СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
17.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 6666/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от К. Л. против И. Д. с правно основание
чл. 422 от ГПК – за установяване съществуването на вземане в размер на общо 146 687,
25 лева – главница /левова равностойност на 75 000 евро/; 9 258, 92
лева – лихва върху главница в размер на 15 000 евро /за периода 20.12.10г.
– 15.01.14г./; 16 343, 11 лева - лихва върху главница в размер на 30 000
евро /за периода 30.04.11г. – 15.01.14г./; 15 929, 58 лева - лихва върху
главница в размер на 30 000 евро /за периода 30.06.11г. – 15.01.14г./;
законна лихва върху посочената главница за периода след 15.01.14г.; всички суми
– дължими по договор от 25.10.10г. /и конкретизирани в заповед за изпълнение,
издадена от СРС 55 състав по г.д. № 1848 от 14г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
С договор от 25.10.10г. - Р. Д. /наследодател на ответницата/ е купил от
ищеца /придобил е собствеността/ върху 25 дружествени дяла от капитала на „М.“
ООД срещу цена в размер на общо 125 000 евро. Част от посочената сума /в
размер на общо 50 000 евро/ е била заплатена на продавача – ищеца /в
настоящото производство е заявена останалата – неплатена част от общата
главница; заедно с мораторна и законна лихви/.
Искът е
неоснователен /в случая е налице принципна пречка за уважаване на заявената
претенция/:
Събраните
по делото писмени доказателства удостоверяват /а този факт не е и спорен между
страните/, че: част от продажната цена по сделката /в размер на сумата общо 50
000 евро/ вече е била платена на ищеца /продавача/. Посочената сума покрива
изцяло реалната /действителна, пазарна/ цена на всички дружествени дялове на
фирма „М.“ ООД /съотнесени
към стойността на единствения актив на дружеството, а именно: терен и сграда/
както към 25.10.10г. /когато
е бил сключен процесния договор/, така и към момента /съгласно констатацията на
приетата по делото оценителна експертиза; в това число и обясненията на вещото
лице от съдебното заседание/. В такава
хипотеза следва да се приеме, че вземането на ищеца /продавача/ се явява /е
било/ изцяло /вече/ удовлетворено, а за остатъчната цена по договора /в размер
на общо 75 000 евро или общо 146 687, 25 лева/
правоотношението /независимо от правната му природа и естество:
гражданско-правно или търговско/ следва да се счита прекратено /в посочената
част – занапред/ в хипотезата на чл. 33 от ЗЗД /като учредено в тази част при
„явно неизгодни за купувача условия“/ и в хипотезата на чл. 307 от ТЗ /като противоречащо в същата
част на принципите за „справедливост“ и „добросъвестност“/. Обратната
/противната/ логика/ би позволила – ищецът /продавачът/ да се обогати
неоснователно /съществено/ за сметка на ответницата /да получи значително
по-висока цена от реалната стойност на продадения актив/ в явно противоречие
именно с посочените по-горе принципи /които са визирани и в редица други
основополагащия законови текстове: чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД/.
Възражението
на ищеца по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД се явява – неоснователно /предвид изричното
правило на чл. 32, ал. 3 от ЗЗД/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 422 от ГПК/ на К.А.Л. ЕГН **********
против И.Ц.Д. ЕГН **********.
ОСЪЖДА К.А.Л. да плати на И.Ц.Д. 400 лева – съдебни разноски /на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: