№ 1076
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203855 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4571394, издаден от ***, с
който Т.П.М., ЕГН: **********, е санкционирана с административно
наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Т.М., оспорва законосъобразността на обжалвания ел.
фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, ***, оспорва основателността на така
депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 05.03.2021 г. в 10.25 часа, на пътен възел Скобелева майка, надлеза
южно платно, посока изток, е било заснето извършено нарушение за скорост с
л.а. марка *** с рег. № ***, установено с АТСС ARH CAM S1, като при
разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 81 км/ч., след отчитане
на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената
скорост с 31 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото
МПС е Т.П.М., срещу която бил издаден ел. фиш серия К № 4571394. Именно
1
по отношение на същата за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е била
наложена глоба в размер на 400 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира тези
доказателства като обективни, еднопосочни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 31 km/h до 40 km/h е предвидена глоба в размер 400 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по
установения за това в закона ред. При извършената служебна проверка съдът
не установи в административната процедура да са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не
възприема доводите, изложени в жалбата, че в ел. фиш липсва описание на
нарушението, място и посока на движение на автомобила, както и
регистрационния му номер. Видно е от посочено в същия е, че се съдържа не
само конкретно описание на нарушението – в какво се изразява нарушението
и къде се твърди да е извършено, но и посоката на движение, точната пътна
лента от конкретен път, в това число посочване на рег. номер на превозното
средство, с ковто е извършено нарушението. В тази връзка съдът констатира,
че по кориците на делото е приложен снимков материал, от който се
установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила,
неговия регистрационен номер и географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението. От снимката е
видно също, че техническото средство осъществява измерване в посоката на
движение на МПС, с което е извършено нарушението.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, представляващо
мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип,
което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване. Техническото средство е преминало през последваща
метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка
на мобилна система за видеоконтрол.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система. Последното опровергава и
възражението в жалбата, че такъв не е изготвен, респ., че липсва
удостоверяване на поставен уред за заснемане, доколкото точно обратното е
видно от приложения по кориците на делото Протокол.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: 05.03.2021 г. в 10.25 часа, на пътен възел Скобелева
майка, надлеза южно платно, посока изток, е било заснето извършено
3
нарушение за скорост с л.а. марка *** с рег. № ***, установено с АТСС ARH
CAM S1, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 81
км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или
превишение на разрешената скорост с 31 км/ч. Установено е, че собственик
на този автомобил е именно санкционираното лице. Изрично е посочена
нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и правните
признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е
допуснато наказуемо превишение на скоростта от 31 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 84 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от
измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В
конкретния случай 84 км/ч -3 км/ч е равно на 81 км/ч., т.е скоростта посочена
в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В
електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се
ангажира отговорността на жалбоподателката, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер,
което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Спазени са и сроковете за ангажиране на отговорността на нарушителя.
Предвид горното обжалвания ел. фиш, като правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
4
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото
производство се изразява единствено в писмено становище относно
законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната жалба,
намира, че в полза на *** следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимум, а именно 80.00 лв.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4571394, издаден от
***, с който Т.П.М., ЕГН: **********, е санкционирана с административно
наказание ГЛОБА в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Т.П.М., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-Пловдив
сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5