№ 3677
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110102924 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище гр. София срещу А. С. А., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 129.54 лева представляваща дължимо
договорно възнаграждение за периода от 01.11.2023г. до 01.09.2024г. по Договор за
потребителски кредит № 40020245259, сключен на 25.09.2023г., сумата от 240 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода
от 01.11.2023г. до 01.09.2024г., сумата в размер на 360 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода от 01.11.2023г. до 01.09.2024г. и лихва
за забава в размер общо на 175.85 лв., начислено върху всяка една от главниците за периода
от дата на изпадане на длъжника в забава 02.11.2023г. до 01.09.2024г., ведно със законната
лихва върху главница от 729,54 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 25.09.2023 г. с ответника А. С. А. е сключен Договор за
потребителски кредит № 40020245259, по силата на който „П.К.Б.” ЕООД изпълнява точно
и в срок задължението си. Клиентът е получил одобрение да закупи и поисканите от него
услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Твърди се, че кредитора е извършил поискано рефинансиране от ответника, а
останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер 593.16
лева е преведена на А. С. А. по посочена от него банкова сметка.
Ищецът сочи, че Договор № 40020245259 е сключен при следните параметри: ▪ Сума
на кредита: 600.00 лв.; ▪ Срок на кредита: 11 месеца; ▪ Размер на месечната вноска по
кредита: 66.32 лева; ▪ Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 1-во
число на месеца; ▪ Годишен процент на разходите (ГПР %)47.64; ▪ Годишен лихвен процент:
40.90; ▪ Лихвен процент на ден: 0.11; ▪ Общо дължима сума по кредита: 729.54 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: ▪
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 240.00 лв.; ▪ Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“: 360.00 лв.; ▪ Размер на вноската по закупена
1
допълнителна услуга: 54.55 лв. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и
по закупена допълнителна услуга е както следва: ▪ Общо задължение: 1329.54 лв.; ▪ Общ
размер на месечна вноска по договора: 120.87 лв.; ▪ Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Твърди се, че вземането по договора е изцяло изискуемо поради настъпил падеж на
01.09.24г.
Ищецът сочи, че неизпълнението по договора обуславя интереса на кредитора да
предприеме съдебни действия спрямо А. С. А.. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже по делото наличие на валидна облигационна връзка
по Договор за потребителски кредит № 40020245259, сключен на 25.09.2023г. с А. А.,
включително осъщественото договаряне от разстояние; реалното предоставяне на сумата;
изпълнение на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40020245259, сключен на
25.09.2023г., по които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 66,32 лв. при
уговорена лихва в размер на 40,90% и ГПР 47,64 %. На същата дата било сключено
допълнително споразумение към договора, с което на клиента били предоставени
допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 1329,54 лв. Задълженията по
кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 8348,90 лв. били разсрочени на
11 вноски по 120,87 лв., като последната вноска е от 120,84 лв. За установяване на тези
обстоятелства по делото са представени Договор за потребителски кредит № 40020245259,
сключен на 25.09.2023г., ведно с декларация, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и ОУ към договор за потребителски кредит, погасителен план към
договор за потребителски кредит Профи кредит № 40020245259;
Съдът намира, че тъй като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице
данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което
предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска
дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника
на преддоговорна информация.
Съобразно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 47,64%, а ГЛП е в размер на
40,90 %; В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит
№ 40020245259, сключен на 25.09.2023г. и общата дължима по кредита сума не са коректно
2
посочени, тъй като възнаграждението за услугите Фаст и Флекси не е взето предвид при
изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно
чл.VІ от договора годишният процент на разходите е посочен – 47,64 %, но същият не
включва начислените такси за услуги фаст и флекси, каквито се установява да са договорени
съгласно сключения договор и които възлизат на съответно 240 лева и 360 лева. При
наличието на посочен ГПР, който не включва двете начислени такси, съдът приема, че се
достига до нарушаване посочването на годишния процент на разходите, което влече
недействителност на договора за заем.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и
всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. При посочване годишния
процент на разходите следва да бъде взета предвид всяка парична сума, която рефлектира
върху размера на задължението. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,
вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи
или условия. Чрез начисляване на таксите Фаст и Флекси се достига до възникване на разход
по кредита, подлежащ на изпълнение от потребителя, респективно така начислената парична
сума следва да бъде включена в годишния процент на разходите. При включване на сумите
за услугите Фаст и Флекси, ГПР се променя в пъти повече от размера на законната лихва към
25.09.2023 г.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай, закупен
пакет от допълнителни услуги има за предназначение да улесни взаимоотношенията между
кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и
управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С
това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално
се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се
получава едно допълнително възнаграждение. Поради което, посоченият в договора
годишен процент на разходите от 47,64 не отговаря на действителния такъв. ГПР следва да
включва всички разходи на финансовата институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е
формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по - нисък от
действителния ГПР, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на
кредита. Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
3
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което
договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да
може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит. Необходимостта
от предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на кредита е и с цел
извършването на информиран избор от потребителя относно договора, който да сключи. В
противен случай потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит при най-
благоприятните за него условия.
Настоящият състав съобразява обстоятелствата по отношение на ГПР в изпълнение
на задължението на съда по чл. 7, ал. 1 ГПК, така и в съгласие с обхвата на проверката за
нищожност, очертан от ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
При тази хипотеза чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по него. Чистата стойност
на педоставената заемна сума не е предмет на настоящото производство. Поради което
предявените искове за заплащане на сумата от 129.54 лева представляваща дължимо
договорно възнаграждение за периода от 01.11.2023г. до 01.09.2024г. по Договор за
потребителски кредит № 40020245259, сключен на 25.09.2023г., сумата от 240 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода
от 01.11.2023г. до 01.09.2024г., сумата в размер на 360 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода от 01.11.2023г. до 01.09.2024г. и лихва
за забава в размер общо на 175.85 лв., начислено върху всяка една от главниците за периода
от дата на изпадане на длъжника в забава 02.11.2023г. до 01.09.2024г., ведно със законната
лихва върху главница от 729,54 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на задължението се явяват изцяло неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски, като липсва направено искане, както и представяне на доказателства в тази
насока за осъществено процесуално представителство при подаване на възражение, поради
което разноски не се присъждат в полза на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **** срещу А. С. А., ЕГН
**********, с адрес в с.К. искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
заплащане сумата от 129.54 лева (сто двадесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща дължимо договорно възнаграждение за периода от 01.11.2023г.
до 01.09.2024г. по Договор за потребителски кредит № 40020245259, сключен на
25.09.2023г., сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода от 01.11.2023г. до
01.09.2024г., сумата в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода от 01.11.2023г. до
4
01.09.2024г. и лихва за забава в размер общо на 175.85 лв. (сто седемдесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки), начислено върху всяка една от главниците за периода от дата на
изпадане на длъжника в забава 02.11.2023г. до 01.09.2024г., ведно със законната лихва върху
главница от 729,54 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5