№ 8725
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20221110145803 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
против М. Х. Г., С. Х. Г. и Валентина Х. Владова, в качеството им на съсобственици на
процесния топлоснабден имот, придобили същия чрез наследствено правоприемство,
съгласно уточнителна молба с вх. № 201564/28.09.2022 г., при условията на разделна
отговорност при равни квоти от по 1/3 всеки от общия дълг, като сумите се разпределят по
следния начин: М. Х. Г. - в дял от 1/3 от общия дълг:
- 639,84 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. (датата
на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;- 150,65 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до
11.08.2022 г.;- 3,73 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;- 0,95 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до
11.08.2022 г.
С. Х. Г. - в дял от 1/3 от общия дълг:- 639,82 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 25.08.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането;- 150,67 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 11.08.2022 г.;- 3,73 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.08.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането;- 0,95 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 11.08.2022 г.
Валентина Х. Владова - в дял от 1/3 от общия дълг: - 639,82 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. (датата на депозиране на исковата
1
молба) до окончателното изплащане на вземането;- 150,65 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 11.08.2022 г.;- 3,73 лева – главница
за услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.08.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането;- 0,97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 11.08.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на
починалата Й. Д. Г. (съгласно уточнителна молба с вх. № 201564/28.09.2022 г.), били клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственици и
титуляри на вещно право на ползване на жилище в сграда – етажна собственост,
присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на
Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е
доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 57, вх. А, ап. № 4, аб. № 280713, като ответниците са
използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в
забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците М. Х. Г. и Валентина Х. Владова не са депозирали в срок писмен
отговор.
Ответницата С. Х. Г., чрез назначения от съда особен представител – адв. П. С. от
САК, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Оспорва
да е битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като в тази връзка посочва, че по делото
липсвали доказателства, че е проведено производство по чл. 51 от ЗН и че ответницата С. Х.
Г. е приела наследството на починалия наследодател Й. Г.. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Претендират направените по делото разноски.
Третото лице - помагач - „Бруната“ ООД, не е взело становище по иска.Представя
писмени доказателства.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен по делото Протокол от общо събрание на етажните
собственици от 2002 г. на сграда с адрес: София, ж.к. „Хаджи Димитър“,бл.57,вх.А, за
топлинен счетоводител е избрано „Бруната“ ООД, като в списъка към протокола се е
подписал за ап. 4 и Й. Д. Г..
Представен е и подписан на 26.09.2002 г. договор между ЕС и третото лице -
помагач, за извършване на услугата „дялово разпределение“.
Съгласно Удостоверение за наследници от 03.04.2024год. ,Й. Д. Г. е починала на
01.12.2012год. и нейни наследници по закон са ответниците М. Х. Г., С. Х. Г. и Валентина Х.
Владова.
По делото е представена изходяща от ответника Валентина Х. Владова данъчна
2
декларация вх. № **********/20.02.2014 г. за притежаваните от нея имоти, видно от
съдържанието на която ответникът е декларирал процесния имот като съсобствен ,с
ответниците М. Г. и С. Г. ,като е посочила ,че притежава 1/3 идеални части ,начин на
придобиване „наследство“.
Съгласно представени от делото от третото лице - помагач и неоспорени от
страните протоколи за отчет на адрес: София, ж.к. „Хаджи Димитър „бл.57,ап.4,издадени на
името на Й. Д. Г., в апартамент № 4 на посочения адрес не е осигурен достъп и през сезон
2018-2019год. ,съгласно констативен протокол за извършен отчет от 30.06.2019год. и
08.06.2019год. Съгласно формуляр за отчет от 01.06.2020год.,подписан от клиент, което не е
оспорено по делото ,за имота са посочени радиатора без уреди ,като в банята е посочена
щранг лира.Представени са и две изравнителни сметки със задължения за сезон 2018-2019 и
2020-2021.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото, прието в
откритото заседание , което съдът кредитира като логично, последователно , общият
топломер в абонатната станция в сградата на ответника е бил проверяван метрологично на
13.10.2016 г. , 04.08.2018г., и 30.06.2021год. и трите със заключения за съответствие,
независимо, че е изминал по-дълъг срок от нормативните 24 месеца.
Количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно,в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се
снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. За процесният период от 01.05.2018-30.04.2020 г. ,
„Бруната „ООД е посетила имота по време на отчет само 2020 г. За процесният период
поради липса на уреди по радиаторите, е изчислен служебен разход на максимална мощност
на отоплителните тела, съгласно чл. 61 т. 6.5 от НТ. По време на отчетите с изключение на
май 2019 г. е попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител. По данни
на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела но без да са
монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ.
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за
отопление като ТЕ за общи части не се начислява.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
имотите по проект в сградната инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за
сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год.,стойността
на изравнителните сметки е 1035,67лв. с разлика от прогнозните данни от 82,33лв. за
3
връщане.За периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. стойността на изравнителните сметки е
1074,32лв. ,с разлика от прогнозните данни 108,16лв. за получаване. Или общо за периода
01.05.2018год. – 30.04.2020год. стойността на изравнителните сметки е 1919,50лв. като
разликата с фактурираните суми по прогнозни данни е 190,49лв. за връщане.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,за задълженията за 1/3 част от
общата сума са : 639,83лв. ,главница ; 153,24лвв. – мораторна лихва ; 3,73лв. ,главница за ДР
и 0,96лв. ,мораторна лихва, като няма данни за направени плащания от абоната по
процесните фактури.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си
сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал.
2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при
неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна
енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези
задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между
страните за процесния имот и период, както и че е доставил топлинна енергия и е извършена
услугата дялово разпределение като за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Предвид изричното възражение на ответника С. Г. ,в тежест на ищеца е да докаже
,че същата е приела наследството на Й. Д. Г..
В случая ответниците М. Х. Г. и Валентина Х. Владова не са оспорили ,че Й. Г. е
била собственик на процесния топлоснабден недвижим имот ,ап.4 ,както и че след нейната
смърт са приели наследството.
Доказателства в тази насока е и подадената данъчна декларация от ответницата
Валентина Владова ,която действително не доказва право на собственост или приемане на
наследството ,но е налице едно изхождащо от страната изявление, с което признава правото
на собственост върху обсъждания имот,преценено в съвкупност с писмените доказателства /
списък на живущите в бл.57 ,списък към Протокол от ОС на ЕС от 2002год./
Ето защо следва да се приеме ,че тези две ответници са приели наследството
,съгласно чл.49,ал.2 от ЗН и се легитимират като собственици на процесния топлоснабден
имот и са наследили по 1/3 идеална част от същия /чл.5,ал.1 от ЗН/ .
Следователно ,предвид разпоредбата на чл.153 от ЗЕ тези две ответници са клиенти
на топлинна енергия и са обвързани от облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150,
ал.1 ЗЕ.Ето защо съдът приема ,че те отговарят за по 1/3 част от задълженията за
4
потребената в имота топлинна енергия в периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год.
По отношение на ответницата С. Х. Г. не се установява същата да е приела
наследството ,за да е била собственик в процесния имот на имота.
Ищецът твърди, че наследството се презумира да е прието, като се позовава на
разрешението на Върховния касационен съд (ВКС), дадено в Решение № 437/17.01.2012 г. по
гражданско дело № 70/2011 г., III ГО, според което ако не бил установен отказ от наследство
или приемането му по опис, роднините на починалия следвало да се смята, че са приели
наследството. Това решение на първо място не е безпротиворечиво в практиката на ВКС - с
Решение № 101/08.10.2019 г. по гражданско дело № 2260/2018 г., IV ГО, е прието изрично, че
приемане на наследството не може да се презумира, а чл. 49 ЗН изисква или изричното
приемане на наследството, или извършване на такива конклудентни действия, които
недвусмислено да потвърждават намерението наследството да бъде прието.
Настоящия състав приема ,че след като не са посочени такива действия ,които да
изразяват ясно и недвусмислено ,че тази ответница е приела наследството ,то тя не се
легитимира като собственик на съответната идеална част в процесния период и
претенцията на ищеца по отношение на същата следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна.
По делото се установява от представените отчети, че до сградата, в която се намира
апартамента, посочен в исковата молба, е подавана топлинна енергия, която е ползвана и в
апартамента.
Относно установяване количеството на доставената топлинна енергия ,съдът
съобрази представените общи фактури от ищеца ,извършения реален отчет от ФДР,
заключението на вещото лице по СТЕ,че дяловото разпределение е правилно извършено
,съдът счита ,че ищеца е доказал доставяне в имота на ТЕ,както и стойността й.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по
реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. От ангажираните по делото доказателства
се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.
От представените от третото-лице помагач писмени доказателства се установява ,че
в имота е налице уред без топлоразпледелител. При липса на индивидуален топломер в
имота се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за максимален
специфичен разход за сградата.Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет
следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред
за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява наказателен
механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот.
Съгласно чл. 6. 9 от Методиката, при щранг- лира, за която няма техническа възможност за
монтаж на уред за дялово разпределение отдадената ТЕ от него се определя по изчислителен
път по формула.
5
Разпределяна е и ТЕ ,отдадена от сградна инсталация .
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.И тъй като процесния имот е топлоснабден ,то се дължи и ТЕ ,отдадена
от сградна инсталация.
Предвид заключенията по СТЕ и ССчЕ ,съдът приема ,че за процесния период
01.05.2018год. – 30.04.2020год. незаплатената топлинна енергия възлиза на 1919,48лв. като
няма доказателства задължението да е погасено ,чрез плащане.
Предвид изложеното ответницата М. Х. Г. дължи 1/3 от общия дълг или сумата от
639,84лв. ,а ответницата Валентина Х. Владова дължи 1/3 част или 639,82лв.
Както бе посочено ,претенцията по отношение на ответницата С. Г. е неоснователна
,поради което не следва да бъде разгледано и възражението й за погасяването му по давност.
По иска за лихва за забава върху цената на топлина енергия:
Лихва за забава следва да се начисли само от падежите на двете изравнителни
сметки след отчетеното заплащане, тъй като съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия на
ищеца при забава за плащане на месечните сметки не се начислява лихва. Падежите са 45
дена след издаване на фактурите, т.е. на 14 септември на съответната година, като от
следващия ден ответникът изпада в забава по чл. 84, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД дължи законна лихва. Неоснователни са възраженията за непубликуване на сметките от
ищеца, тъй като това е било негово задължение по общите условия от 2014 г., а за процесния
период са приложими тези от 2016 г., които не предвиждат подобно изискване -
потребителят просто следва да проверява сметките си на 45 дена.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,за периода от 15.09.2019 г. до
11.08.2022год. мораторната лихва върху главницата от 1919,48лв. възлиза на 459,71лв. ,т.е.
надхвърля претендирания размер от ищеца в исковата молба от 451,97лв.,като съдът не
следва да се произнася свръх петитум.
Ето защо следва да се уважат претенциите на ищеца по отношение на ответниците
М. Х. Г. и Валентина Х. Владова в предявените размери.
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ :
Услугата е била извършвана от третото лице - помагач, като ищецът се позовава на
чл. 22, ал. 2 от общите си условия за това, че цената следва да му се плаща директно. По
делото е установено, че третото лице - помагач е извършвало услугата, поради което му се
следва и възнаграждение ,което потребителите заплащат на продавача (ищеца). Поради
което е дължима сумата от 11,19лв. за осъществено дялово разпределение за процесния
6
период,предвид издадените от ищеца фактури и заключението на вещото лице по ССчЕ.
Искът за лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ следва да се
отхвърли, тъй като за същото вземане не е установен падеж, а съгласно чл. 84, ал. 2 ГПК в
такъв случай лихва се дължи от поканата за плащане до ответника, като не е доказано
същият да е получил такава до образуване на настоящото производство.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на
уважената част от исковете само по отношение на ответниците М. Г. и Валентина Владова.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 1212,23лв. ,от които : 127,23 лева -
държавна такса ; 400лв. – депозит за особен представител ; 550лв. – депозити за вещи лица
,35лв. – такси за СУ , и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК .
Предвид уважената част от исковете ,ответницата М. Г. и ответницата Валентина
Владова ,дължат разноски в размер на по 403,60лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. Г. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ №
57,вх.А,ет.2,ап.4 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б ,на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата в размер на 639,84 лева ,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ №
57,вх.А,ет.2,ап.4,аб. № 280713 , ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. до окончателното
й заплащане ,сумата от 150,65 лева ,представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 11.08.2022 г.,сумата в размер на 3,73
лева ,представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. до окончателното й заплащане ,както
и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 403,60лв.,представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б срещу М. Х. Г. ,ЕГН : ********** ,с
адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ № 57,вх.А,ет.2,ап.4 осъдителен иск ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 0,95 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 11.08.2022 г.
ОСЪЖДА Валентина Х. Владова,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Левски
Зона В“,№ 19,вх.Д,ет.7 ,ап.100 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б ,на основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата в
размер на 639,82 лева , представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“
№ 57,вх.А,ет.2,ап.4,аб. № 280713 , ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. до
окончателното й заплащане ,сумата от 150,65 лева ,представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 11.08.2022 г.,сумата в размер
на 3,73 лева ,представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от
7
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2022 г. до окончателното й
заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 403,60лв.,представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б срещу Валентина Х. Владова,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Левски Зона В“,№ 19,вх.Д,ет.7 ,ап.100 осъдителен иск
,с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 0,95 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 11.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б срещу С. Х. Г. ,ЕГН : ********** ,с
адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ № 57,вх.А,ет.2,ап.4 осъдителни искове ,с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД,за заплащане на сумата в размер на 639,82 лева , представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот с адрес гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ № 57,вх.А,ет.2,ап.4,аб. № 280713 , ведно със
законната лихва от 25.08.2022 г. до окончателното й заплащане ,сумата от 150,65 лева
,представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2019 г. до 11.08.2022 г.,сумата в размер на 3,73 лева ,представляваща цена за услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 25.08.2022 г. до окончателното й заплащане; сумата от 0,95 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 11.08.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - „Бруната“ ООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8