Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260008           11.10.2021  година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

адм. дело номер 10 по описа за 2019 година.

 

            Производството е образувано по жалба на Е.Д.П.  против мълчалив отказ на началника на ОСЗ П****** да прогласи нищожността на решение №******** по преписка № ***********

Жалбоподателката поддържа, че е сезирала административния орган с искането, тъй като решение №********* с което е отказано възстановяване право на собственост в стари реални на нива от ***** дка в м. *********** било постановено след като за същия имот вече имало влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост върху същия недвижим имот. Излага подробни доводи в тази насока, като иска да бъде отменен мълчаливия отказ, като въпросът бъде решен по същество.

         Въззивваемият Общинска служба по земеделие – Пловдив, взема становище, че жалбата е неоснователна, а посоченото в искането решение е законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли.

         Заинтересованите страни Л.К.С., А.Т.С., К.Т.С. и Д.Т.С. не вземат становище по жалбата.

         Съдът намери за установено следното:

         Жалбоподателката Е.Д.С. е наследник по закон на А.Т.С., починала на ******** в гр. П****** /*****/.

         По заявление подадено от жалбоподателката Е.С. с вх.№ ****** в поземлената комисия гр. П****** била образувана преписка относно възстановяване на собствеността върху земеделски имоти бивша собственост на наследодателя на жалбоподателката /*****/.

С решение № ********* постановено по образуваната преписка поземлената комисия възстановила на наследниците на А.С. в стари реални граници правото на собственост върху тр. насаждения от **** дка, четвърта категория, в местността „*******“ в землището на гр. П******, имот № ***** по картата на землището при граници: № *****  на насл.  на А.И.Д., № *****  на насл. на Н.И.Б., № *****  на насл.  на М.А.Б., № *****  на насл.  на М.П.В. / ****/. Решението е влязло в сила.

С решение № ***** поземлената комисия отказала да възстанови в стари реални граници правото на собственост върху нива от **** в местността ******* /*****/. В мотивите към него поземлената комисия посочила, че се издава съгласно съдебно решение от ******. по дело 9037/1993г. на Пловдивския районен съд.

Установява се от приложената по делото преписка, че с посоченото решение по дело 9037/1993г. на ПРС, че с него съдът е отменил отказа на ПК по протокол ****** с което е постановен отказ от възстановяване на нива с площ ****** дка в землището на ****** – *****, м. „******“ имот №**** по плана на ******** от 1952г. *****/.

         Извършената по делото съдебно-техническа експертиза излиза със заключение, че имот **** дка в местността „*****“ описан в решение ***** по местоположение и граници е идентичен с описаната в решение № ******* нива от **** кв.м. в местността „******“. Понастоящем поземленият имот е включен в  кадастралната карта на гр. П***** с идентификатор ************ / *****/. Разликите в наменованията на местностите вещото лице обяснява с това, че местността „********“ е една от подместностите в района, като при изработването на плана в периода от 1993 – 1995г. е било прието общо наименованието „*********“ / *****/.

         Със заявление вх.№ ****** от ****** жалбоподателката поискала от ОСЗ Пловдив да прогласи нищожността на решение № ********/ ***********/.  На ****** ищцата подала пред ПАС жалбата, по която е образувано настоящото производство. Междувременно началникът на ОСЗ се произнесъл с изричен отказ да бъде отменено визираното в заявлението на П. решение позовавайки се на това, че то е произнесено възоснова на влялото в сила съдебно решение по дело №9037/1993г. на Пловдивския районен съд. Отказът е обективиран в писмо изх.№ ******** /*****/.

         При така установените факти се налагат следните изводи:

         В случая, след изтичане на срока за произнасяне на административния орган и формирането на мълчалив отказ, който е посочен от П. като предмет на жалбата е последвал и изричен отказ на административния орган. По аргумент от чл.58, ал.3 АПК, при така установените обстоятелства, следва да се приеме, че предмет на настоящото производство е изричният отказ за издаване на административния акт.

         Жалбата против този отказ е подадена в срок.

         Безспорно се установи от приетата съдебно-техническа експертиза, че по отношение на един и същ земеделски имот, който е бил заявен за реституция, са постановени две противоречиви по съдържание решения. Безспорно се установи също така, че първото от тях № ******** е влязло в сила. Когато в процедура по възстановяване на право на собственост по ЗСПЗЗ е налице влязло в сила решение на поземлена комисия, то съставлява стабилен административен акт с конститутивен ефект по отношение на собствеността. Стабилният административен акт не би могъл да бъде изменен или отменен от органа който го е постановил. В случая не са били налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като от една страна за същия имот има налице влязло в сила решение на съда, а от друга - липсва решение на министъра на земеделието за отмяната или пък негово разпореждане до поземлената комисия, с което такава отмяна да се предписва.

         Цитираният в решение № ********* на ПК, съдебен акт постановен по гр.д. 9037/1993г. на ПРС не обективира отказ от възстановяване на нивата ******* кв.м. в местността „*********“, а отменя отказа на поземлената комисия да постанови възстановяването. Поради това съдебното решение не представлява мотив, който да обоснове изменението на вече постановеното решение № **********

          От гореизложеното следва, че липсва компетентност за поземлената комисия да издава втори акт относно възстановяване на собствеността върху имот по отношение на който вече се е произнесла с влязло в сила решение. Това означава, че вторият акт – в случая решението от ******* е издаден при липса на материална компетентност, поради което е нищожен.

         Нищожният административен акт не поражда правни последици, но създава нежелана и опасна привидност, че целените от този акт последици са действително възникнали.

         Съгласно чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Съгласно т.5 на чл.99, една от хипотезите при които се допуска такава отмяна е когото същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи. В случая решението от № ******** не е било оспорено по съдебен ред, а от друга страна специалният закон – ЗСПЗЗ не урежда оспорване по административен ред.

         От друга страна искането на жалбоподателката не е недопустимо, тъй като съгласно ТР № 2 от 14.05.1991г. на ВС нищожността на административен акт може да се прогласи от органа, който го е издал - било по негов почин, било по искане на заинтересован правен субект, било по предложение на прокурора, по сигнал на друг държавен орган, организация или гражданин.

         Поради това, постановеният отказ на административния орган да прогласи нищожността на посоченото в искането решение е незаконосъобразен и следва да се отмени, като делото се реши по същество.

С оглед изхода от делото, следва въззиваемият да заплати на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 1061,70 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ отказа на началника на началника на ОСЗ Пловдив да прогласи нищожността на решение №********** по преписка № *********, обективиран в  писмо изх.№ ************

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение *********** на ОСЗ Пловдив по оспорването заявено от Е.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие Пловдив да заплати на Е.Д.П. ЕГН ********** с адрес *** сумата 1061,70лв. /хиляда шестдесет и един лева и 70 ст./ деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала.

С.Г.