№ 2290
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110124396 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Б. Н. Т., чрез адв. Й.
Т., със седебен адрес: гр. София, ж.к. „...“, ., ., с която молба е предявен иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу „ЛЕКС.БГ“ ЕАД, ЕИК .. с адрес: гр.
София, ул. „. I“ № 93, представлявано от изпълнителния член на съвета на
директорите ., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева., представляваща обезщетение за претърпени вреди
от неимуществен характер, причинени му от ответника, вследствие на
публично разгласяване на неверни твърдения и разпространение на лични
данни на ищеца, без негово съгласие, посредством публикация от 23.03.2023
г. със заглавие: „Бивш обвинител осъди прокуратурата за 160 000 лв.,
получил само две и половина заплати за пенсия“, публикувана в
администрирания от ответното дружество сайт, ведно със законната лихва от
23.03.2023 г. до датата на подаване на искова молба, а именно 09.05.2023 г.,
както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, включително адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба са налице твърдения, че съдържанието на така
публикуваната статия касае подробно изложена информация във връзка със
заведеното от страна на ищеца гражданско дело срещу Прокуратурата на
Република България относно неизплатени суми по дължимо обезщетение при
пенсиониране по силата на ЗСВ. Ищецът твърди, че в процесната публикация
1
е бил извършен подробен преразказ на подадената от Б. Н. Т. искова молба в
соченото предходно съдебно производство, наред с изнасянето на конкретни
факти и лични данни, свързани с личността на ищеца, като в същата статия е
било подробно цитирано и решението на Софийски градски съд /СГС/,
действащ като първоинстанционен съд по делото. Твърди, че са били
изнесени и факти от миналото на ищеца, свързани с образуваното и
проведено срещу него наказателно дело, в качеството му на прокурор от
ВКП, като отново е преразказана цялата фактическа обстановка, касаеща
предявеното му обвинение.
Ищецът твърди, че в заглавието на публикацията е била употребена
глаголна форма в минало свършено време на глагола „осъди“, като това
обстоятелство внушава, че съдебното производство е приключило и именно
това е крайният му резултат, въпреки че в самото начало на процесната статия
е било посочено, че решението на Софийски градски съд /СГС/ не е
окончателно.
На следващо място ищецът изтъква, че нито един журналист не е
присъствал по време на съдебните заседания по описаното дело, предмет на
статията, като в обявеното решение на сайта на Софийски градски съд /СГС/
по делото са използвани единствено инициалите на ищеца, с оглед
изискването на Регламент ЕС 679/2016 г. и Директива ЕС 680/2016 г. и с цел
да не бъдат разпространявани лични данни по дела, особено по неприключили
такива. Твърди, че не е бил потърсен във връзка с искане за предоставяне на
становище по делото от журналисти, нито му е било поискано съгласие да
бъде публикувана негова снимка към статията. В тази връзка счита, че е
нарушено правото му да бъде забравен от страна на широката общественост,
като отбелязва, че се припомня и факта на срамен и несправедлив за него
момент, а именно развилият се съдебен процес в периода между 2007 г. –
2009 г., включващ незаконен арест на ищеца и приключил с окончателното
оправдаване на същия от ВКС.
Счита, че авторите на публикацията, на които ответникът е възложил
работата, са извършили непозволено увреждане, изразяващо се в
посегателство срещу правото на защита на лични данни на ищеца, както и
правото на същия да бъде забравен, като по този начин лицата, на които е
възложена работата по написване и публикуване на статията, са извършили
2
виновно три противоправни деяния, с което са причинили морални вреди на
ищеца. Твърди, че процесната публикацията надхвърля правото на свобода на
изразяване и не се ползва от защита на конкуриращ интерес. Със статията се
нарушава чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ, тъй като същата е била
публикувана заедно със снимка на ищеца, без неговото изрично съгласие,
било е употребено името му и са били изнесени и други лични данни по
отношение на ищеца.
Налице е твърдение, че на обществеността се напомня за проведения
наказателен процес срещу ищеца, което се отразява негативно на
здравословното му състояние и упражняваната от него професия. Счита, че в
тази връзка ответното дружество носи гражданска отговорност на основание
чл. 49 от ЗЗД, заради професионалната недобросъвестност на неговите
служители.
По отношение на възникналите за ищеца неимуществени вреди във връзка
с гореизложеното, същият счита, че са настъпили с факта на
разпространението на процесната статия в посочения сайт, в резултат на
което са последвали множество нежелани коментари по адрес на ищеца, като
същият е преживял недопустима намеса в личния му живот, което е дало
негативно отражение и на задравословното му състояние.
В тази връзка, на 28.03.2023 г., чрез нотариус ., с район на действие РС –
София, рег.№ 701, ищецът е изпратил нотариална покана, с която е поканил
ответника да се яви на 19.04.2023 г. в кантората на нотариуса, с оглед
постигане на извънсъдебно договаряне на право на отговор от страна на
ищеца в сайта, както и евентуалното обезщетение от претърпените от него
неимуществени вреди, настъпили вследствие публикуваната статия в
администрирания от ответника сайт. С нотариално заверен констативен
протокол от 19.04.2023 г. е удостоверено, че на посочената дата и час не се е
явил представител ответника в кантората на нотариуса.
Въз основа на изложените основания, за установяване на факта на
причиняването на неимуществените вреди, настъпили в резултат на
действията на ответника, имущественият еквивалент на които е претендиран
в исковата молба от страна на Б. Н. Т., същият прави искане за разпит на
двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
3
„ЛЕКС.БГ“ ЕАД, ЕИК .. с адрес: гр. София, ., представляван от
изпълнителния член на съвета на директорите ., с който ответникът оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесната
публикация съдържа точна, ясна и съответна на обективната истина
информация досежно обсъждания съдебен акт, предвид което не е налице
разпространяване на невярна информация, каквато се твърди в исковата
молба. Отбелязва, че още в първото изречение от публикацията е посочено,
че осъдителното решение по отношение на описаното съдебно производство,
представляващо предмет на статията, не е окончателно, като в края на
статията е изрично упоменато, че същото подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд /САС/. Счита за ирелевантно изтъкнатото в
исковата молба обстоятелство, че нито един журналист не е присъствал по
време на съдебните заседания по обсъжданото дело, тъй като подобно
обстоятелство не се твърди никъде в процесната статия и разпространението
на информация във връзка с общодостъпно висящо съдебно решение, което
не е влязло в сила, не е противоправно деяние.
По отношение на използваната в процесната публикация снимка на ищеца
ответникът твърди, че същата не е била заснета от служител на ответното
дружество, или по негово възлагане, а е заснета на публично място и е била
достъпна преди датата на публикуване на статията, което по същество не
представлява нарушение на чл. 32, ал.2 от Конституцията на РБ, както е било
посочено в исковата молба. В подкрепа на твърдението, че използваната в
публикацията снимка е била обществено достъпна преди датата на
публикуване на статията, ответникът представя разпечатка от публикация в
новинарски сайт от 21.08.2008 г., където е използвана същата фотография.
Счита, че направеното от ищеца твърдение, че личните му права са били
засегнати от лица, на които ответникът е възложил работата по изготвяне и
публикуване на статията, е бланкетно и необосновано.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че авторите на публикацията са
извършили непозволено увреждане, изразяващо се в посегателство срещу
правото му на защита на личните данни и правото му да бъде забравен във
връзка с изнесената информация за производството в периода от 2007 г. до
2009 г. Отбелязва, че използваните в публикацията лични данни за ищеца се
ограничават единствено до имената, упражняваната от него професия и
4
негова снимка, с оглед на което е спазен заложения в чл. 5, пар. 1, б. „в“ от
Регламент (ЕС) 2016/679 принцип за свеждане на данните до минимум.
По отношение на твърдението за наличие на злоупотреба с правото на
ищеца да бъде забравен ответникът счита, че подобно накърняване не е
налице, като отбелязва, че цитираната в исковата молба разпоредба в тази
връзка касае обработката на личните данни и се явява неотносима към
настоящия случай. Налице е твърдение, че процесната статия не съдържа
оценка на автора по отношение на личността на ищеца, като изложените в
текста факти са обективно настъпили и общоизвестни, а напомнянето им не е
противоправно.
Оспорва твърденията на ищеца, че същият е изживял изключително тежко
нежеланите от него коментари на личния му живот и че същите са се
отразили на здравето му, както и наличието на причинно-следствена връзка
между каквито и да е било действия на служители/ представители на
ответното дружество, от една страна, и коментарите и неприятните
преживявания, които ищецът твърди, че е преживял, от друга.
Ответникът прави възражение срещу формулираното искане за допускане
до разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца,
като счита, че същият не е посочил конкретните обстоятелства, които следва
да бъдат изяснени и за доказването на кои от наведените в исковата си молба
твърдения иска да бъдат разпитани свидетелите.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и
съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен
характер и техния размер и причинната връзка между настъпилите за него
вреди и деянието на служители на ответника, неговата противоправност, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
5
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателно е и искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за
установяване на твърдените факти, с оглед връзката им с предмета на
доказване и разпределената доказателствена тежест между страните.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца при режим на
довеждане за установяване на твърдените обстоятелства във връзка с
настъпилите неимуществени вреди.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор, ведно с доказателствата
към него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.04.2024 г. от 10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6