Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 50 12.03.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На
двадесет и пети февруари година
2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Росен
Парашкевов
в.гр.дело номер 1967 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Г.Е.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против Решение № 3010 от 12.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 6363/2019 г. по описа на БРС, с което е отхвърлен
предявения от него иск за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес:
гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да му заплати сумата от 1528.10 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 225.65 часа,
положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019 год., както и законната лихва
върху посочената главница, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й
изплащане, както и разноски в размер на 100 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който счита, че постановеното решение е неправилно и
постановено в противоречие установената практика на Бургаския районен съд и
Бургаския окръжен съд. Позовава се и на решения на ВКС. Моли съда за отмяната
му и уважаване на предявения иск. Излага подробни съображения за приложимата и
действала във времето нормативна уредба, тълкуването й, както и доводи, относно
неправилността на атакуваното решение.
В срока предвиден в
ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез пълномощника му
юрисконсулт Красимира Иванова. Въззиваемият оспорва предявената жалба. Счита
същата за неоснователна, като излага подробни доводи в тази насока. Моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. На 28.02.2020
г. в деловодството на съда е входирана
молба от въззиваемата страна с искане за отмяна на определението за приключване
на делото, като на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК с оглед образуване на
тълкувателно дело, производството по настоящото дело да бъде спряно.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас е предявена претенция с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице на 14.11.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 18.11.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на
ответника/въззиваем на 25.11.2019г.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез пълномощника му юрисконсулт Красимира
Иванова, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззвиемият
твърди, че за процесния период, Г.Т. е изпълнявал служебните си задължения на
12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез
прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове,
бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР (като извънреден труд).
Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г.,
по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от
19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4
от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща
по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният
труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва
се, че за останалата част от процесния
период, се прилагали Наредба № 8121з-776
от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. ГД
“Гранична полиция“ намира постановеното решение за правилно, тъй като липсата на регламентация във въпросните
наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за
работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на
следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на
нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба, съотношението между
дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа
нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както
по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Развива
подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал
извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с
коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения
нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и
заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика
на районните и окръжни съдилища.
Съдът, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба
от Г.Е.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2,
чрез адвокат Станко Кралев против ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.
София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46. Въззивникът твърди, че за исковия период
01.08.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност ,,с.п.“ в група ИСН от сектор РКЦ
при РДГП-Бургас и като такъв има статут на държавен служител. В
резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната
продължителност на работното време. Положил е общо 1760 часа нощен труд, който,
приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 2011
часа дневен труд, съответно преизчислен възлиза на 251 часа извънреден труд.
Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното
дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати
сумата от 1506 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1,
т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за
периода, ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажира доказателства.
Въззиваемият е оспорил исковата молба. Заявява, че не
е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че
като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззивникът не може да
се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно
да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187,
ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска.
В хода на производството исковете са изменени, след депозиране
на заключението на вещото лице и в проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2019г.
е прието увеличение на иска по размер, като за упоменатия период се претендира
сумата от 1528.10лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
Изложените в исковата молба твърдения, че въззивникът за
процесния период е заемал длъжност ,,с.п.“ в група ИСН от сектор РКЦ при
РДГП-Бургас, както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са
оспорени от въззиваемия, затова по реда на чл.153
съдът ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззивникът
заявява, че за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал дневни и нощни
дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови дежурства се е
получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова
е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по
горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време
за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът взе предвид
следното:
Както вече стана ясно, въззивникът е заемал длъжността
с.п.“ в група ИСН от сектор РКЦ при РДГП-Бургас и е държавен служител, съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Според действалата за периода 01.01.2016г. –
13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба,
новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното
отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции
въззивникът Димитров е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени
по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст
следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята
на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. Това превръщане на нощния труд в дневен е
подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ – стр.196 по
гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9,
ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Според въззиваемия, горните правила не следва да бъдат
прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством
умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на
МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните
правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила
от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на
нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен
труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че
коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава
се на издадени от министъра Заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния
период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не
дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването
му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв.
На първо място следва да се вземе предвид, че въззивникът Т. е лице със статут
на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време,
почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен
акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона,
както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със
статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин
различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на
лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията,
насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да
поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззиваемият се позовава на
разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст
тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят
полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в
дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това,
че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение
на приравняването на нощния труд с
дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния,
прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за част от процесния период - от
29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин –
отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. – възприето
е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че
положеният от въззивника нощен труд за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен извънреден труд
за процесния период, въззивникът е поискал определянето му посредством
експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е
запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства,
е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността
на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към
актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на Д..
Така за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г. въззивникът
е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с
общо 225.65 часа. От тук следва заключението, че за процесния период на въззивника се дължи възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 1528.10 лв. и законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
При
изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното
от БРС решение следва да бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл. В
полза на въззивника се следват направените в двете инстанции разноски, а
въззиваемият ще понесе разноските за СИЕ и д.т. по делото. бъде присъдена.
По отношение на депозираната
от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР
на РБ молба вх. № 4288/ 27.02.2020 г. с искане производството по делото да бъде
спряно с оглед образуване на Тълкувателно дело № 1/ 2020 г. пред ВКС,
настоящата инстанция намира искането за неоснователно, което налага молбата да
бъде оставена без уважение. При образуване на тълкувателно дело, на спиране
подлежат висящите пред ВКС касационни производства съгласно чл. 292 от ГПК, но
не и първоинстанционните и въззивни производства. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 8/07.05.2014 на ВКС по т. д. № 8/ 2013 ОСГТК.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 3010/12.11.2019г. по гр.д. № 6363/2019г. на
БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.
София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова да заплати на Г.Е.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Раковски“ № 2, чрез адвокат Станко Кралев сумата от 1528.10 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд от 225.65 часа в периода: 01.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 01.08.2019г.
до окончателното изплащане на главницата и направените в двете инстанции разноски в размер на 755лв.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“
при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова да заплати по сметка
на БОС д. т. в размер на 91.68 лв. за двете инстанции, както и 180лв. разноски
за извършената СИЕ.
ОСТАВЯ
без уважение молбата на Главна дирекция
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46
от 27.02.2020 г. за спиране на въззивно гражданско дело № 1967 по описа на
Бургаски окръжен съд на основание чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: