Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 452

 

град Пловдив, 15.03.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                            ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3078 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на Н.А.Б., с ЕГН **********, чрез адв.К.Т., срещу Решение № 260063 от  05.08.2021 г. постановено по  АНД № 644/2020 г. по описа на Районен съд Карлово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0281-000765/07.08.2020 година на Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с което на касатора, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки за нарушението на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe - Н.А.Б. не се явява, представлява се от адв. Т., който заявява, че поддържа жалбата, представя писмени бележки.

Ответникът-РУ Карлово към ОД на МВР Пловдив, не се представлява.

 Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред Районен съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка

На 02.08.2020 г., служители на РУ Карлово при изпълнение на служебните си задължения се движили с патрулен автомобил по път I-6 до км. 252+460м. между град Карлово  и гр.Сопот, забелязали движещ се срещу тях лек автомобил Тойота Айго, с рег. № ***, управляван от касатора. Н.А.Б. загубил контрол върху управлявания автомобил, навлязъл в насрещната лента за движение и се насочил срещу управлявания от служителя Р. полицейски автомобил. Р. успял да избегне удара, завивайки надясно, след това обърнал автомобила,  върнал се назад и видял, че управляваният от касатора автомобил е излезнал от платното за движение и е пропаднал в крайпътна канавка, като по МПС били причинени материални щети.

В автомобила нямало други лица освен Н.А.Б., който се намирал на мястото на водача и видимо бил употребил алкохол. Полицейските служители му помогнали да излезе от автомобила и извикали екип на пътен контрол, сред които служителя разпитан и като свидетел Н., който изпробвал Б. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0091, който отчел 1,05 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. На водача бил издаден талон за изследване с бл. № 071210 и номер на МВР 071210 от 02.08.2020г., но той отказал кръвна проба, както и отказал да получи и подпише талона.

Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор Н. съставил АУАН с бл. №998455 от 03.08.2020г. с който приел, че Н.А.Б., е осъществил нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 02.08.2020г., около 23.15 ч. управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с посоченото техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 1,05  промила на хиляда.  Водачът е отказал кръвна проба и приел показанието на техническото средство. Бил е издаден и талон за изследване с бл. № 071210.

На касатора Б. и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.  

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Н.А.Б. на вменените му  нарушения на ЗДв.пътищата, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай – 1.05 промила на хиляда. Значителна е и обществената опасност от деянието и възможните неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, в количество 1.05 промила на хиляда. Б. е имал възможност да постави под съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за това ред. Той не го е сторил, като се е съгласил с отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В тази връзка са изцяло ирелевантни наведените с касационната жалба възражения за „технически“ несъответствия между описаното в АУАН и НП, защото деянието със своята обществена опасност, за което са предвидени съответните наказания, е управлението на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в конкретния случай над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.

Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира, че наведената с възражението и с касационната жалба фактическа обстановка цели единствено прокарване на защитна теза, че водачът не е управлявал автомобила си към момента на проверката. Тези твърдения са изцяло необосновани. След като не е представил доказателства за изпълнение нормата на закона и е било установено управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, правилно е ангажирана отговорността на касатора Б..

За пълнота следва да се посочи следното: Неоснователно е оплакването в жалбата, че издаденото в Германия свидетелство за управление на МПС, не може да бъде предмет на изземване от страна на българските контролни органи. За уеднаквяване на издадените свидетелства за управление на МПС, тяхната валидност, издаване, подмяна и изземване в рамките на Европейският съюз е приета Директива 2006/126/ЕО на европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. Съгласно чл.2 от директивата, при спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство, държавата-членка по обичайно пребиваване може да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на моторно превозно средство на притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, и при необходимост да замени свидетелството за управление с тази цел. Не се спори между страните, че касатора е с постоянен и настоящ адрес на територията на Р България, в която връзка е приложима горецитираната разпоредба. Безспорно е, че тази директива и транспонирана в българското законодателство /§35, т.3 от ДР на ЗИДЗДвП – ДВ бр.60/2012 год., в сила от 07.08.2012 год./.

Въз основа на нея, ответникът е приложил националното, българското законодателство относно отнемането на правото на управление на МПС на Б., като е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0281-000292 от 03.08.2020 г.  

 В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че Н.А.Б. е извършител на административното нарушение, а процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

     Ответникът не претендира разноски.   

      Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260063 от  05.08.2021 г. постановено по  АНД № 644/2020 г. по описа на Районен съд Карлово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: