РЕШЕНИЕ
№
6
гр. Брезник 22.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Брезник, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при секретаря М. Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 293, по описа за 2017 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗАЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД. Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, възражение на осн. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства М.Г.И. ***, с ЕГН:
**********, чрез пълномощника си – адвокат Г.И.
***, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Р.С.К.,***, с ЕГН:
**********, че същия дължи на М.И., главница
и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската
2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г., в общ размер от 701.45 лв., от които главница,
в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската
2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв.
(20%), за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумите.
Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника Р.С.К., че същия дължи на М.Г.И.,
главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за
стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски
земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 3353,95 лв., от които главница,
в размер на 2882,81 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската
2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 471,14 лв., върху сумата от 2882,81 лв.
(80%), за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумите. Моли,
да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока за
отговор по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника Р.С.К. е оспорил
предявените искове. Заявява, че ищцата е получила сумата от 5400 лв. повторно, което е
основание да счита, че М.И. е получила всичките си арендни вноски по договора за посочения период. Прави възражение за
прихващане на две насрещни вземания, изразяващи се в това – сумата по исковата от 342.84 лв. да бъде прихваната от изплатените повторно 5400 лв.
Срещу така подадените искове
ответника Р.С.К., е предявил насрещни искове правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
възражение на осн. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, като съда да постанови решение, с което да уважи
частичната насрещна искова претенция на ответника спрямо ищцата и осъди същата
да му заплати (върне) част от недължимо платените суми в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и
платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от
29.07.2013 г., получена от ищцата срещу подпис на 29.07.2013 г. намалена
със сумата от 701.45 лева по главния иск, т.е. до размера на по-малкото
задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на настоящата насрещна
частична искова претенция до окончателното и изплащане. Моли съда
да му присъди направените разноски по настоящото производство.
В срока за отговор по
реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника по насрещния иск М.Г.И. е оспорила предявения иск.
Ищецът по главния иск и
ответник по насрещния – М.Г.И. твърди, че иска е недопустим тъй като по
отношение на страните е налице влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № 384 по описа на Районен съд
Брезник за 2015 г. Счита, че Р.К. е следвало
да предяви претенцията си по това дело и след като не го е направил
своевременно е изпуснал законовите срокове.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема
за установено и доказано следното:
В обстоятелствената част на исковата
молба ищецът твърди, че е отдал 11 земеделски имота, подробно описани в
исковата молба на ответника, по силата на сключен между тях договор за аренда,
като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената сума за стопанската 2015/2016 г. От
представения по делото договор сключен на 29.07.2013
г. е видно, че същият отговаря на изискванията на Закона за арендата в
земеделието – договора е нотариално заверен, вписан е, както и е спазено
изискването срока на договора да е за минимум 5 стопански години, предвид на
което и съдът намира, че искът е предявен като такъв за неизпълнение на
задължение произтичащо от договор. С подписването на договора за аренда,
страните са поели насрещни права и задължения, изразяващи се за Арендодателя в
задължението да предостави владението върху имотите си, предмет на договора, а
за Арендатора в задължение да заплати арендната цена за ползваните от него
имоти. В договора страните са договорили
(раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора) арендната вноска да се
заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври на
стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Видно от уговорките в договора (раздел
VIII чл. 29 и сл.) всички съобщения между страните във връзка с този договор се
извършват в писмена форма, с изпращане на плащанията на адресите обявени в
договора.
По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Б.С.П.. Представени са две
заключения, като в първото лихвите върху посочените в исковата молба суми и за
посочените периоди са изчислени на база ПМС № 100 от 29.05.2012 г., а във
второто на база калкулатор на НАП.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, в което лихвите върху
посочените в исковата молба суми и за посочените периоди са изчислени на база
ПМС № 100 от 29.05.2012 г. Изчисленията са направени на база нормативен акт,
който не е отменен и урежда правилата за изчисление. От заключението се установява, че общо неплатените суми са в размер на 338.49 лв. По реда на чл. 176 от ГПК ответникът Р.К. заяви пред
съда, че не е плащал никакви суми като главници и мораторни лихви за
стопанската 2015/2016 г.
С оглед възражението на
ответника, че е налице надплащане, са представени разходно касов ордер от
29.07.2013 г. и Покана от Р.К. до М.И.. По делото са разпитани, в качеството на
свидетели А. М. Б., С. И. С. и М. Й. В.
Според
представеният разходен касов ордер от 29.07.2013 г., Р.С.К. е изплатил на М.Г.И. сумата от
5400 лв. по договор за аренда от 29.07.2013 г. Съдът намира, че приложеният
ордер следва да се разглежда като частен документ, подписан от М.Г.И. и
удостоверяващ получената от нея сума 5400 лв. за арендна вноска за стопанската
2014/2015 г.
Истинността на един
документ предполага едновременно да е автентичен и верен, като автентичността
се свързва с авторството на документа и неговата формална доказателствена сила,
а верността е с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаря на
действителното фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се
ползват всички документи (официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни). С
материална доказателствена сила се ползват само официалните свидетелстващи
документи. Тя се състои в доказателственото значение на документа. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща сила, че фактите са се осъществили
така, като се твърди в документа – чл. 179
от ГПК. Съгласно чл. 180
от ГПК, частният документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо
се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице. Частният
свидетелстващ документ, какъвто е разходният касов ордер не доказва нито
фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставяне
на документа. Удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се
ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя си факти. При частните свидетелстващи документи, защитата срещу
тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а преценява верността на изложените в частния свидетелстващ
документ факти по свое вътрешно убеждение, с оглед на всички събрани
доказателства. В случая ответницата по насрещния иск М.И. по реда на чл. 176 от ГПК заяви категорично пред съда,
че в РКО от 29.07.2013 г., в графата получил е положен нейния подпис.
Ответникът по
насрещния иск с отговора е представил два различни РКО – първия от 29.07.2013
г. за сумата от 4290.98 лв. представляващи 80% от аренда за стопанската
2013/2014 г. по договор за аренда от 29.07.2013 г. и втори от 01.10.2014 г. за
сумата от 1072.76 лв. представляващи 20% от аренда за стопанската 2013/2014 г.
по договор за аренда от 29.07.2013 г. Твърдението на М.И., че не е имало второ
плащане, с оглед всичко изложено по-горе остана недоказано.
От съвкупният анализ на доказателствата
ангажирани от ответника/ищец по насрещния иск съдът счита, че е безспорно
доказано, че М.И. е получила от Р.К. сумата от 5400 лв. на 29.07.2013 г. Следователно,
фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД е осъществен, тъй като се доказа кумулативното наличие на
необходимите му предпоставки: имуществено разместване между ищецът и
ответницата, в резултат на което последната се е обогатила за сметка на ищецът
с посочената сума, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответницата и липса на основание за имущественото разместване.
Предявеният иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за
заплащане на сумата от 701.45 лв. за
стопанската 2015/2016 г., към датата на неговото подаване се явява
основателен до размера посочен от вещото
лице, а именно 700.72 лв. от които 655.56 лв. главница и 45.16 лв. лихва, тъй като тази
сума не е заплатена на ищцата от ответника. В случая обаче е направено
възражение за прихващане с друго насрещно ликвидно и изискуемо вземане, а
именно - вземането за надплатени суми без основание за предходните стопански
години по един и същ аренден договор. Съгласно
чл.
103, ал. 2 от ЗЗД съдебното прихващане
се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичане на давността. Предявената давност не погасява
вземането на кредитора, но тя има правен ефект, че то не може да бъде
реализирано по съдебен или принудителен ред. По изключение - съгласно чл.
103, ал. 3 от ЗЗД, прихващането
запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след
като насрещното вземане е покрито с давност. Възможността да се извърши прихващане с погасено по давност вземане се
обосновава с положението, че лицето, което има право да извърши прихващане, често смята, че вече е освободено
от насрещното си задължение поради наличието на право да извърши прихващане, и не прихваща,
докато не бъде предявен срещу него иск за изпълнение на задължението му. В
случая задължението на прихващащия
(ответника) не е възникнало след погасяване по давност на вземането му, поради
което няма пречка за извършване на компенсацията.
Предвид
разясненията в съдебната практика, дадени с решение № 113 по гр. дело №
1274/2013 г. на ВКС, ГК, II гр. о.; решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. №
631/2010 г. ВКС, II т. о.; решение № 148 от 29.10.2009 г., по т. дело № 79/2009
г. на ВКС, II т. о.; решение № 35 от 25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3164/2015
г., I т. о., ТК; решение № 113 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г.,
II г. о., ГК; решение № 103 от 01.08.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 61323/2016 г., ІV
г.о., възможно е да се извърши съдебно прихващане
на пасивното вземане с насрещно активно вземане, което е погасено по давност,
ако преди изтичането на давностния срок за активното вземане са били налице
предпоставките за извънсъдебното прихващане
по чл.
103, ал. 1 от ЗЗД. В хипотезата на съдебно прихващане
с неликвидни насрещни вземания (или едно от тях), с влизане в сила на решението
спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно. Прихващането винаги има обратно действие, независимо от това дали
се касае до прихващане с безспорно
вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие,
съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В този случай по силата на чл.
298, ал. 4 от ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по
отношение на разрешеното с него възражение за прихващане.
В случаите, когато едно от двете вземания - това на ищеца и на ответника, или
едно от двете е спорно, прихващането е
предявено под предвиденото в разпоредбата на чл.
104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД условие, при сбъдването на което настъпват
предвидените в чл.
104, ал. 2 от ЗЗД последици. Действието на прихващането
се изразява в това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на
по-малкото, а обратното му действие води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към предвидения в
разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД момент.
В процесния случай
към момента, в който прихващането е могло
да бъде извършено, активното вземане не е погасено по давност. Налице са
елементите от фактическия състав на правото да се извърши прихващане по чл.
103, ал. 1 от ЗЗД: съществуването на две действителни вземания (задължения);
вземанията са насрещни (без значение на какво основание страните си дължат
взаимно, в каквато насока ищецът възразява в писменото си становище); двете
вземания имат за предмет пари и поради това са еднородни; вземането на
страната, която прихваща (активното
вземане) е изискуемо; изключението от изискването за ликвидност на активното
вземане, защото прихващането е предявено
под условието, че предявеното в съд вземане ще бъда уважено (чл.
104, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД).
Като резултат от
извършената компенсация предявеният иск (за по-малкото вземане) подлежи на
отхвърляне, като двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото
от тях.
В тежест на ответника е да установи
изпълнение на задължението му като арендатор, да заплати уговореното арендно
плащане в уговорените срокове и размер. Липсват доказателства да е извършено
плащане на арендната цена, през процесната стопанска година – 2015/2015 г.,
поради което искът на основание чл. 8,
ал. 1 от ЗАЗ в частта, с която се претендира сумата размер на 2882,81 лв., за
дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. се явява основателен
и доказан по размер. Предвид изложеното иска в тази му част следва да се уважи,
като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2882.81 лв., представляваща незаплатена
част от дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по
Договор за аренда от 29.07.2013 г., вписан в Служба по вписванията при Районен
съд гр. Брезник.
Отговорността за
неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение и поражда
отговорност за мораторни вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши
арендното плащане в уговорения вид и срокове. Както се посочи, в цитирания
договор страните са договорили (раздел II, чл. 4, т.3, б. „А“ и б. „Б“ от
договора) арендната вноска се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края
на месец октомври на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в
първия работен ден след изтичане на стопанската година. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Следователно рамка на свободното договаряне в случая
са повелителните норми на закона, каквато е нормата на чл. 8 от
ЗАЗ и останалите в ЗАЗ. С оглед на изложеното и
съгласно чл.
162 от ГПК съдът следва да присъди в полза на
ищеца и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща съгласно
заключението на вещото лице на 463.84 лв., върху сумата от 2882,81 лв. (80%),
за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., като до пълния претендиран размер
от 471.14 лв. иска следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на предявения
от ответника срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
съдът намира, че с оглед изводите, изложени по първоначалния иск за
основателност на възражението за прихващане, дължимата сума от ищцата на
ответника е в размер на 299.28 лв. Съдът приема, че
предявения насрещен иск за връщане на сумата 1000 лв. получени без основание надплатени арендни вноски и с оглед възражението за прихващане за сумата от 700.72 лв., се явява основателен и доказан до размер на 299.28 лв., и в този размер, следва да бъде уважен, а за
разликата до претендираните
1000 лв., да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. По първоначално предявения
иск, който е отхвърлен поради прихващане, съдът намира, че доколкото липсват
данни, че ответника е правил възражение за прихващане преди предявяването на
иска, то следва да се приеме, че същия е бил основателен към датата на
предявяването му. Поради горното и независимо от обстоятелството, че искът е
отхвърлен, то за него ответника дължи на ищеца разноските, които са направени
за този иск. В заповедното производство
ищцата е направила разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. или общо разноски в размер на 375
лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 92 лв., 270 лв. за изготвяне на експертиза
и адвокатско възнаграждение, в размер на
минимално определения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения 300 лв. за първоначално
предявения иск. Съдът счита, че не следва да се присъждат разноски за транспортни разходи, тъй като
към представените фактури за гориво не са приложени документи за автомобил
собственост или ползван от ищцата за да може съдът да определи реалния разход. При така приетото
от съда, дължимите от ответника на ищеца разноски са в общ размер от 1037 лв. и в този размер следва да се присъдят по делото.
По отношение на разноските на ответника, съдът
приема, че са
доказани такива, възлизащи на 50 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, или общо в размер на 550 лв., изчислени съобразно уважената част на иска, са
дължими от ищеца в размер на 165 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.И. ***, с ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, против Р.С.К.,***,
с ЕГН: **********, за заплащане на сумата 701.45 лв., от които главница, в размер
на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016
г. и мораторна
лихва за забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху
сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на
ищеца от ответника за мораторни
лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника срещу
ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г.
ОСЪЖДА Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.
***, с ЕГН: ********** сумата от 2882,81 лв., за
дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.
***, с ЕГН: ********** мораторна
лихва за забава върху главницата от 2882,81 лв. (80%) в размер на 463.84 лв.,
за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., като до пълния претендиран размер
от 471.14 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, М.Г.И.
***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.К.,***,
с ЕГН: **********, сумата от 299.28 лв., получени без основание надплатени арендни вноски по договор за
аренда на земеделска земя от 29.07.2013 г. за
стопанската 2013/2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск
до пълния претендиран размер от 1000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Р.С.К.,***,
с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.
***, с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ размер от 1037 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, М.Г.И. ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.К.,***,
с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ размер от 165 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен
съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.