№ 15604
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря С.Л.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110112406 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и пети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Светла Лазарова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 12406 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „.....” ЕАД, с ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. ......., представлявано от изпълнителния директор
.....г, против Р. М. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ...... за установяване по
отношение на ответника, че Р. М. А. дължи на „.....” ЕАД сумата от общо 1 398,12 лв., от
която: 1. сумата от 206,24 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от
05.10.2019 г. до 04.03.2020 г. по договор за лизинг от 21.03.2019 г., 2. сумата от 189,72 лв.,
представляваща дължими и незаплатени такси за периода от 05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.03.2019 г., 3. сумата от
98,59 лв., представляваща дължими и незаплатени такси за периода от 05.10.2019 г. до
04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.03.2019
г., 4. сумата от 221,32 лв., представляваща дължими и незаплатени такси за периода от
05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 20.04.2019 г., 5. сумата от 179,82 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 21.03.2019 г., 6. сумата от 264,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
21.03.2019 г., 7. сумата от 237,45 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 20.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата, претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано
гр.д. № 4311/2022 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът
предявява настоящата искова претенция. Също така твърди, че на 21.03.2019 г. между
страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, като
на същата дата бил сключен и договор за лизинг, по който на ответника била предоставена
преференциална цена. Към последния договор на 10.07.2019 г. било подписано
допълнително споразумение. Също така твърди, че на 20.04.2019 г. между страните бил
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, при сключването на
който ответникът закупил устройство на преференциална цена. Към същия договор на
12.09.2019 г. било подписано допълнително споразумение. Сочи, че ответникът не изпълнил
задълженията си по договорите, поради което договорите били прекратени едностранно от
ищеца на 03.03.2020 г. към 05.03.2020 г. ответникът дължал на ищеца сумата от 548,30 лв. за
предоставени мобилни услуги, сумата от 167,47 лв., представляваща дължими лизингови
вноски по договора за лизинг от 21.03.2019 г. за периода от 05.02.2020 г. до 04.03.2020 г.,
2
сумата от 682,25 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услугите,
като в исковата молба е посочен начинът на формиране на общия размер на неустойката по
реда на общите условия към договорите, изложени са и подробни съображения относно
основанието за начисляване на неустойка по всеки от едностранно прекратените договори.
Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от преупълномощен
адвокат от назначения на ответника Р. М. А. особен представител, с който исковите
претенции се оспорват като неоснователни. Прави възражение за погасителна давност за
претендираните главници и лихви. Оспорва, че е подписал процесните договори. Твърди, че
операторът е спрял възможността за изходящи обаждания и използване на други услуги 20
дни след издаване на първата фактура. Оспорва получаване на мобилни устройства на
изплащане. Оспорва процесните договори като такива с неравноправни клаузи. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените претенции, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание преупълномощен адвокат от назначения на ответника особен
представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като недоказани.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 92 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както
и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 4311/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
13.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. М. А., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„.....” ЕАД сумата от общо 1 398,12 лв., от която: 1. сумата от 206,24 лв., представляваща
дължими лизингови вноски за периода от 05.10.2019 г. до 04.03.2020 г. по договор за лизинг
от 21.03.2019 г., 2. сумата от 189,72 лв., представляваща дължими и незаплатени такси за
периода от 05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 21.03.2019 г., 3. сумата от 98,59 лв., представляваща дължими и
незаплатени такси за периода от 05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 21.03.2019 г., 4. сумата от 221,32 лв., представляваща
дължими и незаплатени такси за периода от 05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 20.04.2019 г., 5. сумата от 179,82 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 21.03.2019 г., 6. сумата от 264,98 лв., представляваща
3
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 21.03.2019 г., 7. сумата от 237,45 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 20.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 387,96 лв. - направени по делото
разноски, от които: сумата от 27,96 лв. - платена държавна такса и сумата от 360 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, в предвидения едномесечен срок заявителят „.....” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
От представения заверени преписи от документи, находящи се в кориците на гр.д. №
4311/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, се установява, че договор за мобилни услуги с
предпочетен № +359********* от 21.03.2019 г. е бил сключен между страните по делото, при
общи условия, по силата на който договор мобилният оператор се е задължил да предоставя
мобилни услуги относно мобилен номер +359********* при месечен абонамент от 17,99 лв.
на месец, а от представения заверен препис от допълнително споразумение от 10.07.2019 г.
към договор за мобилни фиксирани услуги с предпочетен № +359********* от 21.03.2019 г.
се установява, че страните са договорили доставяне на услуги при стандартен месечен
абонамент от 31,99 лв. От представения и приет като доказателство договор за мобилни
услуги с предпочетен № +359********* от 21.03.2019 г. се установява, че такъв е бил сключен
между страните по делото, при общи условия, по силата на който договор мобилният
оператор се е задължил да предоставя мобилни услуги относно мобилен номер
+359********* при месечен абонамент от 21,99 лв. на месец, а от представения заверен
препис от допълнително споразумение от 10.07.2019 г. към договор за мобилни фиксирани
услуги с предпочетен № +359********* от 21.03.2019 г. се установява, че страните са
договорили доставяне на услуги при стандартен месечен абонамент от 31,99 лв. От
представения и приет като доказателство договор за мобилни услуги с предпочетен №
+359********* от 20.04.2019 г. се установява, че такъв е бил сключен между страните по
делото, при общи условия, по силата на който договор мобилният оператор се е задължил да
предоставя мобилни услуги относно мобилен номер +359********* при месечен абонамент
от 26,99 лв. на месец, а от представения заверен препис от допълнително споразумение от
12.09.2019 г. към договор за мобилни фиксирани услуги с предпочетен № +359********* от
20.04.2019 г. се установява, че страните са договорили доставяне на услуги при стандартен
месечен абонамент от 49,99 лв. Видно от представения заверен препис от договор за лизинг
от 21.03.2019 г., сключен между страните по делото, се установява, че по силата на договора
„Теленор България“ ЕАД е предоставило на Р. М. А. за ползване движима вещ,
представляваща мобилно устройство марка Nokia модел 5.1 Plus Dual White на стойност
378,97 лв. с включен ДДС, за срок от 23 месеца, платимо на 23 равни месечни вноски, всяка
в размер на 12,89 лв.
Като доказателство по делото са приети и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД
за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги, както и четири броя
4
фактури, издадени за периода от 05.10.2019 г. до 04.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че на между страните са били сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, при общи условия. Спори се относно сключване на
процесните договори между страните, предоставяне на услуги от ищеца и относно
дължимостта на претендираните суми.
Сключените между страните договори за предоставяне на мобилни услуги намират
правното си основание в чл. 228 от Закона за електронните съобщенията. Същите са
сключени при общи условия. От събраните по делото доказателства се установява, че
страните са уговорили тарифен план, който потребителят – ответник ще ползва, в който
тарифен план са уговорени и цените на предоставяните от ищеца услуги.
По отношение на извършеното от особения представител на ответника оспорване
относно наличието на договорни отношения между страните по делото, съдът намира
същото за неоснователно с оглед на изпълнение на договорните задължения от ответника и
преустановяване на изпълнението им в по.късен момент. Ето защо съдът намира същото за
неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно с разпределената между страните доказателствена тежест по смисъла на
чл. 154 от ГПК ищецът следва да докаже не само наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните, но и цената на предоставения вид услуги. В
конкретния случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, представи общите условия,
при които са били сключени представените и приети като доказателство по делото
индивидуални договори с потребителя. Съдът намира за доказано предоставяне на мобилни
услуги, с оглед на събраните писмени доказателства. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването . От събраните по делото доказателства се
установява какъв е размерът на начислените мобилни услуги, ползвани от ответника през
процесния период от време. Размерът на предоставените мобилни услуги за мобилен номер
+359********* за процесния период е в общ размер на 189,72 лв., за мобилен номер
+359********* – в размер на 98,59 лв., а за мобилен номер +359********* – 221,32 лв.
По делото не са представени доказателства от ответника за извършено плащане на
ползваните услуги. Ето защо съдът намира исковите претенции за заплащане на
предоставени мобилни услуги по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги за
процесния период за основателни и доказани в пълния претендиран размер, за който следва
да бъдат уважени.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния
иск за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
което и същият следва да бъде уважен.
По отношение на предявената претенция по реда на чл. 342 и сл. от ТЗ, съдът намира
5
следното:
По делото е безспорно установено, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение, намиращо правното си основание в чл. 342 и сл. от ТЗ. Безспорно
е установено, че в изпълнение на задълженията си по договора лизингодателят – ищец по
делото е предоставил за ползване на лизингополучателя – ответника лизинговата вещ –
мобилно устройство марка Nokia модел 5.1 Plus Dual White, подробно описана в договора за
лизинг от 21.03.2019 г. Ето защо, съдът приема, че ищецът в качеството си на лизингодател е
изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите с договора задължения.
Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане
на срока на договора. Лизингополучателят е следвало да плаща лизинговите вноски,
съобразно с договорения погасителен план. До връщане на вещта лизингополучателят
дължи уговорените лизингови вноски, които имат характер на наемни такива, както и
разноските, свързани с ползването на вещта. Макар и по делото да не са ангажирани
доказателства от ищеца за отправяне на покана, то към датата на предявяване на исковата
претенция – 27.01.2022 г., която играе ролята на покана за плащане, е изтекъл срокът по
договора за лизинг, и претендираните вноски се дължат от ответника. Съдът приема, че
исковата претенция на ищеца за заплащане на претендираната сума от 206,24 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски за периода от 05.10.2019 г. до 04.03.2020 г., се
явява основателна и доказана, и като такава следва да бъде уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния
иск за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
което и същият следва да бъде уважен.
По отношение на предявените искови претенции с правно основание чл. 92 от ЗЗД,
съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката изпълнява две функции – да обезпечи изпълнението и да обезщети
кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение.
От представените по делото договори се установява, че във всеки един от тях е
включена клауза, съгласно която при прекратяване на договора по вина на потребителя
операторът има право на неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Действително на 06.02.2020 г. ищецът е отправил покана до длъжника за плащане на
дължимите суми за доставени услуги, както и за възможността договорът да бъде прекратен,
а също и за възможността да бъде начислена неустойка, но по делото не са представени
доказателства за момента на получаване на поканата от длъжника. В конкретния случай
6
ищецът не представи доказателства относно момента на уведомяване на ответника. Липсата
на доказателство за момента на уведомяване на длъжника препятства съда да извърши
преценка относно момента на прекратяване на договора и момента, от който се начислява
неустойка.
Отделно от посоченото по-горе съдът следва да съобрази и задължителната практика
на ВКС. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В
конкретния случай са налице три договора с трайно изпълнение, при които развалянето няма
обратно действие. Кредиторът има право на обезщетение за претърпени загуби и
пропуснати ползи. В обстоятелствената част на исковата молба обаче не са наведени
твърдения относно претърпени загуби или пропуснати ползи, които биха могли да обосноват
претендиране на неустойка в посочения размер. Така уговорената неустойка във всеки един
от трите договора, сключени между страните, излиза извън присъщите функции, поради
което за съда се налага извод, че същата е нищожна. Ето защо и претенциите на ищеца за
заплащане на неустойка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния
иск за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
което и същият следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
198,64 лв. от общо направените разноски в размер на 387,96 лв., от които: сумата от 27,96
лв. – платена държавна такса и сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 635,86 лв. от
общо направените разноски в размер на 1 241,85 лв., от които: сумата от 332,04 лв. – платена
държавна такса, сумата от 439,81 лв. – платено възнаграждение за особен представител и
сумата от 480 лв. - платено адвокатско възнаграждение. В случая съдът намира за
неоснователно направеното от особения представител на ответника възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, доколкото договореното и платеното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, като е съобразена фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
особения представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото
7
за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, но доколкото по
делото не са представени доказателства за извършени от ответника разноски, такива не
следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „.....” ЕАД, с ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ......., представлявано от изпълнителния
директор .....г, против Р. М. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ...... че Р. М. А. дължи
на „.....” ЕАД следните суми: 1. сумата от 206,24 лв. /двеста и шест лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща дължими лизингови вноски за периода от 05.10.2019 г. до
04.03.2020 г. по договор за лизинг от 21.03.2019 г., 2. сумата от 189,72 лв. /сто осемдесет и
девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължими и незаплатени такси за
периода от 05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 21.03.2019 г., 3. сумата от 98,59 лв. /деветдесет и осем лева и петдесет и
девет стотинки/, представляваща дължими и незаплатени такси за периода от 05.10.2019 г.
до 04.01.2020 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
21.03.2019 г., 4. сумата от 221,32 лв. /двеста двадесет и един лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени такси за периода от 05.10.2019 г. до 04.01.2020 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 20.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за следните суми: 1. сумата от 179,82 лв. /сто
седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 21.03.2019 г., 2. сумата от 264,98 лв. /двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 21.03.2019 г., 3. сумата от 237,45 лв. /двеста
тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 20.04.2019 г.
ОСЪЖДА Р. М. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ...... ДА ЗАПЛАТИ на „.....”
ЕАД, с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ......., представлявано
от изпълнителния директор .....г, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 198,64 лв. /сто деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 16286 от 13.06.2022 г. по гр.д. №
4311/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Р. М. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ...... ДА ЗАПЛАТИ на „.....”
8
ЕАД, с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ......., представлявано
от изпълнителния директор .....г, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 635,86 лв.
/шестстотин тридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9