№ 801
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Дафина Гугушева от АК-Пловдив, в
качеството й на пълномощник на „Уотър пойнт“ ЕООД с ЕИК-********* с посочен съдебен
адрес в гр.Пловдив, ул.Хан Кубрат № 1, офис 403 против решение № 160/27.01.2022г.
постановено по гр.д. № 5503/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с което частично е
уважена молбата му по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №
1552/08.12.2021г., в частта за разноските, както и в частта, с която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка.
Тъй като по жалбата е образувано и разпределено настоящото частно въззивно
производство по реда на чл.248 ГПК, а с оглед възраженията в жалбата против решение №
160/27.01.2022г. постановено по гр.д. № 5503/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1552/08.12.2021г., е
отделена в отделно производство, тъй като следва да бъде разгледана по различен
процесуален ред с оглед разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, поради което моли да
бъде отменено, а търсените разноски да се уважат в пълен размер. Посочва, че съдът
неправилно е приел, че липсват доказателства за действително заплатено
адв.възнаграждение, тъй като по делото е налично само пълномощно, но не и посоченият
договор за правна защита и съдействие № 01845 от 30.07.2021г.. Твърди, че този договор е
представен с приложенията към исковата молба и няма страната няма вина за неговата липса
към настоящия момент, ако такава действително е налице. Прилага заверено копие от
посочения договор към частната си въззивна жалба. На следващо место твърди, че след като
е пропуснал да се произнесе по разноските, неправилно под формата на очевидна
1
фактическа грешка, без такава да е налице по делото, в обжалваното решение съдът е
допълнил решение № 1552/08.12.2021г. с диспозитив, съгласно който е присъдил разноски в
полза на ответника, съобразно изхода по делото в размер на 80,64лв., без да е отправено
искане от ответната стана за допълване по чл.248 ГПК.
Съобразно изложеното, моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане в
тежест на ответника на пълния размер на сторените разноски, включително и изплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, както и обезсилване като недопустимо на решението в
частта, с която по реда на чл.247 ГПК са възложени сторените от ответника разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
В законовия срок ответникът по частната жалба Г.Г., редовно уведомен чрез
пълномощника си адв. Десислава Николова не е депозирал писмен отговор.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите в жалбата, след като подробно
се запозна с преписката по делото и постановеното решение, съобрази закона и прие
следното:
Производството по гр. дело № 5503/2021 г. по описа на БРС е приключило с Решение
№ 1552/08.12.2021г., с което е отхвърлена претенцията на „Уотър Пойнт“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, п.к. 4 000, община Пловдив,
район Централен, ул. „Драган Манчев“ № 5, представлявано от управителя Атанас Марков
Гугушев, против Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, кв. С., ул. „К.“ № **, ет.*, ап.
*, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 7 261, 10 лева на основание договор
за заем от 18.07.2019 година, като за разликата между сумата 6341, 10 лева до пълния
предявен размер на претенцията искът е неоснователен, за разликата между сумата 6 341, 10
лева до сумата 5 491, 10 лева - погасен чрез плащане, както и искът за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 1 409, 98 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 30.08.2019 година /датата на падежа/ до датата на подаване на
исковата молба.
Видно от решението в диспозитива липсва произнасяне относно разноските. По тази
причина съдът е сезиран с молба по чл.248 ГПК от пълномощника на ищеца, препис от
която е връчена на насрещната страна, която не е взела становище по нея в законния срок.
С обжалваното тук решение № 160/27.01.2022г. , в частта досежно поризнасянето по
чл.248 ГПК, имащо характер на определение, съдът е присъдил в полза на ищеца сторените
в обезпечителното производство разноски и държавната такса за исковото производство, но
не е присъдил претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като е констатирал, че по
делото е налично пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие или друг
документ, от който да е видно че ищецът действително е извършил такава разноска. В
сложената за разглеждане жалба пълномощникът на ищеца твърди, че е представил освен
пълномощно № 01845/30.07.2021г. и съответстващия договор за правна защита и съдействие
№ 01845/30.07.2021г. за договорена и изплатена сума от 840лв. за исковото производство.
Посочва, че този договор е описан в приложенията към исковата молба и е бил част от тях,
2
като няма вина за неговата липса. Освен това е приложила и списък по чл.8 ГПК, в който
договорът също фигурира.
По този въпрос настоящият съдебен състав намира, че доколкото подлежат на
присъждане разноски, за действителното извършване на които са представени доказателства
до приключване на делото в съответната инстанция, а в кориците на гр. дело № 5503/2021 г.
по описа на БРС действително не се съдържа договор за правна защита и съдействие №
01845/30.07.2021г. за договорена и изплатена сума от ищеца в размер на 840лв. на адв.
Гугушева от АК-Пловдив за процесуално представителство по делото, то правилно тази
претендирана разноска не е приета от БРС за действително извършена и съответно не е
присъдена.
При преглед на преписката по делото в кориците се намират в оригинал пълномощно
№ 01845/30.07.2021г., договор за правна защита и съдействие № 01844/07.07.2021г. за
договорено възнаграждение от 532лв. за обезпечителното производство, който в
последствие по делото е наличен и в няколко заверени преписа. С оглед наведените
твърдения в жалбата, настоящият съдебен състав извърши и служебна проверка на
съдържанието на ел.папка на първоинстанционното производство, тъй като депозираните до
съда молби и приложенията към тях се сканират при постъпването им, а в конкретния
случай се твърди, че договор за правна защита и съдействие № 01845/30.07.2021г., ведно с
пълномощно № 01845/30.07.2021г. са били приложени към исковата молба. Видно от
съдържанието на ел.папка на делото към исковата молба/освен останалите приложения/ е
налично само пълномощното и договорът за правна защита за обезпечителното
производство, но не е представян включително и до приключване на производството пред
първата инстанция договор за правна защита и съдействие № 01845/30.07.2021г.. При тези
данни търсените разноски в размер на 840лв. правилно не са присъдени, тъй като страната
не е представила доказателства за действителното им извършване до приключване на делото
пред БРС.
С оглед изложеното подадената частна въззивна жалба е неоснователна, а
обжалваният съдебен акт подлежи на потвърждаване като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/27.01.2022г. постановено по гр.д. № 5503/2021г.
по описа на РС-Бургас, имащо характер на определение в частта, досежно произнасяне по
молбата по чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4