Решение по дело №13514/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2108
Дата: 4 май 2023 г. (в сила от 4 май 2023 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110213514
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2108
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110213514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИАА-2018“ ЕООД срещу наказателно
постановление № 38/25.05.2022г., издадено от председател на Патентно
ведомство Р България, с което на жалбоподателя „ИАА-2018“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 81 ал.1 ЗМГО.
В жалбата се оспорват фактическите констатции в акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П.. Тя
оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 28.02.2022 г. Н. Б. съставил на „ИАА-2018“ ЕООД АУАН за
нарушение на чл.81 ал.1 ЗМГО.
1
При идентично фактическо описание на нарушението е съставено и НП
№ 38/25.05.2022г.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Видно от приложената към доказателствата по делото заповед АУАН е
изготвен от овластено за това лице.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т.е. в
административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат
институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността, като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, съгласно чл.24, т.3 от НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва
да бъде прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че след
изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната
отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася
и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото
в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират
разпоредбите на чл.80 и сл. на Наказателния кодекс. В частност, в процесния
случай следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5
от НК – административнонаказателното производство следва да се счита
погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването) след
2
изтичане на срок, надвишаващ четири години и половина, считано от датата
на извършване на нарушението.
Видно от доказателствата по делото – АУАН – нарушението се твърди
да е извършено на 26.06.2018г., като независимо от спирането и прекъсването
на сроковете, касаещи давността, този давностен срок е изтекъл на
26.12.2022г..
С оглед изхода на производството Патентно ведомство на Р България
следва да заплати в полза на „ИАА -2018“ ЕООД сумата от 600 /шестстотин/
лв., представляваща разноски за адвокат в производството.
Водим от горното съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38/25.05.2022г., издадено от
председател на Патентно ведомство Р България, с което на жалбоподателя
„ИАА-2018“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 81 ал.1
ЗМГО.

ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно
производство, по което е издадено Наказателно постановление №
38/25.05.2022г..

ОСЪЖДА Патентно ведомство Р България да заплати в полза на
„ИАА-2018“ ЕООД сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляваща разноски
за адвокат в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
3


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4