Решение по дело №754/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.175, ал.1 от АПК вр. с §2 от ДОПК.

В молба с.д. 5874/ 18.04.2023г. подадена по адм.д. 754/2021г. от в.и.д. директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна.

В молбата е посочено, че в решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна е допусната техническа, изчислителна грешка, която се е отразила на диспозитива на решението, който не съответствал на формираната от съда воля. Сочи се, че предмет на спор пред първоинстанционния съд са били установени с РА допълнителни задължения по ЗКПО за 2018г. в размер на 14596лв. главница и 2445.10лв. лихви и за 2019г. в размер на 22 769.11лв. главница и лихви в размер на 923.49лв.

Посочено е, че съгласно мотивите на решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна съдът е приел за неправилно извършеното с РА увеличение на финансовият резултат с неотчетени приходи от продажба на вишни и череши на свързани лица със сумата от 113825.58лв. за 2018г. и със сумата от 138 343.96лв. за 2019г.Изложени са данните от ревизионния акт за увеличение на финансовия резултат и непризнати разходи на ревизираното лице за ревизираните периоди и е цитиран част от съдебния акт, а именно „Съдът след извършване на прости аритметични действия, като съобрази декларираните от жалбоподателя приходи от продажба на череши и вишни през 2018 година в размер на 38 646.30лв. и 28 974.30лева – за 2019 година, определи облагаемият доход в размер на 71 649.69лева за 2018година и в размер на 119 025.59лева за 2019година. Данъкът за 2018година възлиза на 7164.97лева и за 2019 година на 11902.56лева.“ Посочено е, че при извършването на аритметичните действия финансовият резултат на дружеството, респ. дължимият корпоративен данък за ревизираните периоди би следвало да е в следните размери: за 2018г. – декларирана данъчна печалба 864.30лв., Увеличение на финансовият резултат с непризнати разходи в общ размер на 31 855.76лв. ; Увеличение на финансовия резултат с неотчетени приходи от наем 283.33лв.; Данъчен финансов резултат – данъчна печалба -33 003.39лв.; дължим корпоративен данък – 3 300.34лв.; внесен корпоративен данък – 86.43лв., Разлика за внасяне 3 213.91лв. и съответните лихви.; за 2019г. – декларирана данъчна печалба 703.89лв., Увеличение на финансовият резултат с непризнати разходи в общ размер на 88 847.40лв. ; Увеличение на финансовия резултат с неотчетени приходи от наем 500.00лв.; Данъчен финансов резултат – данъчна печалба -90051.29лв.; дължим корпоративен данък – 9005.13лв.; внесен корпоративен данък – 70.39лв., Разлика за внасяне 8934.74лв. и съответните лихви.

Вместо това, съдът е определил дължим корпоративен данък за 2018г. в размер на 7164.97лв. и за 2019г. в размер на 11 902.56лв., тъй като при извършването на аритметичните действия съдът не е съобразил обстоятелството, че размерът на неотчетените приходи – 113 825.58лв. за 2018г. и 138 343.96лв. за 2019г. е определен като разлика между пазарната цена на черешите и вишните, определена от органа по приходите и отчетените от дружеството приходи от продажби на череши и вишни в размер на 38 646.30лв. за 2018г. и 28974.30лв. за 2019г. и повторно е включил тези суми при изчисляване на данъчната основа и съответно е достигнал до размер на дължими от лицето корпоративен данък за 2018г. и 2019г. и лихви, които не е съответстват на формираната от съда воля за отмяна на РА по отношение на извършеното с него увеличение с размера на неотчетените приходи от череши и вишни.

На изложеното е направен извод за несъответствие между формираната от съда воля и диспозитива на решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна и се иска да бъде поправена „допусната изчислителна грешка, като в диспозитива на решението да посочите дължимият от „Агро империал 2000“ЕООД корпоративен данък за 2018г. и 2019г. и съответните лихви в размери, съответстващи на волята изразена в съдебното решение.“

Съдът за да извърши преценка на основателността на молбата за поправка на решението съобрази следното:

Първо. Предвид заповед № РД-0305/04.08.2023г. е компетентен да се произнесе по молбата.

Второ. С решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна е отменил Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 7/09.03.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164,97 лева до 14 596,47 лева и лихви в размера от 1 136,53 лева до 2 445,10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902,56 лева до 22 769,11 лева и лихви – за разликата от 376,94 лева до 923,49 лева по жалбата на „Агро Империал 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 33, вх. А, ет. 5, ап. 75, ЕИК ********* и е отхвърлил жалбата на „Агро Империал 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 33, вх. А, ет. 5, ап. 75, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 7/09.03.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година в размер на 7 164,97 лева и лихви в размер на 1 136,53 лева и корпоративен данък за 2019 година в размер на 11 902,56 лева и лихви в размер на 376,94 лева.

Решението е постановено на следните мотиви, които са възпроизведени в цялост, в частта имаща отношение към настоящото производство:

„ІІІ. По материално-правната законосъобразност на РА:

В ревизионните доклад и акт е прието, че жалбоподателят дължи корпоративен данък в общ размер на 37 365,58 лева за 2018 и 2019 година и лихви в общ размер на 3 368,58 лева, както следва :

1.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 13 277,45 лева за 2018 година и 17 447,40 лева за 2019 година, представляващи непризнати разходи за амортизации. За да постановят този резултат органите по приходите са приели, че вписването в сметка 204 „машини и оборудване“ на активи на обща стойност 39 050 лева, представляващи - 2 бр. дискови брани, вентилаторна пръскачка и комплект свредел, въз основа на фактури № № 20..39/24.01.2018 година, 20…40/02.02.2018 година, 20..41/06.02.2018 година и 20…44/21.02.2028 година, издадени от „Мобилджем 1“ ЕООД гр. Варна, в сметка 207 „съоръжения“ на актив ограда, създаден със стоки по фактури № № 20…42/09.02.2018 година и 20…43/14.02.2018 година, издадени от „Мобилджем 1“ ЕООД гр. Варна, и услуга по фактура № 203/14.03.2018 година, издадена от „Стройремонт-АС“ ЕООД с. Тутраканци не е документално обосновано. Приели са, че при липсата на доказателства за датата на придобиване на ДМА и придобивната цена, не са налице предпоставки за отчитане на амортизационен разход.

2.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 1 738,31 лева, представляваща непризнати разходи за амортизации. За да постановят този резултат органите по приходите са приели, че не са били налице предпоставки за заприхождаване на Трактор ТК в сметка 205 „машини и оборудване“, тъй като фактура № 10…119/15.05.2018 година, издадена от „Необласт“ ЕООД гр. Видин на стойност 29 800 лева не обосновава извод за реално придобиване на вещта.

3.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 16 840 лева, представляваща непризнати разходи по фактури № № 10..16/03.12.2018 година, с предмет „оборска тор“ и 10…15/30.11.2018 година с предмет „зимно пръскане на овощна градина“, издадени от „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна.

4.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2019 година със сумата от 13 900 лева, представляваща непризнати разходи по фактури № № 10…126/19.09.2019 година на стойност 9 900 лева с предмет „окопаване и плевене“ и 10…127/28.11.2019 година на стойност 4 000 лева с предмет „зимно пръскане“, издадени от „Необласт“ ЕООД гр. Видин.

5.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2019 година със сумата от 29 050 лева, представляващи непризнати разходи по фактури № № 25/05.03.2019 година на стойност 9 225 лева с предмет „резитба на овошки в градина с. Писарево“, 45/27.03.2019 година на стойност 9 750 лева с предмет „резитба на овошки в градина с. Писарево“, 48/29.03.2019 година на стойност 1 350 лева с предмет „почистване и извозване на клони след резитба“, издадени от „Миги 2012“ ЕООД гр. София.

6.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2019 година със сумата от 28 450 лева, представляващи непризнати разходи по фактури № № 18/05.02.2019 година на стойност 9 625 лева с предмет „резитба на овощни дръвчета в градина с. Писарево“, 25/11.02.2019 година на стойност 9 025 лева с предмет „резитба на овощни дръвчета в градина с. Писарево“ и 32/21.02.2019 година на стойност 9 800 лева с предмет „резитба на овощни дръвчета в градина в с. Писарево“, издадени от „Пами М-73“ ЕООД гр. София.

7.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 113 825,58 лева и за 2019 година със сумата от 138 343,96 лева, представляваща недеклариран приход от продажбата на череши и вишни по фактури № № 3…7/15.06.2018 година с предмет „череши 25,33 тона“ на стойност 4 939,35 лева, 3…11/09.07.2018 година с предмет „череши 20 тона“ на стойност 3 900 лева, с получател „Амина 2013 ЕООД, 3….8/22.06.2018 година с предмет „15,20 тона череши“ на стойност 2 964 лева, 3…9/28.06.2018 година с предмет 14,45 тона череши“ на стойност 2 817,75 лева, 3…10/06.07.2018 година с предмет „ 12,56 тона череши“ на стойност 2 449,20 лева, 3…14/20.07.2018 година с предмет „37,20 тона череши“ на стойност 7 254 лева, 3…12/13.07.2018 година с предмет „21,40 тона вишни“ на стойност 3 745 лева, 3….13/18.07.2018 година с предмет 21,70 тона вишни“ на стойност 3 797 лева, 3…15/23.07.2018 година с предмет „18,50 тона вишни“ на стойност 3 237,50 лева, 3….16/26.07.2018 година с предмет „20,24 тона вишни“ на стойност 3 542 лева, 3….18/31.05.2019 година с предмет 50,846 тона череши“ на стойност 6 609,98 лева, 3…19/14.06.2019 година с предмет 48,064 тона череши на стойност 6 248,32 лева, 4…21/14.06.2019 година с предмет „53,20 тона вишни“ на стойност 7 980 лева и 3…22/04.07.2019 година с предмет „54,24 тона вишни“ на стойност 8 136 лева, с получател „Необласт“ ЕООД гр. Видин. Приели са, че доставките са между свързани лица, тъй като Д. В. С. е собственик на капитала и управляващ на „Агро Империал 2000“ ЕООД гр. Варна и „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна, както и че Ц. Г. Д., пълномощник на двете дружества е в трудово правоотношение и пълномощник на „Необласт“ ЕООД гр. Видин. Приели са, по данни от Националния статистически институт, че цената за 1 тон череши през 2018 година е 870 лева, за 1 тон вишни – 537 лева, 1 030 лева за 1 тон череши през 2019 и 609 лева за 1 тон вишни през 2019 година.

8.Органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата от 283,33 лева за 2018 година и с 500 лева за 2019 година. За да постановят този резултат органите са приели, че за сключените договори за наем между „Агро Империал 2000“ ЕООД гр. Варна и „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна от 06.03.2018 година с цена 200 лева и между „Агро Империал 2000“ ЕООД гр. Варна и „Ивани 2017“ ЕООД гр. Варна от 01.11.2018 година с цена 500 лева не са издадени документи за платените наеми, респективно не са отчетени приходи.

Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа страна следното :

1.     Между страните не се спори, а се и установява от представените извлечения от счетоводни регистри, че в сметка 204 „машини и оборудване“ са отчетени активи на обща стойност 39 050 лева за 2 бр. дискови брани, вентилаторна пръскачка и комплект свредел по фактури № № 20..39/24.01.2018 година, 20…40/02.02.2018 година, 20..41/06.02.2018 година и 20…44/21.02.2028 година, издадени от „Мобилджем 1“ ЕООД гр. Варна (л.143-142 от АП).

Между страните не се спори, че в сметка 207 „съоръжения“ жалбоподателя е отразил актив – ограда на стойност 18 350 лева. Отразено е, че оградата е създадена по стопански начин с материали по фактури № № 20…42/09.02.2018 година и 20…43/14.02.2018 година, издадени от „Мобилджейм 1“ ЕООД гр. Варна (л.143-гръб и 142 от АП) и услуга по фактура № 203/14.03.2018 година, издадена от Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци (л.151-гръб от АП).

В Протокол № П-03000320124949-141-001/25.08.2020 година (л.271 от АП) е обективирана насрещна проверка на „Мобилджейн 1“ ЕООД гр. Варна.

От обясненията на управителя на „Мобилджейн 1“ ЕООД гр. Варна (л.382 от АП) е видно, че земеделският инвентар, предмет на фактурите, е доставен на жалбоподателя от „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци с негов транспорт.

В Протокол № П-03000320143927-141-001/25.09.2020 година (л.299 от АП) е обективирана насрещната проверка на „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци.

Във фактури № № 308/25.01.2028 година, 309/25.01.2018 година и 310/25.01.2018 година (л.308-гръб – 306 от АП) са обективирани доставки на земеделска техника на обща стойност 29 450 лева от „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци на „Мобилджейн 1“ ЕООД гр. Варна.

В писмените си обяснения от 11.09.2020 година (л.308 от АП), управителят на Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци е посочил, че земеделската техника е закупена през 2015 година от А. И. Ш.. Б. Х. е посочил, че техниката е доставена от Ш. на 05.01.2015 година в с. Писарево и е приета с протокол, а плащането е извършено чрез прихващане на задължения на 05.01.2015 година. Представени са договор от 04.01.2015 година, приемо-предавателен протокол от 05.01.2015 година и споразумение за прихващане (л.304-гръб – 302 от АП).

От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че 2 броя дискови брани прикачна и навесна, вентилаторна пръскачка TARAL 600 л. и трактор „Болгар 82 НМ“ с регистрационен № В 65 88 ЕК са във владение на дружеството-жалбоподател. Вещото лице е посочило, че по обяснение на жалбоподателя, свределът е предоставен на М. Ч. от гр. Аксаково за временно и възмездно ползване. Вещото лице е посетило овощна градина, находяща се в землището на с. Писарево, община Нови пазар и е посочило, че градината е оградена с ограда, изградена от дървени колове и бодлива тел.

Спорът между страните се свежда до това дали жалбоподателят реално е придобил движимите вещи, респективно налице ли са основания за вписването им като активи, респективно налице ли са основания за отчитане на амортизационни разходи за тези активи.

За да бъде отчетен разход за амортизации е необходимо наличието на вписан ДМА. ДМА са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват се за производство и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели, се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период, арг. т. 2 от Национален счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи. Един актив се признава и се отчита като ДМА, когато неговата стойност може надеждно да се изчисли, арг. т. 3.1.б. „б“ от същия стандарт.

В конкретния случай жалбоподателят неправилно е вписал вещите, като ДМА, при липсата на категорични доказателства за придобиването им и за придобивната им цена.

От представените писмени документи не се доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е придобил 2 бр. дискови брани, вентилаторна пръскачка и комплект свредел от „Мобилджейм 1“ ЕООД гр. Варна на посочената във фактурите цена. Липсват доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, предмет на фактурите, тъй като липсват данни същите да са били вписани в стокова сметка. Не може да се направи категоричен извод, че стоките са придобити от „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци, тъй като издадените фактури са с предмет „земеделска техника“ и не може да се направи извод за идентичност между продадените на и от „Мобилджейн 1“ ЕООД стоки. Не са представени доказателства за предаване на вещите в държане на жалбоподателя. Данните от обясненията на управителя на „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци и Асан Шюкри за предаване на вещи не могат да се отнесат категорично за заприходени като ДМА такива, тъй като касаят действия извършени през 2015 година. Обстоятелството, че вещите са във владение на жалбоподателя обосновава извод само за придобиване на тези вещи, но това не е достатъчно за вписването им като ДМА, тъй като стойността на придобиване не е установена.

Жалбоподателят не е представил категорични доказателства и за установяване реалното получаване на стоките и услугите, предмет на фактурите за закупуване на оградна тел и колове, издадени от „Мобилджейн 1“ ЕООД гр. Варна. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоките, както и че ги е предал на жалбоподателя. Не са представени доказателства за заплащане на цената по фактурите.

Жалбоподателят не е представил категорични доказателства, че „Стройремонт АС“ ЕООД гр. Тутраканци е извършил услугата, предмет на фактура 203/14.03.2018 година. Представените договор за услуги от 14.02.2018 година, сключен между „жалбоподателя и „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци (л. 149-гръб от АП) и Приемо-предавателен протокол от 14.03.2018 година за изпълнение на договора (л.148 от АП) представляват частни свидетелстващи документи и не установяват по категоричен начин извършване на услугата. Твърдението на жалбоподателя, че оградата е изградена от две лица от с. Тутраканци по възложение от „Стройремонт АС“ ЕООД с. Тутраканци остана недоказано. Обстоятелството, че при извършения от вещото лице оглед на място е установено наличието на ограда обосновава извод само за придобиване на ограда, но това не е достатъчно за вписването и като ДМА, респективно за отчитане на амортизационни разходи за нея.

2.     Между страните не се спори, че в сметка 205 „машини и оборудване“ е отразен Трактор ТК, закупен с фактура № 10…119/15.05.2018 година, издадена от „Необласт“ ЕООД гр. Видин (л.223 от АП).

Жалбоподателят не е представил доказателства, че стоката е придобита, както и каква е цената и. Видно от представената фактура тракторът не е описан с номер на рама и регистрационен номер, даващи възможност за индивидуализацията му.

Отделно от това видно от представената на 23.06.2021 година справка от началника на Сектор „Пътна полиция“ – Варна превозно средства „Трактор ТК 80“ с регистрационен № В 65 88 ЕК е собственост на Ц. Г. Д., поради което за дружеството не е възникнало основание за вписването му като ДМА, респективно за намаляване на финансовия му резултат с разходи за амортизации.

3.     В счетоводна сметка 601 „разходи за материали“ са отразени разходи по фактури № № 10…16/03.12.2018 година и 10…15/30.11.2018 година, издадени от „Амина 13“ ЕООД гр. Варна.

Жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не установи чрез главно и пълно доказване, че разходът действително е направен.

На първо място в хода на административното производство е представена само фактура 10…15/30.11.2018 година с предмет „зимно пръскане“ (л.123-гръб от АП). Фактура № 10…16/03.12.2018 година не е представена. Във фактурата от 30.11.2018 година не е посочено пръскането с какъв препарат е извършено. Не са представени доказателства за закупуване на препарати. От писмените обяснения, дадени от управителя на „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна (л.126 от АП), е видно, че зимното пръскане, предмет на фактурата от 30.11.2018 година, е извършено от Стефан Лазаров, но жалбоподателят не е ангажирал други доказателства за това. Не са представени доказателства, че дружеството е имало наети по трудов договор лица, както и че е извършило плащания за работна заплата или по граждански договор на Стефан Лазаров.

Въз основа на горното съдът намира, че жалбоподателя не е направил разходи по посочените по-горе фактури.

4.     В счетоводна сметка 602 „разходи за външни услуги“ жалбоподателят е отразил разходи по фактури № № 10…126/19.09.2019 година на стойност 9 900 лева с предмет „окопаване и плевене“ и 10…127/28.11.2019 година на стойност 4 000 лева, с предмет „зимно пръскане“, издадени от „Необласт“ ЕООД гр. Видин (л.221 от АП).

Жалбоподателят не е представил доказателства за реално получаване на доставките по фактурите. Липсват данни за използваните препарати за зимното пръскане, за закупуването им и за лицата, които фактически са извършили пръскането, опаковането и плевенето. Липсват данни за направени разходи от „Необласт“ ЕООД гр. Видин за работни заплати или други възнаграждения на заети лица, за транспортни разходи.

Предвид горното съдът намира, че органите по приходите правилно са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2019 година със сумата от 13 900 лева, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

5.     В счетоводна сметка 602 „разходи за външни услуги“ са отразени разходи за услуги по фактури № № 25/05.03.2019 година, 34/18.03.2019 година, 45/27.03.2019 година и 48/29.03.2019 година, издадени от „Миги“ 2012“ ЕООД гр. София (л. 239-238 от АП).

В Протокол П-22220320125803-141-001/08.09.2020 година (л.290 от АП) е обективирана насрещна проверка, извършена на „Миги 2012“ ЕООД гр. София. В протокола е отразено, че дружеството не е намерено на адреса на управление. На 08.09.2020 година дружеството е изпратило писмени документи.

Видно от обясненията, дадени от управителя на дружеството (л.241 от АП), фактурите са издадени, след извършване на мероприятията. Представен е договор от 05.02.2019 година (л.237 от АП), от който е видно, че жалбоподателят е възложил на „Миги 2012“ ЕООД гр. София да извърши резитба на 73,80 дка овощни дръвчета в градина от череши и вишни. Видно от представените граждански договори № № 33, 34 и 35 (л.421-гръб, 240 и 240-гръб от АП) „Миги 2012“ ЕООД е наело Р. Й. С., Д. С. М. и Л. К. И. да извършат резитба на овощна градина, находяща се в с. Писарево, община Нови пазар.

Въз основа на така представените писмени документи съдът намира, че жалбоподателят не е ангажирал достатъчно доказателства за реално извършване на доставките. Не са представени доказателства за направени от „Миги 2012“ ЕООД гр. София разходи за плащане на възнаграждения на наетите лица и транспортирането им до обекта.

С оглед на изложеното съдът намира, че органите по приходите правилно са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата от 29 050 лева.

6.     В счетоводна сметка 602 „разходи за външни услуги“ жалбоподателят е отчел разходи по фактури № №18/05.02.2019 година, 25/11.02.2019 година и 32/21.02.2019 година, издадени от „Пами М-73“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София.

Извършената на „Пами М-73“ ЕООД гр. София насрещна проверка е обективирана в протокол № П-22220520125701-141-001/18.09.2020 година (л.294 от АП). Видно от отбелязването в протокола дружеството не е намерено на посочения адрес на управление. На 08.09.2020 година същото е представило изисканите му писмени документи.

Представените фактури № № 18/05.02.2019 година, 25/11.02.2019 година и 32/21.02.2019 година (л.177-гърб, 176 и 176-гръб от АП) са с предмет „резитба на овошки в овощна градина в с. Писарел, на обща стойност 28 450 лева. Фактурите са издадени въз основа на договори за услуги от 05.01.2019 година, 11.01.2019 година и 21.01.2019 година (л.175-174 от АП). Представени са приемо-предавателни протоколи от 05.02.2019 година, 11.02.2019 година и 21.02.2019 година (л.174-гръб-173-гръб от АП). Представени са граждански договори с лицата С. А. Р., К. М.К. и И.В. А. (л.172-171 от АП). В писмените си обяснения, управителят на „Пами М-73“ ЕООД гр. София е посочил, че дейностите по фактурите са извършени от наети по граждански договори лица. Посочено е, че плащането по фактурите е разсрочено до края на 2020 година. Посочено е, че работата е приета от жалбоподателя без забележка.

Въз основа на така представените писмени документи съдът намира, че жалбоподателят не е ангажирал достатъчно доказателства за реално извършване на доставките. Не са представени доказателства за направени от „Пами М-73“ ЕООД гр. София разходи за заплащане на възнаграждения на наетите лица и транспорта им до обекта.

С оглед на изложеното съдът намира, че органите по приходите правилно са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата от 28 450 лева.

7.     Жалбоподателят е отразил в сметка 701 “приходи от продажба на продукция“ в размер на 113 825,58 лева за 2018 година и 138 343,96 лева за 2019 година от продажба на череши и вишни по фактури № №3…7/15.06.2018 година с предмет „череши 25,33 тона“ на стойност 4 939,35 лева, 3…11/09.07.2018 година с предмет „череши 20 тона“ на стойност 3 900 лева, с получател „Амина 2013 ЕООД гр. Варна, 3….8/22.06.2018 година с предмет „15,20 тона череши“ на стойност 2 964 лева, 3…9/28.06.2018 година с предмет 14,45 тона череши“ на стойност 2 817,75 лева, 3…10/06.07.2018 година с предмет „ 12,56 тона череши“ на стойност 2 449,20 лева, 3…14/20.07.2018 година с предмет „37,20 тона череши“ на стойност 7 254 лева, 3…12/13.07.2018 година с предмет „21,40 тона вишни“ на стойност 3 745 лева, 3….13/18.07.2018 година с предмет 21,70 тона вишни“ на стойност 3 797 лева, 3…15/23.07.2018 година с предмет „18,50 тона вишни“ на стойност 3 237,50 лева, 3….16/26.07.2018 година с предмет „20,24 тона вишни“ на стойност 3 542 лева, 3….18/31.05.2019 година с предмет 50,846 тона череши“ на стойност 6 609,98 лева, 3…19/14.06.2019 година с предмет 48,064 тона череши на стойност 6 248,32 лева, 4…21/14.06.2019 година с предмет „53,20 тона вишни“ на стойност 7 980 лева и 3…22/04.07.2019 година с предмет „54,24 тона вишни“ на стойност 8 136 лева, с получател „Необласт“ ЕООД гр. Видин.

Между страните не се спори, че „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна, „Необласт“ ЕООД гр. Видин и „Агро Империал“ 2000“ ЕООД гр. Варна са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, вр. § 1, т. 3, б.б. „г“ и „д“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК, тъй като Д. В. С. е собственик у управител на „Агро Империал 2000“ ЕООД гр. Варна и на „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна, а Ц. Г. Д. е управител на „Необласт“ ЕООД гр. Видин и пълномощник на „Агро Империал 2000“ ЕООД гр. Варна и „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна.

Доколкото извършените продажби са между свързани лица, приложение намират разпоредбите на чл. 15 и 16 от ЗКПО и данъчната основа следва да се определи при условията, които биха възникнали за несвързани лица, т.е. следва да се определи пазарната цена на сделките, формирали прихода на жалбоподателя.

С оглед правилото на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени изчерпателно са посочени в т. 10 на същата разпоредба и това са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба.

С Наредба № Н-9 от 14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица.

Доколкото ревизията е по общия ред, в тежест на органите по приходите е, при оспорването, което са направили на декларираните от жалбоподателя приходи, да ангажират доказателства за пазарната цена на черешите и вишните през 2018 и 2019 година.

В хода на административното производство, въз основа на данни от Националния статистически институт за цените на селскостопанската продукция за 2018 и 2019 година, органите по приходите са приели, че пазарната цена на 1 тон на черешите за 2018 година е в размер на 870 лева, а на вишните – 537 лева, а за 2019 година - 1 030 лева на черешите и 609 – на вишните.

Съдът намира, че определената от органите цена не е пазарна, по смисъла на посочените по-горе разпоредби, тъй като не са използвани методите, посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Видно от заключението на Съдебно-оценителна експертиза пазарната цена на черешите през 2018 година възлиза на 725 лева за тон, а на вишните – 705 лева за тон, за 2019 година : череши – 660 лева, вишни – 680 лева.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, предвид следното :

Във фактурите, въз основа на които е отчетен приход от продажба на череши и вишни, предметът на доставката е „череши“. Представени са договори за покупко-продажба на череши и вишни (л.81, 210–200 от АП) сключени между жалбоподателя, „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна и „Необласт“ ЕООД гр. Видин, от които е видно, че предмет на доставките са череши и вишни от дърво. Т.е. в себестойността на продукцията не са включени разходи за бране и транспортиране на стоката.

Жалбоподателят е представил фактури № № 37/15.07.2019 година, 36/02.07.2019 година, 1…14/27.06.2019 година, 33/2.06.2018 година, 32/20.06.2018 година2226/18.06.2018 година и 2221/11.06.2018 година (л.147-153 от делото), които са използвани от вещото лице като аналози, от които е видно, че са продадени вишни и череши при средната стойност, както следва : 2018 година : череши - 637 лева, вишни – 575 лева; 2019 година : череши – 550 лева и вишни –650 лева. Във фактурите не са посочени условията на доставките. Не са представени договорите към всяка една от фактурите, за да се установи какви са били условията на доставките.

Предвид горното съдът намира, че представените фактури не обективират данни за сходни сделки, тъй като не съдържат данни за всички параметри на сделките. При липсата на яснота за параметрите на всяка от доставките, не може да се приложи правилото по чл. 11 от Наредбата и да се определи пазарна цена в отклонение на методите.

С оглед на горното съдът намира, че органите по приходите не са ангажирали доказателства за пазарната цена на черешите и на вишните.

Предвид горното съдът намира, че органите по приходите неправилно са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумите от 113 825,58 лева за 2018 година и 138 343,96 лева за 2019 година. На облагане подлежат декларираните от жалбоподателя приходи в размер на 38 646,30 лева за 2018 година и 28 974,30 лева за 2019 година.

8.     Видно от представения договор за наем от 06.03.2018 година (л.405 от АП) жалбоподателят е предоставил за временно и възмездно ползване на „Амина 2013“ ЕООД гр. Варна недвижим имот, представляващ открита складова площ от 4000 кв.м. и 300 кв.м. закрита складова площ в с. Преселка, за срок до 31.10.2018 година, срещу наемна цена в размер на 200 лева, платима 36 месеца след изтичане срока на договора.

Видно от представения договор от 01.11.2018 година (л.85 от делото) жалбоподателят е предоставил за временно и възмездно на „Ивани 2017“ ЕООД недвижим имот, представляващ складова база от 4000 кв.м. открита площ и 300 кв.м. закрита складова площ, находящ се в с. Преселка за срок до 01.11.2020 година, срещу месечна наемна цена в размер на 500 лева, платими 12 месеца сключването му.

Съдът намира, че за жалбоподателя е възникнало задължение за отчитане на приходите от договорите за наем в годината, в която е възникнало събитието, арг. чл. 26, т. 4 от Закона за счетоводството, вр. чл. 78 от ЗКПО.

Предвид горното съдът намира, че органите по приходите правилно са увеличили финансовия резултат на дружеството със сумата от 283,33 лева за 2018 година и 500 лева за 2019 година.

С оглед на изложеното съдът намира, че РА следва да се отмени само в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството с определените, въз основа на данните от Националния статистически институт, цени на продадените вишни и череши през 2018 и 2019 година.

Съдът, след извършване на прости аритметични действия, като съобрази декларираните от жалбоподателя приходи от продажба на череши и вишни през 2018 година в размер на 38 646,30 лева и 28 974,30 лева – за 2019 година, определи облагаемия доход в размер на 71 649,69 лева за 2018 година и в размер на 119 025,59 лева за 2019 година. Данъкът за 2018 година възлиза на 7 164,97 лева и за 2019 година на 11 902,56 лева.

Върху установените размери на данъка се дължат лихви в размер на 1 136,53 лева върху вземането в размер на 7 164,97 лева за периода 01.04.2019 година – 22.10.2020 година и 376,94 лева върху вземането от 11 902,56 лева за периода 01.07.2020 – 22.10.2020 година, при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.“

Трето. Срещу решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна са подадени касационни жалби от дружеството и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна.

В касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна срещу решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна е изразено несъгласие (стр.2 от касационната жалба, абз.трети и пети) с направените от съда намаления на цитат от касационната жалба: „установените с РА задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и 2019г., като установява дължим данък за 2018г. в размер на 7164.97лв. вместо 14596.47лв. и за 2019г. – в размер на 11 902.56лв. вместо 22 769.11лв., елиминирайки увеличението на финансовия резултат на дружеството със сумите от 113 825.58лв. за 2018г. и 138 343.96лв. за 2019г.

Оплакванията в касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна са, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че процесните сделки са между свързани лица, като са посочени фактите относно свързаните търговци и е направен извод относно неправилното разпределение на доказателствената тежест в процеса от съда. Посочено е, че съдът е дал указания на жалбоподателя във връзка с доказването на фактите по жалбата му срещу РА, като постановеното решение било в противоречие с дадените указания по доказателствата и това препятствало защита на отчетника по спора. Противоречие е констатирано от касационния жалбоподател в мотивите на съдебния акт във връзка с определената от органа по приходите пазарна цена и при коментара на съда относно назначената по дебото съдебно-оценителна експертиза. Поискана е отмяната на съдебния акт, в обжалвана част и потвърждаването на РА.

Констатира се, че в касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна не е посочено, че има неправилно пресмятане на данъчната основа и респ. на данъчните задължения на дружеството в съдебното решение.

До произнасянето на касационната инстанция по касационните жалба не е направено искане за поправка на техническа грешка или на грешка в пресмятането на решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна.

Четвърто. С решение № 10336/15.11.2022г. постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Първо отделение по адм.д. № 1677 / 2022 г. е отменено Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на „Агро Империал 2000“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации, както и на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 година със сумата от 16 840 лева, за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, със сумата от 29 050 лева, и със сумата от 28 450 лева и вместо него е постановено друго, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации, както и на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 година със сумата от 16 840 лева, за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, със сумата от 29 050 лева, и със сумата от 28 450 лева. Освен това е отменено Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на „Агро Империал 2000“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева и вместо него и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна, в тази му част.

Пето. С решение № 2379/2023г. постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Първо отделение по адм.д. № 1677 / 2022 г. е отхвърлил искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение на следните мотиви, които за яснота на изложението следва да бъдат възпроизведени в цялост: „Производството е по реда на чл. 175 Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искане на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

В искането се твърди допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, изразяваща се в погрешно посочване на частта от РА, подлежаща на повторно разглеждане от първоинстанционния съд, несъответстващо на мотивите, изложени в решението.

Твърди се, че формираната истинска воля на съда е била делото да се върне относно законосъобразността на установените с РА допълнителен приход от продажба на череши и вишни в размер на 113 825,58 лв. за 2018г. и 138 343,96 лв. за 2019г., а вместо това с решението чиято поправка на очевидна фактическа грешка се иска, съдът е постановил, че делото се връща в частта на установените с РА задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева.

Ответната страна - „Агро Империал 2000“ ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането.

Върховен административен съд, състав на първо отделение, приема за установено следното:

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е подадено от страна по делото, не е ограничено със срок, поради което е допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

С Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на „Агро Империал 2000“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева и вместо него е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна, в тази му част.

По този начин съдът изцяло е уважил подадената касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна срещу решението, в обжалваната му част. Формираната действителна воля на съда в решението, чиято поправка се иска, е че като е отменил РА, в частта на установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376,94 лева до 923,49 лева, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно няма противоречие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диапозитива на съдебния акт.

Неоснователно в искането за поправка на ЯФГ се твърди, че в диапозитива на съдебния акт, касационната инстанция е следвало да се произнесе по законосъобразността на установените с РА приходи от продажба на череши и вишни, а не по обжалваната с касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна част от решението на АС – Варна. В случая по законосъобразността на установените с РА задължения за корпоративен данък, формирани от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 113 825, 58 лева и за 2019 година със сумата от 138 343, 96 лева, на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с недеклариран приход от продажбата на череши и вишни при продажба между свързани лица, ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. В случая, настоящата инстанция се е произнесла по това, което е обжалвано и мотивите на съдебния акт, чиято поправка се иска, са в съответствие с диспозитива му.“

Шесто. Настоящият съдебен състав е постановил решение съгласно предмета на спора очертан в диспозитива на решение № 10336/15.11.2022г. постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Първо отделение по адм.д. № 1677 / 2022 г. Решението е постановено на 17.05.2023г.

Седмо. Съгласно разпоредбите на чл.175 от АПК „(1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. (2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.“; на чл.218 от АПК „ (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.“; чл. 223 от АПК „Касационното решение е окончателно.“ и чл. 226, ал.1 от АПК „Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото.“

От анализът на цитираните разпоредби следва, че в нормата на чл.175 от АПК не е разписан срок за поправка на техническа грешка в първоинстанционното решение и поправката може да бъде извършена неограничено във времето, поради което молбата е допустима. Не е предвидено изрично разменяне на книжа, поради което съдът не връчва препис на насрещната по молбата страна. Разгледана по същество молбата за поправка на допусната в решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна е неоснователна.

От фактите относно движението на спора за правилността на РА изложени по-горе се констатира, че срещу първоинстанционното решение е подадена касационна жалба от молителя в настоящото производство, в частта, чието изменение се иска под формата на поправка на техническа грешка и касационната инстанция е постановила решение. Решението е окончателно и настоящата инстанция е длъжна да се съобрази с него. Искането за поправка на техническа грешка, грешка в пресмятането на първоинстанционното решение №1441/09.11.2021г. постановено по адм. д. 754/2021г. по описа на АдмС Варна (което вече не съществува в тази част, чиято поправка се иска е отменено с решение № 10336/15.11.2022г. постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Първо отделение по адм.д. № 1677 / 2022 г.) на практика цели ревизия от настоящата инстанция и изменение на касационното решение, а това не е от компетентността на настоящата инстанция.

Сочената от молителя грешка в пресмятането в решение №1441/09.11.2021г. постановено по адм. д. 754/2021г. по описа на АдмС Варна не представлява такава – сгрешената цифра или математическа операция, поради което и не може да бъде индивидуализирана. Видно от молбата за поправка на техническа грешка, направеното искане е общо - посочени са данните от РА, дадена е обща формулировка как съдът е извършил пресмятането, но не е посочена конкретно сгрешената цифра или конкретната математическа операция визирана в мотивите на съдебния акт в която е вписан неправилният резултат. Под формата на поправка на грешка в пресмятането се цели извършването на ново изчисление на компонентите формиращи данъчния резултат. За да е налице техническа грешка в решението или грешка в пресмятането, тази грешка следва да може да бъде конкретно индивидуализирана и описана като положение в решението (страница, абзац, ред, словоизражение). В случая такова описание не е дадено от молителя, а и не може да бъде извлечено от данните в решението. Твърдението е за противоречие между волята на съда и извършените изчисления.

Допуснатото от съда в решение №1441/09.11.2021г. постановено по адм. д. 754/2021г. може да представлява неправилно установяване на фактите при пресмятането. Следвало е да бъде проверено в хода на касационното обжалване от касационната инстанция. Видно от касационната жалба на молителя, такова твърдение там не е въведено. Тази проверка не се прави служебно от касационната инстанция. За да бъде проверено установяването на фактите и конкретно направеното изчисление от първоинстанционния съд от касационната инстанция е следвало да бъде заявено в касационната жалба по арг. от чл.218 от АПК. В касационната жалба липсва такова оплакване, поради което и касационната инстанция не се е произнесла. Допуснатия пропуск в касационната жалба не може да бъде изправен по реда на поправката на техническа грешка.

Предвид изложеното молба с.д. 5874/ 18.04.2023г. подадена по адм.д. 754/2021г. от в.и.д. директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение (формулировката на диспозитива е съобразен с Определение № 5853 от 5.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2022 г., V о., докладчик съдията Мария Николова; Определение № 3701 от 6.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6584/2022 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова).

Предвид спецификата на настоящото производство и процесуалното поведение на молителя, намирам молбата за определяне срок при бавност с № 11521/04.08.2023г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП за неоснователна, като настоящото определение следва да бъде разглеждано и като становище по молбата.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д. 5874/ 18.04.2023г. подадена по адм.д. 754/2021г. от в.и.д. директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна.

Решението подлежи на обжалване по реда на решение № 1441 от 09.11.2021г. по адм.д. № 754/2021г. по описа на АдмС Варна.

Да се връчат преписи от съдебния акт на страните по делото.

Да се изготвят служебно преписи от настоящия акт, от цитираните в него молби, решения и жалби и да се изпратят на Върховния административен съд като компетентен да се произнесе по молбата за бавност.

	Съдия: