№ 74169
гр. София, 24.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско
дело № 20241110125655 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 142653/29.04.2024 г., на „Профи Кредит България“ ЕООД против Л. В. П..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 200 лв. по договор за потребителски кредит,
възнаградителна лихва от 26,80 лв., и мораторна лихва за забава върху главницата в размер
на 32,33 лв., както и за сума от 80 лв. неплатено възнаграждение за услугата Фаст, сумата от
80 лв., неплатено възнаграждение за услугата Флекси, и сумата от 30 лв. неизплатени такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, и сумата от 100 лв. – неплатени такси при
забава над 90 дни.
Естеството на вземанията Фаст и Флекси – е очертано в т. 12 от заявлението и е
видно, че те по същество представлява такса или комисионна за действие, свързано с
усвояване и управление на кредита. Претендирането им нарушава императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Последните две вземания за такси при забава
представляват неустойка и претендирането им пък нарушава императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Същевременно от описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за
потребителски кредит е видно, че става дума за заем, даден на потребител, под режима на
ЗПК. В договора ГПР е посочен на 47,12 %, по-малко от императивния максимум от чл. 19,
ал. 5 ЗПК, но в тази величина не са отчетени вземанията Флекси и Фаст. Тъй като двете
посочени услуги „фаст“ и „флекси“ представляват част от задължението по договора, като са
елементи от договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на
кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е
съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит –
на коя дата ще получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се
1
приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да
участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР. Съобразно текста на договора,
представен по делото това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и
лихвата. С включването им ГПР надхвърля 50 %. Клаузите за изчисляване на ГПР и
определяне размера му са нищожни.
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в
договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само за главницата, и само за тази сума следва да се издаде заповед на заявителя.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
142653/29.04.2024 г., на „Профи Кредит България“ ЕООД против Л. В. П. в частта му за
възнаградителна лихва от 26,80 лв.,
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 32,33 лв.,
сума от 80 лв. неплатено възнаграждение за услугата Фаст,
сумата от 80 лв., неплатено възнаграждение за услугата Флекси,
сумата от 30 лв. неизплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания,
и
сумата от 100 лв. – неплатени такси при забава над 90 дни.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2