Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 20.01.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Н.,
като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5514 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът ***представлявано
от изпълнителния директор Й.В.В., е предявил искове против В.М.И., ЕГН **********
***, за установяване на дължимост на сумите: 500.20 лева за главница за периода
01.12.2016 г. – 31.03.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 52.85 лева
за периода 02.02.2017 г. до 14.05.2019 г. и законната лихва върху главницата от
21.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение ***по ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл.
153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, която не е заплатена.
Това обстоятелство и връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове,
с които се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез
назначеният от съда особен представител, счита, че претенциите са неоснователни
и недоказани, че липсват доказателства за твърдяния от ищеца реален отчет.
Твърди се, че липсват доказателства кой е изготвял отчетите, има ли договори
между ЕС, ищеца и топлинен счетоводител, решения на ОС на ЕС в тази насока.
Счита, че само на това основание исковете следва да се отхвърлят. След
представяне на доказателства за сключен договор между ЕС и топлинния
счетоводител ***от 2002г., заявява, че срокът на договора е изтекъл и няма
актуален договор, от който да е видно, че същият топлинен счетоводител
продължава да отчита консумираната ТЕ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ***по описа на *** се установява, че
ищецът е депозирал на 21.05.2019г. пред *** заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми: сумата
500,20 лева за главница за периода 01.12.2016 г.– 31.03.2019 г. и лихва върху
главницата в размер на 52,85 лева за периода 02.02.2017 г. до 14.05.2019 г. и
законната лихва върху главницата от 21.05.2019 г. до изплащане на вземането,
както и направени разноски в общ размер от 75.00лв. Установява се също така, че
за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 23.07.2019г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилото възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 23.08.2019г., той касае сумите
по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Съгласно представените
доказателства от ищеца – справка по името на ответника от Служба по вписвания
гр. П., н.а. за покупко-продажба на имот от ***и възбрана върху имот, вписана
на ***в СВ П., процесния топлофициран недвижим имот на адрес: *** е собственост
на ответника П.М.Н.. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна
сметка на абонат ***– В.М.И., фактурите за исковия период, представената от ищеца
подробна помесечна справка за абонатния номер, се установява, че за периода от 01.12.2016г.
до 31.03.2019г. е била начислена сума в общ размер на 500.20 лв., която е за отопление
без ИРУ, за ТЕ, отдадена за сградна инсталация, и за дялово разпределение. При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни
да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ,
предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът *** е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 52.85 лв. – за периода от 02.02.2017г. до 14.05.2019г.,
съгласно препис-извлечение от сметката на аботата. Ищецът е представил по
делото договор между ***и етажната собственост с адрес ***, от 30.07.2002г.,
съгласно който ЕС е възложила на ***индивидуалното измерване на ТЕ и
разпределение на разходите за ТЕ, вкл. издаването на обща и индивидуални
сметки. Договорът е сключен за 5 години, а представените по делото фактури,
сочещи като фирма-разпределяща потреблението –Т***, касаят периода 01.12.2016г.
до 31.03.2019г. Представени са по делото протоколът на ОС на ЕС от
15.07.2002г., с който ЕС е взела решение топлинното счетоводство да де води от „Т***,
споразумителния протокол между ищеца и топлинния счетоводител от 30.07.2002г.
за разпределение в ЕС на процесното жилище, приложението за започване на
отчитането.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказателствата,
представени от ищеца, съобразени от съда в своята цялост и последователност,
сочат, че за процесния период ответникът е бил собственик на имота, за който се
претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху топлофицирания
имот придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия –
качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ
за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ирелевантен в случая е въпросът дали съществува
индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на
основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила
и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно, че в сградата
има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния
имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение
на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни
права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало
потребление на ТЕ в общ размер на 500.20лв. Тежестта на доказване на плащането
на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в случая такова
не се твърди. Възражението на особения представител на ответника, че след като
е изтекъл договора между ЕС и топлинния счетоводител, не е ясно дали има реален
отчет и не е ясно дали точно ***го е изготвял и на какво основание, се явява
неоснователно. Съдът намира, че следва да цени като валидни доказателства
представените по делото фактури за аб. номер 21297, в които „Т*** е записан
като разпределител на ТЕ. В случая този топлинен счетоводител е действал
съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД след изтичане на срока на
сключения договор между него и ЕС. Ответникът не би могъл да се позовава срещу
ищеца на липсата на нов договор, който той, като член на ЕС не е инициирал за
подписване - със същия или друг топлинен счетоводител - след изтичане срока на
предходния договор, т.к. по този начин той се позовава на собствено виновно
поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза инициативата за
подписване на такъв договор. Налице е избор на ОС на ЕС на топлинен
счетоводител, и доколкото ответникът не твърди, че е налице друго, последващо
ОС на ЕС, на което е избран друг топлинен счетоводител, съдът следва да приеме,
че дори без продължен договор, именно „Т***
е топлинния счетоводител на ЕС, неговите отчети и разпределения следва
да се ценят, а щом са изготвени за исковия период, липсва и друг топлинен
счетоводител на ЕС.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество
на потребител на ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница
са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по
чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
изложеното, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство,
възлизащи на 75.00лв. държавна такса, 300лв. - депозит за ос.представител и 100.00лв.
- юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или
общо 475.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
В.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 500.20 лева за главница за периода 01.12.2016 г. –
31.03.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 52.85 лева за периода
02.02.2017 г. до 14.05.2019 г. и законната лихва върху главницата от 21.05.2019
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по
***.
ОСЪЖДА В.М.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, със седалище и адрес на
управление ***, разноски в исковото производство в размер на 475.00лв.
ОСЪЖДА В.М.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
*** със седалище и адрес на
управление ***, разноски по ***на *** в
размер на 75.00лв.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: