О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр.
Варна, _____.03.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия М.Христова
в.т.д.№388 по описа за
2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба от „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД, гр.Варна и В.Б.Н., чрез адв.З., за изменение
на постановеното решение №287/05.12.2018г. по настоящото дело в частта за
разноските, като в полза на молителите се присъдят разноски по отхвърлените
искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД,
предявени от Р.Д.Я..
В
молбата се твърди, че с постановеното решение съдът е потвърдил
първоинстанционното решение, с което ВОС е отхвърлил предявените от въззивника Р.Д.Я.
срещу В.Б.Н. и „Роса Фероса“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 и
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, но не се е произнесъл по отношение на разноските за
всеки един от ответниците.
Предвид
изложеното се претендира допълване на
решение №287/05.12.2018г., като в полза на молителите се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно отхвърлените искове.
Ответникът
по молбата Р.Д.Я., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не
изразява становище по молбата.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявени в условие на евентуалност искове от Р.Д.Я.
срещу В.Б.Н. и „Роса Фероса“ ЕООД, както следва: 1/ с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване за
нищожни поради противоречие с добрите нрави на договор за замяна на недвижими имоти срещу
ценни книжа по нотариален акт № ХХХ том II per. № ХХХХ, д. №ХХХ/ХХХХг. от
16.05.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том XXIV, дело ХХХХ/ХХХХ г., дв.
вх. per. 9979 от 19.05.ХХХХг. на Службата по вписванията - Варна, и договор за
замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по нотариален акт Х, том I, per. № ХХХ,
д. № 1 от 13.01.ХХХХг. на нотариус С Д, акт. пор. № ХХХ, том I, дело ХХХ/ХХХХг.,
дв. вх. per. 475 от 19.05.ХХХХ г. на Службата по вписванията - Варна, за
подробно описаните в него имоти; 2/ с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите за замяна за нищожни поради
липса на основание; 3/ с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договорите за замяна за нищожни поради
относителна симулация, като прикриващи договори за дарение и искове с правно
основание чл.17 от ЗЗД за прогласяване действителността на прикритите
договори за дарение, както и искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за
прогласяване относителната недействителност спрямо ищеца кредитор на разкритите
като прикрити договори за дарение; 4/ в условие на евентуалност искове с
правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително
недействителни спрямо ищеца кредитор договорите за замяна.
С
постановеното по делото решение №287/05.12.2018г. е потвърдено решение №158/28.02.2018г.
по т.д.№123/2017г. на ВОС, като са отхвърлени предявените искове с правно основание
чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, а е уважен искът с
правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска, съответно, при потвърждаване на решението в
отхвърлителната му част, въззиваемата страна – молител има право на разноските
за въззивното производство, по отхвърлената въззивна жалба /определение по
ч.т.д.№938/2012г. на ВКС/.
В
решението няма произнасяне по направеното в съдебно заседание искане за
присъждане на разноските от въззиваемите В.Б.Н. и „Роса Фероса“ ЕООД.
Предвид
изложеното и доколкото с решението си съдът е потвърдил решението на ВОС в
отхвърлителната му част, въззиваемите страни имат право на разноски – те са организирали
защитата си и са осъществили всички процесуални действия, следващи от нея по
отхвърлената въззивна жалба.
Заплатеното
от всеки молител адвокатско възнаграждение е в размер на 4 888лв., общо за
процесуално представителство във въззивното производство, поради което същото
следва да бъде разпределено за всеки един от предявените искове, като на
молителите се присъдят по 3258лв., представляващи адвокатското възнаграждение
за процесуална защита по отхвърлената жалба.
Предвид
изложеното съдът счита, че са налице основания за допълване на решението по
реда на чл.248 от ГПК, поради което подадената в този смисъл молба е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 от ГПК, решение №287/05.12.2018г.
по т.д.№388/2018г. на ВАпС в частта му за разноските, като постановява:
ОСЪЖДА
Р.Д.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Б.Н., ЕГН **********,***1 сумата от
3258лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Д.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Роса Фероса“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Парижка комуна“ №14, ет.5 сумата от 3258лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.78 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: