№ 12655
гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110133017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Настоящото производство е образувано, след като с Решение на СГС от 09.06.2022 г.
е обезсилено решение на СРС от 24.09.2020 г. по гр. дело № 19184/2020 г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания разглеждането на
делото по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл. 146 ГПК.
Ищецът Б. Б. Ч. в качеството си на едноличен търговец с фирма ET „.“ е предявил
срещу ,,М . отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите по влязло в сила Решение № 46 от 11.03.2013 г. на М.ския
районен съд по гр.д. № 332/2012 г., а именно: сумата от 11 135.46 лв. – главница по договор
за лизинг; договорна лихва в размер на 1390.38 лв.; такса за обслужване в размер на 25.20
лв.; данък ПС в размер на 6.50 лв. и разходи по договора в размер на 97.23 лв. – общо 12
654.77 лв., поради това, че вземанията са погасени по давност.
Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 46 от 11.03.2013 г. на М.ския районен
съд по гр.д. № 332/2012 г. е признато за установено, че ответникът „М . /„И Ар Би . старо
наименование/ дължи на ищеца сумата от 12654.77 лв., представляваща стойността от
главница по договор за лизинг в размер на 11 135.46 лв.; договорна лихва в размер на
1390.38 лв.; такса за обслужване в размер на 25.20 лв.; данък ПС в размер на 6.50 лв. и
разходи по договора в размер на 97.23 лв., като след влизане в сила на решението през
законоустановения 5-годишен давностен срок кредиторът не е проявил активност за
събиране на вземанията си, поради което претендира установяване със сила на пресъдено
нещо недължимостта на процесните парични притезания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК, в който ответното дружество чрез процесуалния си представител изрично
1
признава иска, като поддържа, че не е станало повод за образуване на производството,
поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК счита, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ищеца.
В съдебното заседание на 20.10.2022 г. ищецът е заявил искане решението да бъде
постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се
установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК или друго
установено със закон изключение – признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение. Процесуалният представител на ответника е признал право, с
което страната може да се разпорежда, като е процедирал съобразно обема на учредената му
представителна власт.
С оглед на това съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства –
арг. от нормата на чл. 237, ал. 2 ГПК. За пълнота, следва да се изясни, че признанието не
противоречи на приобщените по делото писмени доказателства.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
от ответника право е погасено по давност, което води до съвп.е на насрещните позиции на
страните.
По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се
уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се
мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на
иска.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните –
признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.
Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Действително при уважаване на предявен иск поначало ищецът би имал право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С отговора на исковата молба обаче ответникът е
направил искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са две: 1/ да не е дал
повод за завеждане на иска /т.е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на
предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две предпоставки в чл. 78, ал.
2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на
цитираната разпоредба от ГПК. Смисълът на цитираната разпоредба е, че ответникът не
следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.
В случая дружеството-ответник е признало иска, както и с извънпроцесуалното
поведение на представляващите го лица не е довело до необходимост от предявяването на
настоящия иск, поради което съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка. Съдът намира, че поведението на
ответника е такова, че същият не демонстрира по никакъв начин със свои активни действия
претенция по отношение на погасените по давност задължения, както преди иницииране на
процеса, така и в хода на процеса. От изисканите по делото дела от РС-М. е видно, че „М .
2
нито е поискало издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20125430100217 по описа на
РС-М. за 2012 г. за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение от 28.05.2012 г., нито
такъв е издаван и получаван от кредитора. Без изпълнителен титул, логично и кредиторът
не е инициирал никога изпълнително дело срещу длъжника, срещу него не са предприемани
никакви принудителни действия. Освен това „М . никога не е и изпращало покани за
доброволно изпълнение, писма или предприемало други действия, с които да търси
изпълнение от длъжника на процесните вземания за периода от влизане в сила на решението
и заповедта за изпълнение до настоящия момент. В допълнение, следва да се посочи, че по
делото няма данни ищецът ET ,,.“ да се е позовал извънсъдебно на изтеклата погасителна
давност.
Т.е. от представените по делото доказателства се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция – 22.05.2020 г., не се установява ответникът да е
претендирал процесните задължения на ищеца, които са погасени по давност. Отговорност
за разноски за кредитора би възникнала, ако въпреки изтеклата погасителна давност
той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане,
респ. оспори предявения основателен иск за несъществуване на това вземане, какъвто не е
настоящият случай. С оглед изложеното, съдът достига до извод, че ответникът не е станал
причина за завеждане на делото и сторените разноски от ищеца следва да останат за сметка
на ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че
ET „.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в област С., НЕ ДЪЛЖИ на
„М ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., сумите по влязло в сила Решение
№ 46 от 11.03.2013 г. на М.ския районен съд по гр.д. № 332/2012 г., а именно сумата от
11 135.46 лв. – главница по договор за лизинг; договорна лихва в размер на 1 390.38 лв.;
такса за обслужване в размер на 25.20 лв.; данък ПС в размер на 6.50 лв. и разходи по
договора в размер на 97.23 лв. – общо 12 654.77 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3