Определение по адм. дело №278/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от И. К. К., [ЕГН], [населено място], [улица], като наследник на Й. И. К., починала на 12.11.2020 г., депозирана чрез пълномощник адв. М. Д.-К., съдебен адрес [населено място], [улица], „Делови Център Пловдив”, етаж 6, офис 606, против Агенция „Митници“ (АМ), с която е предявил иск за осъждането на ответника да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 21 420 лв. като обезщетение за претърпените от неговия наследодател имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на АМ, както и лихвата върху главницата считано от 02.03.2021 г.

При условията на чл. 129, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК и поради нередовности в исковата молба с определение № 1245/24.09.2025 г. по делото, исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за поправянето й. В изпълнение на указанията ищецът е представил уточнение, изпратено на 30.09.2025 г. и получено в съда на 02.10.2025 г., по което съответно е представен отговор от ответника, постъпил в съда на 22.10.2025 г.

Съдът, като съобрази процесуалните действия и изявления на страните, представените по делото материали, изричните указания по редовността на исковата молба, дадени с определение № 1245/24.09.2025 г. по делото, както и предупреждението, че при неизпълнението им, респ. неотстраняване на нередовностите, исковата молба ще бъде върната, приема следното:

Съгласно дадените от съда указания ищецът е следвало да поправи исковата молба по отношение на искането към съда, тъй като исковата молба не въвежда изричен петитум - искане по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, конкретизиращо съдържанието на спорното право и което да следва логически от въведените правопораждащи факти. Указано е, че използването на обобщението „…вреди, които са …последица от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите АМ“ не дава необходимата категоричност кои са тези актове, кои са тези действия, респ. бездействия, както и кои са органите издали актовете, извършили действията или са бездействали при изпълнение на служебните си задължения, както и че съществуващият петитум не дава сигурност и относно наличието или липсата на евентуалност в основанията, при които се извежда претенцията за право на вземане, имуществени вреди в размер 21 420 лв.

Изрично с определение № 1245/24.09.2025 г. е указано на ищеца, че следва и да представи исковата молба поправена, ведно с препис за ответника.

Указанията са редовно съобщени на ищеца на 24.09.2025 г. (л. 656) като 7–дневният срок за тяхното изпълнение е изтекъл на 01.10.2025 г. - присъствен ден. Действия в изпълнение на дадените указания са предприети от ищеца чрез изпращане до съда на 30.09.2025 г. на уточнение на исковата молба, което сочи да се считало за нейна поправка, към което от една страна не се представя поправена исковата молба в нейната цялост, ведно с препис за ответника, каквото е изричното указание на съда, а от друга – липсва изричен петитум, с който да се конкретизира съдържанието на спорното право, за което съдът мотивирано е указал, че е налице нередовност на исковата молба. Съдът не дължи предполагане, допълване или служебно уточняване на петутима на исковата молба въз основа на нейната обстоятелствена част и възможната правна интерпретация на фактите /т. 27 от Исковата молба вх. № 1630/08.07.2024 г. на АС Габрово/, както и е недопустимо съдебно производство при липса на ясно и категорично съдържание на петитума, доколкото същото предпоставя накърняване на правото на защита на ответната страна по делото, поради което единствено ищецът може и следва да формулира обосновано и конкретно своето искане или искания към съда.

В случая, това не е сторено, тъй като ищецът не въвежда петитум, в който да сочи конкретен административен акт, фактическо действие или бездействие като причина/и за претендираната вреда, която обаче е конкретизирал единствено по нейния размер. Посоченото от ищеца, че вредите са „пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите на АМ“ е напълно бланкетно и не позволява да се определи колко повече от един акт и кои са тези множество „незаконосъобразните актове“, респ. кои са конкретните фактически действия и/или бездействия, кои са „органите на АМ“, издали „актове“-те, съответно (не) са извършили едно или повече действия и/или бездействия. Петитумът на исковата молба предопределя пределите на спорното право, респ. силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Непоправеният петитум не съдържа ясно посочено определяне нито на вида на заявените като имуществени вреди (загуба/пропусната полза), нито произхода на тази загуба/пропусната полза. Посоченият размер на вредите 21 420 лв. в петитума е недостатъчно условие за редовност, тъй като не обвързва този размер с конкретно основание за формирането им. Обстоятелствената част на исковата молба не може да бъде аргумент за предположение от страна на съда за действителното съдържание на така отправеното бланкетно обобщено искане (петитум).

В допълнение, съдът намира, че поддържаното от ищеца в т. 11 от уточнението от 02.10.2025 г. оспорване като незаконосъобразни на „посочените в т. 22 и т. 23 от исковата молба действия“, но което оспорване е направено при условията на непосочена в петитум евентуалност от какво, ясно обуславя, че нито от съдържанието на исковата молба, нито от последващото уточнение, може да се определи конкретният предмет на търсената съдебна защита и дали всъщност не се касае за достъп до защита против писмо рег. № 32-194529/18.06.2021 г. на директора на АМ (л. 101), с което е отказано по същество изплащане на ищеца, в качеството му на наследник на Й. К., на парично обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл за придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 10.07.2019 г., респ. преди 11.07.2019 г., когато е издадена отменената по съответния ред заповед № 7292/11.07.2019 г. на директора на АМ за прекратяване на служебното й правоотношение.

Наред с горното, при липса на надлежно формулиран петитум на исковата молба, за съда е невъзможно да приеме допустимост на производството спрямо изискванията на чл. 204 АПК вр. чл. 127 ГПК, както и не може да аргументира родовата подсъдност на евентуален имуществен спор, породен от писмо рег. № 32-194529/18.06.2021 г. на директора на АМ, която подсъдност следва да се определи, съгласно разрешенията, дадени в т. 6 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и П. и Втора колегия на Върховния административен съд.

Във връзка с посочените фактически и правни положение, настоящият състав на Административен съд Габрово приема, че с представеното по делото уточнение ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, респ. не е представил поправена искова молба. Надлежното упражняване на правото на иск се осъществява с редовно предявяване на иска, чиито надлежно формулиран петитум е една от предпоставките за редовност и допустимост на исковата молба. Глава единадесета „Производства за обезщетения“ в АПК изрично препраща за субсидиарно прилагане на разпоредбите на чл. 127 и 128 от ГПК относно оформянето на исковата молба. За да бъде редовна исковата молба, същата трябва да има предписаното от закона съдържание, като специфичният характер на производството за обезщетение поставя от това да зависят допустимостта и редовността на съдебното производство, вкл. подсъдността на спора. В този смисъл още с определение № 1245/24.09.2025 г. по делото съдът е обсъдил, че предметът и пределите на въведената пред съда искова претенция се определят от ищеца, който чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, и формулирането на петитум индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска са обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК като правопораждащи факти, от които произтича претендираното спорно материално право. Изложението на тези факти трябва да е разбираемо, ясно изразено и логически свързано, така че съдът да може да определи фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. Законът изисква чрез изричен петитум - искане по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, ищецът да конкретизира съдържанието на спорното право, което на свой ред трябва логически да следва от въведените правопораждащи факти.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба заедно с приложенията следва да бъде върната, поради неизпълнение в пълнота на дадените от съда указания по отстраняване на нейните нередовности.

Водим от горното и на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК Административен съд Габрово, VIII състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, подадена от И. К. К., [ЕГН], [населено място], [улица], против Агенция „Митници“, [населено място], [улица].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 278/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните.