№ 6098
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100113746 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – П. Г. С., в исковата си молба и уточнение на същата от 08.01.2015г.,
30
твърди, че на 19.09.2024г. около 08:ч., сутринта в гр. София паркирал на пътно уширение
на бул. „Климент Охридски“. Тръгнал да върви по уличния тротоар и решил да пресече, за да
стигна до един от магазините на фирма „Ташев и Галвинг“.
В момента, в който тръгнал да пресича, се спънал с десния си крак в издадени
арматурни железа, които се намирали на уширението на булеварда в непосредсвена близост
до тротоара и една пътна шахта срещу административен номер на бул. „Климент Охридски“
№ 69. Бил закаран в УМБАЛ „Св. Анна“. Установило се: счупване на горния край на
лъчевата кост на лявата ръка; две охлузвания на дясната длан и травма на палеца на десния
крак. Претърпял болки и страдания.
Направил общо 14 посещения в рехабилитационен център.
Травмата наложила да спре ремонтните дейности, с които се занимавал. Наложило се
да се развалят договори.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 30 000 лева, неимуществени вреди;
- сумата от 1 115,89 лева, разходи за прегледи и изследвания при съответните
медицински лица, закупуване на медицински изделия и лекарства и провеждане на
рехабилитация (преглед в „ЕМБАЛ Царица Йоана ИСУЛ“ – 70 лева; Преглед в МБАЛ
„Смета София“ - 50 лева; подлакътна туника – 33,20 лева; покупка на лекарства - 122,69
лева; рехабилитация – 840 лева).
1
- пропуснати ползи 37 600 лева: бил сключил два договора - от 04.08.2024г.
С П.К. С. за ремонт на жилище (баня, кухня антре хол) на обща стойност 21 100 лева,
като в деня на договора получил на ръка 2 000 лева. Наложило се да върне и половината от
получената сума в размер на 1 000 лева; и
От 01.09.2024г. с Н.Н.Р. за ремонт жилище - баня, коридор и хол на обща стойност 17
500 лева.
Претендира още законната лихва, считано от 19.09.2024г. и разноски.
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:
- искът бил нередовен, тъй като не било конкретизирано точното място на инцидента;
нямало доказателства за състоянието на ищеца преди увредата;
- оспорва механизма на увредата; евентуално се прави възражение за съпричиняване;
- оспорва размерите на претенциите;
- оспорва отговорността си относно шахтата;
- оспорва договорите относно датите им.
Третото лице-помагач на ищеца - „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД,
счита, че неправилно е конституирано като помагач, а по същество се присъединява към
позицията на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Депозирани са две заключения на СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от
съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на второто в.л. в о.с.з. от
01.04.2025г. се установява, че:
1. СМЕ: по отношение на ищеца е установено: счупване на главичката на лъчевата
кост на лявата ръка; две охлузвания на дясната длан; счупване на нокътя и кръвонасядане на
палеца на десния крак.
Тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре
отговарят да бъдат получени по времето и начина описан в исковата молба - при спъване с
дясното стъпало в областта на палеца и падане върху лява длан при изпъната ръка в лакътя.
Счупването на главичката на лъчевата кост на лявата ръка реализира признака трайно
затруднение движението на крайник (лявата ръка) за срок не по-малък от 2 месеца при
обичаен ход на възстановяване.
Увреждането на палеца на десния крак е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Лявата ръка е имобилизирана с бинтова превръзка и оретеза. В делото са приложени
и медицински документи за проведена лечебна физкултура 14 процедури и физиотерапия -
2
магнит - 14 процедури с № 103/18.10.24г.
При преглед извършен за нуждите на настоящата експертиза е установено, че по
отношение счупването на главичката на лъчевата кост на лявата ръка, С. е хирургически
здрав.
Ръката извършва практически пълен обем движения, само при свиване в лакетната
става с длан към рамото се свива на няколко сантиметра по отдалечено от рамото спрямо
дясната ръка.
При прегледа се оплака, че при претоварване на ръката субективно чувства опъване
по външната повърхност на лакета, което му пречи да работи тежък физически труд.
С времето и активна рехабилитация се очаква значително подобряване по отношение
тези оплаквания.
Счупена е главичката на лъчевата кост. Тя не се чупи при директен удар в лакътя.
Ищецът е паднал напред - по лице, защото има две охлузвания на дланите. Паднал е на
длани, извърта се и покрива целия лакът. Охлузването в областта на дясната длан сочи на
падане върху охлузваща повърхност - асфалт, шахта, тротоар – това са охлузващи
повърхности.
Няма описани данни в медицинската документация за съпътстващи заболявания.
2. СТЕ: На 03.02.2025г. е извършен оглед на място, при който е установено следното:
мястото на инцидента се намира от дясната страна на бул. „Климент Охридски“, в посока
център на гр. София, непосредствено срещу № 69 с разположен вход към дворното място на
фирма „ТЕОКОМ“. На оградата на имота е монтирана и табела с надпис „Климент
Охридски 69“. На това място е началото на уширение на булеварда с разположена шахта с
три бетонови капака на уличното платно и непосредствено до тротоара. При огледа са
отчетени координати N42.641185, Е23.353093 (място на инцидента). Непосредствено до
шахтата, от страната на уличното платно са налични две арматурни железа, разположени
точно до фугите между капаците на шахтата, които към момента на огледа са изрязани до
нивото на настилката. Не са установени други стърчащи арматурни железа в продължение
на настилката на уличното платно и тротоара по продължение на имота на бул. „Климент
Охридски“ № 69. Тротоарът е разделен от уличното платно с ограда от метални тръби и
метална верига между тях, боядисани в бял и червен цвят. На място няма други шахти,
разположени върху уличното платно или тротоара.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Т.а-С.а (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищцета), П. и Р.. От тях се
установява, че:
-св. Т.а-С.а: Ищецът се занимавал с ремонтна дейност. Веднъж, към средата на м.
септември миналата година се прибрал по-рано от работа. Бил шиниран, разстроен и
изпитвал много сериозни болки. Лечението продължило бавно и тежко. Той не можел да се
обслужва сам. Свидетелят трябвало да му помага за ежедневните нужди.
Ищецът се занимавал преди години с ремонтни дейности, прекъснал, тъй като сменил
3
дейността си и около месец преди инцидента се върнал към това препитание. Работел сам.
След инцидента приемал обезболяващи, предписани от лекар. Ръката го боляла. Не бил
ползвал болнични.
-св. П.: в къщата му в Горна баня имало нужда от ремонт. От колега на съпругата си
разбрал за ищеца. Последният направил оглед. Към средата на септември се разбрали да
30
отидат да вземат материали от „Ташев Галвинг“. Срещата беше в 8.ч., но г-н П.
пристигнал по-рано и спря откъм магазина, а ищецът спрял от другата страна на платното.
Той започнал да се оглежда, за да пресече. В момента, в който нямало коли тръгнал да
пресича, но се спънал. Било на тротоара и пред него имало шахта. До шахтата стърчали два
арматурни железа. Боляло го много, а свидетелят го завел в болница. Свидетелят
потвърждава, че фотоматериалите, предоставени от ищеца отговорят на това, което е видял
към момента на инцидента.
-св. Р.: познавал ищеца, тъй като искал да го наеме за ремонт на апартамент.
Препоръчали го приятели от квартала.
Съдът кредитира показанията на свидетелите – те са обективни, не си противоречат, а
също така и на останалия, събран по делото, доказателствен материал. Показанията на
съпругата на ищеца в някаква степен преекспонират болките и неудобствата, изтърпени от
последния, но като цяло съответстват на останалия, събран по делото доказателствен
материал и най-вече на Писмо от НОИ (л. 154). Ищецът извършва ремонти, би следвало да
декларира приходите си по чл. 50 от ЗДДФЛ и това е било сторено за 2024г.
Показанията на втория и третия свидетел в основната си част обаче, съобразно
посоченото по-долу в „от правна страна“, са недопустими.
Ищецът е разпитан по реда на чл. 176 от ГПК, но в отговорите му не се съдържа
признание за неизгодни за него обстоятелства (чл. 175 от ГПК).
По делото са представени (първо о.с.з. от 01.04.2025г. – л. 138) веществени
доказателства – фотоматериали (л. 123-6). Те са допустимо доказателствено средство
(Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Р. № 619 от 23.10.2024г.
на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г.; Решение № 136
от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р. 1510-77-I).
С измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде
ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда
възможност за становище и ангажиране на доказателства страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 от ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото и
преди това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за
ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото
съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на
4
задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на
доказателствената тежест.
Т.е., преклузия не е настъпила по отношение на този доказателствен материал.
На първите две от тях се вижда тротоарна повърхност (шахта) със стърчащи
арматурни железа. Видимо мястото е същото като това заснето от първото в.л. (л. 130-1).
Разликата е само, че железата, предвид и посоченото от експерта, са изрязани до
повърхността на тротоара.
Всички доводи за някакви нередности, свързани с фотоматериалите, са не
основателни.
На 08.04.2024г. ищецът и първият свидетел са сключили договор за изработка, като
работата е следва да започне, считано от 02.09.2024г. Цената е 21 000 лева. Дължимата сума
при подписването на сделката е 2 000 лева. За нея е приложена и разписка от същата дата (л.
39). Договорът е развален по обективни причини – Споразумение от 25.09.2024г. и
съответната Разписка за 1 000 лева (л. 41).
На 01.09.2024г. е сключен договор с третия свидетел. Обща цена – 17 500 лева, като
началото на ремонта е следвало да бъде към 01.12.2025г. Сумата от 2 000 лева е получена на
същата дата, а на 27.09.2024г. договорът също е развален, а капарото е върнато.
Цялата документация по отношение на сделките е оспорена по реда на чл. 181 от
ГПК.
Искът е предявен на 26.11.2024г., т.е. два месеца и 5 дена след инцидента (с оглед
аргумента, сторен в отговора на ответника – л. 58). Възстановителният период е продължил
и след депозирането на иска, съобразно заключението на в.л.
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
Така, твърденията на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че претенцията е
допустима (арг. и от т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС). Без
значение е самоличността на конкретния работник (такъв на общината или на дружество,
което е в договорни отношения с нея), който, чрез бездействие, е допуснал компрометиране
на тротоарното пространство (за вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря
общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на
добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и -
5
Решение № 124 от 18.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 3057/2018г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Светла Цачева).
Не се спори, че улицата, а това включва и тротоара, е общинска собственост, както и
че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.
3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).
Съгласно „Наредба за градска среда на Столична община“, Приложение № 8, Част II -
Изборът на елементите, които формират единната повърхност, по която се осъществява пешеходното
придвижване, се свързва както с основните им функции, така и с облика на средата, в която се намират.
Комбинацията между тези елементи може да допринесе за възприемане на културния, времеви и пространствен
контекст на дадено място и да подпомогне сетивното изживяване на ползвателя при движение, наблюдение или
докосване. В тази връзка и нормите на Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018г. за
проектиране на пътища и особено чл. 93.
Или, тротоарът следва да се подпържа от общината, което предполага постоянно
задължение за следене на неговото състояние. Изискванията за неговата повърхност могат
да бъдат нарушени, вследствие на обективни условия – нормално износване, свързано с
(на тротоарната повърхност)
времето на ползването на покривните материали ; инциденти,
свързани с природни бедствия (бури, наводнения), или някакво виновно поведение -
катастрофи или дейност на дружествата, имащи отношение към поставените под
тротоарното покритие кабели и тръби (изброяването в никакъв случай не е изчерпателно).
В последния случай общината би имала право на регрес по отношение на
съответното дружество, което е допуснало нередност (в настоящата хипотеза това едва ли е
третото лице).
Изложеното обаче е без значение когато се претендира от пострадал от неадекватна
тротоарна покривка. Пешеходците имат право да предполагат, че тя е добре поставена и
добре поддържана – т.е. равна, без счупени плочи или стърчащи от нея елементи. Всеки,
който случайно би забелязал излизаща от шахта арматура, естествено би се постарал да не се
спъне в нея, като това е нормален инстинкт за самосъхранение. Никой обаче не е длъжен да
следи за подобни грешки на съконтрахентите на общината, да ги помни и да се съобразява с
тях. Поведението, което би могло да освободи ответника от отговорност е заграждане на
проблемното място от тротоара с ленти или знаци, сочещи, че има някакво препятствие.
Не е налице каквото и да е съпричиняване, още повече, съобразно становището на
тритото лице виновно самоувреждане.
Предвид фотоматериалите и свидетелските показание, съдът приема, че към датата на
инцидента, на тротоара на улицата, описана в исковата молба, е имало стърчаща арматура,
впоследствие отстранена от овен или негов съконтрхент, именно във връзка с това
производство.
По време на придвижване ищецът е стъпил именно там и е паднал.
1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
6
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая е установено, че:
1. стрес при самото падане – 1 500 лева;
2. периодът на възстановяване е над два месеца, според в.л. медик (съдът приема
около 3 месеца). Основно е наранена лявата ръка, тя обикновено не е основната (обратното
не се и твърди). От тази гледна точка, г-н С. е чувствал неудобства, но не и такива, сочени от
съпругата му. Търпял е и относително силни болки – 11 000 лева;
3. ищецът е практически излекуван, но все още има малки остатъчни неудобства,
които, при съответната терапия (активна рехабилитация), би следвало да отшумят – 2 000
лева;
4. още 2 000 лева за останалите наранявания.
Общо - 16 500 лева.
II. имуществени вреди:
Според в.л. медик и показанията на съпругата на ищеца, лечението е било адекватно
и е дало резултат (приложима е и нормата на чл. 162 от ГПК). Решаващият орган приема, че
разходите за лечението са установени от страната и те са пряка последица от инцидента.
Законната лихва се дължи към момента на осъществяване на разхода и се увеличава с
течение на времето, тъй като се основата, върху която тя се генерира расте. По тази причина
и на основание чл. 162 от ГПК, лихвата ще бъде присъдена от последваща дата, а именно
01.11.2024г. Формално е налице и нередовност, тази лихва – за имуществените вреди, би
следвало да се уточни по размер.
Втората част на претенцията обаче е неоснователна – недопустимо е със свидетелски
показания да се установява самата достоверна дата на частния документ. Частният документ има достоверна дата
за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа,
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа" - Решение №
80 от 17.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 161/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Стоил
Сотиров. В тази връзка и самото Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012г., ОСГТК, докладвано от съдиите Капка Юстиниянова и Камелия
Ефремова, цитирано от ответника - Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на
7
претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти. Също и според проф. Сталев,
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК важи само за договори, сключени между страните по
делото, респ. между страните и трето лице. Само за тях страната е в състояние да се снабди с
документ, като откаже да договаря устно. Затова тя може да доказва със свидетелски
показания договори между трети лица или между тях и противната страна (Решение № 258
от 27.XII.1983г. по гр.д. № 174/83г., I г.о.; 360-86-II).
С оглед изложеното и предвид изричното оспорване на датата на документите – чл.
181 от ГПК, исковете, в таз си част, следва да се отхвърлят, тъй като не е установен
моментът на сключване на сделките. Документацията би могло и да е изготвена и във връзка
с това производство.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете – 2 755,60 лева.
Минимумът, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа (съобразена само като насока), възлиза на 4 797,27 лева. На основание т. 3 от ТР от
6.11.2013г., т.д. № 6/2012г., съдът не намира, че договореният размер следва да се коригира.
На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение – 334,64 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 2 420,96 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. №
783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на П. Г. С., ЕГН **********, гр. София. ж.к. ****,
съд.адр.: гр. София, ул. ****, тел. ****, e-mail: **********, чрез адв. И. Р. С. – САК,
следното:
- сумата от 16 500 (шестнадесет хиляди и петстотин) лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от
увреждане - счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка; две охлузвания на
дясната длан и травма на палеца на десния крак, настъпило на 19.09.2024г., поради спъване в
арматурно желязо на тротоар в гр. София, бул. „Климент Охридски“ № 69, ведно със
законната лихва, считано от 19.09.2024г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА;
8
- сумата от 1 115,89 (хиляда сто и петнадесет лева и осемдесет и девет стотинки)
лева, разходи за прегледи и изследвания при съответните медицински лица, закупуване на
медицински изделия и лекарства и провеждане на рехабилитация (преглед в „ЕМБАЛ
Царица Йоана ИСУЛ“ – 70 лева; Преглед в МБАЛ „Смета София“ - 50 лева; подлакътна
туника – 33,20 лева; покупка на лекарства - 122,69 лева; рехабилитация – 840 лева), ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2024г. до окончателното ù изплащане; като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за пропуснати ползи за сумата от 37 600 (три хиляди и
седемстотин) лева - развалени договори от 04.08.2024г., сключен с П.К. С.; и от
01.09.2024г., сключен с Н.Н.Р., като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 2 420,96 (две хиляди четиристотин и двадесет лева и деветдесет и шест
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника -
„Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе" № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център, с представители В.С., Г.М., Р.Ц. (ССЕВ - л. 111).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9