Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/……….2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 15.02.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 17 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0447-000626 от 29.12.2017г. на М.Н.М. – Началник РУП към ОДМВР-С.З., РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на С.П.М. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. – лично, жалбоподателят С.М. излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.
По делото бяха събрани писмени доказателства: заверени копия от АУАН № 17-0447-000626/10.12.2017г.; Наказателно постановление № 17-0447-0006264 от 29.12.2017г.; Справка за нарушител/водач; Протокол за предупреждение; Служебна бележка; Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Т.Д.С. – съставил АУАН и Д.Н.Д..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 10.12.2017г., св.Т.С. и св.Д.Д. *** осъществявали контрол на автомобилния транспорт в гр.Г.. В около 09.20 часа, полицейските служители спрели за проверка лек автомобил ”Ф.” с рег.№ ********, управляван от лицето С.П.М. с ЕГН **********.
Полицейските служители установили, че лекият автомобил е спрян от движение на 01.10.2006г. и водачът С.М. не представя свидетелство за регистрация на автомобила – част II/ малък талон/. Св.Т.С. съставил АУАН № 17-0447-000626/10.12.2017г. за извършено от водача С.М. нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
С.П.М. с ЕГН ********** подписал съставения му АУАН и получил срещу разписка препис от него. В
законоустановения срок не били направени възражения по него.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 17-0447-000626 от 29.12.2017г. на М.Н.М.– Началник РУП към ОДМВР-С.З., РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР. Административно - наказващия орган /АНО/, в обстоятелствената част на НП е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – св.Т.С. и св.Д.Д., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са изключително пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по между си, така и с установеното по делото, поради което съдът им дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение, тъй като на 10.12.2017г. е управлявал МПС, спряно от движение, за което не представил СРМПС при извършената му проверка. Деянието му е нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП. Същият основателно и правилно е санкциониран на основание чл.177, ал.1,т.4 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба от 100 лева до 300 лева. На жалбоподателя С.М. е била наложена глоба в средния размер, предвиден за нарушението, а именно 200 лева.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че не се споделят от съда твърденията на жалбоподателя в жалбата му, че извършването на нарушението по чл.103 от ЗДвП не е доказано. Видно от представеното по делото копие на Свидетелство за регистрация на автомобила – част II/ малък талон/ с № *********, същия е издаден на 11.01.2018г. т.е. към датата 10.12.2017г., лекия автомобил е бил спрян от движение и не е следвало да бъде управляван.
Предвид обстоятелството, че от представената Справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят С.М. има предходни нарушения на ЗДвП, следва да се приеме, че наказващият орган правилно е определил наказанието в размер на 200 /двеста/ лева.
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и съобразно изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0447-000626 от 29.12.2017г. на М.Н.М.– Началник РУП към ОДМВР-С.З., РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на С.П.М. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................
/ Хр.Ангелов /