Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Силистра, 24.11.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 67 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 173 / 28.07.2022 г. по АНД № 20223420200350 / 2022 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-2200069 / 31.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, и е осъдил ЗК "Казимир-93", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Казимир, обл. Силистра, Стопански двор № 1, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Касаторът ЗК "Казимир-93", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Казимир, обл. Силистра, Стопански двор № 1, развива довод за нарушение на материалния закон, с който обосновава искане за отмяна на горепосоченото решение и за изменение на потвърденото с решението наказателно постановление, като се приложи чл. 415в, ал. 1 КТ.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-2200069 / 31.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на касатора, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 261 КТ във вр. с чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: на 05.05.2022 г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при касатора на обект – селскостопанска база, находяща се в с. Казимир, общ. Силистра; установило се, че между касатора и лицето Н. А. К., ЕГН **********, е бил сключен трудов договор на 10.01.2014 г., изменен с допълнително споразумение от 01.01.2021 г., съгласно който горепосоченото лице изпълнявало длъжността „Портиер“ при условията на пълно работно време и основно трудово възнаграждение в размер на 700,00 лв.; установено било също така, че през месец септември 2021 г. работникът, споменат по-горе, е положил нощен труд с продължителност 64 часа, за което му било изплатено допълнително възнаграждение в размер на 32 лв., т.е. по 0,50 лв. за всеки отработен нощен час при дължим минимален размер от 1,00 лв. за всеки отработен нощен час между 22,00 ч. и 06,00 ч.
СРС е потвърдил гореописаното наказателно постановление, окачествявайки като правилни фактическите констатации на административнонаказващия орган, прилагането на материалноправните разпоредби и процесуалните действия по реализирането на отговорността на нарушителя. Част от фактическите и правните съображения на районния съд са следните: «С оглед установеното нарушение, проверяващите са издали протокол за извършена проверка № ПП2214178 / 17.05.2022 г., в който са указали на жалбоподателя ЗК „Казимир-93“ да изплати възнагражденията, които се дължат на лицето Н. К. в срок до 25.06.2022 г. В изпълнение на дадените предписания ЗК „Казимир-93“ е уведомила АНО с писмо с вх.№ 22069890 / 20.06.2022 г., че са изпълнени предписанията в срок, като са приложени към писмото и писмени доказателства, в подкрепа на изложеното. [...] не е налице нито едно от условията на чл.415в от КТ. От една страна, нарушението не е отстранено веднага след момента на установяването му, а от друга страна не може да бъде отминат и фактът, че става въпрос за нарушение, касаещо изплащането на трудово възнаграждение на работници и служители, които обезпечават средствата, необходими за задоволяване на житейските нужди на човек. Изплащането на част от трудовото възнаграждение се е случило със закъснение и след издаване на предписание на работодателя. Налице е забава, и за работника безспорно са произтекли вредни последици от неизплащането на трудовото му възнаграждение. [...] настоящият съдебен състав счита, че по никакъв начин не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като се засягат обществените отношения, свързани с престараната работна сила и заплащането ѝ. [...] В случая става дума действително за обективна невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като към момента на издаване на НП в „Инспекцията по труда“ не са постъпили абсолютно никакви доказателства, както от уведомителен, така и от доказателствен характер, които да променят характера и естеството на повдигнатото обвинение и прилагане на съответната разпоредба».
Доводът, развит от повереника на касатора, се свежда до следните разсъждения: «В протокола за извършена проверка, оформен под № ПР2214178 / 17.05.2022 г., се съдържат предписания до ЗК „Казимир-93“, насочени към „... отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях ...“. [...] Съгласно т. 14 от предписанията на компетентния държавен орган, представляваната от мен кооперация следва да изплати по ведомост на работника Н. А. К. разликата между вече изплатеното (180 лв.) и дължимото допълнително възнаграждение (от 360 лв.) за положения нощен труд от 360 часа през периода м. септември 2021 г. – м. март 2022 г. Указаният от органа срок за изпълнение на това предписание е 25.06.2022 г. [...] Предписанието е изпълнено».
Гореописаният довод, насочен към обосноваване прилагането на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, е неоснователен. Една от предпоставките за прилагането на гореспоменатата разпоредба е отстраняването на нарушението „[...] веднага след установяването му [...]“. Терминът „веднага“ не би могъл да означава период от дни, седмици или месец след установяване на нарушението, а в случая касаторът е уведомил ответника повече от месец след установяването на нарушението и седмици след издаването на наказателното постановление, че нарушението е отстранено. Обстоятелството, че отстраняването на нарушението е осъществено в срока на предписанието, издадено от инспектори на ответника, сочи, че касаторът не е нарушил предписанието. Последното обаче е било насочено само към отстраняването на нарушението в срок, определен от съответните длъжностни лица, а не към отстраняването на нарушението в срока по чл. 415в, ал. 1 КТ, т.е. „веднага“. Въпрос на избор на поведение от страна на касатора е било дали да отстрани нарушението в срока на предписанието или в срока по чл. 415в, ал. 1 КТ. Касаторът е избрал да отстрани нарушението в рамките на срока по предписанието, без да извършва това „веднага“. Ето защо съставът на чл. 415в, ал. 1 КТ не може да се счита за осъществен. Колкото до употребената в чл. 415в, ал. 1 КТ фраза „[...] по реда, предвиден в този кодекс [...]“, от нея не би могъл да се направи извод, че предписанието е удължило срока по чл. 415в, ал. 1 КТ от „веднага“ на повече от месец. Дори в предписанието да бе изрично изразена воля, че се удължава срокът по чл. 415в, ал. 1 КТ (а такава воля не е изразявана), тя не би произвела никакво правно действие, защото в КТ не е предвидена възможност за удължаване от административните органи на императивно фикрираните в трудовоправните норми срокове. Освен това безспорно е, че касаторът е спазил „[...] реда, предвиден в този кодекс [...]“ (чл. 415в, ал. 1 КТ) при отстраняването на нарушението, но това не е достатъчно, защото в чл. 415в, ал. 1 КТ фигурира и темпорално условие, а именно – отстраняването да е извършено „веднага“.
По всички останали въпроси на правния спор настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на СРС.
Предвид неоснователността на касационната жалба, настоящата инстанция определя – с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., дължимо от касатора на юридическото лице, в чиято структура попада ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 / 28.07.2022 г. по АНД № 20223420200350 / 2022 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА ЗК "Казимир-93", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Казимир, обл. Силистра, Стопански двор № 1, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.