Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 24.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав
на публично заседание проведено на 27.09.2016г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
2652 по описа на съда за 2016г. въз основа на закона и данните по делото, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ, насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД,
възражения на осн. чл. 103 ал. 1 от ЗЗД и на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от С.И.Д. *** чрез адв. М.А.
против „Инвест – М“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Самуил“ №13, вх. А, ап. 13, представлявано
от Н.М.Р., в която се твърди, че по силата на договор за аренда на земеделска
земя от 14.10.2008г., ищецът е предоставил на ответника да ползва негови
собствени земеделски имоти подробно описани в посочения договор и находящи се в
землището на с. Б., общ. П., срещу задължението от страна на ответника за
заплащане на арендна вноска. Твърди, че е предоставил на ответника общо 27
декара, като са определили размера на арендната вноска да е равностоен на 45
килограма пшеница и 1 литър олио за един декар земя или по 10.00 лв. на
декар. Твърди, че за стопанската 2014г.
– 2015г. не са му били изплатени арендните вноски, която сума е следвало да се
заплати до 14 дни след приключване на съответната стопанска година. Сочи, че
съгласно чл.8-1 от договора е договорено и обезщетение при забавено плащане на
арендната вноска. Моли съда, да осъди ответника да плати дължима арендна вноска
за стопанската 2014/2015г. в размер на 270 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на 14.00 лв., считано от 15.10.2015г. до 13.04.2016г., както и
законната лихва от датата на подаване на молбата-13.04.2016г. до окончателното
ѝ плащане, и разноски. Впоследствие ищецът е оттеглил иска си за
претендираната лихва, като уточнява, че претендира само дължимата главница.
Съдът е прекратил на осн. чл. 232 от ГПК производството по делото
в тази му част с определение от 04.05.2016г., влязло в сила.
Ответника взема становище, че искът е допустим, но е неоснователен
и недоказан. Заявява, че ищецът е получил през целия период на договора за
аренда на земеделска земя сумата от 3588.84 лв. вместо дължимите 2268 лв.,
което е основание да счита, че ищецът е получил всичките си арендни вноски по
договора. Прави възражение за прихващане на две насрещни вземания, изразяващи
се в това - дължимата арендна вноска от 270 лв. да бъде прихваната от
изплатените арендни вноски за целия период на договора - в размер на общо
3588.84 лв., при дължими по договора 2268 лв.
С отговора на иска,
ответникът „Инвест – М“ ЕООД е предявил насрещен иск с искане да бъде осъден
първоначалния ищец да заплати сумата от 1320.00лв., за която сума твърди, че е
надплатена от него арендна вноска по договор за аренда от 14.10.2008г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане
на сумата. Твърди, че е надвнесъл на първоначалния ищец с 1320.84 лв. повече от
дължимите арендни вноски за целия срок на договора. Твърди, че с ищеца по
първоначалния иск са сключили договор със срок на действие седем стопански
години, и е заплатил арендни вноски за годините от 2008 до 2014-та. Претендира
разноски.
Ищецът по главния иск и
ответник по насрещния – С.И.Д., твърди, че няма доказателства да са платени 270
лв. за стопанската година 2014/2015г. Сочи, че може да се извърши прихващане. Счита,
че всяка една от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е недоказана и
неприложима в случая. Твърди, че за стопанските години 2008-2013г.
претендираното от ответника по главния иск вземане или неоснователното
обогатяване на ищеца по главния иск е погасено по давност на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД и на осн. ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е налице
изтекла обща погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Оспорва
предаването на пшеница и олио, както и истинността на приложените писмени
доказателства и положените подписи в писмените доказателства, представени с
насрещния иск.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, че са сключили Договор за аренда на земеделска земя от 14.10.2008 г.,
по силата на който ищцата С.И.Д., в качеството на арендодател, и ответника
„Инвест-М“ ЕООД, в качеството на арендатор, са уговорили предоставянето под
аренда на 27 дка земеделска земя от имоти № 103032, № 034005 и № 111007,
находящи се в землището на село Б., община П.. Договорът е бил за срок от 7
стопански години – от стопанската 2008/2009 г. до стопанската 2014/2015 г. В
чл.5 страните са уговорили, че размера на арендната вноска при ползването на
земеделските земи ще бъде в размер на 45 кг. пшеница и 1 литър олио за 1 дка
земя или 10 лв. на декар. В чл.7 е уговорено плащането на арендната вноска да
се извършва в 14-дневен срок след приключването на съответната стопанска
година. Не е спорно между страните, и че за стопанската 2014/2015 г. реално
плащане на арендна вноска, която е следвало да възлиза на 270 лв. или
1 215 кг. пшеница и 27 литра олио след 14.10.2015г. на ищцата не е извършвано.
Това се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза - не е налице нито плащане на суми, нито предаване на арендна вноска
в натура. С оглед възражението на ответника, че е налице надплащане в
предходните стопански години, вещото лице е констатирало, че по години на
ищцата са били предавани или заплащани следните арендни вноски:
-
За стопанската 2008/2009
г. ищцата е получила 27 литра олио и
1215 кг.пшеница, като полученото съответства на договора;
-
За стопанската
2009/2010 г. ищцата е получила 27 литра олио и 1350 кг. пшеница, като се
изчислява надплатена арендна вноска в размер на 22.95 лв., равностойност на получената в повече пшеница;
-
За стопанската 2010/2011
г. ищцата е получила 27 литра олио и 486 лв. като надплатената сума за
горницата над 1215 кг. пшеница е в размер на 145.80 лв.;
-
За стопанската 2011/2012
г. ищцата е получила 27 литра олио и 648 лв., като надплатената сума над
дължимите килограми пшеница е в размер на 162
лв.;
-
За стопанската 2012/2013
г. на ищцата е заплатено не в натура, а в пари и със сумата 756 лв. е заплатена
уговорената арендна вноска от 270 лв. и е надплатена сумата от 486 лв.;
-
За 2013/2014 г. е
заплатена сумата от 945 лв. като разликата между уговореното в пари и
заплатеното е в размер на 675 лв.;
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, доколкото същото се е запознало със счетоводството
на ответника и е разгледало остойностяването на пшеницата по години,
съответстващи на стопанските години, предмет на арендния договор. То е
съобразено също така и с представените от ответника писмени доказателства по
години - списъци за предаване на пшеница, олио, РКО от 2011 г., 2012 г., 2013
г. и 2014 г. и фактури, представени с отговора на исковата молба. Тези доказателства,
въпреки, че първоначално са били оспорени от ищцата, в последствие след неизпълнение
на указанията на съда за уточняване на това оспорване, са приети от съда като
доказателства действително удостоверяващи посоченото в тях предаване през
годините на пшеница, олио и пари. От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че общо надплатените на договорените арендни вноски
за всички стопански години суми са в размер на 1491.75 лв.
При така събраните
доказателства, съдът прави следните изводи: Предявеният иск с правно основание чл.8
от ЗАЗ за заплащане на сумата от 270 лв. за стопанската 2014/2015г., към датата
на неговото подаване се явява основателен, тъй като тази сума не е заплатена на
ищцата от ответника. В случая обаче е направено възражение за прихващане с
друго насрещно ликвидно и изискуемо вземане, а именно - вземането за надплатени
суми без основание за предходните стопански години по един и същ аренден
договор. Доколкото обаче съдът следва да изследва ликвидността и изискуемостта
на вземането, с което се иска да бъде направено прихващане, то на първо място
той следва да разгледа въпроса по направеното възражение за изтекла погасителна
давност на сумите, с които ответника е поискал да бъде извършено прихващане. Чл.111,
буква „в“ от ЗЗД предвижда, че вземанията за наем и за други периодични
плащания се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, но в случая вземането на
ответника спрямо ищцата за надплатени суми по договора за аренда не
представлява вземане за наем/аренда, а представлява вземане на получено нещо
без основание – по чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД. Това вземане се погасява
не със специалната 3 - годишна давност, а с общата 5 – годишна давност по
чл.110 от ЗЗД. Поради горното, съдът приема, че по давност е погасено вземането
за надплатена арендна вноска за стопанската 2009/2010г., но не и останалите
надплатени суми за стопанските от 2010/2011 г. /дължимо и изплатено съобразно
чл.7 от договора след 14.10.2011г./ до
2013/2014 г. стопанска година, които възлизат в общ размер на 1 468.80 лв.
Тези суми влизат в 5 годишния период от направеното възражение за прихващане и
предявен насрещен иск на 06.06.2016г.
Поради горното, съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е
основателно само за претенцията за изплатена без основание сума от 22.95 лв. за
стопанската 2009/2010 г., а за останалите стопански години се явява
неоснователен. От така изчислената дължима надплатена и непогасена по давност
сума от 1 468.80 лв., съдът намира, че следва да уважи възражението за
прихващане на дължимата за стопанската 2014/2015 г. арендна вноска от 270 лв.
Поради горното, предявения иск на основание чл.8 ал. 1 от ЗАЗ, за заплащане на
арендна вноска от 270 лв., следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане
между вземанията на ищеца от ответника за арендна вноска, и на ответника - срещу
ищеца за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2010/2011г. и отчасти
за стопанската 2011/2012 г.
По отношение на
предявения от ответника срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предложение 1 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед изводите, изложени по
първоначалния иск за основателност на възражението за прихващане и частична
основателност на направеното възражение за изтекла погасителна давност,
дължимата сума от ищцата на ответника е в размер на 1 198.80 лв.: Доказа
се по делото, че ответникът действително е заплатил арендни вноски по договора
от 14.10.2008 г., като е надплащал арендните вноски за всички стопански години
с изключение на първата и последната, и надплащането възлиза общо в размер на 1
491.75 лв./по заключението на СИЕ/. Основателно е възражението на ищцата за
изтекла погасителна давност, както беше посочено по-горе, само за вземането за
неоснователно получените 22.95лв. за стопанската 2009/2010 г. Същевременно по
никакъв начин ищцата не доказа, че е било налице основание за изплащане на
всяка едно надплащане на арендните вноски - дори и да е имало устни уговорки
между страните за увеличаване на арендните плащания, то такива в писмен вид не
се доказаха, а в чл.9 от арендния договор между страните изрично е уговорено,
че текстовете по него могат да бъдат променяни с двустранно писмено съгласие между страните. Поради
горното, съдът приема, че предявения насрещен иск за връщане на сумата 1320.00лв.
- получени без основание надплатени арендни вноски, при доказано надплащане в
размер на 1 491.75лв., и след уважаване на възражението за изтекла погасителна
давност на ищцата – за 22.95лв. и възражението за прихващане на ответника - за
сумата от 270лв., се явява основателен и доказан до размер на 1 198.80 лв., и в
този размер, следва да бъде уважен, а за разликата до претендираното – да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
По първоначално предявения иск, който е отхвърлен поради прихващане, съдът
намира, че доколкото липсват данни, че ответника е правил възражение за
прихващане преди предявяването на иска, то следва да се приеме, че същия е бил
основателен към датата на предявяването му. Поради горното и независимо от
обстоятелството, че искът е отхвърлен, то за него ответника дължи на ищеца
разноските, които са направени само за този иск – 50.00 лв. държавна такса, 100.00
лв. за изготвяне на експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че
следва да приеме, че адвокатското възнаграждение от ищцата е заплатено както за
първоначално предявения иск, така и за защитата по насрещния такъв, и доколкото
в договора за правна помощ липсва разграничение на плащането, то следва да
приеме, че то е по равно за двата иска, и от платената сума от 300.00 лв.,
ищцата е заплатила половината – 150.00 лв. за първоначално предявения иск. При
така приетото от съда, дължимите от ответника на ищеца разноски са в общ размер
от 300.00 лв. и в този размер следва да се присъдят по делото.
По отношение на разноските
на ответника, съдът приема отново, че заплатените от ответника 300.00 лв. по
договора за правна помощ са както за защитата по първоначално предявения иск,
така и за воденето на насрещния иск. Поради липса на разграничение в договора
за правна помощ, съдът приема, че от общо платените 300.00 лв., 150.00 лв. са
адвокатското възнаграждение за насрещния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. При това положение, разноските на ответника,
възлизащи на: 52.80 лв. държавна такса, 100.00 лв. за изготвяне на експертиза и
150.00 лв. адвокатско възнаграждение, или общо в размер на 302.80 лв.,
изчислени съобразно уважената част на иска, са дължими от ищеца в размер на 275.00
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. М.А. от ПлАК, иск с правно основание чл.8, ал. 1 от ЗАЗ,
против „Инвест – М“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Самуил“ №13, вх. А, ап. 13, представлявано от Н.М.Р., за заплащане на дължима арендна вноска за стопанската 2014/2015г. в
размер на 270 лв. по договор за аренда на земеделска земя от 14.10.2008г., като
погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за арендна вноска
за стопанската 2014/2015г. и на ответника срещу
ищеца - за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2010/2011г. и
отчасти за стопанската 2011/2012г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, С.И.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Инвест – М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Самуил“ №13, вх. А, ап. 13, представлявано от
Н.М.Р., сумата от 1 198.80 лв., получени без основание надплатени арендни
вноски по договор за аренда на земеделска
земя от 14.10.2008г. за стопанските 2011/2012г., 2012/2013г. и 2013/2014г., ведно
със законната лихва от 06.06.2016г. до окончателното заплащане на сумата, като
предявения иск до размер на 1320.00лв., като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Инвест – М“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Самуил“ №13, вх. А, ап. 13, представлявано от
Н.М.Р., ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д., ЕГН ********** ***, направени
по делото разноски в общ размер от 300.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.И.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на„Инвест – М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Самуил“ №13, вх. А, ап. 13, представлявано от Н.М.Р.,
направени по делото разноски в общ размер от 275.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: