Р
Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. В., 16.01.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№2653 по описа
за 2008
година на Варненския районен
съд, ХХ състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по делба във фазата по извършването й.
С влязло в
сила съдебно решение №*г., постановено по гр.д. №2653 по описа за 2008г. на Варненски районен съд е допусната да бъде извършена съдебна делба
на недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 18 с площ от * кв.метра , находящ се в
жилищна сграда –блок № * ,вход 1, на пети етаж, построен върху държавна земя в жилищен
комплекс „Вл.В.” по плана на гр.В., състоящ се от
две стаи, кухня ,баня –тоалет и
входно антре , при граници : запад - ап.* ,
север –ап.* ,
юг- зелени площи ,отгоре - ап.22 и отдолу ап. 14, заедно с избено помещение №
18, при граници : изток-зелени площи , запад –изба № *,
север – изба № *,
юг- зелени площи и горе жилища, заедно с 0.4051%
идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при възникване на съсобствеността по
наследяване от общите наследодатели Т. Г. Др. /починал на 14.02.1990г./
и Ив. И.Д. /починала на 16.05.2007 г./ а те от своя страна в
режим на СИО, по време на брака помежду им чрез правна сделка покупко-продажба,
обективирана в договор за покупко -продажба
№ * г.
между съсобствениците и при следните
квоти:
1/36 идеални части за ищцата С.Д.Д. ЕГН ********** ***;
1/36 идеални части за ищцата М.Ж.Г. ЕГН ********** с адрес ***;
1/36 идеални части за ищцата Л.Ж.П.; ЕГН ********** ***;
3/36 идеални части за ищцата Й.Г.Д. ЕГН **********
***;
30/36 идеални части за
ответника Й.И.С. ЕГН ********** с адрес ***8.
С отговора на исковата молба, съделителят Ст. Т.
Р. е предявил претенция с правно основание чл.349, ал.2 ГПК имотът, предмет
на делбата, да бъде поставен в негов дял.
С исковата молба ищците С.Д., М.Г., Л.П. и Й.Д., отправят покана към
съделителя Й.С. да им заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имота. С
молба, депозирана в първото заседание по извършване на делбата от 18.10.2012г.,
уточнена с молби от 07.11.2012г, 28.02.2013г., 18.03.2013г и в открито съдебно
заседание на 18.04.2013г. ищците предявяват претенции по сметки с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
разделно на ищците съобразно притежаваната от всеки от тях квота в
съсобствеността сумата от 11 757лв, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на делбения имот за периода 09.04.2008г. до 18.10.2012г., както и
сумата от 2 000лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
момента на падежа на всяка вноска до 18.10.2012г. T.e., разделно се получава
от общите суми, както следва: от С.Д.Д., М.Ж.Г. и Л.Ж.П., които притежават по
1/36 ид.ч. – по 1959.50лв главница и 333.33лв обезщетение за забава; от Й.Г.Д.
– 5878.50лв главница и 1000лв лихва за забава.
В първото по делото съдебно заседание ищците с писмена молба правят
искане за възлагане в техен общ дял на осн. чл. 349 ГПК на делбения имот.
В първото по делото съдебно
заседание по извършване на делбата ответникът отправя претенция по сметки
спрямо останалите съделители за извършени подобрения в делбения имот. С
уточняващи молби от 05.11.2012г., 13.03.2013г. и 29.03.2013г. е посочено, че подобренията
са извършени без съгласието на ищците и
са следните: 1. Смяна ВиК инсталация на стойност 1700лв, ПВЦ тръби, ¾
цола,
С уточняващата молба от
05.11.2012г. Й.И.С. въвежда претенция по сметки и да му бъдат заплатени данък
сгради и такса смет за периода 1987г. до 2012г. в общ размер от 1095.20лв,
както и заплатена държавна такса за заличаване на договорна ипотека в размер на
240лв. С уточняваща молба по претенцията по сметки от 13.03.2013г. съделителят Й.И.С.
въвежда в т.5 претенция по сметки да му бъдат заплатени платени от него
задължения на наследодателя Тоню Драгнев на ДСК по договор за покупко-продажба
на жилище от 03.11.1986г. в размер от 9958.54лв, от които за 1989г. –
3863.62лв, за 1990г. – 3371.79лв и за 1991г. – 2 723.13лв.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Съобразно депозираното от вещото
лице заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, апартаментът е
реално неподеляем при определените за съделителите квоти в съсобствеността.
Пазарната цена на жилището възлиза на 36 900лв.
Приетото по делото заключение на
назначената съдебно-оценителна експертиза оценява средномесечният наем за
периода 09.04.2008г. до 31.12.2009г. на 240лв месечно, а за периода след
01.01.2010г. по 180лв месечно.
Приети по делото на л.264 – 289
справки от Служба по вписванията – В. за периода 01.01.1992г. до 29.11.2012г.
за ответника Й.И.С., от които е видно, че същият не притежава други жилищни
имоти.
На въпрос по реда на чл.176 ГПК,
ответникът Й.С. заявява, че след смъртта на Ив. И.Д. и понастоящем живее със сина си
в делбения имот.
Разпитан в съдебно заседание,
свидетелят на ответната страна И. И. излага, че от 2009г. – 2010г. Й.С.
започнал да ремонтира апартамента, като сменил входната врата, бани, тоалетни,
теракот, тераси избивал, изолации правил. Теракот и фаянс били сменяни в кухня,
баня, тоалетна. Външна изолация направил, врати, прозорци, ПВЦ дограма. С
майстори правел ремонта.
Свидетелят на ответната страна Д. Д., съсед на Й.С., излага, че ремонтът
започнал 2009г. Сменяна била дограма, правил в банята фаянс теракот, после
правил терасите, иззидал ги с итонг, теракот имало на терасите, в кухнята
стената избил и миналата година завършил с фибран – изолация.
Ангажирани са гласни доказателства и
чрез разпит на водения от ищците свидетел Ж. П. – син на Л.Ж. П., който излага, че знае, че само Й.С.
обитава жилището в бл.212 в кв. Вл. В. на ет.5. Ходил е до жилището, но
не е влизал вътре. Има приятели в района и често минава оттам. Забелязал е, че
няма външна изолация
Изготвени са по
делото заключения по назначени първоначална, повторна и тричленна
съдебно-технически експертизи за оценка на претендираните от Й.С. подобрения. Съобразно
заключението по назначената тричленна съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, направените
подобрения отговарят на тези, описани в уточняващата молба на ответната страна
от 13.03.2013г. Стойността на вложените материали, труд и финансови средства
към момента на извършването им 2011г. възлиза на 8 766лв. Стойността на
делбения имот преди направените в него подобрения е 43054лв. Стойността на
жилището след извършените в него подобрения е 51 754лв, в това число направените
подобрения възлизащи на 9 312лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на
способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип,
въведен от чл.69 ЗН при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността,
като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът следва
да съобрази и становището на страните за начина, по който да бъде извършена
делбата и ангажираните от тях доказателства.
В
случая, относно поделяемостта на имота и пазарната му оценка, съдът кредитира
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което
се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, според
което апартаментът, предмет на делбата е реално неподеляем с оглед квотите на
съделителите в съсобствеността, т.е. не е възможно обособяването на реален дял
за всеки от съделителите.
При
установената по делото неподеляемост на процесния имот, съдът следва да обсъди въведените
от съделителите претенции за възлагане в дял на допуснатия до делба имот.
Разпоредбата на чл.349,
ал.2 ГПК установява специален способ за извършване на делбата, чрез поставяне в
дял, представляващ изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН и съдържа
предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в дял
на делбения имот на един от
съделителите. Според посочения законов текст, за да бъде налице правото на
възлагане на имота по отношение на една от страните в делбения процес е необходимо:
искането да е направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата, да се касае за имуществена общност,
възникнала в резултат наследствено правоприемство, делбеният имот да бъде
неподеляем и да представлява жилище по предназначението си, съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго
жилище.
В
случая безспорно се касае до неподеляем жилищен имот.
Исканията
са направени в предвидения преклузивен срок – от ответника по делото още с
отговора на исковата молба, а от ищците с депозирана молба в първото по делото
съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство.
Не
е спорно по делото и се установява от събраните доказателства, че към момента
на откриване на наследството на Иванка Д., Й.С. е живял и живее понастоящем в
имота, както и че не притежава друго жилище.
Не
е спорно и че съсобствеността между страните е възникнала единствено по
наследяване.
Всичко
изложено налага извода на съда, че делбата на имота следва да бъде извършена
чрез възлагането му на съделителя Й.С., като дяловете на останалите съделители
следва да бъдат уравнени в пари.
Възлагателната
претенция на ищците е неоснователна доколкото за тях не се установява да са
налице визираните в нормата на чл.349, ал.2 ГПК предпоставки. Поради това тази
претенция следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
квотите им в съсобствеността Й.С. следва да заплати за уравнение на дяловете на
С.Д.Д. сумата от 1025лв, на М.Ж.Г. сумата от 1025лв, на Л.Ж.П. сумата от 1025лв
и на Й.Г.Д. – сумата от 3075лв. Тези суми следва да се изплатят ведно със
законната лихва в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила,
като ищецът придобива собствеността след като изплати определеното парично
уравнение и лихвата, съгласно чл.349, ал.6 ГПК.
На основание чл.355 ГПК, вр. чл.8
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС следните държавни такси,
определени съобразно стойността на дяловете им: С.Д.Д., М.Ж.Г. и Л.Ж.П. по 41лв,
Й.Г.Д. – 123лв и Й.И.С. – 1230лв.
По
предявените претенции с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД:
За успешното
провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствен недвижим имот ищците следва в условията на пълно и
главно доказване да установят в процеса, че с ответника са съсобственици на
посочената в исковата молба вещ, че в рамките на исковия период ответникът е
ползвал лично имота, че ищците са поискали да ползват имота посредством писмена
покана до съсобственика, следва да се установи и размерът на претендираното
обезщетение за ползване.
В случай на
установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да установи
изпълнение на задължението си да заплати дължимото обезщетение или наведените
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
По делото не
е спорно, че за периода, за който се претендира обезщетението съществува
съсобственост между страните върху имота, както и че Й.С. в същия период лично
ползва делбеното жилище, като живее в него.
Съобразно
дадените задължителни указания с ТР №7/2012г. на ОСГК, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение и веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. С
предявяване на иска за делба на 09.04.2008г., ищците са обективирали в исковата
молба покана към ответника да заплаща обезщетение за лишаване от ползването.
В конкретния
случай не е спорно едноличното ползване на имота от ответника по приетия за
съвместно разглеждане в делбеното производство иск по чл.31, ал.2 ЗС. Само по
себе си едноличното ползване на целия имот лишава останалите съсобственици от
възможността да ползват своята идеална част от съсобствения имот. Не се твърди
и не се установява по делото Й.С. да е предоставил възможност на останалите
съсобственици да ползват имота и те да са отказали. Така, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
Досежно
размера на обезщетението, на първо място същото е дължимо и следва да бъде
присъдено от момента на получаване на поканата, който момент в процесния случай
е получаването на препис от исковата молба за делба – 22.06.2008г., когато
поканата е достигнала до ответника, а не е релевантен моментът на предявяване
на иска. Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, средният месечен пазарен наем за ползване на допуснатия до
делба имот за периода 09.04.2008г. до 31.12.2009г. е 240лв месечно, а за
периода след 01.01.2010г. по 180лв месечно. Така, общият
размер на средният наем за жилището в периода, за който исковете са основателни
/22.06.2008г. до 18.10.2012г./ е 10 436.52лв /през 2008г. – 6м и 9 дни по
240лв месечно, или общо за 2008г. 1512лв; през 2009г. – 12м х 240лв, или общо
2880лв; през 2010г. и 2011г. – 24м х 180лв, или общо 4320лв и през 2012г. – 9м.
и 18дни по 180лв, или общо за 2012г. 1724.52лв/.
При така установения размер, на ищите
по иска по чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде присъдено обезщетение за периода 22.06.2008г. до датата на първото съдебно заседание по извършване на
делбата – 18.10.2012г. съобразно квотите на всеки от ищците, както следва: на С.Д.Д.
сумата от 289.90лв, на М.Ж.Г. сумата от 289.90лв, на Л.Ж.П. сумата от 289.90лв
и на Й.Г.Д. – сумата от 869.71лв, до който размер исковете са основателни
и доказани по размер. За периода 09.04.2008г. до 21.06.2008г.,
както и за разликата над посочените размери до заявените, исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираните суми като главници за обезщетение за лишаване от ползването,
съдът намира следното: По въпроса за началния момент, от който става дължимо акцесорното
задължение за лихва за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, е налице задължителна за съдилищата практика
съгласно ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а
именно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 314/22.06.2011 год. по
гр.д. № 1568/2010 год., ІV г.о., според което лихва за забава се дължи от
момента на отправяне на писменото поискване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС, което
може да се съдържа и в исковата молба за присъждане на обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствената вещ. В настоящия случай, ищците заявяват, че претендират
обезщетение за забава за периода от падежа на всяка вноска до 18.10.2012г., а
падежът на всяко месечно обезщетение е първо число на месеца следващ този, за
който се дължи обезщетението. Изчислен с помощта на програмен продукт „Апис Финанси”,
размерът на законната лихва върху съответните месечни претенции дължими за
периода 01.07.2008г. /тогава падежира първото месечно обезщетение за м. юни
2008г., когато е получена поканата на 22ро число/ до 18.10.2012г. за главниците
на обезщетенията на съделителките, притежаващи 1/36 ид.ч. е 69.95лв, а за
съделителката притежаваща 3/36 ид.ч. е 209.85лв До тези размери исковете са
основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата над тези размери до
заявените исковете следва да бъдат отхвърлени.
По предявените претенции с правно основание чл.61, ал.2 ЗС:
Според разясненията,
дадени в ТР №85/68 год. и ППВС 6/1974г., отношенията между съсобственици по
повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно
чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е
започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва
подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици,
по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили или по правилата на водене
на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите
съсобственици. С оглед на това, съдът квалифицира претенцията по чл.61, ал.2 ЗЗД.
За
да бъдат дефинирани като подобрения, които следва да бъдат заплатени от
останалите съсобственици, резултатите от ремонтните дейности следва да
отговарят на критериите, заложени в ППВС 6/1974г., а
именно вложените труд, средства и материали да са довели до увеличаване
стойността на имота и направеното да е трайно прикрепено.
Размерът, до който следва да бъде уважена претенцията при прилагане на
разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД е по-малката сума измежду направените от
подобрителя разноски и увеличената в резултат на подобренията стойност на
имота, т.е прилага се принципът на неоснователното обогатяване /в този смисъл
Решение №*г., постановено по гр.д. №*г. по описа на ВКС, I г.о. по реда на
чл.290 ГПК/.
Установи се от събраните по делото гласни доказателства, както и от
заключението по назначената тричленна съдебно-техническа експертиза, че
описаните в молбата дейности са извършени от ответника Й.С. в периода след
2009г., както и че описаните като подобрения ремонти са осъществени на място.
Съобразявайки горепосочените критерии, съдът намира, че са подобрения, които
са трайно прикрепени, като увеличават стойността на имота, претендираните в
молбата дейности, като за техните стойности се взема по-малката стойност от
заключението по тричленната експертиза измежду тази по колона 7 и 9, както
следва: смяна на ВиК инсталация, чрез полагане на ПВЦ тръби, ¾ цола,
Останалите претендирани
дейности не съставляват подобрение на делбения имот, тъй като могат да
бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът.
Това са именно: смяна на контакти, осветителни ключове, поставяне на разклонителни
кутии; входна врата желязна; вграден гардероб в коридор от ПВЦ двукрилен; плот
мивка – алпака, двугнездна, плот МДФ и шкафове; врати от ПВЦ и алуминиеви рамки
в хол, спалня и кухня – двустранни врати с шумоизолация – 3 броя; алуминиева
рамка ПВЦ – ВиК водомер и плоскости МДФ. Поради това, претенцията за тях следва
да бъде отхвърлена на това основание.
От общата стойност на
подобренията, съделителките С.Д., М.Г., Л.П. и Й.Д. дължат на Й.С. и
претенцията следва да бъде уважена за припадащата се част съобразно общата им
квота от 6/36 ид.ч., а именно 961лв, разпределена между тях,
както следва: за съделителките С.Д., М.Г., Л.П. по 160.17лв
и за съделителката Й.Д. – 480.50лв. За частта,
съответстваща на квотата на Й.С., останалите съделители не дължат заплащане на
стойността на подобренията.
За разликата над 961лв
до предявения размер от 14419лв,
както и за описаните по-горе дейности, които не съставляват подобрения, искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите,
въведени с
уточняващата молба от 05.11.2012г. за заплащане на данък сгради и такса смет за
периода 1987г. до 2012г. в общ размер от 1095.20лв, както и заплатена държавна
такса за заличаване на договорна ипотека в размер на 240лв., както и с уточняваща
молба по претенцията по сметки от 23.03.2013г. за заплащане на платени от Й.С.
задължения на наследодателя Т. Др. на
ДСК по договор за покупко-продажба на жилище от 03.11.1986г. в размер от
9958.54лв, от които за 1989г. – 3863.62лв, за 1990г. – 3371.79лв и за 1991г. –
2 723.13лв., съдът намира, че тези претенции са отправени извън
преклузивния срок по чл.346 ГПК. В първото по делото съдебно заседание във втората
фаза на делбата, проведено на 18.10.2012г. съделителят Й.С., чрез процесуалния
си представител е заявил, че прави претенции за сметки за вложени материали,
труд за всички подобрения, извършени в имота от него, поради направения ремонт
в жилището. Претенции за заплащане на задължения за данъци, такси и кредитни
задължения в срока по чл.346 ГПК не са заявявани, поради което в тази част
производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
Относно
разноските в производството:
На основание чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
предявените обективно и субективно сьединени искове с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.61, ал.2 ЗЗД следва да се събере държавна такса общо
в размер на 4% от цената на всеки иск. С оглед постановения правен резултат по
претенциите по сметки таксата следва да бъде заплатена съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете, както следва: от съделителя Й.С. – по 11.60лв
д.т. по уважената част от исковете по чл.31, ал.2 ЗС на всяка от трите
съделителки с 1/36 ид.ч.; 34.79лв по уважената част от иска по чл.31, ал.2 ЗС
за съделителката с 3/36 ид.ч.; по 10.49лв по уважената част от исковете по
чл.86, ал.1 ЗЗД на всяка от четирите ищци; от съделителките С.Д., М.Г. и Л.П. –
по 66.78лв по отхвърлената част от исковете по чл.31, ал.2 ЗС и по 39.51лв по
отхвърлената част от исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД; от съделителката Й.Д. –
200.35лв д.т. по отхвърлената част от иска по чл.31, ал.2 ЗС и 39.51лв по
отхвърлената част от иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете за подобрения с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД,
всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, както следва: съделителките
С.Д., М.Г. и Л.П. – по 6.41лв; съделителката Й.Д. – 19.22лв и съделителят Й.С.
– 538.32лв.
Ищците са останали задължени
по делото за заплащане на допълнителен депозит за назначената по делото
тричленна съдебно-техническа експертиза, поради което и на основание чл.77 ГПК С.Д.,
М.Г., Л.П. и Й.Д. следва да бъдат осъдени да довнесат по сметка на ВРС дължимия
депозит за назначената експертиза в размер на 287.50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Д.Д.
ЕГН ********** ***,
М.Ж.Г.
ЕГН ********** с адрес ***, Л.Ж.П.; ЕГН ********** *** и Й.Г.Д. ЕГН ********** *** за възлагане в техен общ
дял на АПАРТАМЕНТ № * с площ от * кв.метра , находящ се в
жилищна сграда –блок № * ,вход 1, на пети етаж, построен върху държавна земя в жилищен
комплекс „Вл.В.” по плана на гр.В., състоящ се от
две стаи, кухня ,баня –тоалет и
входно антре , при граници : запад - ап.** ,
север –ап.* ,
юг- зелени площи ,отгоре - ап.22 и отдолу ап. 14, заедно с избено помещение № *,
при граници : изток-зелени площи , запад –изба № *,
север – изба № *,
юг- зелени площи и горе жилища, заедно с 0.4051%
идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, на
основание чл. 349, ал.2 ГПК.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ, на основание чл.349,
ал.2 ГПК, на Й.И.С. ЕГН
********** с адрес ***8 следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № * с площ от * кв.метра , находящ се в
жилищна сграда –блок № * ,вход 1, на пети етаж, построен върху държавна земя в жилищен
комплекс „Вл.В.” по плана на гр.В., състоящ се от
две стаи, кухня ,баня –тоалет и
входно антре , при граници : запад - ап.* ,
север –ап.* ,
юг- зелени площи ,отгоре - ап.* и отдолу ап. 14, заедно с избено помещение № *,
при граници : изток-зелени площи , запад –изба № *,
север – изба № *,
юг- зелени площи и горе жилища, заедно с 0.4051%
идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото на стойност 36
900лв
( тридесет и шест хиляди и деветстотин лева), при условие, че Й.И.С.
ЕГН **********
заплати за уравнение на
дяловете на С.Д.Д.
ЕГН ********** ***
сумата от 1025лв /хиляда
и двадесет и пет лева/, на М.Ж.Г. ЕГН ********** с
адрес *** сумата
от 1025лв /хиляда
и двадесет и пет лева/, на Л.Ж.П.; ЕГН ********** *** сумата от 1025 лв /хиляда
и двадесет и пет лева/ и на Й.Г.Д. ЕГН ********** *** сумата от 3075лв /три хиляди и седемдесет и пет лева/, ведно със законната
лихва върху сумите в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в
сила на осн. чл.349, ал.5 ГПК.
Й.И.С.
ЕГН ********** с адрес ***8 ще стане собственик на имота след като изплати
в срока по чл.349, ал.5 ГПК определеното парично уравнение, заедно със
законната лихва, на основание чл.349, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Й.И.С. ЕГН **********
с адрес ***8, да заплати на
всяка от ищците С.Д.Д.
ЕГН ********** ***, М.Ж.Г. ЕГН ********** с адрес *** и Л.Ж.П.; ЕГН ********** *** сумата от по 289.90лв /двеста осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим
имот, а именно – АПАРТАМЕНТ № * с площ от * кв.метра , находящ се в жилищна сграда –блок № * ,вход 1, на пети
етаж, построен върху държавна земя в жилищен комплекс „Вл.В.” по плана на гр.В., състоящ се от
две стаи, кухня ,баня –тоалет и
входно антре , при граници : запад - ап.* , север –ап.17 , юг- зелени площи ,отгоре - ап.22
и отдолу ап. 14, заедно с избено помещение № *, при граници : изток-зелени площи , запад –изба № *, север – изба
№ *, юг- зелени площи и горе
жилища, заедно с *% идеални
части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, за периода 22.06.2008г. – 18.10.2012г., както и по 69.95лв /шестдесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за
периода 01.07.2008г. до 18.10.2012г. като ОТХВЪРЛЯ исковете за главници за
разликата над 289.90лв /двеста осемдесет и девет
лева и деветдесет стотинки/
до претендираните размери от по 1959.50лв
/хиляда деветстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ и за периода 09.04.2008г.
до 21.06.2008г., както и исковете за обезщетение за забава за разликата над 69.95лв /шестдесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки/ до предявените размери от по 333.33лв /триста тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, на основание чл.31, ал.2 ЗС и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.И.С. ЕГН **********
с адрес ***8, да заплати на Й.Г.Д. ЕГН ********** *** сумата от 869.71лв /осемстотин шестдесет и
девет лева и седемдесет и една стотинки/ представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствения между страните недвижим имот, а именно – АПАРТАМЕНТ
№ * с площ от * кв.метра , находящ се в жилищна сграда –блок № * ,вход 1, на пети
етаж, построен върху държавна земя в жилищен комплекс „Вл.В.” по плана на гр.В., състоящ се от
две стаи, кухня ,баня –тоалет и
входно антре , при граници : запад - ап.* , север –ап.* , юг-
зелени площи ,отгоре - ап.* и отдолу ап.
14, заедно с избено помещение № *, при граници :
изток-зелени площи , запад –изба № *, север
– изба № *, юг- зелени площи
и горе жилища, заедно с 0.4051%
идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, за периода 22.06.2008г. – 18.10.2012г., както и сумата от 209.85лв /двеста и девет лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за
периода 01.07.2008г. до 18.10.2012г. като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 869.71лв /осемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ до претендирания размер от 5878.50лв /пет хиляди осемстотин седемдесет и
осем лева и петдесет стотинки/ и за периода 09.04.2008г. до 21.06.2008г., както и иска за обезщетение за
забава за разликата над 209.85лв /двеста и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ до предявения размер
от 1000лв /хиляда лева/, на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН **********
***, М.Ж.Г. ЕГН ********** с адрес ***, Л.Ж.П.; ЕГН ********** *** и Й.Г.Д.
ЕГН ********** *** да заплатят на Й.И.С. ЕГН ********** с адрес ***8
сумата от 961лв /деветстотин
шестдесет и един лева/, разпределена между тях, както следва: по 160.17лв /сто
и шестдесет лева и седемнадесет стотинки/ от всяка от съделителките С.Д., М.Г.
и Л.П. и 480.50лв /четиристотин и осемдесет лева и петдесет стотинки/ от
съделителката Й.Д., представляваща 6/36 ид.ч. от стойността на извършените от Й.С.
подобрения в делбения имот, както следва: смяна ВиК инсталация, ПВЦ тръби, ¾ цола,
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА по претенциите на Й.И.С. ЕГН ********** с адрес ***8, въведени с уточняващата молба от
05.11.2012г. за заплащане на данък сгради и такса смет за периода 1987г. до
2012г. в общ размер от 1095.20лв, както и заплатена държавна такса за
заличаване на договорна ипотека в размер на 240лв., както и с уточняваща молба
по претенцията по сметки от 13.03.2013г. за заплащане на платени от него
задължения на наследодателя Т. Др. на ДСК по договор за покупко-продажба на жилище от
03.11.1986г. в размер от 9958.54лв, от които за 1989г. – 3863.62лв, за 1990г. –
3371.79лв и за 1991г. – 2 723.13лв.
ОСЪЖДА Й.И.С. ЕГН **********
с адрес ***8, да заплати по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 1230лв /хиляда двеста и
тридесет лева/, на основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавни такси в общ
размер от 649.87лв /шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и
седем стотинки/, дължими по претенциите по сметки на осн. чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 41лв /четиридесет и един лева/,
на основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и държавни такси в общ размер от 112.70лв
/сто и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, дължими по претенциите по
сметки на осн. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.Г. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер
на 41лв /четиридесет и един лева/, на основание чл.355 ГПК, вр.
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и държавни такси в общ размер от 112.70лв /сто и дванадесет лева и
седемдесет стотинки/, дължими по претенциите по сметки на осн. чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.Ж.П.; ЕГН ********** ***, да заплати по сметка
на Варненски районен съд държавна такса в размер на 41лв /четиридесет и
един лева/, на основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавни такси в общ
размер от 112.70лв /сто и дванадесет лева и седемдесет стотинки/,
дължими по претенциите по сметки на осн. чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Й.Г.Д. ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 123лв /сто двадесет и три лева/,
на основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и държавни такси в общ размер от 259.08лв
/двеста петдесет и девет лева и осем стотинки/, дължими по претенциите по
сметки на осн. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН **********
***, М.Ж.Г. ЕГН ********** с адрес ***, Л.Ж.П.; ЕГН ********** *** и
Й.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Варненски
районен съд сумата от 287.50лв /двеста
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща дължим окончателно
определен депозит по назначената тричленна съдебно-техническа експертиза, на
основание чл.77 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: