Решение по дело №4039/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2035
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20231110104039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2035
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110104039 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против М. В.
Т. (в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот и законен наследник на
починалия на 30.09.2022 г. длъжник Б. С. Т.), А. Б. Т. и С. Б. Т. (в качеството им на законни
наследници на починалия длъжник Б. С. Т.), съгласно уточнителна молба вх. №
125326/05.05.2023 г., при условията на разделна отговорност като сумите се разпределят по
следния начин:
За М. В. Т. - в дял от 4/6 от общия дълг: - 1241,91 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; - 236,80 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г.; - 14,05 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 2,72 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
За А. Б. Т., в дял от 1/6 от общия дълг: - 310,47 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; - 59,20 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г.; - 3,51 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 0,80 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
За С. Б. Т., в дял от 1/6 от общия дълг: - 310,47 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
1
със законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; - 59,20 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г.; 3 - 3,51 лева – главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; - 0,80 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата М. В. Т. (в качеството й на
собственик и законен наследник на починалия на 30.09.2022 г. длъжник Б. С. Т.), А. Б. Т. и
С. Б. Т. (в качеството им на законни наследници на починалия длъжник Б. С. Т.), съгласно
уточнителна молба вх. № 125326/05.05.2023 г., били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Посочва, че
съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт
на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в
срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“
Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане, като посочва, че ответниците са използвали
доставената топлинна енергия за абонатен № 268915 през процесния период, както и сума за
дялово разпределение и не са погасили задълженията си. След смъртта на Б. С. Т., съгласно
уточнителна молба с вх. № 125326/05.05.2023 г. посочва, че като ответници следва да се
конституират и А. Б. Т. и С. Б. Т., негови наследници по закон, като конкретизира, че
претендира процесните задължения от ответниците, при условията на разделна отговорност,
при следните квоти: за М. В. Т. - в дял от 4/6 от общия дълг и по 1/6 от общия дълг за А. Б.
Т. и С. Б. Т.. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в
забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В подадените в срока по чл. 131 ГПК отговори от ответниците М. В. Т.,А. Б. Т. и С.
Б. Т.,чрез адв.К. Т. предявените искове се оспорват. Оспорва се пасивната легитимация и на
тримата ответника. Възразяват, че през процесния период са били клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорват исковите претенции като неоснователни,
тъй като отричат да са в облигационни отношения с ищеца. Релевират и възражения, че
претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б.
"в" от ЗЗД . Молят съда да отхвърли претенциите на ищеца като недопустими, евентуално
като неоснователни. Претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между
страните за процесния имот и период, както и че ищецът е доставил топлинна енергия и за
ответникът е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и на цена на предоставена услуга дялово разпределение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ,потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице– ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
2
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото
няма данни за заявено възражение от ответниците по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът
намира приетите ОУ от 2016год. да са обвързващи и за ответниците.
Установява от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 12.11.1990год. ,че Б. С. Т. и М. В. Т. са придобили
правото на собственост на недвижим имот ,представляващ апартамент № 2, находящ се в
гр. София, район „Връбница“, ж. к. „Обеля 2“, бл. 214, вх. А, ет. 1.
Съгласно Удостоверение за наследници от 05.04.2023год. Б. С. Т. е починал на
30.09.2022год. и негови наследници по закон са М. В. Т. – съпруга и А. Б. Т. и С. Б. Т.
,синове.
Ищецът посредством цитираният договор установи придобиването на правото на
собственост от Б. Т. и ответницата М. В. Т., като загубването/разпореждането със същото
следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо
действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено
разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде
установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по
същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.
Не е спорно по делото , че през исковия период сградата по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. № 268915, за
отчитане на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че
услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Топлофикация
София“ЕАД.
Съгласно представените документи за отчет от 03.06.2020год. за отчетен период
01.05.2019год. – 30.04.2020год. и от 27.05.2021год. ,за отчетен период 01.05.2020год. –
30.04.2021год. ,подписани от клиент,което не е оспорено ,в имота се е ползвала топла вода
като за двата водомера – в кухня и баня е поставена забележка ,че няма пломба ,поради
което показанията са били посочени на база 2бр. потребители.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ,през
периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год. отчитането на водомерите е било извършено от
ищеца ,но е отбелязано ,че нямат пломби,което ги прави нередовни .За този период е
изчислен разход за два броя потребители при норма 140 литра на денонощие .
3
От ищеца са изготвени изравнителни сметки след всеки отоплителен период,които
съдържат само ТЕ за загряване на топла вода.ТЕ за отопление не се начислява.
Така вещото лице сочи ,че стойността на изравнителните сметки за целия процесен
период възлиза на 1862,87лв. ,като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е
480,98лв. за доплащане.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба / Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването,респ.
Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год./ –за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване, като не е начислявана топлинна енергия за топлинна
енергия за отопление на имот и на общи части и ТЕ ,отдава за сградна инсталация. При
изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена, съдът кредитира напълно заключението на СТЕ , което е отчело именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
В конкретния случай събраните по делото доказателства обуславят извод, че Б. Т.
за периода от 01.05.2019год. – 30.04.2021год. е имал качеството потребител на топлинна
енергия ,като собственик на топлоснабден недвижим имот . Дяловото разпределение се е
извършвало от ищеца „Топлофикация София“ЕАД ,която е изготвила съответните
изравнителни сметки ,а за процесния период в имота не е имало изправни водомери ,по
които да бъде извършен отчет.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за двама обитатели за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не са
били монтирани водомери за топла вода като съобразно доказателствата по делото ,разходът
за топла вода е бил изчислен на 2 броя потребители,което е отговаряло за обективното
положение.
Б. С. Т. е починал на 01.10.2022год. и е оставил наследници – преживяла съпруга
,ответницата М. Т. и низходящи – ответниците С. и А. Т.и.Съдът намира , че същите
отговарят като наследници по закон , за съществуващи към момента на откриване на
наследството задължения на наследодателя си,включително и към ищеца. Тези задължения
са имуществени и като такива са наследими, поради което и съдът приема, че ответниците
отговарят за тях,съобразно дела ,който са наследили.
Съответно ответницата М. Т. ще отговаря до 4/6 части / в качеството й на
собственик на процесния топлоснабден имот и законен наследник на починалия на
01.10.2022 г. длъжник Б. С. Т./ ,а низходящите – ответниците С. Т. и А. Т. – до
притежаваните 1/ 6 части от наследството.
По възражението за погасителна давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
4
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 26.01.2023год.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 26.01.2020г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Следва да се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният
срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,т.е. погасени са задължения с падеж преди
19.11.2020год.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Следователно погасени по давност са задълженията за периода 01.05.2019год до
30.09.2020год. в размер на 1248,82лв. ,тъй като падежът на задължението за м.09-2020год. е
настъпил на 14.11.2020год. и към датата на депозиране на исковата молба в съда е изтекъл 3
годишния период /вкл. като е взет предвид периода от 2 месеца и 7 дни ,в който давност не е
текла/.
За останалата част от периода 01.10.2020год. до 30.04.2021год. не са налице
основания да се приложи погасителната давност ,като задълженията възлизат на 614,05лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.Стойността на тази услуга съда възприема
,съгласно справката за издадени фактури,а в случая се доказва и че тя е извършвана реално
от ищеца в периода м.12.2019год. – м.04.2021год. ,и която възлиза на 21,08лв..
Съдът счита ,че погасени по давност за задълженията за дялово разпределение за
5
периода м.12.2019год. до м.10.2020год.,предвид ,че тяхната изискуемост настъпва с
изтичане на периода ,за който се отнасят.Или погасени са задължения в общ размер от
14,54лв.
За останалия период ,а именно от м.11.2020год. до м.04.2021год. за сумата от
6,54лв. се на налице основанията за прилагане на погасителната давност и претенцията на
ищеца е основателна.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда,26.01.2023год. ,до окончателното им заплащане.
Доколкото ищецът претендира от ответника М. Т. заплащането на 4/6 от
доставената за топлоснабдения имот топлинна енергия ,то съдът счита ,че същата отговаря
за задълженията в размер на 409,37лв. като до пълния предявен размер от 1241,91лв.
предявения иск за главница за доставена топлинна енергия и за периода от 01.05.2019год. до
30.09.2020год.,вкл. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Същата отговаря за 4/6 части от задължението за услугата дялово разпределение
,които възлизат на 4,36лв.,а до пълния предявен срещу нея размер от 14,05лв. и за периода
от м.12.2019год. до м.10.2020год.,вкл. ,следва да се отхвърли като погасен по давност.
Ответникът А. Б. Т. отговаря за 1/6 от доставената за топлоснабдения имот
топлинна енергия ,то съдът счита ,че същата отговаря за задълженията в размер на
102,34лв. като до пълния предявен размер от 310,47лв. предявения иск за главница за
доставена топлинна енергия и за периода от 01.05.2019год. до 30.09.2020год.,вкл. следва да
се отхвърли като погасен по давност.
Същия отговаря и за 1/6 част от задължението за услугата дялово разпределение
,които възлизат на 1,09лв.,а до пълния предявен срещу нея размер от 3,51лв. и за периода от
м.12.2019год. до м.10.2020год.,вкл. ,следва да се отхвърли като погасен по давност.
Ответникът С. Б. Т. отговаря за 1/6 от доставената за топлоснабдения имот
топлинна енергия ,то съдът счита ,че същата отговаря за задълженията в размер на
102,34лв. като до пълния предявен размер от 310,47лв. предявения иск за главница за
доставена топлинна енергия и за периода от 01.05.2019год. до 30.09.2020год.,вкл. следва да
се отхвърли като погасен по давност.
Същия отговаря и за 1/6 част от задължението за услугата дялово разпределение
,които възлизат на 1,09лв.,а до пълния предявен срещу нея размер от 3,51лв. и за периода от
м.12.2019год. до м.10.2020год.,вкл. ,следва да се отхвърли като погасен по давност
По иска по чл. 86 ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
6
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2019 г. - м. 04. 2020 г. е издадена на 31.07.2020 г. с падеж на 14.09.2020год. ,а за
м.05.2020год. – м.04.2021год.,на 31.06.2021год., видно от представеното с исковата молба
копия от съобщения към тези фактури.Поради това съдът намира, че обезщетението за
забава следва да бъде изчислено за периода от 15.08.2021 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до
10.01.2023 г. ,което върху уважената главница от 614,05лв. ,за периода от 01.10.2020год. до
30.04.2021год. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 87,91лева, а до пълния предявен
размер от 355,21лв. и за периода от 15.09.2020год. до 14.08.2021год. ,претенцията на
ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответницата М. Т. отговаря за 4/6 части от тази сума или за 58,61лв.,като до пълния
предявен размер от 236,80лв. и за периода от 15.09.2020год. до 14.08.2021год. искът
подлежи на отхвърляне.
Ответникът А. Б. Т. отговаря за 1/6 част или за сумата от 14,65лв. като до пълния
предявен размер от 59,20лв. и за периода от 15.09.2020год. до 14.08.2021год. искът подлежи
на отхвърляне.
Съответно ответникът С. Б. Т. отговаря за 1/6 част или за сумата от 14,65лв. като до
пълния предявен размер от 59,20лв. и за периода от 15.09.2020год. до 14.08.2021год. искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
4,82лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото всеки един от ответниците следва да бъдат осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски : д.т. в размер на 126лв.; 200лв. депозит за вещо лице и
5лв. – д.т. за СУ.
Следва да му се определи и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 100лв. или е доказал общо разноски в размер на 431лв.
Предвид изхода на делото му се следват разноски в размер на 136,08лв.
Предвид разделната отговорност на ответниците,М. Т. следва да заплати сумата от
90,72лв. ,а всеки един от ответниците А. Т. и С. Т. следва да заплати разноски в размер на
22,68лв.
Право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК имат и ответниците ,съобразно
7
отхвърлената част от исковете.
Ответницата М. Т. е направила своевременно искане като претендира деловодни
разноски за един адвокат в размер на 700лв.,съобразно уговореното и платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.11.2023год.
Съобразно отхвърлената част от исковете на същата се следва сумата от 478,99лв.
Ответникът А. Т. е направил своевременно искане като претендира деловодни
разноски за един адвокат в размер на 400лв.,съобразно уговореното и платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.11.2023год.
Съобразно отхвърлената част от исковете на същия се следва сумата от 273,70лв.
Съответно ответникът С. Т. е направил своевременно искане като претендира
деловодни разноски за един адвокат в размер на 400лв.,съобразно уговореното и платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
03.11.2023год.
Съобразно отхвърлената част от исковете на същия се следва сумата от 273,70лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Т.,ЕГН :********** с адрес в гр.София,ж.к.“Обеля“
,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в
размер на 409,37лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес в гр. София ,ж.к.“Обеля“ ,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2, аб. № 268915 за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането ; сумата в размер на 58,61лв.,представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.08.2021 г. до
10.01.2023 г.; сумата в размер на 4,36 лева – главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. до
окончателното й заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
90,72лв.,представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б против М. В. Т.,ЕГН :********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Обеля“ ,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2 искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 409,37лв., представляваща дължима
цена на консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2020год. до 30.04.2021год., до
пълния предявен размер от 1241,91 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., като погасен по
давност ; за разликата от уважения размер от 4,36лв., главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. до пълния предявен размер от
14,05 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
30.11.2020год. като погасен по давност ; с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от
уважения размер от 58,61лв. ,представляваща представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.08.2021 г. до 10.01.2023 год. до пълния предявен
размер от 236,80 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и
за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2021год. и за сумата от 2,72 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г. ,като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Б. Т. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Обеля“
8
,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ /в
качеството на законен наследник на починалия на 30.09.2022 г. длъжник Б. С. Т./ сумата в
размер на 102,34лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес в гр. София ,ж.к.“Обеля“ ,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2, аб. № 268915 за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането ; сумата в размер на 14,65лв.,представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.08.2021 г. до
10.01.2023 г.; сумата в размер на 1,09лева – главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. до
окончателното й заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
22,68лв.,представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б против А. Б. Т. ,с ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Обеля“ ,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2 искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 102,34лв., представляваща дължима
цена на консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2020год. до 30.04.2021год., до
пълния предявен размер от 310,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., като погасен по давност ; за
разликата от уважения размер от 1,09лв., главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. до пълния предявен размер от 3,51 лева – главница
за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.11.2020год. като погасен
по давност ; с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 14,65лв.
,представляваща представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.08.2021 г. до 10.01.2023 год. до пълния предявен размер от 59,20 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2020
г. до 14.08.2021год. и за сумата от 0,80лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г. ,като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Б. Т.,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Подуево“
,бл.10,вх.А,ет.7,ап.25 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ /в
качеството на законен наследник на починалия на 30.09.2022 г. длъжник Б. С. Т./ сумата в
размер на 102,34лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес в гр. София ,ж.к.“Обеля“ ,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2, аб. № 268915 за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането ; сумата в размер на 14,65лв.,представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.08.2021 г. до
10.01.2023 г.; сумата в размер на 1,09лева – главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. до
окончателното й заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
22,68лв.,представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б против С. Б. Т.,с ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Подуево“ ,бл.10,вх.А,ет.7,ап.25 искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 102,34лв., представляваща дължима
цена на консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2020год. до 30.04.2021год., до
пълния предявен размер от 310,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., като погасен по давност ; за
разликата от уважения размер от 1,09лв., главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. до пълния предявен размер от 3,51 лева – главница
за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.11.2020год. като погасен
9
по давност ; с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 14,65лв.
,представляваща представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.08.2021 г. до 10.01.2023 год. до пълния предявен размер от 59,20 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2020
г. до 14.08.2021год. и за сумата от 0,80лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г. ,като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на М. В. Т.,ЕГН :********** с адрес в гр.София,ж.к.“Обеля“
,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
478,99лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на А. Б. Т. ,с ЕГН : ********** , с адрес в
гр.София,ж.к.“Обеля“ ,бл.214,вх.А,ет.1,ап.2 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер
на 273,70лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на С. Б. Т.,с ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Подуево“ ,бл.10,вх.А,ет.7,ап.25 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в
размер на 273,70лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10