№ 2912
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512556 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20052433 от 10.08.2022 г. по гр.д. № 43590/2020 г. по описа на
СРС, 44 с-в е осъдена С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, по иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000.00 лв., предоставена
й по сключен между страните договор за заем от 19.04.2017г., подлежаща на връщане,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба -
10.09.2020г. до окончателното плащане.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника С. И. П. с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че съдът е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е задължил ищеца да
представи оригинала на документа – договор за заем. По този начин не е съобразил
поведението на ищеца според процесуалните правила, а именно: че с поведението си
ищецът претяства доказването на сочения факт – че заемната сума е върната от
ответницата на ищеца и това е удостоверено върху оригинала на съставения договор,
който се държи от ищеца.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
1
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. С. Д. е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявен от К. С. Д. срещу С. И. П. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
5000.00 лв. - предоставена от ищеца на ответницата по сключен между страните
договор за заем от 19.04.2017г., подлежаща на връщане, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.09.2020г. до окончателното
плащане.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или друг заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Страните не спорят и се установява от представеното пред първата инстанция
удостоверение на нотариус А.Ш., с рег.№ 500 на НК, че К. С. Д., като заемодател е
предоставил на С. И. П., като заемател сумата 5000.00 лв. по сключен между страните
договор за заем от 19.04.2017 г. Страните не спорят и се установява, че договорът за
заем е сключен в писмена форма и е с нотариална заверка на подписите.
Поддържаното в хода на процеса възражение от ответника, че е погасил
задължението си по договора за връщане на дадената й в заем сума с извършено на
14.09.2017г. плащане в брой на ищеца е недоказано в производството, поради което
съдът намира че следва да бъде оставено без уважение. Съответно, доводите на
въззивника, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване,
2
чрез плащане на задължението на заемателя- ответник, съдът намира за неоснователни.
Чрез събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства не се
установява връщане на заетата сума от ответницата на ищеца. Не се установява и
удостоверяване на такива обстоятелства в съставения от страните частен диспозитивен
документ – договор за заем. Така, чрез показанията на свидетеля П. И. Д. се
установява, че началото на месец септември 2017 г. К. и С. се срещнали в офиса на
първия в гр.София на ул.Бачо Киро, където брояли пари и подписвали някакъв
документ. Установяване обаче, че парите, които двамата са брояли са били върнатите
от ответницата по този заем, както и че това е удостоверено и отбелязано в съставения
договор за заем не е извършено в производството при спазване правилата на чл.154,
ал.1 ГПК- пълно и главно, т.е. без съмнение.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД следва да бъде уважен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от първата
инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20052433 от 10.08.2022 г. по гр.д. № 43590/2020 г.
по описа на СРС, 44 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3