Решение по дело №141/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Н. от гр. И. против Решение № 5/ 25.03.2025 г., постановено по АНД № 190/ 2024 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0275-000846/14.08.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. С НП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на касатора са наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че той е извършил вмененото административно нарушение. С оглед на това се иска от съда да постанови решение, с което отмени решението на районния съд, както и оспореното НП или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира и за присъждане на разноски по производството.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице, което има право на жалба против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани необходимите доказателства, които установяват относимите към спора факти и обстоятелства. Те сочат, че на 15.06.2024 г. в 01:07 часа в гр. Исперих, по ул. „Васил Левски“, до блок № 5, в посока ул. „Чумерна“, Д. Н. управлявал лек автомобил „БМВ“ с peг. № *******, собственост на С. К. от гр. Х. При движението му той предприел форсиране на двигателя и преплъзване на задните колелета с цел загуба на сцепление, което постигнал изцяло. Тези действия били възприети пряко и непосредствено от полицейските служители И. И. и И. И., които спрели водача за проверка. Въз основа на видяното те приели, че с противоправното си поведение той е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и срещу него е съставен АУАН серия GA № 1244650/ 15.06.2024 г. той е надлежно връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с оспореното пред въззивния съд НП на основание чл. 175, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С решението си районният съд е потвърдил това НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. От съдържанието му наказаното лице е могло да разбере какво административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен обем.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, който забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на специално обособените за тази цел места.

В казуса е установено, че при управлението жалбоподателят е форсирал двигателя, което е довело до приплъзване на задните колелета, загуба на сцепление и поднасяне/усукване на автомобила в двете посоки. Пътната настилка е била суха. По този начин е описано нарушението от фактическа страна в съставения АУАН. Това движение на МПС разкрива белези, характерни при техниката за управление, наречена „дрифт“.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН.

Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации. В подкрепа на тях са показанията на разпитаните полицейски служители, които са били очевидци и пряко и непосредствено са възприели действията на водача. Те са ясни, логични, последователни и непротиворечиви, поради което правилно и обосновано са възприети от районния съд. Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че са противоречиви и необективни е неоснователно. Никой от свидетелите не е посочил, че към момента на нарушението е имало пешеходци. Напротив и двамата заявяват, че е имало само МПС (паркирани и преминаващи).

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че е установено противоправно поведение, което представлява опасно шофиране в рамките на града и по правило създава непосредствена опасност за всички участници в движението. Това обстоятелство обаче не е съставомерен елемент и съответно е неотносимо към квалификацията на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Законодателят е преценил високата обществена опасност на тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 80 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда и при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е (в действащата редакция) от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/ 25.03.2025 г., постановено по АНД № 190/ 2024 г. по описа на Районен съд – Исперих.

ОСЪЖДА Д. Л. Н. от гр. И. да заплати на Областна дирекция на МВР- Разград сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.