№ 17824
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110123838 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от ЗАД „АРМЕЕЦ“ срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД установителен иск - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 6302/2025 г. по описа на
СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.05.2020г., около 16:45 часа в
гр.Бургас, на кръстовището с кръгово движение на *********** настъпило ПТП
поради неспазване на дистанция от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег
№ *********** с движещия се пред него лек автомобил малка „Ауди“, модел „А5“ с
рег.№ ***********. Твърди се, че в резултат от удара в задната част на втория
автомобил били нанесени материални щети. Ищецът поддържа, че към датата на ПТП-
то лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег.№ *********** имал валидна
застраховка „Каско на МПС“ в дружеството, а лек автомобил „Мерцедес“ с рег №
*********** валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета №
13020030103112, по която на автосервиза, извършил ремонта на автомобила била
изплатена сумата в размер на 1142,92 лева, а на собственика на увредения автомобил
сумата от 200,00 лева. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу
ответника, включваща и ликвидационни разноски, но с прихващане била платена сума
1
в размер на 1157,92 лева. Претенцията била отказана за сумата от 200,00 лева, за която
ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК. Въз основа на последното било
образувано ч.гр.д.№ 6302/2025 г. и издадена заповед за всички посочени в заявлението
суми. Поддържа, че срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника
– настоящ ответник, поради което обуславя правния си интерес от предявените
установителни искове за главница и обезщетение за забава. Моли съда на постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 200,00
лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 113020030103112 и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
73,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.02.2022 г. до
03.02.2025 г. Претендират се и разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се спори
относно обстоятелствата, свързани с произшествието и обективирани в двустранния
констативен протокол за ПТП от 28.05.2020 г., наличието на посочените в исковата
молба застрахователни договори, както и изплащането от страна на ответника в полза
на ищеца ан сумата от 1157,92 лева. Излагат се доводи, че претендираната в
настоящото производство сума в размер на 200,00 лева е недължима, а изплатената
вече сума е равна на действителната стойност на вредите по застрахования при ищеца
лек автомобил, съобразена е със среднопазарната стойност за уврежданията към
момента на възникването им. С оглед предходното се изразява становище за
неоснователност и на обусловената от главната претенция акцесорна такава – за
присъждане на лихви. По изложените в писмения отговор доводи и съображения
ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 6302/2025 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ЗАД „АРМЕЕЦ“ срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 200,00 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 113020030103112 и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2025 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 73,68 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г.
2
По делото е приложена комбинирана застрахователна полица №
0307К6010651412 за застраховка Каско и злополуки и добавък към нея, от които се
установява, че към датата на ПТП-то, увреденият автомобил „Ауди“, модел „А5“ с рег.
№ Т 1919, е имал валидно сключена застраховка „Пълно Каско“ с ищцовото
дружество.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 28.05.2020 г. в 16:45 часа, в гр.Бургас, на *********** между превозно
средство А – лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег № *********** и превозно
средство Б - лек автомобил малка „Ауди“, модел „А5“ с рег.№ ***********, е
настъпило ПТП. В схемата е отразено, че произшествието е настъпило при навлизане
в кръстовище с кръгово движение, описани са щетите и е подписан и от двамата
участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в
ищцовото дружество преписка по щета – опис на щетите, фактури, калкулация-ремонт,
доклад , експертиза, приемо-предавателен протокол, платежни нареждания.
Видно от приложената по делото регресна покана от ищеца до ответника е, че
последния е уведомен за настъпилата суброгация и е поканен да заплати платеното
застрахователно обезщетение в размер на 1357,92 лева, в т.ч. 15,00 лева –
ликвидационни разноски. Видно от отбелязването е, че поканата е получена от
ответника на 25.11.2020 г.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в
което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени доказателства е
посочило, че щетите по лек автомобил малка „Ауди“, модел „А5“ с рег.№ ***********
се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.05.2020 г. произшествие
в гр.Бургас. В констативно-съобразителната част от експертизата вещото лице и
посочило, че към датата на застрахователното събитие – 28.05.2020г., процесният
автомобил е бил в експлоатация 1 месец и 12 дни от датата на първоначалната
регистрация – 16.04.2020 г., като стойността на уврежданията, определена на база
пазарни цени /съгласно предоставена фактура от официалния вносител на марката/,
както и фактура за монтаж на автомобилно фолио, е в размер на 1622,92 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
3
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане
стойността на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата
на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между
ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към
сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил, и на собственика
на последния, както и плащане от страна на ответното дружество на сумата от 1157,92
лева.
Спорът между страните се концентрира единствено върху размера на
дължимото обезщетение.
Настоящият съд приема, че механизма на произшествието безспорно се
установява от описаните в протокола за ПТП обстоятелства и заключението на САТЕ.
Действително, двустранния констативен протокол за ПТП, е частен документ и се
ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда.
Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен
протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по
аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.)
действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да
става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира,
че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително
посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по
делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на
застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата
участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на
горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
4
Отделно от предходното, посочения механизъм е обсъден и от вещото лице при
изготвяне на заключението по автотехническата експертиза, което въз основа на
своите знания и опит е посочило, че щетите по лек автомобил малка „Ауди“, модел
„А5“ с рег.№ *********** се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на
28.05.2020 г. произшествие в гр.Бургас.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му,
т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната
стойност на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може
да се купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи.
Видно още от заключението на съдебно-автотехническата експертиза е, че
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок на експлоатация, поради което е
отремонтиран в сервиз на официален представител на марката.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, че преди съдебно
предявяване на претенциите, от страна на ответното дружество е заплатена сумата от
1157,92 лева.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер от 200,00 лева, ведно със законната лихва, считано
5
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 03.02.2025 г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване
на поканата. В конкретния случай, при съобразяване с настъпилата погасителна
давност, ищецът претендира обезщетение за забава с начална дата три години преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а именно – 03.02.2022 г.
Изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна
лихва, находящ се на интернет адрес: www.calculator.bg, съдът определи дължимото
обезщетение за забава върху горепосочената главница и за периода от 03.02.2022 г. до
03.02.2025 г. в размер на 73,78 лева, поради което акцесорния иск следва да бъде
уважен в пълния предявен от ищеца размер от 73,68 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е доплатил в исковата
производство държавна такса в размер на 75,00 лева и 340,00 лева за САТЕ. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът, като взе предвид обстоятелството, че делото не е от
фактическа и правна сложност, а производството е приключило само в едно открито
съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства, определя размера
на юрисконсултското възнаграждение, което ответникът следва да заплати на ищеца –
в размер на 100,00 лева. С оглед предходното ответното дружество следва да заплати
на ищеца разноски по исковото производството в общ размер на 515,00 лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75,00 лева, които също
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 КЗ предявени от ЗАД
„АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Стефан Караджа“ № 2 срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 200,00 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 113020030103112 и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 73,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.02.2022
г. до 03.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6302/2025 г. по описа на Софийски районен
съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* сумата от общо 515,00 лева, представляваща направени
разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд и сумата от общо
75,00 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 6302/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7