№ 7834
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110104063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК. Образувано
е по искова молба на „Тфирма” ЕАД, ЕИК ***, срещу М. К. Т.. Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20965/2022г. по описа на СРС, 140
състав, както следва: 807,07 лева – главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
следния имот: магазин №6, намиращ се в /населено място/, партерен етаж, с
която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на
ищеца, спестявайки разходи за заплащането, ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2022г. до окончателното плащане, 154,66 лева – мораторна
лихва за периода от 01.07.2019г. до 14.04.2022г., 17,33 лева – сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г.,
и 3,94 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 14.04.2022г. Ищецът твърди, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за процесния период. Въпреки това през
процесния период ответницата е потребявала енергия в имота, поради което
се е обогатил а неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й.
Поддържа, че през процесния период са били в сила общи условия на
дружеството за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, според
1
които дължимите суми за ползваната топлинна енергия били дължими в срок
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, но задълженията не
били платени от ответницата в установените срокове. Дяловото
разпределение на топлинна енергия по отношение на процесния имот било
възложено на „фирма“ ЕООД. Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответницата му дължи
претендираните суми, както и да бъде осъдена да му заплати направените по
делото разноски. Ответницата, чрез а. Р., назначен за особен представител по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е депозирала писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа, че не е ясно дали
ответницата е собственик на имота, както и, че топлоподаването било с лоши
потребителски параметри. При условията на евентуалност прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „фирма“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №20965/2022г. на СРС, 140 състав.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Съставът на чл.59, ал.1 от
ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на
връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за
доказване на посочените факти е за ищеца. По иска за обезщетение за
забавено плащане на главницата в тежест на ищеца е да установи, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Спорно между страните, е че през процесния период ответникът е бил
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1 от ДР на ЗЕ, за аб.
№380179, относно процесния имот, находящ се в /населено място/,
представляващ магазин №6, разположен на партера. По делото са налице
писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на процесния
недвижим имот от Н. Х. И., поч. 05.03.2013г. Видно от служебно изготвената
справка в НБД “Население”, единствен наследник по закон на същата е
ответницата по настоящото производство.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
2
собственост, която е топлоснабдена, като дяловото разпределение в същата
сграда е осъществявано от конституираното като трето лице -помагач по
настоящото производство, дружество.
От изготвеното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което настоящата съдебна инстанция
кредитира изцяло, се установява, че в процесния топлоснабден недвижим
имот е имало монтиран един отоплителен уред. В приетото заключение е
посочено и как се е осъществявало отчитането на количествените показатели
за потреблението на топлинна енергия и топла вода. От същото става ясно
още, че монтираните в имота уреди за отчет са били изправни, като
изготвяните месечни отчети са отговаряли на нормативните изисквания.
Според заключението на вещото лице, дължимата сума за доставяната в
имота топлинна енергия за процесния период, в т.ч. след съобразяване на
изравнителните сметки, възлиза на 782,23 лв.
За основателността на предявените искови претенции с правно основание
чл.59 ЗЗД, следва да се установи наличието на имуществено разместване
между страните по настоящото производство, в резултат на което ответницата
се е обогатила за сметка на ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безпорен начин, че ответницата се
явява собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което
по силата на закона, за същата възниква задължение да заплаща при
посочените условия, доставяната топлинна енергия. От заключението на
вещото лице се установява, че действително в имота е имало отоплително
тяло, както и уреди за дялово разпределение и отчитане. С незаплащането на
дължимата сума за топлинна енергия и за дялово разпределение за имота през
процесния период, ответницата действително се е обогатила за сметка на
ищцовото дружество, тъй като обогатяването може да се изразява и в
спестяване на дължими разходи, заплащането на които е следвало да намали
имуществения й патримониум. У ищцовото дружество, във връзка с
незаплатените от ответницата за процесния имот, суми за топлинна енергия и
за дялово разпределение, пък е налице обедняване, тъй като е било налице
сигурно и предвидимо правно очакване за настъпване на увеличаване на
имуществото му с постъпване на дължимите суми, за които същото издало и
фактури.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция за консумирана топлинна енергия, е
основателна в размер на 782,23 лв., като следва да бъде отхвърлена за
горницата до пълния предявен размер от 807,07 лв.
Исковата претенция за сумата за дялово разпределение следва да бъде
уважена в цялост. Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
3
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС
на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. В случая
заявлението по чл.410 от ГПК, което е прекъснало давността за вземанията, е
подадено на 19.04.2022г., т.е. преди изтичане на срока установен в
цитираните по-горе, разпоредби.
Относно исковите претенции за мораторна лихва върху дължимите суми
за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение, за посочените
искови периоди, са приложими Общи условия на "Тфирма" ЕАД, за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди. В чл.39, ал.2 от ОУ е предвидено,
че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, до 5 -то числона текущия месец. Съгласно чл. 40, ал. 1
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, до 20 число на месеца
следващ месеца на доставката след получаване на фактурата, издадена от
продавача. По делото не са налице доказателства за връчване на издадените
фактури за процесния период, както и доказателства за отправяне на покана
за доброволно изпълнение. Представените и приети като доказателства по
делото, 2 бр. покани за доброволно изпълнение, са били изпратени от ищеца
до наследодателя на ответницата, като същите не следва да се вземат предвид
по настоящото производство, като ищецът е следвало да отправи изрична
покана до ответницата. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, съобразно уважената част от
исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 691,37лв., представляваща разноски по исковото и по
заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.59 от ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, че М. К. Т. с
ЕГН **********, дължи на „Тфирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/, следните суми: 782,23 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, представляващ магазин
4
№6, разположен на партера, аб.№380179, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, както и сумата от 17,33 лева – такса за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за горницата от 782,23 лв. до пълния
предявен размер от 807,07 лв., като недоказана.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: 154,66 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.07.2019г. до 14.04.2022г., както и за сумата от 3,94 лева – мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
14.04.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. К. Т. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на „Тфирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, сумата в размер на 691,37 лв., представляваща разноски по
исковото и по заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20965/2022г., по описа на СРС, 140
състав, в частта й за горницата от 782,23 лв. до пълния предявен размер от
807,07 лв. от главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., както и за вземанията за сумата от 154,66 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.07.2019г. до 14.04.2022г., както и за сумата от 3,94 лева – мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
14.04.2022г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5