставителя Дончев, и на
8
административно-наказващия орган. Съдът споделя същите, тъй като почиват
на точна, вярна и правилна интерпретация на фактите и правото.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите и съображенията на
процесуалния представител на ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ
ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД, релевирани в съдебно заседание. Режимът
на точното и правилно отчитане на фискалната наличност и касовата
наличност е рестриктивен и същият е важал напълно и за дружеството-
жалбоподател „Онест Трейд“ ЕООД. При това положение за всяко фискално
устройство важат изискванията на чл.185, ал.2, изр. 2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Нарушавайки ги по установения по делото начин, дружеството-жалбоподател
„О. Т.“ ЕООД действително е извършило административно нарушение и
следва да понесе своята административно-наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяната или за изменението на обжалваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила на ЗАНН. Подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като съдът счита, че с приемане на неоснователността на
възраженията от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от
фактическа и правна страна, се опровергават обратните по съдържание доводи
от въззивната жалба, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и
не следва отново да им се противопоставят допълнителни аргументи за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния
жалбоподател „О. Т.“ ЕООД. Въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител претендира изрично разноски в настоящото административно-
наказателно производство. Отговорността за разноски е обективна,
закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на
съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването
му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните
промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред,
според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради
което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с
последни изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният
жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 190.00
лева, определени от съда в пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова
9
преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от
юрисконсулта на въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
852768-F847300/30.09.2025г., издадено от НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
„ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ КЪМ НАП, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на
ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********** за административно
нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък добавена стойност
(ЗДДС) във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА ДРУЖЕСТВОТО „О. Т.“ ЕООД, с ЕИК:
******** ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ
„ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ КЪМ
НАП чрез законният й представител с адрес гр.София, бул. „Княз
Ал.Дондуков“ № 52 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл.63д от ЗАНН, сумата от 190.00 (с равностойност в евро - за сумата от
97.44 евро) лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10