М О Т И В И

към присъда № 80 от 20.03.2014 год. по НОХД № 229/2014 год. на СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Х.Х.Б. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета и намаленото наказание от две години „Лишаване от свобода” да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Х.Х.Б. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. М. *** – служебен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание на представлявания от нея подсъдим при условията на чл. 58а от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета и подсъдимият да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х.Х.Б. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.

На 24.09.2013 год. подс. Б. намислил да извърши поредната си кражба. Още същият ден късно вечерта (около 23,00 часа), подс. Б. се насочил към сградата на ж.п. гара – гр. Сливен и през незаключена врата от северната част на сградата слязъл по стълби до мазето. Със сила разбил вратата на мазето като извадил резето и по този начин влязъл вътре. В мазето се съхранявали вещи, включително и кабели, собственост на ДП „НКЖИ” ССТ – гр. Пловдив, представлявано по настоящото производство от адв. Б.И.Л., съгласно пълномощно от 08.08.2013 год. След като влязъл в мазето, подс. Б. се огледал и решил да вземе едно от парчетата кабел, навити на руло. Взел едно руло кабел тип СВОБТ 24х1,5 кв.мм. с дължина 20 метра, излязъл и се насочил към кв. „Надежда”. Вече било след полунощ, когато подс. Б. срещнал свид. П., от когото взел брадва и насякъл откраднатия кабел на парчета. След това обелил кабела, извадил металното му съдържание и на следващия ден го предал като вторични суровини на свид. Й..

Видно от заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза, стойността на движимите вещи, собственост на ДП „НКЖИ”, ССТ - гр.Пловдив, по пазарни цени към момента на извършване на деянието, възлизат на обща стойност от 403,60 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Х.Х.Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 24.09.2013 год. в гр. Сливен, от ж.п.гара – Сливен, в тъмната част на денонощието, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършил кражба на чужди движими вещи – 20 метра кабел от тип СВОБТ 24х1,5 кв.мм., на стойност 403,60 лева (четиристотин и три лева и шестдесет стотинки), собственост на ДП „НКЖИ”, ССТ – гр.Пловдив, представлявано от адв. Б.И.Л..

Безспорно е установено, че деянието си подсъдимият Х.Х.Б. е извършил в условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложените по делото бюлетини за съдимост на лицето, същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в това число и по НОХД № 526/2011 год. на СлРС (влязла в сила присъда на 09.03.2012 год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (разбиване на врата).

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното от него съжаление за извършеното.

Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му характеристични данни.

Съдът не прецени като отегчаващо вината на подсъдимия Б. обстоятелство - предишните му осъждания, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия на 24.09.2013 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия Х.Х.Б. за извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален строг режим в тип затворническо заведение – Затворническо общежитие от закрит тип.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Х.Х.Б. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 20,00 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: