Решение по в. гр. дело №5595/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7803
Дата: 19 декември 2025 г.
Съдия: Мила Гочева Димова
Дело: 20251100505595
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7803
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100505595 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. №121924/07.04.2025 г.,
подадена от Х. Ц. Д., ищец в първоинстанционното производство,
представляван от адв. П. Б., срещу Решение №2590/17.02.2025 г., постановено
по гр. д. №72602/2021 г., с което са отхвърлени предявените от Х. Д. срещу
Българско национално радио искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1-
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради закриване на част от
предприятието, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа-
„ръководител сектор“ при „Учрежденска автоматична телефонна централа“,
отдел „Информационни технологии“, дирекция „Техника“, и за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за оставане без работа за периода от
29.11.2021 г.- 29.05.2022 г. от 830 лв. месечно, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска.
Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на
обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него
да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от ищеца
искове да бъдат уважени. Въззивникът поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство са събрани доказателства, от които по
безспорен начин се установявало, че той е заемал първоначално длъжност
„отговорен инженер, телекомуникация /радио/“. През годините бил
1
преназначаван няколко пъти, което било видно от извлечението от трудовата
му книжка. Впоследствие сключил допълнително споразумение, въз основа на
което заел длъжността „ръководител сектор“ при основно месечно трудово
възнаграждение от 830 лв. На 29.11.2021 г. му била връчена Заповед №ЧР-10-
59/29.11.2021 г., от която разбрал, че с Протокол №4-50/12.11.2021 г. от
заседание на управителния съвет към БНР, проведено на 12.11.2021 г. се
закрива отдел „Информационни технологии“ с обща численост 33 щатни
бройки, както и че е открит нов отдел „Информационни и мултимедийни
технологии“ с обща численост 32 щатни бройки. Поддържа, че ответникът не
е успял да докаже, въпреки проведения разпит на свидетел, че в конкретния
случай е спазена процедурата за освобождаването му от работа. Счита, че
работодателят е нарушил съществено трудовото законодателство и незаконно
същият е освободен от изпълняваната от него длъжност. Видно било, че
дирекцията, в която е заемал длъжността си, е била закрита формално, а в
новооткритата такава била променена само една дума. Ответникът не доказал,
че има променена дори една длъжностна характеристика на другите
служители. Моли при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да
бъде уважен и осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Българско национално радио“, представлявано от генералния си директор
М.М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемия застъпва
становище за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде
потвърдено. Счита, че от изложеното във въззивната жалба не може да се
изведе какво оспорва въззивникът- дали възразява по отношение на фактите,
изложени в съдебния акт, или по отношение на правните изводи и
констатации на съда, мотивирали постановеното решение. Поддържа, че
компетентни съгласно приложимото трудовото законодателство органи,
съответно управителния съвет и генерални директор на БНР, са приели актове
в рамките на своите правомощия за провеждане на частична структурна
реформа в БНР предвид приетата стратегия за развитие на националната
обществена медия в цифрова среда. Частичната структурна реформа в БНР
включва създаване на нова дирекция „Информационни и мултимедийни
технологии“ и закриване на отдел „Информационни технологии“,
съществуващ в рамките на дирекция „Техника“, чрез което се прилагало нов
подход за ефективно управление на техническите ресурси и информационни
технологии за всички в процеси в БНР. Правилни били изводите на
първоинстанционния съд, че дейността на звеното, чийто ръководител е бил Д.
се преустановява дейността си. С тези доводи моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
2
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени в
условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ, предявени от Х. Д. срещу Българско национално
радио, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради закриване на част от предприятието, за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа- „ръководител сектор“
при „Учрежденска автоматична телефонна централа“, отдел „Информационни
технологии“, дирекция „Техника“, и за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за оставане без работа за периода от 29.11.2021 г.- 29.05.2022 г. от
830 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че от
приетите по делото протоколи и от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Ж. се установявало, че ответникът- работодател е извършил
структурни промени, в резултат на които е преустановена работата на
ръководения от ищеца сектор, както и трудовите функции на служителите,
които са били на работа в него, като работата е поета от трето лице- външно
търговско дружество. Установявало се, че след предприетата структурна
реформа е преустановена дейността на звеното, като работата е възложена
изцяло на външно дружество.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира
следното.
Видно от допълнително споразумение №ЧР20-2627/08.06.2018 г.,
сключено между Х. Д. и Българско национално радио, работникът е приел да
изпълнява длъжността „ръководител сектор“ към дирекция „Техника“, отдел
„Информационни технологии“, сектор „Учрежденска автоматична телефонна
централа и часовникова централа“.
От представената по делото длъжностна характеристика основни
задължения на посочената длъжност са: да ръководи, планира, организира и
контролира сектора, да следи за правилната експлоатация и поддържане на
съоръженията в УАТЦ, телефонните инсталации и апарати в сградата на БНР;
да дава указания при извършването на ремонти и за преодоляването на
аварии; да заявява материали от техническия склад, да следи за наличности и
да дава предложение за закупуването на необходимите технически материали,
обезпечаващи функциониране на УАТЦ; да съставя и попълва техническа
документация; да съставя графици за работа на служителите и да контролира
тяхното спазване; да организира изпълнението на промени по телефонните
3
инсталации след писмено разпореждане по установения ред.
От приетия Правилник за структура и организация на дейността на
Българското национално радио от 16.04.2021 г. се установява, че дейността на
първостепенния разпоредител БНР е организирана в структурни звена със
следните функции: 1) планиране, създаване и реализация на предавания и/или
програма; 2) техническа реализация, излъчване и разпространение на
предавания и/или програма и свързаните с тях услуги; 3) продуцентска
дейност, свързана със студийни и концертни звукозаписи и реализиране на
публични концерти; 4) финансово-стопанска дейност и рекламна дейност; 5)
административни и правни функции; 6) контролни функции. Установява се, че
дирекция „Техника“ отговаря за осигуряване технически и технологично
процеса по изготвяне за излъчване на програмите на БНР чрез модернизация
на студийните комплекси, въвеждане на нови системи и съоръжения в
експлоатация, оперативен контрол, профилактика и техническо поддържане и
сервиз на съоръженията и системите, извършване на внедряване,
експлоатация и развитие на информационни технологии и системи,
внедряване и развитие на интернет технология и комуникация, внедряване на
нови медийни технологии, техническо и софтуерно поддържане, следене за
техническото и технологично осигуряване на цялостния процес по преноса и
излъчването на националните и регионалните програми на БНР и отправяне
на предложения за подобряването на качеството на приемането в критичните
райони, чрез профилактика и инсталиране на предавателните мощности,
осигуряване и извършване на техническото обезпечаване на звукозаписната
дейност на БНР и участие в реализиране на програмите и изготвяне на
звуковия фонд на БНР. Извежда се, че в дирекция „Техника“ са обособени
следните структурни звена: 1. Отдел „Говорна-драматичен звукозапис“, 2.
Отдел „Технически“, към който са обособени сектор „Техническо
поддържане“, сектор „Мобилна база“, сектор „Електрозахранване и
противопожарна охрана“, сектор „Сателитни системи и видеонаблюдение“,
сектор „Технологично развитие, проектиране, внедряване, обучение“, сектор
„Климатична техника, механика“, сектор „Техническо складово стопанство“,
3. Отдел „Радиоразпръскване“, 4. Отдел „Информационни технологии“, към
който са обособени сектор „Системно администриране и мрежова
архитектура“, сектор „Поддържане на информационни системи“, сектор
„Поддържане на хардуер и софтуер“, сектор „Администриране на мобилна
мрежа, мултимедийна система“, сектор „Учрежденска автоматична телефонна
централа и часовникова централа“, сектор „Администриране база данни“; 5.
Отдел „Цифровизация“, 6. Отдел „Технически апаратни, координация и
контрол“, към който са обособени сектор „Техническа координация“ и сектор
„Централна и приемна апаратни“.
С решение на Управителния съвет на БНР, обективирано в Протокол
№4-50/12.11.2021 г. в дирекция „Техника“ е закрита една щатна бройка от
длъжността „главен инженер, телекомуникация (радио), на пряко подчинение
на директора на дирекция „Техника“ и отдел „Информационни технологии“ с
4
обща численост 33 щатни бройки. Открита е дирекция „Информационни и
мултимедийни технологии“ с обща численост 32 щатни бройки, на пряко
подчинение на генералния директор на БНР.
Видно от приетия след взетото решение Правилник за структурата и
организацията на дейността на БНР от 31.01.2022 г. се установява, че в
новосъздадената дирекция „Информационни и мултимедийни технологии“ не
съществува сектор „Учрежденска автоматична телефонна централа и
часовникова централа“ с численост 3 щатни бройки, от които една бройка от
длъжността „ръководител сектор“, една бройка от длъжността „телефонен
техник“ и една бройка от длъжността „телефонист“. Установява се от Заповед
№6-668/22.11.2021 г. на генерални директор на БНР, че към новата дирекция
са създадени следните структури, както следва: отдел „Системно
администриране и мрежова архитектура“ с численост 7 щатни бройки, от
които една бройка на длъжността „ръководител отдел“, две бройки на
длъжността „мрежови администратор“, две бройки от длъжността „аналитик,
компютърни комуникации“, една бройка на длъжността „звукорежисьор“ и
една бройка на длъжността „координатор, бази данни“; отдел
„Информационно обслужване“ с численост 17 щатни бройки, от които една
бройка на длъжността „ръководител отдел“ и една бройка на длъжността
„координатор“ и следните подчинени на отдела структури- сектор
„Поддържане на информационни системи“ (с численост 9 щатни бройки, от
които пет на длъжността „аналитик“, компютърни комуникации“ и четири
бройки на длъжността „техник, компютърни системи“), сектор „Поддържане
на хардуер и софтуер“ (с численост 6 щатни бройки, от които една бройка на
длъжността „аналитик, компютърни комуникации“, две бройки на длъжността
„аналитик, бази данни“, една бройка на длъжността „компютърен техник,
анализи на компютърни системи“ и две бройки на длъжността „компютърен
оператор“), отдел „Мултимедийни технологии и видеопродукция“ с численост
6 щатни бройки, от които една бройка на длъжност „аналитик, компютърни
комуникации“, две бройки на длъжността „аналитик, бази данни“, една
бройка на длъжността „компютърен техник, анализи и компютърни системи“
и две бройки на длъжността „компютърен оператор“; отдел „Мултимедийни
технологии и видеопродукция“ с численост 6 щатни бройки.
От показанията на свидетелката Ж., ръководител на отдел в БНР, се
установява, че структурно обособеното звено, ръководено от Д. не е
възстановено. Преди закриването на сектора, същият бил с численост от
трима души, от които един ръководител и двама служители на длъжност
„телефонист“. Свидетелката сочи, че двете служителки, заемащи длъжността
„телефонист“ към датата на закриването на сектора са придобили право на
пенсия. Установява се, че към настоящия момент телефонната централа се
обслужва от трето за спора лице, външно дружество. Установява се, че в БНР
вече няма работещи телефонистки, доколкото техниката се поддържа от тази
външна фирма. Свидетелката сочи, че към момента никой не работи в
телефонната централа. Съдът намира дадените от свидетелката показания за
5
достоверни, логични и последователни, като не установи да е налице
заинтересованост на същата от изхода на делото (чл. 172 ГПК).
При анализ на установените по делото факти, съдът достига до следните
правни изводи.
По предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест
на ищеца е да докаже, че трудовото му правоотношение е прекратено, а
ответникът следва да докаже, че е упражнил законосъобразно потестативното
си право да уволни работника на посоченото в заповедта правно основание.
Доколкото между страните няма спор, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо- поради закриване на
част от предприятието, то в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил
действително структурна промяна на предприятието, като е премахнал него
обособено звено.
Понятието „част от предприятие“ е зададено от разпоредбите на КТ (чл.
7б, ал. 2, чл. 328, ал. 2, т. 2, пр. 2 и чл. 329 КТ). Първата разпоредба го
обвързва с изискването и за самостоятелна дейност. „Част от предприятието“
и „структурно звено“ (чл. 6, ал. 2 КТ) по смисъла на Кодекса имат едно и също
юридическо съдържание. Отделните структурни звена сформират цялостната
структура на предприятието (чл. 130в и 130 г. КТ). Кодекса задава своя (само
за нуждите на регулираните от него обществени отношения) дефиниция на
понятието „предприятие“. Следователно специфична е и дефиницията на
„част от предприятие“/ "структурно звено" от позицията на обсъждания
въпрос. За нея са без значение зададените и/ или ползвани в други нормативни
актове. Кодекса на труда въвежда собствена дефиниция, като съгласно § 1, т. 2
от неговите допълнителни разпоредби, предприятие по смисъла на КТ е всяко
място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект
или други подобни, където се полага наемен труд. § 1, т. 3 от ДР на КТ
предвижда, че предприятието има свое ръководство. „Ръководство на
предприятието е ръководителят на предприятието, неговите заместници и
други лица, на които е възложен трудовия процес, включително и в поделение
на предприятието“. Така основен критерий (основна характеристика) за
относителна самостоятелност на съответното структурно звено/ част от
предприятието по смисъла на КТ е също организационно-управленският.
Структурното звено е отделният елемент, част от общата структура на
предприятието, а определянето му се подчинява на същите дефинитивни
разпоредби, които следва да приложат съответно. Следователно „част от
предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е обособена,
относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура
на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според
извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд.
Основният критерий може да е съчетан с някой от останалите: териториален,
функционален, финансово-икономически, но те не го дефинират, а само
отличават конкретната относително самостоятелна структура. Така закриване
на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице,
6
когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната
дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало
относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд.
Последователна е съдебната практика- задължителна и казуална по
въпроса кога е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо за
закриване на част от предприятието. Закриване на част от предприятието е
налице когато от структурата на предприятието е премахнато определено
негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това
звено- така Тълкувателно решение №5 от 26.10.2021 г. по тълк.д. №5/2019 г.
Правопораждащото действие има самото решение на работодателя, което
може да бъде обективирано във всякакъв документи да бъде доказано с
всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства, в това
число и свидетелски показания- така Решение №50095/10.07.2023 г. по гр. д.
№3340/2022 г., IV г.о. на ВКС. Самото преустановяване на дейността трябва
да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други
структури на предприятието- така Решение №144/08.08.2016 г. по гр. д.
№122/2016 г., IV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че по делото безспорно се установява, че
сектор „Учрежденска автоматична телефонна централа и часовникова
централа“ с численост 3 щатни бройки, от които една бройка от длъжността
„ръководител сектор“, една бройка от длъжността „телефонен техник“ и една
бройка от длъжността „телефонист“, е закрит, като изпълняваните от този
сектор функции и трудови задължения не са преминали към други структури
на предприятието, а напротив- същите са поети от външно за работодателя
търговско дружество. В новооткритата дирекция „Информационни и
мултимедийни технологии“ не съществува такъв сектор, нито се установява
функциите по поддръжката и експлоатацията на съоръженията в УАТЦ,
телефонните инсталация и апарати в сградата на БНР, да са били поети от
отдел или сектор в новата дирекция. Напротив, доказа се, че в новата дирекция
не са наети работници, които да изпълняват такива трудови функции, а същите
са поети изцяло от трето за спора лице по сключен граждански договор.
С оглед изложеното съдът намира, че работодателят е упражнил
законосъобразно правото си да уволни Х. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. първо КТ, поради което предявените от последния конститутивни
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и осъдителен
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, се явява
неоснователни и като такива районният съд правилно ги е отхвърлил.

По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има
право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 400 лв.
7

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл.
първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2590/17.02.2025 г., постановено по гр. д.
№72602/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав.
ОСЪЖДА Х. Ц. Д. с EГН ********** и адрес: гр. **** да заплати на
„Българско национално радио“ с ЕИК ********* и адрес в гр.София, бул.
„Драган Цанков“ №4, представлявано от генералния си директор М.М., на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8