№ 422
гр. Горна Оряховица, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
в присъствието на прокурора Н. И.
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20234120102591 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.
Ищецът К. Г. Т. твърди, че на 13.10.2023 г. подал пред Районен съд –
Свищов искова молба срещу Районен съд – Свищов, по която било
образувано гр.д.№ 685/2023 г. по описа на този съд. Твърди, че предмет на
делото била претенция за заплащане на 33 000 лв. Твърди, че с определение
от 16.10.2023 г. делото било изпратено за разглеждане от Районен съд –
Павликени. Твърди, че съдът не е приложил чл.7, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ и не е
изпратил делото на компетентния съд – Окръжен съд – Велико Търново.
Твърди се, че ищецът многократно е подавал заявления за електронен достъп,
но такъв не му бил предоставен. Твърди, че поради посоченото
производството пред Районен съд – Свищов продължило твърде дълго, което
причинило на ищеца душевни болки и страдания, дали отражение върху
неговото физическо, интелектуално, духовно и здравословно състояние.
Моли за постановяване на решение, с което ответникът Районен съд –
Свищов да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на гр.д. №
685/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов в разумен срок първоначално в
размер 33 000 лв., а след последвали в хода на производството многократни
изменения на цената на иска – 6 000 лв. (съгласно изменението, допуснато с
протоколно определение от 17.05.2024 г. в заседанието, в което съдебното
дирене е приключило).
1
Ответникът Районен съд – Свищов заема становище за неоснователност
на предявения иск. Признава, че соченото от ищеца дело е образувано на
13.10.2023 г. по негова искова молба срещу Районен съд – Свищов. Твърди, че
първоначално определеният съдия докладчик се е отвел от разглеждането на
делото в деня на постъпване на исковата молба, като нов съдия докладчик бил
определен също на 13.10.2023 г. Твърди, че по делото било постановено
Определение № 460/16.10.2023 г., с което делото било изпратено за
разглеждане от Районен съд – Павликени. Срещу него постъпила частна
жалба от 24.10.2023 г., която била администрирана на същия ден. С писмо от
25.10.2023 г. делото било изпратено на Окръжен съд – Велико Търново, като
на 31.10.2023 г. била изпратена и допълнителна молба, подадена от ищеца.
Твърди, че на 16.10.2023 г. на ищеца бил предоставен електронен достъп до
делото. Моли за отхвърляне на иска.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново изразява
становище за неоснователност на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Основателността му е предпоставена от
установяване от страна на ищеца, че в резултат на действия или бездействия
от страна на ответника при разглеждане на делото, продължителността му е
надхвърлила обичайно необходимото и това е причинило на ищеца
твърдените неимуществени вреди.
От материалите по гр.д.№ 685/2023 г. по описа на Районен съд –
Свищов се установява, че делото е образувано по искова молба вх.№
4001/13.10.2023 г. (петък), в 16:47 часа, подадена от ищеца срещу Районен
съд – Свищов за заплащане на сумата от 33 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№ 684/2023 г. по описа на този
съда, също образувано на 13.10.2023 г. С определение № 459/13.10.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 685/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов,
определеният съдия докладчик се е отвел от разглеждане на делото. Също на
13.10.2023 г. е определен нов съдия докладчик. С определение №
460/16.10.2023 г. (понеделник) делото е изпратено за разглеждане на Районен
съд – Павликени. Срещу посоченото определение е депозирана частна жалба
от ищеца, администрирана в деня на нейното постъпване – 24.10.2023 г. В
изпълнение на определение № 484/24.10.2023 г., с писмо изх.№
1586/25.10.2023 г. делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново. Не
отговаря на събраните доказателства соченото от ищеца, че многократно е
подавал заявления за електронен достъп, но такъв не му бил предоставен.
2
Същият е подал едно заявление и достъпът до делото и исканото електронно
връчване на съдебните книжа, са му разрешени, видно и от изявлението му в
частната жалба срещу прекратителното определение относно извършеното
чрез ЕПЕП връчване.
С оглед изложеното, няма основание да се приеме, че
продължителността на производството по гр.д.№ 685/2023 г. по описа на
Районен съд – Свищов е била неоправдано дълга. От образуването на делото
(в края на работния ден петък 13.10.2023 г.) до прекратяване на
производството (в първият присъствен ден понеделник 16.10.2023 г.) са
изминали два работни дни, през които ответникът не е бездействал, а
напротив. След връчване на прекратителното определение (на 18.10.2023 г.
чрез ЕПЕП) до администриране на жалбата (в деня на подаването й –
24.10.2023 г.), съдът не е дължал извършване на каквито и да е процесуални
действия. Липсата на разрешаване на електронен достъп до делото нито
отговаря на установеното от фактическа страна, нито има отношение към
продължителността на производството.
Основните доводи на ищеца касаят правилността на
съдопроизводствените действия по гр.д.№ 685/2023 г. по описа на Районен
съд – Свищов, но те не могат да бъдат проверявани в производството по чл.2б
ЗОДОВ, а само в инстанционен контрол на съответния съдебен акт.
Независимо от това, ако делото бе изпратено за разглеждане от Окръжен съд
– Велико Търново, каквото молителят претендира, че не е сторено, следва да
се има предвид, че този съдебен акт също би подлежал на обжалване (чл.121
ГПК). До влизането му в сила би липсвало процесуално основание за
изпращането на делото на Окръжен съд – Велико Търново, поради което
продължителността на производството не би била различна. В тази връзка
практиката на ЕСПЧ приема, че липсва нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, когато са налице забавяния в
производството, които макар и необосновани, не са довели до прекомерност
на общата продължителност на производството – например делото „Pretto
срещу Италия“, по което са установени забавния от по няколко месеца в
гражданско производство преди разглеждане на жалба и постановяване на
решение, но „въпреки че вероятно е съществувала възможност да бъдат
избегнати, тези забавяния не са достатъчно сериозни, за да обосноват
заключението, че общата продължителност на производството (от три
години и шест месеца) е била прекомерна“. Така дори и да бъде изцяло приета
тезата на ищеца, продължителността на срока не би могла да бъде счетена за
неразумна, съответно правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС – нарушено.
Не на последно място, при проверка дали е налице претендираното
нарушение на правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, съдът дължи преценка и на
поведението на страните (изрично чл.2б, ал.2 ЗОДОВ), като държавата не
отговаря за забавяне, дължащо се на това поведение. Видно от съдържанието
на частната жалба, ищецът е бил наясно, че делото не може да бъде
разгледано от съда, пред който го е предявил поради родовата неподсъдност
3
на спора, в т.ч. дори е посочил изрично правната норма – чл.104 ГПК.
Независимо от това, той е предявил иска пред родово некомпетентен съд,
макар добросъвестното упражняване на процесуални права да изисква
предявяването му направо пред Окръжен съд – Велико Търново. Тези
действия на ищеца поначало са процесуално допустими (чл.118, ал.2 ГПК), но
от тях той не би могъл да черпи благоприятни последици, претендирайки
обезщетение за забавяне на производство, което той съзнателно е инициирал
пред ненадлежен съд.
С оглед изложеното, не се установи правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС да е било нарушено
при разглеждане на гр.д.№ 685/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов.
Очертаните по-горе предпоставки за уважаване на исковата претенция следва
да са налице кумулативно и при липса на една от тях, разглеждането на
останалите – в случая дали ищецът е претърпял неимуществени вреди и дали
те са причинени от продължителността на разглеждането на делото, се явява
безпредметно. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.2 и ал.4 ЗОДОВ ищецът
дължи заплащане на съдебните и направените от ответника разноски, но в
производството не са сторени разноски, нито ответникът е бил представляван
от адвокат или юрисконсулт, поради което отговорност за разноски не следва
да се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***, ул. *** срещу РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ, Булстат *********, с адрес:
гр.Свищов, ул.“Димитър Анев“ № 2, представляван от Административния
ръководител – Председател П. Б. Й. за заплащане на сумата от 6 000 лв.
/шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване
на гр.д.№ 685/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов в разумен срок,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4