№ 36
гр. Разград , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20203300100237 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М.Н. се явява лично с АДВ. Г.Г..
ОТВЕТНИКЪТ И.А. редовно призован, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.С. се явява лично.
СВИДЕТЕЛИТЕ Л.Ц.М.М. и М. К. П. се явяват лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. Д. Е. не се явява.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма пречки да се даде ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ОТ ЗАЛАТА СЕ ОТСТРАНИХА СВИДЕТЕЛИТЕ Любка М. и М. К. П..
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Г.: Поддържаме ИМ, ведно с посочените в нея обстоятелства и факти.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М.Н. е подала ИМ, с която е предявила иск против И.А. за прогласяване на нищожност
на саморъчно частно завещание на А.Д., поради ненаписването му саморъчно и
неподипсваното му лично от завещателя.
1
В условията на евентуалност е предявила и иск за унищожаване на същото завещание
поради липса у завещателя на способност да завещава. В условията на обективно
кумулативно съединяване с първия иск е предявила иск за признаване на установено, че е
собственик на недвижим имот в гр.Разград, ЖК“В.Левски“ бл.2 вх.А ет.1. Като последица
от уважаването на този иск е направено и искане за отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК на
констативен нотариален акт за собственост, издаден по документи, в полза на ответника
И.А..
В обстоятелствената част на иска М.Н. излага твърдение, че А.Д.а е първа
братовчедка на ищцата. Същата е придобила посредством договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка собствеността върху процесното
жилище. Твърди още, че А.Д.а е страдала от психично заболяване - параноидна шизофрения,
поради което за времето от 26.03.2019г. до 6.06.2019г. и от 27.06.2019г. до 26.08.2019г. се е
намирала в ДПБ гр.Бяла, където е и починала. Впоследствие ищцата установила наличието
на саморъчно завещание на А.Д.а от 24.04.2019г. в полза на ответника, както и издаден в
последствие на негово име констативен нотариален акт за собственост на апартамента.
Ищцата твърди още, че другият наследник на А.Д.а от същия ред, от който е и тя, е
направил отказ от наследството на А.Д.а.
В днешно съдебно заседание исковата молба се поддържа от явяваща се ищца чрез
нейния процесуален представител.
Ответникът И. Р. А. е депозирал писмен отговор, в който признава обстоятелствата,
описани в исковата молба и твърди, че отговарят на истината. Заявява, че искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Правната квалификация на предявения иск за прогласяване на нищожност на
саморъчно частно завещание на А.Д.а поради ненаписването му саморъчно и
неподписването му лично от завещателя, е по чл.42 б.“б“ вр. с чл.25 ал.1 ЗН. Предявеният в
условията на евентуалност иск за унищожаване на същото завещание поради липса у
завещателя на способност да завещава е с правна квалификация чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН.
Предявеният в условията на кумулативно обективно съединяване иск за признаване на
установено, че ищцата М.Н. е собственик на процесното жилище е с правна квалификация
чл.124 ал.1 ГПК. Искането за отмяна на издадения в полза на ответника констативен
нотариален акт е с правна квалификация чл.537 ал.2 ГПК.
Изпълнение на задълженията за разпределяне на доказателствената тежест съдът
указва на ищеца, че в нейна тежест е да установи твърдените от нея факти, а именно, че
саморъчното частно завещание не е написано и подписано от А.Д.а, че у последната е
лисвала способност да завещава, че е притежава правото на собственост върху процесното
жилище.
2
С определение, постановено в закрито заседание на 11.01.2021г. представените с ИМ
писмени доказателства са допуснати като такива.
Допуснати са до разпит свидетелите, посочени с допълнителна молба след постановяване на
определението по чл.140 ГПК, с която молба са уточнени обстоятелствата за тяхното
допускане до разпит.
Представена е медицинска документация, изискана от ДПБ – Бяла.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представената медицинска документация.
Назначена е съдебно-графическа експертиза, заключението по която е постъпило на
18.02.2021г.
По отношение на депозиране на заключението не е спазен едноседмичния срок за
представянето му преди датата на съдебното заседание и предвид липсата на ответната
страна, която да изрази становище за неговото изслушване днешното съдебно заседание
СЪДЪТ счита, че не може да изслуша вещото лице.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на явяващата се страна да изрази становище по доклада:
АДВ. Г.: Нямаме възражения по така изготвения доклад. Запознали сме се с
експертизата, имахме възможност да се запознаем.
СЪДЪТ ОСВОБОДИ ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ Л.Ц. М.:
Л.Ц.М.М. – 54г., от гр. Русе, ул. „Дондуков-Корсаков“ № 5, ет. 2, ап. 9, омъжена,
неосъждана, без родство.
НАПОМНИ СЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ на свидетелката по чл. 290 НК.
Обеща да говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Л.М.: Лекар, психиатър съм. Работя в ДПБ - Бяла от
1990 год. Работя като началник отделение. В момента съм изпълняващ длъжността
директор.
3
Познавам лицето А.Д.а от последната хоспитализация. Запознала съм се изцяло с
материалите, с документацията, която е в болницата.
НА ВЪПРОСИТЕ НА ИЩЕЦА СВИДЕТЕЛЯ ОТГОВАРЯ:
АДВ. Г.: За периода на първото й принудително настаняване от 26.03.2019г. до
6.06.2019г. тя е пролежала там 72 дни и е преведена вкъщи с транспорт на болницата.
В този отрязък от време, около април месец имате ли данни, сведение А.Д.а да е
излизала от болницата, в отпуск?
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Този период е предпоследната хоспитализация на пациентката,
когато лекуващ лекар е била Д-р М.. Подробно съм се запознала с всичко, което е по
документация в историята на заболяването, няма отбелязано да е посещавана от някого и да
е провеждала свиждания, с когото и да било. На практика не е излизала извън отделението.
АДВ. Г.: По Ваши впечатления като лекар-психиатър, какво е било състояние с оглед
медицинската документация и диагнози? Можела ли е правилно да възприема неща, да
извършва правно релевантни действия.
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Пациентката е страдала от шизофренна психоза, която е с много
голяма давност от 1998 година. Диагностицирана е, категорично заболяване е това,
инвалидизирана е първа група, с чужда помощ от доста отдавна, което вещае, че при нея е
неблагоприятен ход на болестта, с настъпила личностова промяна във всички сфери на
личността. На практика това е по документи, това заболяване е прогресиращо. Голяма
давност, неблагоприятен ход. При последната хоспитализация, когато аз вече съм видяла
лицето, това което съм отразила при статуса й е, че на практика не е ориентирана добре, с
параболични действия т.е. неадекватни действия, мисловен процес изключително разкъсан и
парологичен до невъзможност за осъществяване на пълноценен контакт, с множество
параноидни, налудни идеи за какво ли не, за отравяне, за зложелатество на фона, на
халюцинаторна симптоматика т.е. тя си е халюцинирала по време на прегледа, неадекватна
и на практика доведена за лечение по повод срив с наистина нелепо поведение, открита чрез
съседите над трупа на майка си.
АДВ. Г.: Според Вас, познавайки състоянието, в което е била непосредствено след
смъртта на майка й, според Вас би ли могла да пише добре, равномерно.
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Не мога да отговоря на този въпрос, дали е могла да пише. Най
вероятно е могла да пише. Не сме провеждали такова изследване, когато аз съм я изследвала.
На практика поведението й в по-голяма част от случаите е диктувано от халюцинорно
параноидната симптоматика т.е. налудно поведение, неадекватна, говореща разкъсано и не
достатъчно разбираемо за по-голяма част от хората и считам, че личностовата й промяна е
била изключително изразена, на практика я поставя в невъзможност да сключва сделки, но
4
не мисля че отговора трябва да бъде от мен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля възнаграждение за явяването в размер на 50лв. –
изд.РКО
СВИДЕТЕЛКАТА БЕ ОСВОБОДЕНА от съдебната зала.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ М. К. П.:
М. К. П. – 47г., от гр. Попово, ж.к. „Русана“ № 20, вх. Б, ап. 10, неженен, неосъждан,
втори братовчед на ищцата.
СВИДЕТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕДЕН ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ по чл. 290
НК.
Обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Втори братовчед съм на ищцата. В добри, в много добри отношения
съм с нея.
НА ВЪПРОСИТЕ НА ИЩЕЦА ОТГОВАРЯ ТАКА:
АДВ. Г.: Когато се разбира, че А.Д.а е починала Вие ходихте ли в гр.Бяла и после при
срещата с домоуправителя. Разкажете накратко.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Когато разбрахме, как разбрахме, че А. е починала това след
обаждане на домоуправителя Е.Е., който в момента отсъства. Той се обади на майка ми
понеже в апартамента е намерен стационарния номер на жилището, в което живее майка ми.
Аз живея в Горна Оряховица, но постоянния ми адрес е в Попово. Него ден бях в Попово
при майка си. Е. се обади, че М. - майката на А. е починала. Отидохме до Разград като той
ми каза също, че А. е настанена в ДПБ – Бяла. Тогава С майка ми отидохме до Бяла в
психиатричната болницата, където се срещнахме със старшата мед. Сестра И., която ни
каза, че А. е настанена при тях и ние съответно предприехме действия, искахме да я
настаним в социален дом, защото не знаехме, колко време има право да бъде в
психиатричната болница. Старшата сестра ни каза, че няма лична карта и след като й се
издаде нова лична карта, ще бъде настанена в друго заведение, което е от тоя тип да могат да
я гледат там, защото тя беше в такава форма на шизофрения, че нямаше кой да се грижи от
нас за нея. Оставихме и телефон за връзка, ако има нещо нужда А., съответно да ни се
обадят като ние държахме с майка ми тя да бъде настанена в домът до Попово, Медовина за
да можем по празниците да я вземаме, да празнува с нас, но социалния работник, който беше
в психиатричната болница ни каза, че не може да бъде настанена в този дом понеже
5
заболяването не отговаря за него дом и ще предприемат действия да я настанят някъде
другаде. Това стана на 27 юни, когато ми се обади Е.. На 8.07. до 10.07. някъде я посетихме
отново в Бяла, всичко нормално. Майка ми се срещна с А. и август ми се обади старшата
сестра, че е починала и това мога да кажа как сме разбрали за А., за смъртта и за майка й.
Последствие предприех действия да се свържа с ищцата, тъй като тя е пряк наследник
на А. заедно с Н., който последствие се отказа от наследството на А. и на М..
Като се свързахме с ищцата тя си предприе действията за уреждането на
наследствените неща.
АДВ. Г.: Като се срещнахте с домоуправителя имаше ли нещо неуредено, да плащате?
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Когато е починала М. – майката на А., тя дълго време е била в
апартамента, заедно с починалата си майка и е започнала да се носи неприятна миризма от
апартамента и тогава от блока са предприели действия за разбиване на вратата.
Домоуправителят каза, че не са поддържали никакви социални контакти с абсолютно
никого от блока и било много трудно да контактуват с тях, затова са разбили апартамента
защото се усъмнили, че нещо има, което не е както трябва. Тогава се установява, че майката
М. е починала, а А., което е собственичката на жилището се е разхождала вътре, била е в
много окаяно състояние. Те са предприели действия за принудително настаняване в Бяла.
Това става на 26-27.06.2019г.
Последствие, когато А. почина Е., който е домоуправителя казахме, че е починала и
А.. Той каза, че ключовете на жилището са в тях, че има изготвен протокол, че със
собствени средства на входа са платили за почистване на апартамента, за смяна на патрона
като тия средства трябва да се заплатят. Аз съм заплатил средствата, имам протокол, че съм
ги заплатил и тогава ми бяха предоставени ключове за апартамента.
През м. април 2019г. не съм виждал А., но преди като говорихме със старшата сестра
И., тя ни каза, че А. понеже на 26.06. е настанена принудително каза, че до преди 20 дни е
била при тях и са я били изписали в тях като е била транспортирана със служебен транспорт
от болницата до тук.
Лично аз видях А. за първи път юли месец 2019г. в Психиатричната болница в Бяла.
Тя от 26.07. до смъртта си беше в Психиатрична болница Бяла.
Когато я видях като цяло тя позна майка ми. Мен не ме позна, защото дълги години не
ме беше виждала. Майка ми й обясни, кой съм. Тя позна майка ми. Думите й бяха „Како К.,
аз имам жилище в Разград и като изляза от тук, ще дойдеш да живеем с мен в моето
жилище, в Разград и ще се гледаме двете взаимно“, защото майка ми е 74-75 годишна.
Майка ми каза „Анче само да си живи и здрава, ще се нареди“. Тогава мен не ме позна.
Майка ми ме представи кой съм и тя вика „Мале, колко си пораснал“.
6
След това до смъртта й повече не съм я виждал.
Август, когато се обадиха отидохме попитах, какво е станало. Казаха, че сутринта на
закуска й е прилошало, паднала в столовата. Казаха ми, че ще й направят служебно
погребение, защото няма лична карта. Аз поисках копие от смъртния акт и да ми кажат, в
кой парцел е погребана в Бяла, евентуално да й направя надгробна плоча.
СВИДЕТЕЛЯТ БЕ ОСВОБОДЕН от съдебната зала.
ПРЕДВИД НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ по
назначената съдебно-графическа експертиза съдебното заседание следва да бъде отложено.
АДВ. Г.: По важно е изслушването на вещото лице. Свидетелят може да му е
възникнало нещо. Нека да остане свидетеля за следващото заседание при условията на
довеждане
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА съдебното заседание за 9.03.2021г. от 11,30ч., за която дата страните да се
считат уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.С..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да води допуснатия до разпит свидетел Е.Е..
При недовеждането му за следващото съдебно заседание ще следва заличаването му
като свидетел.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:39ч.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7