№ 1711
гр. Русе, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520104518 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Х. И. М. от
с.***, Обл.Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу
«ВИВА КРЕДИТ» АД-София, ЕИК *********, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД с искане за прогласяване, че клаузите от Договор за
потребителски паричен заем Standard 14 с №*** г., сключен между страните,
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК. В условията на
евентуалност – ако не бъде уважен този иск, са предявени искове за
прогласяване нищожността на отделни кллаузи от договора. Претендира и за
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество «ВИВА КРЕДИТ» АД-
София, ЕИК *********, е подало отговор на исковата молба, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, с който е оспорило исковете като
неоснователни по подробно изложени съображения. Моли исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски
паричен заем „Standard 14“ №***. По силата на договора, кредиторът ВИВА
1
КРЕДИТ ООД с посочен ЕИК /при справка в ТР се установява, че ответникът
е универсален правоприемник на това дружество/ е е предоставил на
кредитополучателя М. кредит в размер на 2000.00лв., със срок на кредита 60
седмици. Страните са се договорили, че размерът на вноската по кредита е
125,81 лв., ГПР- 49,37 %, Годишен лихвен процент- 40.32%, Лихвен процент
на ден до 14-ти ден - 0.11%. Със заключението на приетата по делото
икономическа е-за се установява, че така посочените в договора лихвен
процент и ГПР не отчитат дължимите от потребителя суми за такса за
експресно разглеждане на документи и неустойка за неосигуряване на
обезпечение, които са предвидени в самия договор – чл.4, ал.1 и ал.2. Вещото
лице установява, че съобразно размера на погасителните вноски и при
спазване на Приложение №1 към чл.19 от ЗПК действителният размер на ГПР
с включване на разходите по чл.4 от договора е 430,01%.
От правна страна:
Съгласно чл.21 от Закона за потребителския кредит ЗПК/
„(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна“.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г.,
ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а
2
поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява
добрите нрави.
Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по
делото Договор за потребителски паричен заем „Standard 14“ №*** г. съдът
констатира, че таксата на ответника за експресно разглеждане на документи в
размер 1257,90 лв. – над 50 % от размера на главницата – не е посочен в
Приложение № 1, където са съществените елементи на договора за
потребителски кредит. Кредитополучателят е в неизвестност за тази
допълнителна сума, която оскъпява на кредита. Основно изискване, което чл.
10 от Закона за потребителския кредит поставя, е условията на договора да са
посочени по ясен и разбираем начин. Това изискване в случая не е спазено –
не е посочено размера на таксата за експресно разглеждане на документи.
Същото се отнася и за таксуваната неустойка за това, че не е осигурено
обезпечение при условията на чл.4, ал.2 от договора. Посоченият в договора за
потребителски кредит размер на годишния процент на разходите 49,37% е
близък до законовия максимум по чл. 19, ал.4 от ЗПК - годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Посоченият в договора размер на
ГПР не е верен, тъй като със сигурност не включва задълженията по чл.4 от
договора. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК обаче изисква договорът да посочва
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая допусканията не са посочени с числа. Нито размерът на годишния
процент на разходите, нито размерът на общата сума, дължима от
потребителя, са верни. Ако размерът на дължимите на основание чл.4 от
договора суми беше включен при изчисляване на годишния процент на
разходите, последният пи надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Чл. 22 от ЗПК постановява, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
3
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен. В такъв смисъл е и трайната
съдебна практика, вкл. и на ОС Русе – напр. Решение по Въззивно търговско
дело № 20234501000080 по описа за 2023 година, докладчик съдия Й.
Дамаскинов.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 195,00лв.-
заплатена д.т. и разноски за е.за - 300 лв, а на адв. А. Д. от САК адв.
възнаграждение по уважения иск, т.к. същата е предоставила на ищеца
безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕБЕН /ИЩОЖЕН/, на осн.26, ал.1 ЗЗД
във вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски паричен заем „Standard 14“
№***у сключен на *** г. между ищеца Х. И. М., ЕГН:********** от с.***,
Обл.Русе и ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК ********* - гр.София, универсален
правоприемник на което дружество е ответникът «ВИВА КРЕДИТ» АД-
София, ЕИК *********.
ОСЪЖДА ответника «ВИВА КРЕДИТ» АД-София, ЕИК ********* да
заплати на Х. И. М., ЕГН:********** от с.***, Обл.Русе сумата в размер на
495 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника «ВИВА КРЕДИТ» АД-София, ЕИК ********* да
заплати на адв. А. Д. от САК сумата от 700.00 лв. – представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната на Х. И. М. безплатна адвокатска
помощ по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4