Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Велико Търново, 06.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и шести
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М. Н.и прокурора от ВТОП И. Благоев разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10054/2021
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът „Свилоза“ АД от гр. Свищов обжалва
Решение № 260040/16.12.2020
г. по НАХД № 211/2020 г.
на Районен съд-гр. Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление № С-05/15.06.2020 г. на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Велико Търново. Според
касатора решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение
на материалния закон. Излага доводи, че безспорно към момента на пробовземането
и на изпитването Регионална лаборатория
- Велико Търново към ИАОС гр. София не е разполагала с акредитация от
БСА по актуалния стандарт БДС EN ISO 5815-1:2019, в сила
от 14.11.2019 г., а единствено по отменения стандарт БДС EN 1899-1:2004, поради което резултатите са
негодни за налагане на санкции. Счита, че с извършеното сравнение между двата
стандарта недопустимо въззивният съд на практика е извършил „акредитация“ на
лабораторията в нарушение на чл. 1, ал. 3 от Закона за националната акредитация
на органи за оценяване на съответствието /ЗНАООС/. Сочи, че след като нямало
разлика между двата стандарта, в такъв случай следвало да се даде вяра и на
собственото изследване на „Свилоза“ АД с протокол от 02.03.2020 г., установило,
че не е налице превишение по показателя БПК5, при което санкция следвало да се
наложи единствено за 18 часа. По изложените мотиви се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция,
с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РИОСВ –
Велико Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 260040/16.12.2020 г. по НАХД № 211/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов, е потвърдено Наказателно постановление № С-05/15.06.2020
г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Велико
Търново. С последното на „Свилоза“ АД от гр. Свищов, за неспазване на
индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) за показателите „БПК 5“, определени
в Комплексното разрешително № 175-Н2/2015 г. и на основание чл. 69, чл. 69а,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 1, ал. 1,
чл. 3, ал. 2, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 19 от Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения, е наложена еднократна санкция в
размер на 17 604,79 лева, за периода от 1186 работни часа от 14:00 ч. на 25.02.2020
г. до 14.04.2020 г. включително.
За да постанови съдебния си акт, от
фактическа страна Свищовският районен съд е приел за установено от съвкупния
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 25.02.2020 г., при планова проверка в предприятието на
касатора, за която същият е бил уведомен, от представител на Регионална
лаборатория – Велико Търново към ИАОС – София в присъствието на представител на
дружеството е взета проба от пречистени отпадъчни води от шахта ТП № 1, изходна
шахта на ПСОВ, преди заустване в р. Дунав, за което бил изготвен протокол
Протокол за вземане на извадка от води № 0082/25.02.2020 г. на РЛ - Велико
Търново към ИАОС - гр. София. За резултатите от пробите бил изготвен Протокол
от изпитване № 05-0090/10.03.2020 г. на РЛ - Велико Търново към ИАОС - гр.
София. В него било констатирано, че от водната проба на отпадъчните води от
Смесен поток пречистени отпадъчни води (производствени, охлаждащи,
битово-фекални и дъждовни води) в ТП № 1, изходна шахта на ПСОВ, преди
заустване в р. Дунав, с географски координати 43°38’28. 63" СШ; 25°18’40.
45" ИД, се установява, че в р. Дунав се заустват пречистени отпадъчни води
(производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) от „Свилоза“ АД,
които не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени в
Комплексно разрешително № 175-Н2/2015 г., по следния показател: БПК 5 - 47±5
mg/dm3 при ИЕО -25 mg/dm3.
За резултатите от проверката е съставен
констативен протокол № ОВ-БЧ-09/21.04.2020 г. На 22.04.2020 г. „Свилоза“ АД е
представило възражение срещу констативния протокол, с протоколи от извършен
собствен мониторинг, чиито резултати показали липса на превишение на
определените в комплексното разрешително показатели. Изготвено е предложение от
29.04.2020 г. за налагане на еднократна санкция на „Свилоза“ АД. Въз основа на
проведената процедура и събраните доказателства директорът на РИОСВ – В.
Търново е издал процесното наказателно постановление.
За да потвърди НП, въззивният съд е изложил
мотиви, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушение, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са специалните спрямо ЗАНН процедурни изисквания по чл.
69 и чл. 69 а от ЗООС и Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения (по-нататък за краткост - Наредбата), като са
издадени съответните актове от компетентни длъжностни лица. Възражението, че лабораторията
извършила анализа на взетите проби няма към момента на проверката акредитация
за извършване на изпитване на показателя БПК 5, е счетено за неоснователно. В
тази връзка съдът е изложил мотиви, че действително БДС EN ISO 5815-1:2019
заменя и отменя БДС EN 1899-1:2004, считано от 14.11.2019 г. Съгласно
представената сравнителна таблица за съпоставка между двата стандарта, можело
да се заключи, че същите се явяват абсолютно идентични, при което коректно бил
посочен стандартът БДС EN ISO 5815-1:2019 в Протокол за изпитване №
05-0090/10.03.2020 г. на РЛ - Велико Търново, тъй като нямало разлика в
пробоподготовката и изпитването на извадките/пробите, както и използваните
технически средства. Според въззивния съд въпреки, че сертификатът за
акредитация на ГД ЛАД при ИАОС - гр. София, към датата на нарушението все още
не бил вписан, анализът бил извършен при спазване на правилата, които се явяват
идентични за двата стандарта, като противното би означавало да не се приемат и
резултатите от извършения собствен мониторинг на дружеството жалбоподател и
които резултати са взети предвид при определяне на вида на санкцията.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и
в пълнота изяснена от районния съд. Направените въз основа на нея изводи обаче
са в противоречие с материалния закон.
От събраните по
делото доказателства се установява, че в Протокол от изпитване №
05-0090/10.03.2020 г. на РЛ - Велико Търново към ИАОС - гр. София по отношение
на показател БПК5 като стандарт за изпитване е посочен БДС EN ISO 5815-1:2019.
От представените от ответника доказателства се установява, че към 10.03.2020 г.
Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ при ИАОС /чийто регионален
офис е Регионална лаборатория – Велико Търново/ е акредитирана да извършва
изпитване на води повърхностни, подземни и отпадъчни по показател БПК5 по
стандарт БДС EN 1899-1 и БДС EN 1899-2. Не се спори, че лабораторията е
акредитирана да определя БПК5 по стандарт БДС EN ISO 5815-1 на 11.03.2020 г. с
издадените заповед и сертификат за акредитация от ИА БСА. При тази фактическа
обстановка основателно се явява оплакването на касатора, че към момента на
изпитването от Регионална лаборатория – Велико Търново същото е извършено при
липса на акредитация по стандарта БДС EN ISO 5815-1. Доводите на съда, че двата
стандарта били абсолютно идентични, освен че са недоказани предвид липсата на
специални знания у съда, не могат да санират този пропуск. Според чл. 1, ал. 3
от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието
/ЗНАООС/ само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат
определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области,
регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго, а
съгласно чл. 2, ал. 2 от същия закон Изпълнителна агенция "Българска
служба за акредитация" е единственият орган в Република България, който
има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието. Съгласно
чл. 22, ал. 1 от ЗНАООС сертификатът за акредитация удостоверява
компетентността на акредитираните лица да извършват дейности по оценяване на
съответствието на посочения в него адрес по местонахождение. Съгласно § 1а от ДР на ЗНАООС за целите на
този закон се прилагат и определенията по чл. 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008. Съгласно чл. 2, т. 10 от регламента "акредитация"
означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният
орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в
хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни
изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява
специфична дейност по оценяване на съответствието. В него също така е записано,
че „Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава
официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача
е да осигурят съответствие с приложимите изисквания“ /пар. 9 от преамбюла на
регламента/. Посочените текстове на
регламента и националния закон категорично указват, че след като дадена
лаборатория не е акредитирана от ИА "Българска Служба за
акредитация", то тя няма право и не може законово да извърша оценки за
съответствие по даден стандарт.
В тежест на
административнонаказващия орган е да установи предпоставките за налагане на
санкция на юридическото лице. Съгласно чл. 69а, ал. 1, т. 2 от ЗООС в случаите
по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
лице налага санкция въз основа на протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за
установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или
неспазването на определените емисионни норми и ограничения, издадени от акредитирани
лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или
непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1. След като към момента на
протокола от изпитването /10.03.2020 г./ Регионална лаборатория – В. Търново
към ГД ЛАД при ИАОС не е била акредитирана да извършва изпитвания на процесния
показател БПК5 по стандарт БДС EN ISO 5815-1, то съставеният протокол е негодно
доказателство, при което не е налице една от кумулативно дадените предпоставки
в закона за налагане на санкция – тази по чл. 69а, ал. 1, т. 2 от ЗООС. С оглед
това нарушението се явява недоказано. Като е приел обратното, въззивният съд е
постановил решението си в нарушение на материалния закон.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в НП административнонаказващият орган
изрично не е приел резултатите от собственото изследване на жалбоподателя на
БПК5 по протокол от изпитване № 59/02.03.2020 г. именно с аргумента, че
изготвилата го лаборатория е акредитирана по отменения БДС EN 1899-1:2004,
който бил приложен при изпитването, а същевременно Регионалната лаборатория към
10.03.2020 г. също е била акредитирана единствено по този стандарт.
По изложените
съображения съдът намира, че касационната жалба е основателна. Делото е
изяснено от фактическа страна, поради което същото не следва да се връща на
друг състав за ново разглеждане на спора, а следва да се реши по същество, като
се отмени обжалваното решение и се отмени наказателното постановление.
От касатора не са
претендирани и направени разноски, поради които такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260040/16.12.2020 г. по НАХД № 211/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № С-05/15.06.2020
г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Велико
Търново, с което на „Свилоза“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Свищов, Западна индустриална зона е наложена еднократна санкция
в размер на 17 604,79 лв. за период от 1186 работни часа от 14:00 часа на
25.02.2020 г. до 14.04.2020 г. включително.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :