РЕШЕНИЕ
№ 4267
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110112046
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на (фирма)“ АД срещу А. М. Т., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 198о, ал. 1 ЗВ, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът А. М. Т. дължи на „фирма“ АД сумата от 1307,02 лв. представляваща цена на
доставени от дружеството *** услуги за периода от 12.07.2019 г. до 24.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, които
суми касаят водоснабден имот – ателие ***, находящо се в гр. ****, кв. „***“, бул. „***“ №
***, къща ***, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 51871/2022 по описа на СРС, 61 състав
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на *** услуги при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период *** услуги до имот, находящ се в гр. ***, кв. „***“, бул. „****“ № ***, къща ***,
ателие ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. М. Т.,
чрез адв. Г., с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан по основание
и размер. Оспорва да са налице облигационни отношения между страните. Оспорва
ответникът да е ползвал услугите на ищеца в посочения в исковата молба имот и обем.
Намира за недоказан начина на изчисляване на дължимите суми, количеството потребена
*** услуга, както и начина на определяне на цената. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, по силата на което
ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената и разходвана
вода и дължимата за нея цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на *** услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от *** оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ).
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на *** услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ.
Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят *** услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
*** услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.), потребители на *** услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на *** услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на имотите, като в
Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но
при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая, по делото е приета Справка № 635573/26.05.2022 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. *** , по персонална партида №
50361, от която е видно, че на 01.08.2019 г., по партидата на ответницата А. М. Т. е
отбелязано вписването на договор за покупко - продажба на процесния имот. Представената
справка от АВ съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по
които е страна ответницата Т., отразеното вписване придобиване на апартамента от
01.08.2019 г. съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен нотариален акт,
2
в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, поради което съдът счита, че
е доказано, че ответницата е била собственик на процесния имот през процесния период. В
тази насока съдът намира, че вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се
реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите
имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка
относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим
имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на
имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в
ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1
обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото,
освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по
вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби
следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи
притежанието на правото на собственост върху процесния имот от ответницата и
основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. В същото време по
делото липсва оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства, като
своевременно наведените възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК съдържат единствено
общо оспорване относно липсата на пасивна материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск. В случая, страната не е представила доказателства за оборване на
отразените в посочената справка обстоятелства, нито е провела насрещно доказване, че през
процесния период притежаваното от него право на собственост е било отчуждено. С оглед
на това, съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за
принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия процес върху ателие
*** , находящо се в гр. ***, кв. „***“, бул. „****“ № ***, къща ***, което обуславя извод за
наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на
ответницата в периода от 01.08.2019 до 24.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички *** оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на *** услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди, а
и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането
на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за
него и същите са го обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по
делото, че в качеството й на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася
исковата претенция, в рамките на исковия период ответницата А. Т. е имала качеството
„потребител“ на *** услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, и е била обвързана от облигационна връзка,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, респективно именно тя е задължено лице за заплащане на
3
доставените и потребени *** услуги за процесния период.
Съгласно чл. 30 на Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите *** се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според
чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м.
за период, който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест
месеца.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените *** услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица по комплексната
съдебно – техническа и съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото през процесния
период до имота са доставяни *** услуги, като обемът на ползваните такива по партида с
клиентски № *** е 473,313 куб.м., в това число за индивидуално потребление в процесния
имот – 421 куб.м. и общо потребление – 52,313 куб.м., като същите са начислени в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Според заключението фактурираните задължения
съответстват на начислените съгласно отчетените по водомер количества *** услуги.
Експертът изяснява още, че за процесния период 12.07.2019 г. до 24.08.2021 г. първоначално
са издавани фактури по партида клиентски № *** с титуляр М. З. Т..Поради смяна на
собствеността клиентски № *** е закрит и е създадена нова договорна сметка №
**********, към клиентски № *** с титуляр А. М. Т. за доставка на *** услуги за имот: гр.
***, кв. „***“, бул. „*****“ № ***, къща ***, ателие ***. Вещото лице разяснява, че за
периода от 12.07.2019 г. до 24.08.2021 г. потреблението на вода е начислявано при
неосигурен достъп на името на М. З. Т.. Впоследствие сумите, начислени на М. З. Т. са
сторнирани. За периода от 12.08.2019 г. до 08.07.2021 г. е издадена фактура №
***/23.11.2021 г. на името на А. М. Т. за потребление на вода на обща стойност 1277,30 лв.,
като допълнително са начислени 74,26 лв. за периода от 09.04.2020 г. до 08.04.2021 г. с
дебитно известие от ****/18.02.2022 г., и е направена е корекция на фактурираните
количества за периода от 08.07.2020 г. до 12.01.2021 г. с кредитно известие № ***/18.02.2022
г. за -44,54 лв. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасените
задължения за главница за доставени *** услуги за периода 12.07.2019 г. до 24.08.2021 г. е в
размер на 1307,02 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се
установява, че в полза на ищеца е възникнало вземане за доставени *** услуги за исковия
период в размер на сумата от 1307,02 лв. Предвид изложеното, предявеният иск с правно
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ е основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска за главница,
върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцовото дружество.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият
4
състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в
исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 76,14 лв., от които 26,14 лв. – заплатена
държавна такса и 50 лв. – юрисконултско възнаграждение. За исковото производство са
представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 626,14 лв., от които 26,14
лв. – заплатена държавна такса, 500 лв. – депозит за комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на разноски в размер на 76,14 лв. за заповедното производство и в размер на
626,14 лв. за исковото производсвто.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. *** и
***, срещу А. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***,
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, че А. М.
Т. дължи на „фирма“ АД сумата от 1307,02 лв. представляваща цена на доставени от
дружеството *** услуги за периода от 12.07.2019 г. до 24.08.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 26.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, които суми касаят
водоснабден имот – ателие ***, находящо се в гр. ***, кв. „****“, бул. „***“ № ***, къща
***, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 51871/2022 по описа на СРС, 61 състав
ОСЪЖДА А. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
„***“ № ***, ет. *** и ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,14 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 51871 /2022 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 626,14 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5